АНАЛИЗИ
Аржентина: рязка промяна в баланса на силите в региона
Победата на крайнодесния икономист Хавиер Майли в Аржентина оказа значително влияние върху два основни проблема за Латинска Америка:
Първо, ново геополитическо пренареждане в региона, което може да доведе до промени на световната сцена;
Второ, укрепването на Съединените щати и старото силово ядро на Глобалния Север, търсещо по един или друг начин да спре неизбежното падение на своята хегемония в рамките на текущите исторически и пространствени промени в структурата на света.
Аржентинската журналистка и водеща на програмата Vision 7 Internacional Телма Лусани обсъжда последиците от завоя на Аржентина в статия за Валдайския клуб.
Важно е да се има предвид, че през цялата 2023 г., от началото на предизборната кампания до встъпването в длъжност на президента на 10 декември, Хавиер Майли направи промени в програмата си (понякога изключително значителни). Въпреки това, той все още е обвързан с двете тенденции, споменати по-горе.
Първо, нека анализираме връзката със Съединените щати. От момента на основаването на тази държава нейните стратези разбраха, че необходимо условие за осъществяването на експанзионистичните планове и осъществяването на мечтата да се превърне в хегемонна сила (първо континентална, след това западна и накрая световна) беше и остава абсолютният контрол над останалата част от американския континент.
В този контекст единството на страните от Латинска Америка или всяка друга форма на съюзи без участието на Съединените щати изглежда като смъртна заплаха. След провъзгласяването на доктрината Монро през 19 век Белият дом, който през 20 век използва марионетни правителства и военни диктатури, а през 21 век достигна до хибридни войни и „меки преврати“, непрекъснато се опитва да посее съперничество и да разстройва балансът на силите между нашите правителства, за да служи на неговите интереси.
Издигането на Жаир Болсонаро до президентския пост на Бразилия и отношенията му с Доналд Тръмп се оказаха политическа отговорност както за страните от БРИКС, така и за регионалната интеграция на Южна Америка. Връщането на власт на Лула да Силва обаче направи възможно забавянето на това връщане назад, укрепването на отношенията и възстановяването на ролята на Бразилия в света.
Днес в политическа пречка за региона, се превърна Аржентина, водена от Хавиер Майли, който открито изрази подчинението си на САЩ, където отиде веднага след победата си на 19 ноември.
По време на предизборната кампания новият президент на Аржентина обеща да скъса връзките си с „комунистическите правителства“ на Бразилия и Китай. Много е трудно да се изпълни това обещание, тъй като тези страни са най-важните партньори на Аржентина (през първите 9 месеца на 2023 г. търговският оборот достигна 38 милиарда долара).
Скоро Майли беше принуден да се „поправи“. Няколко дни преди да встъпи в длъжност, новият президент изпрати своя бъдещ външен министър Диана Мондино да подобри отношенията с Бразилия. На втория ден от президентството си, Майли прие в Розовата къща Ву Вейхуа , заместник-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители и специален представител на китайския президент Си Дзинпин за встъпването в длъжност на президента на Аржентина.
Още като кандидат за президент Майли заявява: „Не разменям моралните си принципи за пари“. Реалността обаче е неумолима и отношенията с Китай трябваше да бъдат подобрени: Аржентина спешно трябва да размрази споразумението за валутен суап за 5 милиарда долара.
Присъединяването на Майли към Вашингтон (по идеологически причини, но и принудително, заради огромното дългово бреме, пред което е изправена Аржентина поради споразумението между бившия президент Маурисио Макри и Международния валутен фонд) е от полза за Съединените щати по четири причини:
1) Помага за съживяването на доктрината Монро. На 2 декември 2023 г. се навършиха двеста години от тази американска стратегия, чиято цел е да доминира в региона, да присвои неговите ресурси и да прогони всеки потенциален чуждестранен съперник (днес това е Китай).
2) Отслабва левия президент Лула да Силва. Едно приятелско правителство в Аржентина би било в полза на лидера на Работническата партия. Освен това, на фона на хегемоничната борба между силите в съвременния свят, би било изключително полезно Бразилия и Аржентина да бъдат приведени към общ знаменател, за да се координират политиките в областта на търговията, инвестициите, световните цени, както и гарантиране на определени принципи на автономия и суверенитет на международни платформи.
Вместо това страните продължават да се правят, че не се разбират. Подобно нещо се наблюдаваше наскоро, когато президентът Алберто Фернандес беше на власт в Аржентина, ала по същото време Бразилия беше водена от Жаир Болсонаро.
3) Променя баланса на силите в региона. До 9 декември 2023 г. четирите най-влиятелни и икономически значими държави в Южна Америка – Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела – бяха ръководени от прогресивни правителства. Сега Аржентина направи завой на 180 градуса към крайната десница.
4) Аржентина загуби страхотна възможност да се присъедини към БРИКС+ на 1 януари 2024 г., организация, която бележи известно укрепване на позициите на регионалните сили и представлява сериозна възможност за преразпределение на световната мощ. Такива дезертьорства вредят не само на Аржентина, но и на самия проект БРИКС+.
Преобразуване на регионалната карта
В Латинска Америка има борба между два модела: демократични програми, които насърчават преразпределението на богатството и овластяването на по-голямата част от населението, и програми, които наблягат на концентрацията на капитал и неговото подчинение на транснационалния капитал. При сегашната ситуация не е ясно кой модел ще надделее.
Първата група включва икономически значими държави с обширни територии – Бразилия, Колумбия, Боливия, Чили, Венецуела и Мексико. В тези страни представители на така наречената вътрешна и външна „реална власт“, базирана на транснационални корпорации, проамерикански медии и съдебна система, се опитват да дестабилизират демокрациите чрез „меки преврати“, политическо преследване и манипулиране на правната система .
Тези действия са насочени към създаване на атмосфера на всеобщо униние, осъждане на популярни в обществото лидери и поляризация на обществото, така че прогресивните правителства да не могат да използват всички налични инструменти, за да отговорят на огромните изисквания на населението.
Очевидно е, че през третото десетилетие на 21 век тази група държави е в задънена улица. Чилийският президент Габриел Борич се провали с основните предложения за кампанията си: данъчна реформа и замяна на конституцията на диктатора Аугусто Пиночет с нова, демократична. Ситуацията във вътрешната политика на Боливия остава напрегната. В Колумбия Густаво Петро е изправен пред сериозни опити да се подкопае ситуацията. През 2024 г. във Венецуела и Мексико ще се проведат президентски избори.
С победата на Майли в Аржентина се засили групата държави, подкрепящи проекта за неолиберална зависимост – Еквадор (където властта беше в ръцете на нов десен президент, милионерът Даниел Нобоа ) или Перу (където настоящият президент е Дина Болуарте ).
Реакционният интернационал
Победата на Майли беше отпразнувана не само от Сити и Уолстрийт, но и от представители на глобалната крайна дясна сила, понякога наричана „реакционен интернационал“.
„Бих искал да работя заедно с истински патриот“, написа в Twitter унгарският премиер Виктор Орбан , който присъства на инаугурацията в Casa Rosada. От европейските лидери присъстваха още испанският крал Фелипе VI и президентът на Украйна Владимир Зеленски .
Лидерът на партията „Свободата идва“ също получи поздравления от Доналд Тръмп, който призова новия президент „да върне Аржентина към предишното й величие“, перифразирайки неговия лозунг: „Нека върнем Америка към предишното й величие“.
В края на ноември, преди избирането му, Майли пътува до САЩ, но там не го приеха нито Доналд Тръмп, нито президентът Джо Байдън – само бившият държавен лидер Бил Клинтън , на когото обаче, както се оказа по-късно, беше платено за тази среща.
На церемонията по встъпването в длъжност имаше малко активни гости. Отсъствието им е показателно за международната изолация, която очаква Аржентина по време на четиригодишния мандат на Майли, чиито действия са белязани повече от идеологическа обсебеност, отколкото от загриженост за интересите на държавата.
Сред присъстващите, които са заемали високи постове в миналото, се открои Жаир Болсонаро. Бразилският политик беше посрещнат с видима сърдечност, а самата среща беше добре подготвена. Очаквайки бъдещи крайнодесни победи на президентските избори в Съединените щати (2024 г.) и Бразилия (2026 г.), Болсонаро увери, че изборът на Майли обещава „попътен вятър за Бразилия и Съединените щати“.
Според учените от Кралския колеж в Лондон Пабло де Орелана и Николас Михелсен , характерна черта на „реакционния интернационал“ е откритото противопоставяне на мултилатерализма, екологичния активизъм, равенството между половете, социалната справедливост, както и научното мислене по всички въпроси, свързани с изменението на климата и опазване на околната среда.
И въпреки че областта на изследване на споменатите автори се простира до Глобалния север и фигури като Джорджия Мелони , Марин льо Пен с нейния Национален фронт, лидерите на Брекзит, Доналд Тръмп, Виктор Орбан и някои политици, които не можаха да дойдат на власт (за пример – Сантяго Абаскал от испанската партия „Глас“), се разкриват редица общи характеристики, характерни и за Болсонаро и Майли. Например:
Манихейски светоглед: радикално противопоставяне между доброто и злото, свободния свят и авторитаризма;
Месиански образ: лидерът е избран от висшите сили, за да изпълни определена мисия; той се представя като носител на истината и е готов да преследва тези, които имат различни възгледи;
Противопоставяне на интеграцията: отхвърляне на Европейския съюз и Меркосур;
Догматизъм: лидерът твърди, че се придържа към правилната вяра и знае единствения път към светло бъдеще;
Фокус върху промяната: лидерът се стреми да възстанови идиличното (изгубеното) минало и да създаде нова система, като разруши съществуващата. В това отношение той поставя под въпрос или категорично отхвърля съществуващите международни договори и организации като ООН.
В случая на Майли целта е да се сложи край на перонизма и да се пресъздаде Аржентина от преди един век, когато Хулио Рока (1898–1904) беше на власт. По това време в страната няма всеобщо избирателно право и царува автокрация.
Новото правителство, чийто вицепрезидент е Виктория Виляруел , представляваща военната каста на военната диктатура от 1976 г., се стреми да анулира доклада „Никога повече“, представен от Националната комисия за изчезвания (Conadep).
Тази организация е основана през 1983 г. за разследване на актовете на геноцид, извършени от представители на военната диктатура от 1976 до 1982 г. Новото правителство иска да помилва отговорните за геноцида и да тълкува по нов начин събитията, случили се в Аржентина през това мрачно време и през следващите десетилетия.
На външнополитическо ниво от първите дни на правителството е ясно, че Аржентина прави завой на 180 градуса. Говорим за страна, която през цялата си история е подкрепяла диалога, мирните преговори и ненамесата във вътрешните работи на другите.
В ООН за по-малко от 48 часа Аржентина се присъедини към Израел, като се въздържа при гласуване на резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня в ивицата Газа. Когато правителството на Аржентина беше ръководено от Алберто Фернандес, страната рутинно гласува в полза на прекратяване на огъня. Да отбележим, че на Общото събрание на ООН на 12 декември 153 от 200 държави изразиха подкрепата си за резолюцията.
Скоро ще стане ясно до какви конкретни резултати ще доведе новата външна политика на Майли. Но въз основа на опита на Бразилия при Болсонаро вече можем да кажем, че това няма да донесе нищо добро на Аржентина.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.
Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.
В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.
А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️
🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон… А именно –...
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.
Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори. Ще спре ли войната в Близкия изток...
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.
ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА. В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните...
Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите?
Всички комплексирани селяни карат в ляво. Защо всички простаци карат в лявото платно по магистралите? След страхотни дни в Созопол...
Шофьорските изпити зациклиха. Курсисти чакат месеци, губят пари и права
Недоволство сред автоинструкторите в Монтана заради месеци наред забавени практически изпити за шофьорски книжки. Проблемът с липсата на изпитващи продължава...
Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди
Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на...
🕊️ “Банкетът на лицемерието” приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍
Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи “дълбока загриженост”. Тази седмица ООН се събира на критична...
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️
Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️ * Едно световно правителство * Една световна централна банка и цифрова валута *...
„Защо вие, украинците, просто не свалите режима на Зеленски и не сложите край на войната?“
Защото Зеленски не съществува в политически вакуум. Властта му се основава на няколко стълба: Ето нейният отговор: Крайнодесни формирования, оборудвани...
Тази лунатичка явно е много отчаяна и е изпаднала в някакво шизофренно състояние
В БРЮКСЕЛ ПОЛОЖЕНИЕТО Е “ПОЛЕТ НАД КУКУВИЧЕ ГНЕЗДО”! ГЬОБЕЛС СИГУРНО ГЛЕДА ОТ НЯКЪДЕ И ЗАВИЖДА, ЕВРОХУНТАТА ГО НАДМИНА! КРЪВОЛОЧЕЩАТА УРСУЛА...
🚨 АРЕСТ В РУМЪНИЯ: Задържаха Калин Джорджеску! 🚨
Глобалисткият режим в Букурещ започна брутална разправа с опозицията! Тази сутрин бе задържан бившият кандидат за президент Калин Джорджеску –...
‼️🔥 Путин ли разби Европа? ‼️
Решение, след което Европа осъзна, че е загубила! 🇷🇺🔥 Материалът, който трябваше да остане в тайна, сега изтече.Путин обяви едно-единствено...
Германският милиардер Тео Мюлер се обяви против финансовата и военна помощ от страна на Берлин за Украйна
В интервю за германския вестник Bild собственикът на голямата хранително-вкусова група Unternehmensgruppe Theo Müller (известна с млечните марки Müller, Weihenstephan...
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа
🇩🇪 Германия гласува: AfD е на крачка от нова историческа победа На 20 септември Германия ще проведе два ключови регионални...
Пратеникът на Тръмп в Минск: Бизнес сделки, блокирани милиони и нови канали към Москва
Посещението на специалния пратеник на Доналд Тръмп, Джон Коул, в Минск на 15-16 септември 2026 г. маркира нов етап в...
