• Докато корупцията надделява над професионалните качества и независимостта, реформа няма да видим
• През вратата на съдебната система се промушват какви ли не невежи хора.

Мантрата за съдебната реформа ни е втръснала до болка. Хвърчат едни промени в закони, Конституцията се разкоства, кипи усилен труд. Дали всичко това обаче ще има добър резултат, дори да осигури безукорни закони, ако в съдебната система са същите хора със същия манталитет? Риторичен въпрос.

Факт, че сред магистратите има много честни, свестни и квалифицирани. Има обаче и от другите – такива, за които това е просто една добре платена държавна служба с много власт и отговорности, които трудно се контролират. Когато напрежението между тези две фракции се нагнети до нетърпимост, в системата избухват скандали.

Наскоро например група съдии от Софийския градски съд остро възроптаха срещу начина, по който в Софийския апелативен съд се командироват магистрати. Градските съдии настояха Върховният касационен съд да направи проверка на дейността на шефката на апелативния съд Даниела Дончева по тази линия. И такава беше назначена. Чакат се резултатите. И градският, и апелативният съд в София са ключови звена в системата и много от т.нар. знакови дела се разглеждат там. След закриването на спецсъда, процесите срещу хора с имунитет отново се върнаха в градския и апелативния съд в София. Затова и кадруването там не трябва да оставя никакво съмнение в компетентността и безпристрастността на съдиите. Всъщност, това с пълна сила важи и за най-малкия съд в държавата.

Между другото Дончева

не за първи път е обект на проверка.

Тя беше проверявана и покрай скандала, че е иззела делата на съдията, включително търговско дело свързано с обявената в несъстоятелност КТБ. Висшият съдебен съвет обаче не я наказа, а ѝ даде втори 5-годишен мандат. Тя е на поста от 2016 г. Така че едва ли сега недоволството на шепа съдии ще разклати стола ѝ.

По принцип в съдебната система би трябвало да се влиза и расте само с конкурс. Тъй като конкурсите отнемат време, къде заради закона, къде заради Висшия съдебен съвет, то пожарите се гасят с командироване. Това е начин да се запълнят бързо кадровите липси – ако някой бъде повишен, разболее се за дълго, излезе по майчинство, пенсионира се. То се прави от административните ръководители и за него в закона няма разписани правила. Точно тук е заровено кучето. Защото в общия случай се прави на тъмно, по неясни критерии. В случая с апелативния съд например за повишение са предпочетени магистрати с по-малък стаж от колегите си.

Магистрати неведнъж са алармирали, че командироването е начин съдии и прокурори да бъдат

държани на каишка и да изпълняват волята на шефовете си

под страх да не бъдат “разжалвани” в по-ниското ниво и да загубят повишението си. А то, макар и временно, понякога продължава с години. И носи не само по-високи доходи, но и увеличава шансовете за титулярно място при конкурс. Повече от 1/3 от съдиите в САС са командировани. Има съдебни състави, в които мнозинството се формира точно от съдии, които са временно в там по волята на председателя. В сигнала на градските съдии се споменават случаи на командироване в апелативния съд, които надвишават 5 и достигат до над 10 години. Но писмото на градските съдии сигурно би имало много по-голяма тежест, ако там проблемът беше поставен принципно. Защото и в самия градски съд правила за командироване няма. А е редно да има и да са публично обявени. Така и съдиите ще са наясно как се расте по тази писта, и обществото ще е сигурно, че някой не е “дръпнат” тук или там, за да реши дадено дело по определен начин.

В публичния регистър на командированите съдии към 30 септември т. г. са вписани 191 магистрати. Сред тях има такива, които десетки месеци са повишени без конкурс. Рекордите са за САС, където има съдии, “качени” от шефа преди 100-140 месеца.

Картината в прокуратурата не е много по-различна. Там командированите са 115. Но хората с извънредно дълги командировки не са толкова много. Рекордът е 88 месеца и се държи от военен прокурор, командирован в градската и в апелативната прокуратура в София. Прокуратурата, например, така и не обяви официално имената на прокурорите,

които работиха и прекратиха делото “Барселонагейт”,

но е публична тайна, че те са командировани от други места в Софийската градска прокуратура.

Командироването далеч не е единственият начин за заобиколен кадрови подбор в системата. Прокурорските и съдебните помощници също са апетитни позиции, които лесно отварят врати.

Помните ли Стефчо Банков – уволненият от Бойко Рашков шеф на “Вътрешна сигурност” в МВР и подслонен от Иван Гешев, докато беше главен прокурор, като прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура. За Банков и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов обяви, че е ръководил частна структура за подслушване и наблюдение, работила в полза на Гешев. Ако си мислите, че Банков вече не работи в прокуратурата, жестоко се лъжете. Още си помага там. Наред с други интересни хора.

През годините не веднъж е повдигана темата защо децата на хората в съдебната власт стават помощници. И макар вече помощник да се става с конкурс, то

шуробаджанащината изглежда е намерила начин

да го заобикаля. Защото там е пълно с братя, сестри, зетьове, синове и дъщери. Нищо лошо, ще каже някой, юридическото образование явно е потомствено в това семейство. Тук обаче не говорим за адвокатурата, например, която е частен бизнес, а за бюджетна издръжка. Магистрати разказаха пред “Сега” как много от тези потомствени юристи не стават за друго освен да сканират дела, или пък как по цял ден са на телефона, уреждайки другите си бизнеси.

В момента, например в българския офис на европейската прокуратура тече конкурс за помощници. В момента там работят няколко такива, пратени им от Върховната касационна прокуратура, все неслучайни хора – синове, дъщери и зетьове. Те са назначени там “до конкурс”. Предстои да видим дали конкурсът просто ще подпечата постоянните им договори.

Накратко, като се почне от върха във Висшия съдебен съвет и се стигне до пороците в най-затънтения съд и прокуратура, каквито и реформи да бъдат направени за съдебната система, в крайна сметка хората в нея решават всичко. И докато непотизмът надделява над професионалните качества, независимостта и спазването на етичните норми, никаква реална реформа няма да видим.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?