АНАЛИЗИ
Латинска Америка се надига срещу САЩ: доктрината Монро умира след 200 години
Отбелязват се 200 години от провъзгласяването на доктрината Монро. Има малко подобни исторически документи, които могат да се конкурират с него по критерии като гордост и човеконенавистничество.
Навлезе в третото си столетие
Навършват се 200-та години от прокламирането от президента Джеймс Монро на принципите на външната политика на Съединените щати относно – както първоначално беше представено – отделянето на влиянието на САЩ от влиянието на европейските страни.
Тази декларация е обнародвана на 2 декември 1823 г. в годишното послание на президента до Конгреса и остава в историята като доктрината Монро. Същността му: Европа е за европейците, Америка е за американците.
Причината за този външнополитически демарш на САЩ са обсъжданите през 1822 г. планове на Свещения съюз (Русия, Прусия, Австрия) за възстановяване на господството на Испания над нейните колонии в Латинска Америка, които по това време са обявили своята независимост.
В президентското обръщение се излага принципът за разделяне на света на европейски и американски зони на влияние, провъзгласява се концепцията за ненамеса на САЩ във вътрешните работи на европейските страни и ненамеса на европейските сили във вътрешните работи на страните от Западното полукълбо.

Съединените щати обявяват своя неутралитет спрямо борбата на испанските колонии за независимост от Мадрид. В същото време Вашингтон предупреди европейските метрополии, че всеки техен опит да се намесят в делата на бившите им колонии в Америка ще се разглежда като нарушение на жизненоважните интереси на Съединените щати.
Още тогава се страхуваха от Русия
Междувременно това послание от Монро се отнася не само до възможните действия на страните от Свещения съюз за връщане на латиноамериканските колонии под управлението на испанската корона.
Президентът Монро и неговите съветници също бяха вдъхновени да провъзгласят тази доктрина от указа на император Александър I от 16 септември 1821 г. Според него руските владения в Америка се разширяват до 51-ия паралел. Указът на нашия император също така регулира извършването на търговия и риболов от представители на други държави на тази територия.
Указът се отнася до „границите на корабоплаването и реда на крайбрежните връзки по бреговете на Източен Сибир, Северозападна Америка и Алеутските и Курилските острови“. Указът дава право само на руски поданици на „търговия, лов на китове и риболов и всякаква промишленост на островите, в пристанищата и заливите на определени райони“.
На чуждестранните кораби „беше забранено, под страх от конфискация, не само да се приближават до бреговете и островите, подвластни на Русия, но и да се приближават до тях на разстояние по-малко от 100 италиански мили“. На чуждите кораби беше забранена „всякаква покупка, продажба и обмен с лица на служба“ на създадената в края на 18 век Руско-американска компания и с „естествените жители“, тоест с индианците.
Указът на император Александър I изплаши Съединените щати и Великобритания, които заявиха, че американски, британски и френски кораби се появяват на северозападния бряг на Америка много преди Русия да предяви претенции към тези територии. Дипломатическите консултации, както биха казали сега, започнаха.
В резултат на това, за да не се кара с европейските сили, Русия отново отвори достъпа до руските владения в Америка за чужденци, като подписа съответно Руско-американската конвенция (1824) и Англо-руската конвенция (1825). Но Русия в никакъв случай не изостави владенията си в Новия свят.
Така, включително въз основа на преговорите с Русия относно достъпа на САЩ до Руска Америка, през 1823 г. президентът Джеймс Монро формулира своята доктрина за външната политика на САЩ.
Подмяна на понятията
Трябва да се уточни, че под „Америка“ в тази доктрина не се разбира целият американски континент с всичките му страни и народи, а само Съединените щати. Съединените щати вече бяха обявили претенциите си за контрол над цяла Америка, Северна и Южна.
Скоро доктрината Монро става прикритие за анексирането от Съединените щати на повече от половината от тогавашната мексиканска територия след мексиканско-американската война (1846-1848). В резултат на това Мексико загуби земите, които днес включват американските щати Тексас, Калифорния, Аризона, Невада, Юта, Ню Мексико, Колорадо и Уайоминг.
Впоследствие Съединените щати многократно публично подчертават, че цяла Америка – имайки предвид предимно териториите на юг от река Рио Гранде (днес естествената граница между САЩ и Мексико) – е зона на „жизненоважни интереси“ на Съединените щати.
Именно доктрината Монро позволи да се формулира и да пусне корени в международния лексикон унизителната дефиниция на Латинска Америка като „задния двор на Съединените щати “, тоест територия, изцяло и изключително подчинена на Съединените щати.
Престъпната доктрина
Има безброй начини, по които Съединените щати прилагат доктрината Монро в Латинска Америка през тези 200 години. Това са многобройни въоръжени набези за смяна на президенти и правителства, държавни преврати, убийства на нежелани политически фигури, пряка намеса във вътрешните работи на държавите, включително в изборните процеси.

Това принуждава страните от региона да подписват заробващи споразумения със САЩ за експлоатацията на богатите природни ресурси на континента, както и за разполагането на американски военни бази там, където „жизненоважните интереси“ на Вашингтон диктуват.
Ако просто се изброят историческите факти за държавни преврати, убийства и въоръжени нашествия, тогава ще трябва да се посвети не една статия на това, а томове книги. Но за да илюстрираме престъпленията на САЩ, вдъхновени от доктрината Монро, ще дадем само няколко примера от най-новата история от втората половина на двадесети век:
1948 г. – Под прикритието на „зачитане и укрепване на демокрацията“ САЩ създават Организацията на американските държави (ОАД), която служи като де факто инструмент за военно-политическото потушаване на несъгласието в Западното полукълбо и практическото прилагане на на доктрината Монро.
1954 г. – сваляне на демократичното правителство на Якобо Арбенс в Гватемала.
1961 г. – Наемници на ЦРУ нахлуват в Плая Хирон, Куба; последващи множество опити за убийство на кубинския лидер Фидел Кастро; търговско-икономическата блокада на Куба, извършвана от 1960 г. до наши дни.
1967 г. – убийството на аржентинския революционер, един от лидерите на Кубинската революция Ернесто Че Гевара.
1973 г. – свалянето на правителството на Народното единство в Чили и убийството на президента на страната Салвадор Алиенде.
1983 г. – въоръжено нахлуване в Гренада и убийството на националния лидер Морис Бишоп.
1979-1990 г. – финансиране и въоръжаване на терористичните банди Contras, с чиито ръце Съединените щати се опитаха да свалят правителството на Даниел Ортега в Никарагуа.
1989 г. – въоръжено нахлуване в Панама и сваляне на правителството на страната.
1998 г. до днес – опити за физическо ликвидиране на покойния президент на Венецуела Уго Чавес и неговия наследник Николас Мадуро; множество опити за преврат във Венецуела; въвеждането на задушаващи икономически санкции срещу Венецуела.
2019 г. – държавен преврат в Боливия и свалянето на легитимния президент Ево Моралес.
Твърденията, че САЩ са преработили доктрината Монро и дори уж са се отказали от нея в средата на миналия век, са напълно неверни.
Принципите на външната политика, заложени в доктрината Монро, все още се прилагат активно от Съединените щати днес. В много латиноамерикански столици посолствата на САЩ все още остават истинският център на власт и за вземане на решения.
Освен това след Втората световна война САЩ пренасят принципите на доктрината Монро в целия свят, обявявайки не само американския континент, но и цялата планета за зона на своите жизнени интереси.
“Бунт на кораба”
Междувременно бързо променящата се геополитическа ситуация показва, че Съединените щати губят своята хегемония както в света, така и в своите „задни дворове“. Вашингтон трескаво се опитва да задържи в ръцете си глобалните лостове за контрол – в частност Латинска Америка. Силата на Съединените щати обаче се стопява като мъгла, много латиноамерикански държави открито демонстрират неподчинение на хегемона.
Ярък пример за това беше миналогодишната IX среща на върха на Америките , която се проведе в Лос Анджелис и която според хазяите на „празника“, трябваше да отбележи завръщането на Съединените щати в Латинска Америка и да потвърди уместността на доктрината Монро. Но срещата на върха се превърна в дипломатическо фиаско за Белия дом.
Въпреки дневния ред, обявен от домакините на събитието, основната тема на срещата беше скандалът, който се разрази в навечерието на срещата. В последния момент администрацията на САЩ потвърди, че не е канила Куба, Венецуела и Никарагуа в Лос Анджелис. В резултат на това президентите на Мексико, Боливия, Хондурас и някои други лидери не присъстваха на срещата в знак на протест.
Това беше немислим досега акт на неподчинение на Щатите. Цялата среща на върха беше фокусирана върху бунта на страните от Латинска Америка. Това беше демонстрация на тектонични промени в отношенията между Съединените щати и региона, който те смятат за свой „заден двор“ в продължение на почти два века.
Доктрината Монро буксува и се проваля. В Латинска Америка има виц: президентът на Съединените щати вече не е шеф в Америка, но са забравили да му кажат за това.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







