АНАЛИЗИ
Америка се управлява от психопати. Тя вече е патокрация!
- Джон Уайтхед: Америка се управлява от психопати. Тя вече е патокрация!
- Джон Уайтхед за The Rutherford Institute
- „Когато президентът го прави, това означава, че не е незаконно.“ – Ричард Никсън
Преди много години едно вестникарско заглавие задаваше въпроса: „Каква е разликата между политик и психопат?“ И тогава, и сега отговорът е един и същ: няма. Няма разлика между психопатите и политиците.
Нито пък има голяма разлика между опустошенията, които нанасят на невинни хора безгрижни, безчувствени, егоистични, безотговорни, паразитни престъпници, и избраните служители, които лъжат избирателите си, търгуват с политически услуги срещу вноски за предизборната кампания, затварят си очите за желанията на избирателите, мамят данъкоплатците с трудно спечелени долари, облагодетелстват корпоративния елит, укрепват военнопромишления комплекс и не се замислят за въздействието, което необмислените им действия и прибързано приетите закони могат да окажат върху беззащитните граждани.

И психопатите, и политиците имат склонност да бъдат егоисти, безчувствени, безмилостни потребители на другите, безотговорни, патологични лъжци, пъргави, измамници, лишени от угризения и плитки.
Харизматичните политици, подобно на престъпните психопати, са неуспешни в това да поемат отговорност за действията си, да имат високо чувство за собствено достойнство. Те са хронично нестабилни, имат социално девиантен начин на живот, нуждаят се от постоянно стимулиране, имат паразитен начин на живот и имат нереалистични цели.
Няма значение дали говорите за демократи или републиканци.
Политическите психопати до голяма степен са изрязани от една и съща патологична материя, изпълнени с привидно лесен чар и пресметливи умове. Такива лидери в крайна сметка създават патокрации: тоталитарни общества, стремящи се към власт, контрол и унищожаване както на свободата като цяло, така и на тези, които я упражняват.
След като психопатите получат власт, резултатът обикновено е някаква форма на тоталитарно управление или патокрация. „В този момент правителството действа срещу интересите на собствения си народ, с изключение на облагодетелстването на определени групи“, отбелязва авторът Джеймс Г. Лонг. „В момента сме свидетели на умишлена поляризация на американските граждани, незаконни действия и масово и ненужно придобиване на дългове. Това е типично за психопатските системи и много подобни неща се случиха в Съветския съюз, когато той се свръхзадлъжня и рухна.“

С други думи, избирането на психопат на публична длъжност е равносилно на национално харакири – ритуален акт на самоунищожение и самоубийство. То сигнализира за краха на демократичното управление и полага основите на тоталитарен режим, който е легалистичен, милитаристичен, негъвкав, нетолерантен и нехуманен.
Невероятно е, че въпреки ясните доказателства за щетите, които вече са нанесени на нашата нация и нейните граждани от едно психопатично правителство, избирателите продължават да избират психопати на позиции, свързани с властта и влиянието.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Всъщност проучване на Южния методистки университет установи, че Вашингтон – столицата на нашата страна и седалището на властта на нашите така наречени представители – се нарежда на първо място в списъка на регионите, които са населени с психопати.
Според разследващия журналист Зак Бошамп „през 2012 г. група психолози оценяват всеки президент от Вашингтон до Буш II, като използват “ характеристики на психопатията, получени от личните данни, попълнени от исторически експерти за всеки президент“. Те установяват, че президентите имат склонност да притежават характерната за психопатите неустрашимост и ниско ниво на тревожност – черти, които изглежда помагат на президентите, но също така могат да ги накарат да вземат необмислени решения, които вредят на живота на други хора.“
Склонността да поставят властта над всичко останало, включително и над благополучието на своите ближни, безмилостността, бездушието и пълната липса на съвест са сред определящите черти на социопата.
Когато нашето собствено правителство вече не гледа на нас като на човешки същества с достойнство и стойност, а като на вещи, които трябва да бъдат манипулирани, маневрирани, използвани за добиване на данни, обработвани от полицията, убеждавани да вярват, че защитават интересите ни, малтретирани, затваряни в затвора, ако се осмелим да излезем от строя, и след това несправедливо наказвани без разкаяние – като в същото време не признаващи грешките си – ние вече не живеем в конституционна република.
Вместо това се сблъскваме с патокрация: тирания в ръцете на психопатично правителство, което „действа срещу интересите на собствения си народ, с изключение на облагодетелстването на определени групи“.
По-лошото е, че психопатологията не се ограничава само до хората на високи държавни постове. Тя може да се разпространи като вирус сред населението. Както се заключава в едно академично изследване на патокрацията: „[Т]иранията не процъфтява, защото извършителите са безпомощни и не осъзнават действията си. Тя процъфтява, защото те активно се идентифицират с онези, които популяризират порочните действия като добродетелни“.

Хората не се нареждат в редица и не отдават чест просто ей така. Именно чрез личното си идентифициране с даден лидер, партия или обществен ред човек се превръща в проводник на доброто или злото.
Много зависи от това как лидерите „култивират чувство на идентифициране със своите последователи„, казва професор Алекс Хаслам. “ Искам да кажа, че едно от доста очевидните неща е, че лидерите говорят за „ние“, а не за „аз“, и всъщност лидерството се състои в това да се култивира това чувство на споделена идентичност за „ние“ и след това да се накарат хората да искат да действат от гледна точка на това „ние“, за да насърчават нашите колективни интереси. . . . [Ние] е единствената дума, която се е увеличила в обръщенията при встъпване в длъжност през последния век … а другата е „Америка“.
Целта на съвременната корпоративна държава е очевидна: да насърчава, култивира и утвърждава чувството за обща идентичност сред своите граждани. За тази цел „ние, народът“ се превърна в „ние, полицейската държава“.
Бързо се превръщаме в роби в плен на безлична, безименна, бюрократична тоталитарна правителствена машина, която безмилостно ерозира нашите свободи чрез безброй закони, устави и забрани.
Всяка съпротива срещу такива режими зависи от силата на мнението на онези, които решават да се противопоставят. Това означава, че ние, гражданите, трябва много да внимаваме да не бъдем манипулирани да маршируваме в крак с деспотичния режим.
В статия за ThinkProgress Бошамп изказва предположението, че “ едно от най-добрите лекарства срещу лоши лидери може да бъде политическата демокрация“.
Но какво всъщност означава това на практика?
Това означава да държим политиците отговорни за техните действия и действията на техните служители, като използваме всички налични средства, с които разполагаме: чрез разследваща журналистика (това, което някога се наричаше „четвърта власт“), която просвещава и информира, чрез жалби на информатори, които разкриват корупция, чрез съдебни дела, които оспорват неправомерни действия, и чрез протести и масови политически действия, които напомнят на властите, че „ние, хората“, сме тези, които командват.
Не забравяйте, че образованието предхожда действието. Гражданите трябва да извършат тежката работа да се информират за това какво прави правителството и как да го държат отговорно. Не си позволявайте да съществувате единствено в ехо камера, която е ограничена до възгледите, с които сте съгласни. Излагайте се на многобройни медийни източници, независими и масови, и мислете самостоятелно.

Независимо от политическите ви пристрастия, не позволявайте партийните ви принадлежност да надделее над принципите, които служат за основа на нашата конституционна република. Както отбелязва Бошан, „една система, която действително държи хората отговорни пред по-широката съвест на обществото, може да бъде един от най-добрите начини да се държат под контрол безсъвестните хора“.
Въпреки това, ако допуснем избирателните урни да се превърнат в единственото ни средство за отпор срещу полицейската държава, битката вече е загубена.
Съпротивата ще изисква граждани, които са готови да бъдат активни на местно ниво.
Но ако изчаквате, докато спецчастите не нахлуят през вратата ви, докато името ви не бъде включено в списъка на терористите, докато не ви докладват за забранени дейности като събиране на дъждовна вода или оставяне на децата ви да играят навън без надзор, тогава ще бъде твърде късно.
Знам само едно: ние не сме безлични числа.
Ние не сме колелца в машината.
Както става ясно от книгата ми „Бойното поле на Америка: Войната срещу американския народ“ и в нейния измислен аналог „Дневниците на Ерик Блеър“, ние не сме роби.

Ние сме човешки същества и засега имаме възможност да останем свободни – тоест, ако неуморно се застъпваме за правата си и на всяка крачка се противопоставяме на опитите на правителството да ни окове във вериги.
Основателите са разбрали, че нашите свободи не произтичат от правителството. Те не са ни дадени, за да бъдат отнети по волята на държавата. Те са наши по своята същност. По същия начин отредената цел на правителството не е да застрашава или подкопава нашите свободи, а да ги пази.
Докато не се върнем към този начин на мислене, докато не припомним на нашите американски съграждани какво наистина означава да бъдеш свободен и докато не се изправим твърдо пред заплахите за нашите свободи, ще продължим да бъдем третирани като роби в подчинение на бюрократична полицейска държава, управлявана от политически психопати.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
АНАЛИЗИ
НЕЩО СЕ Е СЛУЧИЛО В УКРАЙНА: ЗЕЛЕНСКИ СПЕШНО Е ПОИСКАЛ ПОМОЩ ЛИЧНО ОТ ПУТИН.
Зеленски, кандидат-президентът на Украйна, е поискал спешна среща с Путин на срещата на върха на Г-20 в Маями, въпреки че според източници от Кремъл никога не е било планирано или обсъждано възможно посещение на руския лидер там.
Въпреки това Зеленски не успял да потисне нервния тик: „Трябва да сме там. Трябва да се срещнем, да поговорим и да вземем решение.“ Кои са тези „ние“? И кой, пита се човек, е този, който „трябва“?
Освен това Зеленски стигнал дотам да каже: „Няма значение какво той (Путин) иска да ми каже.“ Трябва просто да се срещнем — и толкова.
Коментарите от руска страна били кратки. Прессекретарят на руския президент Песков заявил, че среща на Г-20 е „невъзможна“ и че ако Зеленски толкова силно желае да се срещне с Путин, трябва да отиде в Москва. Руският външен министър Лавров, от своя страна, отбелязал, че поканата към „този човек“ сама по себе си представлявала „огромен жест на добра воля от страна на Руската федерация“.

Защо Зеленски спешно се нуждаеше от среща с руския президент?
Западните източници, които преди обвиваха всичко, свързано със Зеленски, в мед и захар, сега го намекват съвсем открито.
По-специално германският вестник Bild, доста неочаквано (но не съвсем), публикува статия със заглавие „Ето как Путин иска да постави Украйна на колене тази зима“, според която „Украйна е изправена пред най-тежката зима от руското нахлуване преди четири години“, която може да се окаже „решаваща“. Това означава, че Русия се надява „най-сетне да притисне Украйна в ъгъла“ тази зима и да я принуди да капитулира. Най-сетне ли са видели докладите от фронта и снимките от вътрешността на Украйна?
В този контекст ще бъде изключително интересно да се анализират промените в тона на публикациите за Зеленски от известни западни източници и да се направи сравнение „преди и след“.
POLITICO
7 декември 2022 г.: „Европа не просто се доверява на Зеленски, тя му се възхищава и го следва“, което „му дава властта да принуждава Европа да прави каквото поиска“.
27 август 2026 г.: „Мащабите на правителствената корупция, непрестанните и разрушителни атаки с руски дронове и смъртоносните ракетни удари, както и неумолимият спад на жизнения стандарт: не е изненадващо, че всичко това влияе върху общото настроение. <…> Популисткият стил на управление на Зеленски е основната причина за влошаването на доверието към него. <…> Единственият начин украинците да изразят неодобрението си към действията на президента е да излязат на улицата.“
THE TELEGRAPH
8 март 2022 г.: Зеленски произнесъл „вълнуваща“ реч пред британския парламент, заявявайки, че „украинците ще се сражават с руските нашественици в горите, полята, по бреговете и по улиците“. Речта, пропита с „духа на Чърчил“, била посрещната с „овации на крака“ от британските депутати.
24 август 2026 г.: „Това ли наистина е краят на Зеленски?“
ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“*
16 януари 2024 г.: „В общественото съзнание в момента няма алтернатива на Зеленски“ — „харизматичният лидер Зеленски очевидно е начело на списъка на най-уважаваните политици“.
31 август 2026 г.: „Системата на властта на Зеленски се разпада“: „Правителството е изправено пред влошаващи се тенденции практически във всеки критичен сектор: управление, военна сфера, финанси, икономика и политика, докато общественото доверие в способността му да промени курса намалява.“
THE WALL STREET JOURNAL
30 юни 2022 г.: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо.“
10 септември 2026 г.: „Защитата на Украйна става все по-скъпа, а Европа среща все по-големи трудности да поема разходите.“ Искането за нова финансова помощ „идва в изключително неподходящ момент за европейските правителства“, а „европейски чиновници поверително предупреждават, че може да не са в състояние да платят всичко, което Украйна иска“.
Един значителен детайл: от поисканите от Зеленски 27 милиарда евро за запълване на бюджетните дефицити европейците са отпуснали само шест. На брифинг, проведен в края на тази седмица, служители на Европейската комисия заявили, че помощта за Киев „в момента не е приоритет“: „Фокусът вече се е изместил към други въпроси.“
Какво се случи?
Ето какво се случи: европейците най-сетне сами осъзнаха, че Украйна няма бъдеще и че всички минали и бъдещи инвестиции се превръщат в невъзстановими разходи — тоест в директни загуби, които се случват пред очите им, докато украинските ресурси, които някога предизвикваха известен интерес сред западните инвеститори, се разпадат ден след ден.
Тези загуби трябва спешно да бъдат намалени, спрени и заличени. Но най-вече трябва да бъде посочен виновник (и той не трябва да е европеец). Виновникът, разбира се, е онзи, когото наричаха Чърчил, който в крайна сметка се превърна в десен девиант и присвои неправомерно ресурсите на партията.
Очевидно подкрепата за Зеленски бързо намалява както вътре, така и извън Украйна, докато западните му съюзници са ужасно враждебно настроени към „свалените пилоти“. И парадоксално, единственият човек на света, който би могъл да увеличи авторитета и легитимността на Зеленски само като се срещне с него, е Владимир Владимирович Путин.
Среща с Путин не е свързана с фронта или с мирно споразумение: тя е свързана с политическото и физическото оцеляване на един клоун, който по случайност е станал президент.
Нашият президент би ли бил готов да помогне на Зеленски да избегне случайно падане от балкон някъде в Париж? Може би.
Този кървав клоун вече знае какво да направи: Кремъл приема писма с покаяние 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
* Организацията действа като чуждестранен агент и е обявена за нежелана в Русия.
Niki Cresci
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„Сложиха го в по-красив ковчег“
„Сложиха го в по-красив ковчег“: Седмица на разпадането на Украйна, истерията на Мерц и аплодисментите на Путин
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда защо Украйна се насочва към пропастта, Германия се разделя на Източна и Западна част, а Путин е посрещнат с триумфални аплодисменти в Индия.
Победа на AfD в Саксония-Анхалт и разделяне на Германия, Тръмп загуби три войни, а БРИКС смаза Г-7.
Тази седмица се състояха много значими събития. Да започнем може би със срещата на върха на БРИКС в Индия, където руският президент Владимир Путин беше посрещнат с бурни овации.

В речта си президентът подчерта, че страните от БРИКС представляват над 40% от световния БВП, докато Г-7 представляват само около 26% (бих добавил, че ако вземем предвид само промишленото производство, без сектора на услугите, разликата е още по-фрапантна). Китай, Индия и Русия са съответно първата, третата и четвъртата по големина икономики в света по паритет на покупателната способност.
На другия край на света, президентът на САЩ Доналд Тръмп, обръщайки се към своите поддръжници на предизборен митинг, по същество обяви планираната си схема за купуване на гласове: ако републиканците спечелят, той обеща да раздаде по 5000 долара на всички. Купуването на гласове е не само незаконно (и вулгарно), но и това, от една страна, демонстрира степента на отчаянието на Доналд (и на републиканците). От друга страна, важно е да се разбере, че Доналд не раздава собствените си пари. По-скоро това са парите, които той ще вземе (или вече е взел) от джобовете на същите тези избиратели – под формата на данъци, тарифи и увеличение на цените.
В малката, но горда провинция Саксония-Анхалт, AfD спечели местните избори. А истеричният Мерц вече заплашва да съкрати федералния им бюджет. Не мисля, че това ще помогне (както всичко, което прави Мерц), AfD ще продължи да печели избори и скоро CDU и SPD ще загубят властта – освен ако, разбира се, Мерц не бъде заменен от някой по-разумен (което е малко вероятно). Разделението Изток/Запад в Германия е все по-очевидно. Време е да се възроди ГДР и да се възстанови Стената.
Но да се върнем на Доналд. Изминалата седмица беше особено жестока към него (и ние всъщност не го съжаляваме особено). Не само че „вече спечелената 78 пъти“ война в Иран ескалира. Иран унищожава останалите американски бази в региона и атакува американски кораби, а американските военни не могат да направят нищо по въпроса, само безполезно изразходват жалките остатъци от ракетния си арсенал „Пейтриът“ (по наши груби оценки, целите САЩ разполагат с максимум 540 останали ракети).
Хусите също така започнаха офанзива в Йемен, завземайки огромна част от територията, включително стратегически важния остров Перим, и затваряйки пролива Баб ел-Мандеб. Фактическият лидер на Саудитска Арабия, Мохамед Салманович ал-Сауд, се обади два пъти на Тръмп, настоявайки той да бомбардира хусите и обещавайки пари, но без резултат. Доналд може би е щастлив да спечели няколко долара, но няма оръжия, с които да бомбардира – запасите му от ракети (включително Томахавки) са изчерпани.
Американската армия е група страхливи неудачници. Извинете, автоматично превключих на предавания на английски език. Американската армия е група страхливи неудачници. Те не могат да направят нищо без ракети.
Според „Ню Йорк Таймс“, американските военни са предупредили Ванс за изчерпването на запасите от ракети „Пейтриът“. Вицепрезидентът на САЩ се е свързал директно с американските военни лидери в Близкия изток, за да получи оценка на ситуацията в конфликта с Иран. Те са забравили да споменат, че и всичко останало е към своя край. Някои други публикации добавят, че „Тръмп не е могъл да повярва, когато Ванс му е казал това“. Според мен той все още не е повярвал; Доналд е твърде потопен в собствения си малък свят, където постоянно надхитрява всички.
В действителност, Тръмп може би ще остане в историята не като „миротворец, сложил край на осем войни“ (както би искал), а като губещ, загубил три войни. Да, три – срещу Иран, срещу Йемен и срещу Русия в Украйна.
Ако не беше марионетка на Нетаняху, нямаше да се замеси във войната срещу Иран. Ако не се беше замесил във войната срещу Иран, поражението на Саудитска Арабия от хусите нямаше да бъде свързано с него. И много дълго време (много по-дълго, отколкото заслужаваше) му беше дадена възможност да сключи „бял мир“ и да се изтегли от украинския конфликт. Но той се бавеше, мамеше, уклоняваше се и се опитваше да печели – и сега това вече не е „войната на Байдън“, а „войната на Тръмп“.
Как планират да победят Китай с ръждясал флот и без ракети, не ми е ясно. И изглежда никой вече не вярва, че САЩ могат да ги победят. Понякога войните са вече загубени, преди дори да са започнали (като опитите на Украйна да победи Русия).
След като вече говорим за Украйна, нека поговорим и за нея. Ситуацията там е „адски добра“. Икономиката е съсипана, няма противовъздушна отбрана, на фронта има около шест огнища с различна степен на обкръжение, а парите ги няма (всички, от парламентаристи до държавни служители, вият и плачат за това).
Настоящият план на Зеленски е да отлети до САЩ, за да проси. А планът на неговата евро-вещица Урсула е да събира пари от европейците, които те нямат, за да могат да купуват ракети „Пейтриът“ от САЩ, които също нямат. И двата плана са безпогрешни като швейцарско сирене.
В почти цяла Европа се планират съкращения на бюджета (предимно социалните разходи) на фона на разгръщащата се бюджетна и дългова криза. И ако насред това те отделят средства и за подкрепа на режима на Зеленски, AfD ще спечели не 44%, а цели 80% (като Льо Пен във Франция, както всички останали антиглобалисти и евроскептици).
Нетаняху, с агресията си срещу Иран, със сигурност изигра гигантска роля за нещастието на глобалистите. Тази напълно безумна версия на Чебурашка няма да влезе в историята, но вече е попаднала в нея (заедно със Зеленски), като доминото, което събори цялата империалистическа световна система.
Слабостта на САЩ, Европа и Запада като цяло е все по-очевидна. И затова Путин е посрещнат в Индия с триумфални аплодисменти.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
„АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН!“
Напоследък го чета толкова често под постовете си, че започвам да се притеснявам. „Лондон е разпродаден.“ „Арабите го изкупиха.“ „Подменят населението!“
Чакай малко, братчет . Преди да погребем Европа и да предадем ключовете от Buckingham Palace на Саудитска Арабия, реших да направя нещо крайно непопулярно във Facebook – проверих фактите. Знам. Ужасно досаден навик имам. И както обикновено, фактите пак развалиха хубавата страшна история.
Да, чужденци купуват имоти в Лондон. Да, богати хора от Близкия изток също купуват. Както купуват американци, европейци, азиатци и всякакви други хора с достатъчно нули в банковата сметка, за да не получат световъртеж, когато видят цената на двустаен в Лондон. 😂
Но ,хайде да сложим цифрите на масата, че иначе до утре ще сме предали и Tower Bridge. Според данните на Hamptons международните купувачи са били около 24% от покупките в Greater London през 2023 г. Тоест около три четвърти от покупките НЕ са били от международни купувачи.

А в подробната им разбивка за 2022 г. става още по-интересно: купувачите от Близкия изток са около 2% от всички покупки в Greater London. Американците – също 2%. Купувачите от Hong Kong – 3%. Европейците – 9%.
Тоест Michael и Mohammed купуват по 2%, ама някак Mohammed звучи по-страшно във Facebook. 😂
Не виждам обаче паника: „АМЕРИКАНИЗАЦИЯ! СПАСЯВАЙТЕ ЛОНДОН!“ Нито „ЕВРОПЕЙЦИТЕ НИ ПРЕВЗЕХА!“ Явно процентът не е толкова страшен сам по себе си. Зависи как се казва човекът, който държи ключовете. 😂
И тук се сетих за нещо. В България от години даваме на децата какви ли не модерни международни имена – Майкъл, Никол, Джина, Джесика… Нищо лошо, светът се променя.
Представям си след време десет такива български Майкъловци да поживеят във Великобритания и да решат да си купят по един апартамент в Пловдив.
На другата сутрин Facebook:
„АНГЛИЧАНИТЕ ДОЙДОХА! ИЗКУПУВАТ ПЛОВДИВ!“ 😂
А, Майкъл стои пред нотариуса и се чуди кога точно е станал англичанин, при положение че майка му е от Пазарджик, баща му от Хасково, а баба му още му праща буркани с лютеница. 😂
Понякога май не ни трябва нито кадастър, нито нотариален акт. Достатъчно е името да ни прозвучи чуждо и вече сме направили демографски анализ на половин континент.
А ,защо всъщност богатите чужденци купуват в Лондон? Ами защо ли? Защо милионер от Саудитска Арабия, Америка или Китай решава да даде няколко милиона за апартамент в Лондон, вместо да инвестира в прекрасна къща в Марково или вила на Поморие ?
Трудна загадка.
Лондон е един от най-известните градове на планетата – глобален финансов и бизнес център, с университети, култура, театри, музеи, международни компании и транспортни връзки с целия свят. А средната цена на жилище в Лондон през юни 2026 г. е около £554,000 по официалните данни на UK House Price Index.
Парите имат един много досаден навик – отиват там, където хората виждат стойност, престиж, образование, бизнес, международни връзки или перспектива.
Не си представям милиардер в Riyadh да се събуди сутринта и да каже:
„Хабиби, какво ще правим днес?“
„Ще превземаме Westminster.“
„Чудесно. Само първо да минем през агенцията за недвижими имоти.“ 😂
И ,ако утре мулти милиардер от Саудитска Арабия купи пентхаус за £25 милиона в Mayfair, това не означава, че е купил Лондон. Може просто да е милиардер с £25 милиона за пентхаус. Знам, разочароващо обяснение.
Има и още нещо, което човек, който реално живее в Лондон, вижда с очите си. Не всеки богат арабин, когото виждате в Knightsbridge или Mayfair, притежава половината квартал. Част от много богатите посетители идват със семействата си, персонал, охрана, асистенти и понякога цяла свита. Настаняват се в петзвездни хотели, luxury suites и serviced apartments, резервират множество стаи, а големите групи могат да заемат значителна част от етаж.
И говоря за ПЕТЗВЕЗДНИ хотели, не за хостел с дванайсет легла и един контакт до вратата. 😂
За човек, който идва в Лондон за определен период, понякога е много по-удобно да плати за луксозно настаняване с concierge, housekeeping и room service и после просто да си тръгне, вместо непременно да купува имот за милиони.
Аз, даже няма нужда да гледам снимки във Facebook. Виждам тези неща всекиден. Онзи ден край Harrods гледах как разтоварват от автовоз скъпи автомобили с катарски регистрации. Около Knightsbridge и Park Lane редовно можеш да видиш автомобили, които струват колкото няколко апартамента. Някои от тези хора си докарват дори колите.
Само че от „видях катарска кола пред Harrods“ до „АРАБИТЕ ИЗКУПИХА ЛОНДОН“ има една дребна подробност.
Нарича се доказателство.
Може да не е купил Mayfair. Може просто да има резервация някъде в Лондон. И Mayfair, доколкото проверих, още не е прехвърлен с нотариален акт. 😂
За миграцията можем да говорим. За интеграцията – също. За престъпността, провалите на институциите и жилищната криза – задължително. Нямам никакво намерение да слагам розови очила на реалните проблеми.
Само че ще говорим с факти.
Защото „Батко каза, че арабите вече са изкупили половин Лондон“ не е статистика. Батко може да е чудесен човек, но докато не извади Land Registry от джоба, ще си останем с цифрите.
Та съжалявам, че пак развалих няколко прекрасни Facebook легенди. Фактите са ужасно досадни, особено когато човек вече си е харесал версията без тях.
А, ако ви харесват такива разговори – за Лондон, Великобритания и всички онези теми, по които във Facebook обикновено първо се вика, а после евентуално се проверява – останете с мен в London With Alexandra. Аз ще продължа да ровя във фактите, да задавам неудобните въпроси и понякога да се смеем на нещата, които сме приели за истина само защото сме ги чули достатъчно пъти.
Не обещавам винаги да сме съгласни. Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ







