СВЯТ
Длъжни сме да се готвим за ответен удар спрямо киберагресията
Кибертероризмът е реална заплаха и признат на държавно ниво факт. През 2016 година „Лаборатория Касперски“ съвместно с Центъра за информационна безопасност към Университета в Инополис установи 2 млн. случая на задействане на антивируси само в промишлени обекти.
Веднага давам конкретен пример. Миналата година от името на Русия ние (представители на Центъра за информационна безопасност към Университета в Инополис – бел. прев.) участвахме в първите киберучения на страните от Общността на независимите държави (ОНД) „Кибер-Антитерор-2016“. Разработихме 80 възможни сценария за установяване, предупреждаване и неутрализиране на компютърни атаки срещу беларуската атомна електроцентрала, която произвежда 60% от електроенергията на републиката и захранва с енергия Германия и Полша. Използвайки тези сценарии, в основата на които лежат разнообразни начини и техники за скрита доставка и активиране на вредоносното програмно обезпечаване, както и активирането на апаратно-програмните вмъквания в съответното технологично оборудване, служителите от специалните служби прихванаха за 4 минути системите за управление на станцията. Това показа незащитеността на такива важни обекти пред евентуални нападатели.
Тъй като кибератаките се случват на критично важни обекти, информацията за тях рядко бива огласявана. Сред последните известни инциденти е атаката срещу компанията Saudi Aramco през 2012 година. Тогава 35 хиляди компютъра бяха заразени с вирус, което доведе до спиране на доставката на нефт в Саудитска Арабия и, според оценките на ESET North America, до финансови загуби в размер на 1 млн. долара.
Виртуалният свят е също толкова стратегически важно пространство, каквито са космическото, въздушното или морското. Човек може да се убеди в това, дори само прочитайки нормативните документи на САЩ и страните членки на НАТО, където в прав текст се говори за възможностите за провеждане на подобни атаки. В тези именно държави са събрани най-крупните киберподразделения в света, като в Русия няма техни аналози. В Америка в такива секции работят над 50 хиляди души, а в 17 държави на Европейския съюз – между 3 хиляди и 12 хиляди човека.
В киберпространството даже най-силните държави не могат да се чувстват в безопасност. Например в своята книга „Третата световна война. Каква ще бъде тя?“ американският експерт по тероризъм Ричард Кларк пише, че водещите фигури в Америка, съветниците по сигурност, министърът на отбраната и ръководителите на Агенцията за национална сигурност, фактически признават, че САЩ не са в състояние да се противопоставят на киберзаплахата. Тоест това се заявява от страната лидер в областта на информационната безопасност с най-голяма на брой кибервойска. Там се провежда голямата част от всички световни перспективни научни изследвания, регулярни киберучения, спомагащи да се отработят и получат навици за противодействие на реален обект от критично важна инфраструктура.
Днес в Америка и Европа работят 500 центъра за прогнозиране на компютърните атаки, в Русия има пет корпоративни и 20 държавни центъра. Руските центрове са включени в система за откриване и приближаване на компютърни атаки. Тази система обаче, има един минус – тя е предназначена най-вече за защита и работи само при факта на нападението. Този недостатък може да доведе до това, след началото на атаката да няма какво и кого изобщо да се защитава.
Заедно с Китай, Русия се опитва да се споразумее със САЩ и НАТО за акт за ненападение, а също така за недопускане на надпревара във въоръжаването в мрежата. Но нашите колеги не се стремят към сътрудничество и съвместна работа над заплахите, опитвайки се да задържат своето превъзходство в киберпространството. Затова Руската федерация трябва да бъде готова не само да се отбранява, но и да отговаря на агресията.
Необходимо е да се каже, че интересът към специализирането в областта на информационната безопасност става все по-голям. Статистиката показва, че броят на студентите в тези направления от година на година расте. В нашия университет например (в Инополис – бел. ред.), сме увеличили три пъти набирането на студенти в програмата за информационна сигурност, разширявайки я с нови дисциплини: когнитивните технологии за ранно предупреждение; моделиране на поведението на опонентите в киберпространството с помощта на теорията на игрите; динамичният анализ и аналитичната верификация на кода, облачните изчисления и мобилната безопасност.
Подходите и методите за откриване на заплахи вече са достатъчно много. Не е трудно и да се привлекат способни и талантливи млади хора, които да осъществят пробив в тази посока. В руската практика има примери за разработване на нови методи за предупреждаване и прогнозиране на вируси. Провежда се анализ на повечето данни, фиксират се нетипичните активности. Освен това се използват невронни мрежи, които на основата на данните прогнозират предстоящи атаки и оказват помощ при планирането на сценарии за реагиране. Впрочем тази методология позволи да се създаде класификация на възможните схеми за разпространение на вируса WannaCry, които се потвърди след атаките.
С други думи, в руските структури, специализиращи се в областта на кибербезопасността, има достатъчно разработки. Сега е необходимо да се направи следващата стъпка – да се работи съвместно за напредък по изредените въпроси. За да не се наложи да гасим пожара, когато той вече бушува.
СВЯТ
Искате нефт и газ и как ще плащате?
- Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ?
- Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.
Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.
Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.

Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.
Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.
Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.
Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.

Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.
Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.
В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.
В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
- Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!
- Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.
По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.

Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.
Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.
Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.
Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.
В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.

Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.
Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.
В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
- Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?
- Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.
Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.
След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.

Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.
В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.
Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.
Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.
Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.
Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.

Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.
Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.
Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







