Изстрели от автомати „Калашников“ ехтят пред бл. 914 в 1 ч след полунощ на 22 януари 2009 г. в столичния кв. „Люлин“. Като в екшън филм убиец, показал се от предното стъкло на автомобил „бродира“ с куршуми сребрист „Мерцедес“. Колата спира за момент, после шофьорът, все още жив, натиска педала на газта, но губи контрол върху мерцедеса и го забива в паркиран стар „Москвич“.
При удара мерцедесът отскача, блъска микробус, отсича метална улична лампа и се забива в „Опел Астра“. Колата на убийците изчаква каскадата, след което спокойно спира до смачкания мерцедес.

Убиецът излиза и от непосредствена близост открива отново огън по шофьора, за да е сигурен, че поръчката е изпълнена. След което спокойно се качва обратно и изчезва в неизвестена посока. В надупчената кола от ужас пищи ученичката Теодора, която се вози до мъртвия вече шофьор. А това е легендарният сред столичния подземен свят крадец и касоразбивач Йордан Цонков-Джиджи или Генерала. 44-годишният мъж лежи на седалката, надупчен с куршуми от „Калашников“. Ученичката Теодора, любовница на Цонков, се отървава само с кошмари.
От тогава досега знайни и незнайни началници в МВР разкриваха поне пет пъти убийството на Джиджи, но обвиняеми и осъдени за него все още няма.

Часове преди дръзкото убийство на Цонков се разиграва друг екшън, който мнозина погрешно свързват със смъртта на Генерала.
На връщане от Института по психология на МВР в бус на ГДБОП умира Пламен Куцаров, арестуван като участник в отвличане. Става дума за похищението на автокрадеца Киро Цигането от „Люлин“. Чрез подслушване на телефони антимафиотите засичат как Куцаров води преговори за откуп от 100 000 лв със семейството на отвлечения. Цигането така и не е открит. Предполага се, че е убит и заровен неизвестно къде.
Куцаров е арестуван на 21 януари и закаран на „детектор на лъжата“ в Института по психология на МВР. На полиграфа той отрича да има нещо общо с отвличането на Цигането, но го уличават в лъжа. След като го качват с белезници в буса, арестантът се задушава, припада и на път за „Пирогов“ умира.

Заради грандиозният скандал вътрешният министър Михаил Миков започва чистка в ГДБОП. Там хвърчат „главите“ на шефа на антимафиотите Петър Владимиров, заместника му Калин Михов и шефа на контратерора в дирекцията Атанас Димитров.
Пет часа по-късно проехтяват изстрелите в „Люлин“. Основната версия е, че Куцаров е умрял, защото щял да издаде бандата за отвличания, която тогава вилнее безнаказано в София, а в нея участвал и Джиджи. Затова някой решил да застреля и Генерала, за да прекъсне връзките с похитителите.
Тази версия пропада след арестите на „Наглите“ година и половина по-късно.
Втората версия, в която уж МВР началниците са много сигурни, е че Джиджи е убит от негови подчинени в „бизнеса“ крадци, за да заемат мястото му.

Йордан Цонков-Джиджи започва кариерата си още в началото на 80-те години на миналия век, когато са първите му регистрации в МВР за кражби и финансови измами. Започва с кражби в апартаменти, после с отмъкване на автомобили, за да стане касоразбивач №1 в България.
През последните години от живота си Джиджи бил тартор на всички крадци в София. Той не само че ги познавал и обучавал, а и давал разрешение за всеки по-сериозен удар. Криминалисти подозират, че той ръководи прословутата банда, извършила най-големия банков обир у нас- този на трезора на клона на „Биохим“ в Южния парк на 23 март 2004 г.

Групата няколко седмици копае дупка от мазето на блока, където се намира трезорът. Вмъкват се в трезора, слагат паравани срещу камерите и необезпокоявано разбиват и опразват 44 сейфа там. Според данни на полицията и потърпевшите Джиджи и хората му са си тръгнали от „Биохим“ с 2,3 млн. долара, близо 2 млн. лева и 1 милион евро. Касоразбивачите са прибрали и около 8 кг. злато. На излизане разбиват тръбите на канализацията и изхвърлят коси и косми, събрани от различни фризьорски салони с цел да заблудят криминалистите. Обирджиите не са заловени и до днес. След което банковите обирджии от групата на Джиджи се заемат с разбиване на банкомати.
Версията за подчинени-убийци на Генерала не издържа също.

През август 2013 г МВР и прокуратурата се хвалят за разбита банда за убийства, получила по-късно прозвището „Килърите 2“. В ареста са 15 души, а като тартори на групата се сочат Валентин Янев-Вальо Бореца и Мартин Антов, шофьор на подсъдимия по делото „Октопод“ Антон Петров-Хамстера. Според МВР тази банда стои зад убийството на Джиджи, ромския наркобос Кочо Михайлов-Дебелия и лихваря Цветан Панков от монтанското село Капитановци.

Групата на Янев и Антов е заловена като в холивудски екшън – минути преди да пребие с метални пръти двама от кандидат-купувачите на фонд „Доверие“ Румен Нанов и Иво Николов. Последният е бивш шеф на държавната фирма „Информационно обслужване“. Животът на двамата е струвал 6000 лв. Толкова са платени на Бореца, който прибрал половината, а за изпълнителите останали трохи, смятат от полицията.
Има доказателства, че двамата са щели да последват съдбата на свиленградския бизнесмен и бивш митничар Стойчо Стоилов, пребит до смърт с метални пръти от хора на Янев в столичния кв. „Редута“ през март м.г.
Групата е обвинена и за няколко въоръжени грабежа на банки, сред които и този на клона на ОББ в Студентския град през април 2012 г., заедно с друг крими герой – Емил Милев-Крокодила.

Тази следа изглежда най-достоверна. И има свидетел, който дава показания срещу Бореца и Антов. Пред спецпрокуратурата проговаря един от групата на Джиджи-Николай Генов-Тавата. Той разказва, че убийството на Цонков е извършено лично от Янев и Антов, заради открадната от бандата на Джиджи пратка от 70 кг хероин през януари 2008 г. Дрогата е на кюрди и е предназначена за Холандия.
Джиджи научава от митничар, че камион с турска регистрация, по документи превозващ платове за „ниската земя“, ще влезе в България. Цонков организира засада на пратката край Сливница.
В „удара“ участват Ванко Волуешки, Валери Дабата, Митко Горнобанския, Таци и Николай Стойков-Куфара. Камионът, управляван от турчин, е спрян от бандата, облечена с полицейски униформи, край бившия мотел „Божур“.
Шофьорът е пребит, вързан и захвърлен в полето край София, а камионът закаран в предварително нает склад в района на Волуяк. Групата прибира пакетите с чист хероин и изчезва.

Шофьорът успява да се отвърже и да сигнализира полицията, като твърди, че е станал жертва на грабеж, без да обели и дума за хероина. Камионът е открит бързо, но в него не липсва нищо – денковете с дрехи са на място. На другия ден в България пристига собственикът на камиона, кюрд, който заявява в полицията, че няма претенции към страната ни, прибира си шофьора и заминава.
Месеци по-късно в крими средите се разчува, че са отмъкнати 70 кг хероин от Джиджи. Той обаче не успява да пласира у нас толкова голямо количество, като за година продава едва 5 кг. Но за главата му вече е обявена награда – кюрдите и техните хора нагоре по веригата – косовари, търсят мъст. Така Цонков е предаден от свои хора – Бореца и Антов, които се съгласяват да го ликвидират, недоволни от факта, че не са получили нито лев от сделките с хероина. Пряк поръчител на убийството няма доказан, но данните, с които полицията разполага, насочват към бивш високопоставен офицер от спецслужбите.

Преди година Валентин Янев-Бореца е осъден окончателно на 17 г затвор за опита за убийство на Мартин Първанов-Лудия през ноември 2007 г. Мартин Антов излиза от ареста през април 2014 г. след почти осем месеца зад решетките срещу 10 000 лв гаранция. На 15 септември т.г. колата на Антов бе взриване пред столичния комплекс „Макси“. Според мнозина той получил предупреждение да не говори срещу Бореца. До момента спецпрокуратурата не е внесла обвинителен акт срещу двамата за убийствата, които им приписват. Дали това воъбще ще стане предстои да разберем.
Дотогава убийството на Джиджи ще остане неразкрито.