ФОКУС
Хомейни предупреди британския агент Горбачов да не разбива света, но “той не го разбра”!
Все още ли е актуално 35 години по-късно посланието на аятолах Хомейни до Горбачов?
Неочаквано писмо
През януари 1989 г. Горбачов неочаквано получава писмо от аятолах Р. Хомейни. Неочаквано, тъй като имамът все още не е изпратил лични съобщения до нито един от ръководителите на чужди държави.
Втората изненада вероятно е съдържанието на текста, изразяващо се в предложението за подробно изследване на исляма като алтернатива на материалистическия светоглед, който преживява криза в рамките на късносъветските реалности и своеобразен начин за ефективно решаване на духовните и морални проблеми пред СССР.
Изглежда аятолахът не е избрал подходящия момент за установяване на диалог: точно с идването (по-точно изкачването) на Горбачов на власт големите и малките сатани започват да се сближават: от 1987 г. насам две срещи на лидерите на суперсилите се състояха в техните столици.
И малко по-късно от писмото, но през същата 1989 г., “Горки Парк“ записва сингъла “Бенг!“ в Ню Йорк на фона на съветско-американски знамена, който влезе в класацията на „Билборд“. Година по-рано в страната се проведе първият конкурс за красота, който едва ли щеше да намери подкрепа сред иранските молли, особено на фона на въвеждането през 1981 г. на задължителното носене на воал и куп други ограничения за жените в Иран .
Както може да се очаква, съветският „лидер“ (тази дума, разбира се, трябва да бъде поставена в кавички) отговаря с общи фрази. Месец по-късно, след като прие шефа на външното министерство Е. А. Шеварднадзе в Кум, аятолахът изрази разочарование, защото той си представяла Горбачов като мислещ човек.
Не, генералният секретар е мислещ човек, но, противно на надеждите на Хомейни, не мислител. А необмислените му и дори наивни стъпки на външнополитическата сцена свидетелстват за липсата на талант на политик в истинския, макиавелистки смисъл.
Защото в противен случай зад тона на писмото, нюха на общи, макар и не лишени от богословска дълбочина фрази, Михаил Сергеевич би съзрял нещо повече от разсъждения по слабо интересуващи го религиозни теми.
Мисля, че щеше да види, макар и завоалирано, предложение за съвместно прилагане на международната арена на стратегията, която Кремъл изгражда в момента в Близкия изток.
А минаха „само” трийсет и пет години – почукване на затворената евроатлантическа врата, която, да, леко се открехна, но пуснаха Русия само в коридора, понякога под съпровода на смях и снизходително потупване по рамото – спомняме си приятеля Бил.
Причината е проста – стратегията на неоколониализма на елитния златно-милиарден клуб беше реализирана по отношение на Русия (нейната територия, ресурси, производствена база, пазар на труда, научен потенциал – тук обаче китайците се постараха повече, благодарение на което те извършиха пилотиран космически полет през 2003 г.), а не заедно с нея.
И още повече, че най-далновидните задгранични политици по отношение на деидеологизирания СССР започнаха да прилагат подобна стратегия именно през разглеждания тук период. Ех, в тази връзка ми се ще да се поровя в архивите на напусналия наскоро нашия свят Кисинджър или още по-добре тогавашния държавен секретар Шулц.
Горбачов между Сцила и Харибда
Въпреки това СССР не беше в безизходна ситуация нито по отношение на собствената си икономика, нито особено по отношение на състоянието на нещата на международната арена. Въпреки че кризисните явления проникнаха във всички аспекти на неговия социално-икономически живот. Позволете ми да ви напомня, че в края на 80-те години на миналия век популярността на Михаил Сергеевич, който беше външно демократичен и обичаше да общува с хората пред камера, изчезна. Причините бяха комплексни.
Най-запомнящите се от тях: тромаво проведената антиалкохолна кампания, късогледото моделиране на мъченик от Елцин на 19-та партийна конференция. Нищо не пречеше да го извадят от политиката при закрити врати, но не: известното „Борис, грешиш!“ на Лихачов се разпространи из цялата страна и се превърна в крилата фраза.
Това изигра в ръцете на онези, които избутаха бившия кмет на Свердловск-Москва до най-високото ниво на властовата пирамида. Това трябва да включва и наивния опит на Горбачов да върви между Сцилата на либерализма и Харибдата на консерватизма.
Всичко това в крайна сметка доведе до неумела стъпка на част от партийния и държавен апарат за спасяване на част от партийния и държавен апарат от разпадането на СССР през август 1991 г., което три месеца по-късно се превърна в триумф на елцинизма и формирането на олигархия върху руините на социалистическата държава, кървавият блясък на криминалните войни и бързото обедняване на значителна част от населението.
Аятолахът показва пътя
Какво общо има Хомейни с това? Разбира се, аятолахът знаеше за вътрешната криза в СССР. Не идват ли оттук редовете от писмото:
„Разбира се, погрешните методи и грешните действия на бившите комунистически лидери в икономическата сфера можеха да доведат до това, че цъфтящата градина на Запада ви се появи и ви омагьоса.“
Имамът беше наясно, поне в общи линии, с курса на Кремъл на международната арена и също така видя политическата безизходица, която възникна за нас:
„Сериозният подход към исляма вероятно ще ви спаси от проблеми като Афганистан завинаги.“
Предполага се, че той се е притеснявал от сближаването между Москва и Вашингтон.
Но за разлика от Горбачов, аятолахът едва ли е имал някакви илюзии относно истинските цели на САЩ по отношение на техния основен геополитически конкурент, скрити зад холивудската усмивка на Рейгън. Между другото, мисля, че и прагматичният Дън Сяопин разбира това.
Сега не е трудно да се досетите какво се крие зад усмивката на Рейгън. Всъщност Хомейни директно пише:
„Въпреки това, силно ви призовавам да гарантирате, че като разрушите сградата на марксистките илюзии, няма да станете пленници на Запада.“
И вероятно именно в тази плоскост имамът е търсил допирни точки с Москва, надявайки се в бъдеще да разработи стратегия на отношения с нея, която да позволи да се предотврати формирането на еднополюсен свят под егидата на Съединените щати, което вече е започнало.
Вярвал ли е във вътрешната стабилност на Съветския съюз? Вероятно да, явно надценявайки Горбачов. Иначе как да си обясним следните редове от писмото:
„Вашата смелост в подхода към събитията от реалния свят могат да бъдат източник на трансформации, които променят цялостната ситуация в света“.
Всеки знае една донякъде обидно звучаща, но вярна поговорка: Хората не се съдят по себе си. Но човекът е така устроен, че съди само по себе си.
Ето го Хомейни: в известен смисъл през 1979 г. той се оказа в още по-тежка ситуация от Горбачов десет години по-късно, изправен както пред въоръжена опозиция, така и срещу редица политически движения, търсещи власт след бягството на шаха. И не всичко беше наред с икономиката в Иран и войната с Ирак скоро щеше да увисне като дамоклев меч. Освен това липсата на единство в иранското общество не трябва да се отхвърля.
Не, завърналият се от Париж имам спечели подкрепата на мнозинството от населението: от обикновените селяни до интелигенцията. Но малцинството, което се противопоставяше на политиката му, беше готово да умре, да убива и представляваше много страстна част от обществото.
Нужен ли е иранският опит?
За разлика от Горбачов имамът се справя и то не само чрез репресии. Вероятно е очаквал, че неговият колега също ще оцелее под тежестта на потискащи, но преодолими проблеми. И може би едно по-внимателно проучване на иранския опит, по-задълбочен размисъл върху писмото биха принудили Горбачов поне да ограничи флирта си с разрушителните сили, които се стремят да унищожат страната.
Да речем, да не бърза да прави реверанс към Солженицин (разбира се, не съм напълно сигурен, но самата логика на престоя му в чужбина оставя малко съмнение относно сътрудничеството на отшелника от Върмонт с ЦРУ), да постави политически край на яковлевизма, без който „Ехото на Москва” нямаше да получи ефир. Но Горбачов не беше Хомейни.
Разбира се, с известни резерви, писмото на аятолаха може да се разглежда в рамките на концепцията за износ на ислямската революция. Но тук аятолахът сгреши, като оцени неправилно състоянието на нещата в СССР и се обърна към генералния секретар със следните редове:
„Когато „Аллаху Акбар!“ се чу от минаретата на джамиите в някои от вашите републики седемдесет години по-късно и свидетелството за пророческата мисия на последния пратеник на Аллах, всички онези, които изповядват истинския ислям на Мохамед, плачеха от наслада.“
Процесът на ислямизация, и то в неговата радикална форма, да, засегна, но само посочения регион, плюс Поволжието, където имаше значителен процент мюсюлманско население.
Не си струваше да го екстраполираме за цялата страна, особено на фона на честването на хилядолетието от кръщението на Русия и Възраждането на православието. Тогава съветската интелигенция се интересува повече от рьориханството и източните деструктивни секти („Аум Шинрикьо”), отколкото от исляма.
Но всичко по-горе е общо разсъждение. Сега малко конкретика.
Първите стъпки на Хомейни като държавен глава (тъй като аятолахът само формално не заемаше никакви позиции) бяха, въпреки неговата антимарксистка реторика, допълващи СССР: оттеглянето на Иран от антисъветския СЕНТО – нещо като Близкоизточната Антанта, създадена при егидата на САЩ. Премахването на американските станции за проследяване в близост до нашите граници, спирането на дипломатическите отношения с Египет, който се беше сбил с Москва и тръгна към сближаване с Вашингтон, включително чрез споразуменията от Кемп Дейвид.
И всъщност мястото на САЩ в икономическия живот на Иран беше заето от страните от социалистическия лагер. Така Китай, Северна Корея и СССР стават негови партньори след Ислямската революция.
Тоест основата за икономическо сътрудничество между Москва и Техеран към 1989 г. беше напълно оформена. И мисля, че следните редове се отнасят не само за теолозите:
„Ако желаете да изучавате трудовете на този велик човек, изпратете няколко компетентни и знаещи в тази област хора при нас в Кум, така че след няколко години да могат да научат цялата финес и дълбочина на тези науки, за истинско познание без такова пътуването не е възможно.“
Бих си позволил да предположа, че в горното има намек за приканване на дипломати и икономисти да формулират принципите на стратегия за запазване на многополюсен свят и изравняване на англосаксонското господство, чиито контури вече се оформяха на световната политическа сцена.
Личност и история
Необикновената стъпка на стареца, който живееше в Кум и вече беше сериозно болен, обаче не намери отговор в Москва. Защото от една страна имаше истински държавник, богослов, не чужд на философската интуиция, харизматичен, опитен в политическата борба, а неговият партньор се оказа случаен човек във властта, може би опитен в кулоарните интриги на партийната номенклатура, но чийто мащаб на личността не съответстваше на трудностите, пред които е изправена страната, въпреки че, повтарям отново, решими, включително на външнополитическата сцена.
В крайна сметка Хомейни не взе предвид, че през 1989 г. Горбачов вече беше избрал курса, следван от сваления шах. Името му е: сурогат на западняка. Между другото, Пахлави със своята късогледство също донякъде приличаше на съветския президент, но като цяло се оказа по-успешен реформатор.
Що се отнася до западничеството (а не сурогатното), то от XVIIIвек е плътта и кръвта на съзнанието на образованите слоеве на руското общество и дори славянофилите тук не са изключение, защото, подобно на техните противници, които абсолютизират реда в най-развитите европейски държави, те произлизат от хегеловото палто.
И в това няма нищо лошо, защото Русия е европейска страна и не само от гледна точка на менталните нагласи на образованото общество, но и на управляващия елит, като се започне от Петър I.
Въпреки това, дори при безспорно европейския характер на руската цивилизация, опитите на същия Горбачов, а след това и на Елцин, да се вмъкнат в клуба на „Златния милиард“, бяха обречени на провал.
Всъщност те са именно сурогат на западничеството, от което сегашното руско правителство се опитва с всички сили да се дистанцира, разчитайки, както ми се струва, на симулакрум на оригиналност.
Оттук, вместо ехо-московския сурогат на либерализма, има симулакрум на консерватизъм в лицето на „Цариград“, оттук – внезапно реанимираното търсене в медийното пространство на Дугин, сърцераздирателните викове на Охлобистин – Спомнете си неговата „Гойда“ от септември 2022 г., хвърлена от паветата на Червения площад и предназначена за долните инстинкти на тълпата.
Струва ли си да препрочетем писмото на Хомейни?
Може ли това да се нарече алтернатива в стил Хомейни?
Все пак той пише за религията, а Охлобистин и Дугин говорят също. Разликата обаче е съществена. Ясно е, че ислямът не може да стане доминираща религия в Русия. Но аятолахът предложи да се разчита на цветето на ислямската мисъл: Фараби, Абу Али ибн Сина, Сухреварди, Мухаддин бин Араби.
Благодарение на тях думите мюсюлманин и философ са били синоними през Средновековието. И всичко Царград-Охлобистинско е най-малко свързано с дълбочината на мисълта.
Това е всичко, което имам предвид: може би нашите власти трябва да се хванат и да препрочетат посланието на аятолаха – не за да приемат исляма – не, разбира се, но поне за да хвърлят Илин в бунището на историята, да изоставят горепосочения симулакрум на самобитност и да започнат по-дълбоки размишления върху мястото на Русия в света и в Европа, от която тя несъмнено е част в културно отношение.
Цимбурски вместо Фараби
И тук мястото на споменатите мюсюлмански философи, според мен, трябва да бъде заето от интелектуалното наследство на В. Л. Цимбурски, недооценен руски мислител, чиято „Морфология на руската геополитика и динамиката на международните системи. XVIII – XX в.“, както и другите му произведения, а не книжките на Илин с апология на фашизма, трябва да станат справочници за руския политически елит.
Защото в книгите на Цимбурски има строгост и дълбочина на мисълта. И именно към тях зове Хомейни в призива си към Горбачов.
Горбачов не го чува, но призивът не е загубил своята актуалност.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Фашистки геноцид над населението на Украйна
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
ФОКУС
ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ2 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







