АНАЛИЗИ
Атаки над Русия с всички възможни средства!
Има ли връзка между случая “Скрипал” и “Северен поток 2”?
Кой има интерес от отравянето на Сергей Скрипал? Отговорът на този въпрос ще хвърли светлина както върху поръчителите, така и върху извършителите на зловещата драма, предизвикала истерични реакции в Европа и САЩ. Според експерти случаят „Скрипал“, подобно на трагедията със сваления малайзийски Боинг над Украйна, ще бъде използван за затягане на икономическите санкции срещу Русия и в частност – за спирането на газовия проект „Северен поток 2“, който се зловиди на САЩ и техните сателити в ЕС. Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от от доставките на американски втечнен газ или на газ от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната срещу „Северен поток-2“ ще продължи с всички позволени и непозволени средства.
Но нека да проследим фактите.
На 4 март в британското градче Солсбъри са открити в безпомощно състояние бившият шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Три дни по-късно британските власти вече са установили, че Скрипал е отровен с нервно-паралитично вещество, наречено „Новичок“, произвеждано уж само в Русия в края на миналия век. На 12 март британският премиер Тереза Мей дава 24-часов ултиматум на Москва да си признае. Русия, естествено, отрича. Отказът на Москва да „даде показания“ по случая е изтълкуван като самопризнание. Конкретни доказателства за руска намеса не се съобщават. Скрипал и дъщеря му, които биха могли да хвърлят светлина по случая, са дълбоко покрити и никой няма достъп до тях. Обвиненията са само на думи: “Щом ви казваме, значи е така, вервайте ни”.
23-ма руски дипломати са изгонени от Лондон в отговор на … незнайно какво. На 22 март вече целият ЕС се солидаризира с истерията на Великобритания. Чуват се дори призиви за бойкот на световното първенство по футбол в Русия, но никой не смее да предприеме рискованата мярка – все пак печалбите от футбола са свещени, пък и забраната би предизвикала широко масово недоволство, особено сред феновете на Острова. Остават икономическите санкции. И тук вече ще си проличи кой пали искрата на поредната русофобска кампания по света.
Няма никакво съмнение, че тази настървена атака, лишена от доказателства, но пренаситена с емоции и внушения и заплатена, уви, със здравето, ако не и с живота на двама души, има своята крайна цел. Както през 2003 г. флакончето с бял прах, размахвано от Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН, трябваше да легитимира войната срещу Ирак. Както наемните стрелци на киевския майдан трябваше да оправдаят незаконния преврат в страната. Както сваленият малайзийски самолет над Украйна трябваше да послужи като уважителна причина за международната изолация на Русия и повод за нови санкции.
Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл размахва епруветка с “химическо оръжие”, уж притежавано от Саддам Хюсеин. Последвалата разрушителна война в Ирак отнема живота на стотици хиляди невинни хора, но американските компании се докопват до въжделените петролни кладенци.
Две семици след драмата в Солсбъри целите на атаката започват постепенно да се проясняват. Реакциите в Европа и отвъд Океана стават все по-издайнически.
На 17 март група от 39 американски сенатори призоваха администрацията на Доналд Тръмп да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати строителството на газопровода “Северен поток 2”. Писмото им е адресирано до министъра на финансите Стивън Мнучин и заместник-държавния секретар Джон Съливан. Сенаторите подчертават, че проектът ще направи европейските партньори на САЩ по-уязвими за пагубното влияние и “политиката на принуда от страна на Москва”, както и че този проект би бил крачка назад по отношение на диверсификацията на енергийните доставки за Европа. Наред с това авторите на писмото изразяват загриженост, че осъществяването на “Северен поток 2” ще навреди на Украйна. “Този газопровод, заобикалящ Украйна, ще премахне една от най-значимите причини, поради които Русия избягва широкомащабен конфликт в Източна Украйна”, се казва в документа.
Два дни по-късно, на 19 март, Полша – верен сателит на САЩ, призовава Германия да преразгледа решението си за разширението на „Северен поток“ на фона на случая с отровения бивш агент от ГРУ Сергей Скрипал. Според Полша случилото се в британския град Солсбъри поставя Европа пред „нова ситуация“. „Трябва да помислим отново дали Русия е партньор, който заслужава доверие“, коментира зам.-министърът на външните работи Конрад Шимански.
Германия, която е най-заинтересована от изграждането на газопровода, побърза да отхвърли зловредното предложение. „Германия не свързва совето участие в проекта „Северен поток 2“ със случая „Скрипал“, заяви германският външен министър Хайко Мааса. И обясни, че между двете няма връзка, тъй като „Северен поток 2“ е чисто икономически проект.
Същевременно САЩ продължават упорито да натрапват шистовия си газ на европейските си партньори, преследвайки строго икономическия си интерес, който е в пряко противоречие с този на Европа. Но какво му дреме на „световния хегемон, който гледа на ЕС като на заден двор.
Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от доставките на американски втечнен газ или на газови доставки от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната й срещу „Северен поток 2“ ще продължи с всички възможни средства, въпреки, че американският интерес се разминава с този на основния й европейски партньор – Германия.
През 2016 г. в Европа (Норвегия) акостира първият танкер с втечнен шистов газ от САЩ. Стратегическа цел на Америка е да измести Русия от европейския пазар, като принуди страните от ЕС да купуват двойно по-скъпото американско гориво.
В борбата срещу „Северен поток 2“ бяха хвърлени и всички сили на европейските сателити – Литва, Латвия и Полша вкупом се обявиха против изграждането на газопровода с общо изявление на своите парламенти. В него се казва, че „Северен поток 2“ се използва като политически инструмент, който ще увеличи зависимостта на ЕС от един единствен доставчик на енергия – Русия“. Към този хор се присъедини и Естония, която нарече газопровода „политически проект“.
Какво общо има това с делото „Скрипал“ ли? Постепенно става ясно кой има интерес от него. Кой има сметка за пореден път да представи Русия и нейното ръководство като злодеи, които убиват чужди граждани с химическо оръжие, без да им мигне окото. И каква е крайната цел.
Впрочем подготовката за случващото се днес започна още преди година. На 25 юли 2017 г. САЩ приеха законопроект (“Закон за противодействие срещу противниците на Америка”, HR3364) за разширяване на санкциите срещу Русия. Така периодично удължаваните и разширявани санкции бяха законово скрепени, за да е сигурно, че няма да бъдат отменени.
Законопроектът предвижда замразяване на активите и забрана да се работи с широк кръг руски банки, компании от военния и енергийния сектори, конкретни бизнесмени и държавни чиновници, както и санкции срещу участниците в изграждането на газопровода “Северен поток 2″. А основната му отличителна особеност, в сравнение с всички санкционни мерки, приети от Вашингтон през последните години е, че той позволява на Конгреса да блокира всеки бъдещ опит на президента на САЩ да отмени наложените санкции.
САЩ са твърдо решени да не допускат сближаване между Русия и Германия, а при евентуална реализация на проекта „Северен поток 2“ Берлин ще увеличи своята автономия от Съединените щати”, обяснява руският политолог Павел Святенков.
„САЩ се опитват да привържат здраво към себе си европейските държави и така да си осигурят послушанието на ЕС, независимо от това дали Съюзът ще се запази в сегашния си вид или ще се федерализира, както предвижда планът „Макрон“, твърди Святенков пред агенция ФАН.
Според него в създалата се ситуация на Русия не й остава нищо друго, освен да продължи усърдно работата си над „Северен поток 2“ като повиши интереса на чуждестранните партньори към него.
„Обикновено до подобни провокации се прибягва, за да бъде предотвратено някакво важно събитие, което представлява препятствие. Да припомним, че когато САЩ предложиха раширяване на санкциите срещу Русия, които до онзи момент бяха само персонални – срещу „приятелите на Путин“, и въвеждането на икономически ограничения за цели сектори на руската икономика, Европа първоначално се противопостави. И точно тогава, не щеш ли, бе свален малайзийският “Боинг”, последваха заглавия от рода на „Путин уби нашите деца“ и Европа бе принудена да демонстрира „евроатлантическа солидарност“ под натиска на обработеното обществено мнение“, обяснява политологът и публицист Леонид Крутаков.
Останките от сваления през 2014 г. над Донецк малайзийски пътнически “Боинг” с 239 души на борда.
Според него случаят “Скрипал” има пряко отношение към „Северен поток 2“. Всички досегашни действия на САЩ – гласуването на санкционния закон, опитите за оказване на натиск върху Германия, Франция и Австрия, не дадоха резултат. Парите на международните консорциуми, които имат 50% участие в проекта, вече са отпуснати, и понеже това се случи преди приемането на американския закон срещу руския газопровод, те няма как да бъдат санкционирани, тъй като законът няма обратна сила. А когато липсват достатъчно икономически и правни инструменти за спирането на „Северен поток 2“, на помощ идват политическите, обяснява Крутаков.
„Убеден съм, че „делото Скрипал“ е пряко свързано със „Северен поток 2“. Вижте, британците дори не се свенят да изглеждат като идиоти, само и само за да „издействат“ изгодното за САЩ съдействие от страна на Европа за блокиране на „Северен поток 2“ и запазването на транзита през Украйна. В това е цялата игра. Дали Европа ще клекне, зависи от по-нататъшното развитие на събитията. На първо време европейците със сигурност ще се съпротивляват, ще настояват за доказателства, за разследване от страна на Организацията за забрана на химическите оръжия и т.н. Не мисля, че Борис Джонсън и Тереза Мей ще успеят да „прокарат“ американския интерес“, смята политологът.
„Меркел и Макрон не са глупаци и много добре знаят какви ще са последствията, ако се присъединят към всичко това и градусът на конфликта рязко се покачи. Да, те заявяват, че са солидарни, че използването на нервно-паралитично оръжие в Европа е недопустимо, но кой спори по този въпрос? В същото време казват: докажете първо, че става дума за химическо оръжие, и второ – че го е направила Русия. Мисля, че такава координирана пиар-кампания като за Боинга, когато все пак „размахваха“ някакви доказателства и данни от „подслушването“, този път няма да се получи. Засега пищят само англичаните, американците, разбира се, ги подкрепят, но позицията на Европа е по-скоро въздържана“, смята Крутаков.
Според анализа на експерта, ако Европа не клекне веднага, то с времето проблемът ще се „замотае“, разследването ще бъде засекретено, както стана с „Боинга“ и с делото на Литвиненко.
„Съдейки по всичко, машината забоксува, Европа няма да се огъне, да се пречупи и да се присъедини към тази кампания. Скоро ще се наложи всичко да бъде закрито, разследването вече бе засекретено. И то в демократична страна, която твърди, че информационната откритост е гаранция за обективност. Защо тогава засекретиха разследването? Обясненията, че това се прави от съображения за „националната сигурност“, звучат наивно. Помните какво беше с Литвиненко, как демонстративно го показваха по телевизията, с окапалата коса и в безпомощно състояние – и картинката подейства. Ами как показваха кадрите от мястото на катастрофата с „Боинга“? Медийният образ винаги работи в полза на едни или други политически действия. В случая със Скрипал или много избързаха, или бяха неподготвени, или провалиха заданието, но най-общо изглежда като пореден опит да се повтори старият фокус с „Боинга“ и Литвиненко, само че нещо не им се получава. А не се ли получи веднага – с времето нещата съвсем ще забоксуват.
С Боинга се опитаха да добутат случая до международен трибунал, за да разполагат с постоянна политическа трибуна, от която да „громят“ Русия, но не се получи, затова постепенно всичко затихна. Ако действително разполагаха с някакви доказателства, щяха да ги използват“, анализира Крутаков.
Според него “делото Скрипал” няма нищо общо с търсенето на истината, а става дума за откровена провокация, „подпалване на Райхстага“ с цел да се предизвика истерия и да бъдат предприети враждебни действия срещу Русия.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







