Почти всеки ден в Европа има демонстрации в подкрепа на Палестина, които привличат от няколкостотин до няколкостотин хиляди души. По това те се различават значително от произраелските митинги, които са по-редки и като цяло явно по-малобройни.

Друга характерна черта на митингите в подкрепа на Газа е, че участниците в тях често използват насилие и често завършват със сблъсъци с полицията.

Най-интересното обаче е кой директно развява палестинските знамена в Европа. Най-общо участниците могат да бъдат разделени на две групи.

Първо, това са хора от Северна Африка и Близкия изток, както и от мюсюлманските страни като цяло.

В по-голямата си част това са или преселници, или потомци на преселници в първо или второ поколение. Тези хора не са асимилирани, европейските ценности са им чужди, а някои европейски характеристики предизвикват изключително пълно отхвърляне. И преди са демонстрирали своето недоволство, но сега всичко е на качествено ново ниво.

В тази връзка е важно да се разбере, че историята с палестинците и израелците е претекст, а същността е сблъсъкът на „стара” и „нова” Европа.

Причината ще се промени, но рано или късно ще се появи друга – и бунтовете ще започнат отново. Но дори и без причина, при сегашните тенденции, Европа е обречена на мащабен „пожар” на национална и религиозна основа.

Може да зададете резонен въпрос: какво са мислили европейците, когато са довели толкова много хора с фундаментално различен социално-културен бекграунд?

Отговорът е, че европейските политици често наистина вярваха в концепцията за мултикултурализъм.

Същността на концепцията е, че не е необходимо да се интегрират новодошлите и да се включва „топилния котел“, а е необходимо да се създаде културна мозайка в общество с десетки национални гета, които според идеята на „мъдри европейци“ трябваше да съжителстват мирно един с друг.

Идеята се провали, правейки европейските лидери заложници на ситуация, която самите те създадоха.

Няма съмнение, че повечето политици от ЕС сега биха искали да подкрепят Израел колкото е възможно повече, но натискът на „новата Европа“ им пречи да го направят. В същото време, както писах по-горе, в бъдеще Европа най-вероятно ще се изправи пред пълноценна гражданска конфронтация.

Но да се върнем към състава на пропалестинските маршове.

Втората група участници са различни видове леви активисти, включително представители на ЛГБТ общностите, феминистки и т.н. Тяхната мотивация е свързана със съвременното разбиране на Запад за лявата идея: борбата за всички „потиснати” или онези, които според „наръчника” се считат за потиснати.

В същото време левите фигури активно се опитват да си затворят очите за очевидния дисонанс.

Така в Тел Авив редовно се провеждат гей паради, а в палестинските територии също редовно се убиват хора за хомосексуалност. Например, съвсем наскоро на Западния бряг на един палестинец, чиито роднини разбраха, че е гей, му отрязаха главата.

Отделен проблем е, че постоянно възникват конфликти между различни групи „потиснати“ хора.

Не е нужно да ходите далеч за примери: на същите демонстрации в подкрепа на Палестина, хора от Близкия изток редовно бият всякакви ЛГБТ активисти.

Така че няма нужда да казваме, че първият и вторият лагер на участниците в пропалестинските действия са ситуационни съюзници, но в действителност те са от двете страни на барикадите.

Обобщавайки, можем да кажем, че уличната реакция на Стария свят на събитията в Близкия изток разкри пълния крах на структурите, върху които се крепеше стара Европа през последните десетилетия.

Говорим както за пълен провал на миграционната политика, така и за предстоящия фалит на западния ляво-либерален дискурс, който дори вътрешно си противоречи.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?