ИСТОРИЯ
НАТО: Операция “Барбаросса 2”
В средата на ХХ век премиерът на Великобритания Уинстън Чърчил каза нещо умно, за разлика от другите си изявления в нетрезво състояние. Чърчил каза: “Генералите винаги се готвят за отминалата война”.
Руснаците пък добавиха нещо още по-умно /с извинение/: “Война-хуйня”.
И двете сентенции могат напълно да се отнасят към последната среща на високо равнище на НАТО във Варшава, както и към предшестващите ги общи маневри “Анаконда” и други.
Що се отнася до срещата във Варшава, тя може да се обобщи като: новата студена война вече не е студена, тъй като НАТО е на границите на Русия, прокарвайки си пътя към операция “Барбаросса 2”. Що се отнася до маневрите “Анаконда”, те потвърждават, че в Европа има някаква традиция веднъж на 100 години политиците и генералите да се събират в Райх за да решават да влязат в бърлогата на мечката.
Но да тръгнем подред.
Във Варшава официално беше решено за разполагане на сили на НАТО в границите с Русия страни от 2017 г. Четири батальона ще бъдат разположени на постоянни бази, но на ротационна основа. Това беше направено, за да не бъдат нарушени основите на Основополагащия акт Русия – НАТО, в който алиансът се задължи да не разполага в Източна Европа “съществени сили на постоянна остова.”
Да изпратят свои войници в четири източни страни от пакта се съгласиха САЩ, Англия, Германия и Канада. По-просто казано НАТО раздели Прибалтика и Полша на окупационни зони. Канада получи Латвия, Германия – Литва, Англия – Естония, САЩ – Полша. Едновременно с това войските на НАТО се извеждат от юрисдикцията на страните на пробиване, като се освобождават по този начин от всякаква отговорност за съучастие във военни престъпления.
Режимът в Киев с Порошенко обаче не успя да осигури окупацията на страната нито от американците, нито от европейците.
Канада, в лицето на своя премиер Трюдо, реши да демонстрира ентусиазъм в ръководството на силите на централното направление – Велики Луки и Ржев, срещу “руската агресия”.
Англия, с естонския обоз, ще защитава от агресивните руснаци направлението Санкт Петербург и Новгород.
Германия ще охранява НАТО по направлението Минск – Смоленск – Вязма по простата причина, че там вече бяха по времето на Хитлер и всичко знаят, като към тях могат да се присламчат и французите, които също имат историческа памет от времето на Наполеон.
САЩ ще се разположат в Полша и по-близо до Черно море. Къде ще отидат без море, като ще защитават поляците, украинците, турците, българите и който още там е останал, от руснаците откъм Крим, Краснодар, Воронеж, Кавказ и по-нататък до Уфа, Сургут и т.н.
С една дума – нищо ново. НАТО има намерение да се отбранява по същия начин, по който преди това се “защитаваше” Третият райх с прословутата операция “Барбаросса”.
Ще припомним, че преди Втората световна война нарастването на западните военни сили по съветските граници, Берлин обясняваше като средство за колективна защита на Европа, въпреки че това беше подготовката за операция “Барбаросса” и че днес НАТО изгражда своите сили в същите места и по точно същия начин, по който нацистка Германия правеше това през 30-те години на ХХ век.
“Барбаросса” започна на 22 юни 1941 г. с нахлуването на Райха в западните райони на СССР. За да завърши на 9 май 1944 г. в Берлин.
Май и юни, т.е. преди срещата във Варшава, както подобава, се оказаха урожайни на военни маневри на НАТО покрай руските граници – “Анаконда 2016”, “Саблен удар 2016”, “Бърз отговор”, “Морски бриз” и прочее словосъчетания по западното, северозападното и южното направление, с общ смисъл – създаване по източната граница на НАТО на групировка, способна да противостои на “руската агресия”.
Всъщност тази серия от маневри повтаря концепцията на бойните действия на НАТО срещу СССР от времето на Студената война и по-точно до средата на 70-те години.
Тогава, както и сега, във Вашингтон стигнаха до извода, че всички европейски армии на НАТО заедно няма да могат да удържат танковия скок на СССР към Атлантика. Заради това главната военна задача на европейците беше да издържат няколко седмици, до един месец, докато на театъра на военните действия не пристигнат победоносните американски войски. За това САЩ и НАТО трябваше да осигурят военно-морски и въздушен контрол над Северния Атлантик, по който трябваше да се движат в конвои със стотици хиляди американски войници и хиляди единици военна техника.
Но заради развитието на ракетното оръжие и рязкото нарастване на съветските възможности, този план бързо стана неактуален, т.е. в случай на пълномащабна война до Европа няма да доплува никой от САЩ.
От този момент НАТО окончателно заложиха на доктрината за ядреното възпиране на СССР.
След 70-те години руските възможности за блокиране на прехвърлянето на американски войски в Европа само нарастваше. Териториите на Русия и САЩ са недосегаеми за сухопътните армии на другата страна, и взаимното ядрено възпиране е единственият сериозен аргумент.
Заради това САЩ развиха своята противоракетна отбрана в Европа. За да получат стратегическо преимущество с неутрализиране на ядрения потенциал на Русия, те заложиха не на нереалната победа на сухопътните сили на НАТО на европейския театър, а на първи обезоръжаващ ядрен удар и гарантирана защита от ответния удар на Русия. Но и това вече не е актуално, тъй като Русия въведе своите хиперзвукови оръжия и обърна цялата доктрина на първия удар в своя полза.
На този фон споменатите учения на НАТО, начело с “Анаконда” са не само смешни, но и жалки. В аналогични тренировки на руската армия се прехвърляха до 100 000 войници и десетки хиляди бойна техника, като до 7-10 дни от вдигането на тревога те успяваха да стигнат назначените райони, да се разгърнат и създадат ударни групировки, да изпълнят задачата и да се върнат в местата на постоянната дислокация.
От своя страна ученията на НАТО се готвеха от април. За това време пактът успя да съсредоточи в района на ученията само 32 000 войници, стотина самолети, 12 кораба и 3000 бойна техника. От тях само 10 000 войници бяха прехвърлени от САЩ.
Ако се сравни оперативността на руската армия и армията на НАТО може да се стигне до извода, че при такива темпове ударната групировка на Русия ще успее да стигне до и да се върне от Париж обратно вкъщи, а в САЩ десантните им части още няма да са започнали да се товарят в самолетите.
Трудно е да се предположи, че в САЩ не знаят какво правят. Обратното. Знаят и правят нарочно провокации по руските граници, като очакват някаква неадекватна реакция на Москва. Подставяйки Прибалтийските и Черноморски райони под възможен превантивен удар, САЩ се опитват да въвлекат Русия в конфликт с НАТО и ЕС и да останат традиционно извън конфликта.
Едновременно САЩ готвеха и удар по Турция, Армения и Казахстан, докато отвличаха вниманието на Русия по западното направление, за да отслаби силите си по другото – южното направление. В Европа, така или иначе, беше създадена взаимно блокираща се позиция. Нарушаването на крехкото равновесие може да доведе до непрогнозируеми последствия и до неприятности и за двете страни. В същото време за Русия стратегически са нейните проекти в Азия. В европейското направление тя действа задържащо спрямо затъналия в жестока криза континент.
Сега се появява нова уязвимост, нестабилната постсъветска Централна Азия и Афганистан. Възможно е дестабилизиране на Казахстан или Узбекистан, което ще доведе до военно политическо взривяване на целия район с проблеми за Русия, Китай, Ирак, Пакистан и целия ШОС.
ИСТОРИЯ
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НЯМА ДА ЧУЕТЕ И ДУМА ПО ТЕЛЕВИЗОРА ЗА ТОВА
149 ГОДИНИ ОТ КЛАНЕТО В СТАРА ЗАГОРА
НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПРЕДИ 149 ГОДИНИ НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА Е НАД 25500.
САМО СЛЕД ПЕТ ДНИ ЩЕ ОСТАНАТ ПО-МАЛКО ОТ 1000 ЖИВИ БЪЛГАРИ.
ТОВА НЕ Е АНТИ-ТУРСКА ПРОПАГАНДА. ДНЕШНИТЕ ТУРЦИ НЯМАТ ВИНА ЗА ЗВЕРСТВАТА НА ТЕХНИТЕ ДЕДИ!
ТОВА Е САМО ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТ.
Турската армия и башибозука на Сюлейман паша (евреинът Соломон Леви) избиват 14 500 българи от града и селата, а други 10 000, млади момчета, девойки и жени са отвлечени живи в Турция (не се чудете от къде са русите и бели актьори из турските сериали). Значителен брой българи са избити и в селата по пътя към Стара Загора. Напълно е избито населението на Раднево (4000 души) и с. Любенова махала (1000 души). Подобна е съдбата на Нова Загора и други селища в района.
Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали и кърджалии, които били подпомагани от евреите в града. Според записки на очевидци, хора са одирани живи, печени на кол, приковавани и разпъвани на кръст. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.
По заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред изнасилвали заловените жени, млади момичета и деца и измъчвали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се гаврели и забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин.
(Документите и разказите на очевидци са събрани в сборника „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, Донка Йотова.)
В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Тогавашните съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ЗАГИНАЛИТЕ!
ПРОСТЕНИ ДА СА УБИЙЦИТЕ!
СИЛНИЯТ НАРОД ПОМНИ И ПРОЩАВА!
Има и едно положително следствие от клането в Стара Загора.
Известно е, че Сюлейман паша имал за задача да прехвърли Балкана и да отиде на помощ на Осман паша, обкръжен от руската армия в Плевен. Това, ако е било осъществено, войната би свършила с тотално поражение за Русия, а Плевен и повечето български градове, щяха да последват съдбата на Стара Загора. Милиони българи щяха да бъдат изклани както бяха изклани арменците през 1915 г. и гърците в Мала Азия през 1922 г.
Но Сюлейман разбира, че малкия отряд от български опълченци се укрепва на Шипка. Той е можел спокойно да избере да мине през други два неохранявани прохода, като дори този към Троян е по-бърз нисък и по-удобен за преминаване с оръдия.
Обаче, той се подвел по лесната победа и пировото клане в Стара Загора, и нарочно тръгва към Шипка, за да изколи останалите разбунтували се неверници. Смятал го е за толкова лесно, че дори пише писмо до султана, че вече е прехвърлил Балкана. Но в Шипка удря на камък.
Може да се каже, че жертвите в Стара Загора спасяват жителите на Плевен от клане и нещо повече – със спирането на Сюлейман при Шипка се дава време на русите да превземат Плевен, и така се обръща хода на войната изцяло в полза на руската армия.
Българи
ИСТОРИЯ
Разстреляха мафиоза пред очите на сина му
Синът на сочения за екзекутор на Георги Илиев видя с очите как убиха баща му с 3 куршума в главата, а днес…
А помните ли че го охраняваше в момента на събитието ,действащ служител на МВР. Така поне пишеше във вестниците.
С 3 куршума в главата маскирани килъри ликвидираха страховития пернишки наркобос Васил Арарски – Райко Кръвта преди 13 години пред очите на сина му Марио, пише “Телеграф”. 17-годишният тогава младеж изпада в шок, след като баща му се строполясва безжизнен до него. Днес вече 30-годишният Марио Василев се е покрил в чужбина и няма намерения да се завръща в България, твърдят хора от пернишкия ъндърграунд.

Убийството на Райко Кръвта през 2005 година буквално обезглави криминалните среди в Перник. Сред местната престъпност цари хаос, появяват се и т.нар. шанаджии, които пласират наркотици безконтролно и не се отчитат на никого.
Още тогава се заговори, че убийството на Рако Кръвта е вендета заради ликвидирането на Главния Георги Илиев два месеца по-рано в курорта Слънчев бряг.

Според перничани отговорни за убийството са хора от групата на Федята. Други обаче твърдят, че висаджиите са изпратили директно килъри от София. Райко Кръвта е убит точно в 21:20 ч. пред хотел “Струма” в центъра на Перник. Както всяка вечер, 35-годишният престъпен бос седи на маса пред ирландския път Есмералд” до хотела. След като изпил питието си, Кръвта тръгнал към паркинга пред “Струма”, където била паркирана колата му. По средата на улицата обаче мъжът се свлича на земята целият в кръв. Никой не чул изстрели, в това число и собственият му син Марио, който е само на няколко метра от него. Няколко очевидци обаче видели пернишко “Ауди Б4”, което изчезнало в тъмнината с мръсна газ. Ужасени от покушението перничани веднага повикали полиция и “Бърза помощ”. След минути лекарите качили тялото на Райко в линейка и тръгнали към близката болница “Рахила Ангелова”, а след това го закарали в “Пирогов”. Той обаче издъхнал още по път.
“Синът на Райко – Марио, замръзна на място. Не можеше да повярва на очите си”, разказаха очевидци на разстрела. По думите им младото момче било в шок от неочакваната атака. Оказва се, че в суматохата е ранен и катаджията от София Николай Цветков. Полицаят също е откаран с линейка в “Пирогов” в критично състояние. За минути мястото поченява от полиция. От София се изтрелват тогавашните шефове – главният секретар на МВР Илия Илиев и директорът на СДВР Румен Стоянов, с тях е и полицейският началник от Перник Тодор Илиев.

На улицата, където е убит Арарски полицаите намират 10 гилзи. Стреляно е с автомат. Говори се, че Кръвта развалил рязко отношенията си с Главния Илиев, след като отклонил за себе си пратка с лодки кокаин от Латинска Америка. Според разследващите в покушението на 25 август 2005 година пред комплекс “Мултиплейс” в Слънчев бряг са замесени хора от т.нар 12-членна банда за мокри поръчки, наречена медийно “Килърите 3”, с лидер бащата на Райко Васил Василев – Бай Весо.
Оперативната информация обаче не стига за обвинение. Версията за мотивите за ликвидирането на Главния е свързана с конфликт след отклоняването на 50 кг. кокаин за над 6 млн. лева. Белият прах бил нещо като хонорар за Илиев от по-голяма пратка, която достигнала до Европа с лодки през Атлантическия океан по т.нар. Път на кокаина от Латинска Америка. Посредникът при сделката обаче предал коката на Кръвта.

Босът на ВИС 2 обаче разбрал, че са го изиграли и потърсил сметка от някогашният си авер – Кръвта. Двамата влезли в тежък конфликт. След молби Главния фал отсрочка, а това време било достатъчно на Кръвта да организира покушение.
ИСТОРИЯ
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“?
Това построиха бащите и дядовците ни
Виждали ли сте стената на язовир „Въча“? Преди години, пътувайки за Девин, имах тази възможност и бях зашеметен. 144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра. Знаещ местен човек с явни технически познания ми обясни, че преливникът се състоял от четири полета по 8 метра и можел да „пусне“ 2060 кубични метра вода в секунда.
Всъщност винаги когато съм се изправял пред подобни градежи – или дори пред някой от старите и ръждясали, а доста от тях вече и нарязани индустриални гиганти – съм изпитвал известно страхопочитание. Може би защото като дете доста време живеех в един военен завод (майка ми, баба ми и дядо ми работеха там и живеехме на квартира в завода) и все пак съм видял какъв труд кипеше там. И може би защото се опитвам да си давам сметка с какъв зор и пот са построени тези „неща“. Кървава пот и много мазоли. Но тук думата ми е за язовирите, защото много от заводите заминаха за скрап, а някои явно бяха построени на грешни места и с грешна стратегия – или поне такъв е днешният разказ. А виж, язовирите си стоят. И си представям какво още по-голямо безводие щеше да има, ако ги нямаше тях и построеното от нашите бащи и дядовци.

Само за десетилетието между 1960 и 1970 г. в България са построени 95 големи язовира. Въпросният „Въча“ е издигнат от 1968 до 1975 г. Световната статистика на ICOLD (International Commission on Large Dams, или Международната комисия по големите язовири) – една сериозна организация – казва нещо интересно: по темп и интензивност на строителство на язовирни стени спрямо територия и население България тогава се нарежда на трето място в света. След индустриални и технологични гиганти като САЩ и Япония.

Защо ви разказвам това? Не за да тъгуваме по миналото. А защото е любопитно как в онези времена за 40 години са построени 200 големи язовира, от които 52 носят определението „стратегически“, а за последните 37 години сме довършили едва… 11. И докато днес спорим за всеки ремонт, тези 52 „ветерана“ продължават да ни държат над водата. Буквално. Всъщност сравнението е далеч по-стряскащо, защото 8 от тези 11 „нови“ язовира са просто довършени в началото на 90-те, а реално изцяло построените след 1989 г. са само два – „Пловдивци“ и „Цанков камък“.

Но нека слезем от високите стени и погледнем към нещо, за което се говори по-рядко – цената на този бетон в човешка пот. Защото тези стени не са се появили с магическа пръчка.
Само за изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци. Те не са имали модерните лазерни нивелири или компютърно управлявани багери. Имали са лопати, кирки и една безкрайна упоритост. Работило се е на три смени, 365 дни в годината, при зимни температури от -20°C в планината. Знаете ли колко бетон е излят само в стената на „Искър“? Над 180 000 кубически метра. А сега си представете, че всяка количка от този бетон е минала през човешка ръка. Това е бил „трудов ентусиазъм“, често недоплатен или „безплатен“, но подплатен със здрава, сурова дисциплина. Младежи на по 18–20 години, които са прекарвали младостта си в тунели, пълни с прах и подпочвени води. Само при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“ са прокопани над 100 километра деривационни тунели високо в планината. България е била сред лидерите по прокопаване на хидротехнически тунели в тежки скални условия.

И тук става още по-интересно, защото българи строят сложни хидротехнически съоръжения не само у нас, но и по света. Да вземем за пример Мароко. Там българите изграждат язовира „Мансур Еддаби“ – ключов обект, който преобразява земеделието в региона. Или Сирия, където нашите специалисти проектират и изграждат доста малки и големи язовири, включително огромния хидровъзел „Растан“. Такива ми ти работи.
И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха. И ако случайно докоснете студения бетон, можете да усетите в него и малко топлина – дали защото е нагрят от топлото слънце, или защото в него е застинала горещата кръв на едно цяло поколение. Нека помним.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ4 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







