Connect with us

АНАЛИЗИ

В Брюксел под масовата психоза на милитаризма, заплашват, говорят за кражби, оръжия и смърт

Published

on

Увеличените военни разходи неизбежно ще влошат икономическата криза в Европа

На 21-22 март в Брюксел се проведе поредната среща на върха на лидерите на страните от Европейския съюз. Дневният ред на срещата беше обширен. Обсъдиха въпроса как да се разпоредят със „замразените“ активи на Русия. Повдигна се въпросът как да се затегнат антируските санкции.

Стои и въпросът за разрешаването на ситуацията в Близкия изток. Относно евентуалното членство на нови страни в ЕС (Украйна, Молдова). Те също така обсъдиха ситуацията с продължаващите протести на европейските фермери, причините за които бяха напливът на селскостопански продукти от Украйна в резултат на премахването на митата от Европейския съюз.

Но, струва ми се, военните въпроси бяха с най-висок приоритет. Първо, въпросите за военната помощ на режима в Киев. Второ, въпросите на милитаризацията на европейската икономика.

Участниците в срещата потвърдиха ангажимента на ЕС за пари за оръжия за Киев в размер на 50 милиарда евро през следващите четири години, включително ангажименти за военна помощ на стойност 5 милиарда евро тази година.

Те се опитаха да свържат въпроса за военните разходи с кражбата на „замразените“ руски активи. Конфискацията на такива активи в полза на Украйна беше окончателно изоставена, беше обсъден само вариантът за използване на доходите от „замразените“ активи.

Европейският комисар по външните работи и политиката на сигурност фашизирания Жозеп Борел предложи 90% от приходите от замразените руски активи да бъдат изпратени в Европейския фонд за мир за плащане на доставките на оръжия за Киев, а останалите 10% да бъдат прехвърлени в бюджета на ЕС за подкрепа на украинската военна промишлиност.

По въпроса за руските активи обаче нямаше пълно единодушие. Ирландия, Люксембург и Малта смятат, че правната разработка на въпроса е недостатъчна. А Унгария смята, че средствата трябва да се харчат не за оръжие, а за възстановяването на Украйна.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и редица други радикални брюкселски служители създадоха атмосфера на военна психоза на срещата. Те призоваха за ускорена подготовка на Европа за война и прехвърляне на икономиката на ЕС на „военна основа“. Мишел обяви необходимостта от удвояване на военното производство на ЕС до 2030 г.

Редица участници в срещата заявиха, че техните страни дори са готови да изпратят свои военни в Украйна за участие в бойни операции. Очевидно те са били повлияни от френския президент Еманюел Макрон, който още преди срещата на върха предположи, че западните страни могат да изпратят войски в Украйна в бъдеще.

За милитаристичната лудост, в която се проведе срещата на върха, може да се съди отчасти по коментарите на унгарския премиер Виктор Орбан. Той беше шокиран от военните настроения на срещата на върха на ЕС в Брюксел. „Чувствам се като в друга галактика заради военната атмосфера“, описа Орбан атмосферата на срещата.

Унгарският премиер изрази опасения, че редица европейски държави наистина могат да изпратят войски в Украйна през следващите месеци. Орбан също така свърза въпроса за европейския милитаризъм с предстоящите избори за Европейски парламент: „Би било по-добре избирателите в Унгария и други европейски страни да изпратят в Брюксел повече политици, подкрепящи мира, и по-малко политици, подкрепящи войната.“

На срещата на върха в Брюксел отново беше озвучена такава болезнена тема като нивото на военните разходи в страните от Европейския съюз. Но това ниво все още се счита за недостатъчно. Повечето европейски страни трябва да се подчиняват на директивите не само на ЕС, но и на НАТО, тъй като те са членове на този военно-политически блок.

Още през 2006 г. министрите на отбраната на НАТО решиха да отделят най-малко 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за отбрана, за да продължат да гарантират военната готовност на Алианса. По това време общият БВП на страните от НАТО без Съединените щати е приблизително равен на БВП на САЩ. Но военните разходи на страните от НАТО без Съединените щати бяха само половината от военните разходи на Съединените щати. Явен дисбаланс, който трябваше да бъде коригиран.

Финансовата криза от 2007-2008 г попречи на много държави да се съобразят с този стандарт на НАТО. Военните разходи в повечето европейски страни по време на кризата и следващите години намаляват в относително изражение, а в някои страни и в абсолютно изражение.

Военните разходи на европейските страни членки на НАТО през 2014 г. възлизат на 1,47% от общия им БВП. Освен това дисбалансът между военните разходи на САЩ и военните разходи на останалите членове на блока спрямо САЩ се увеличи.

На среща на върха в Уелс през 2014 г., след като Руската федерация беше обявена за враг на Запада (след връщането на Крим на Русия) и нестабилността в Близкия изток се увеличи, лидерите на НАТО приеха документ („Ангажиментът“), който отново изискваше изтегляне на военните разходи на страните-членки на блока до ниво от поне 2% от БВП.

А на тези страни, които бяха далеч от този показател, беше наредено поне да спрат да намаляват дела на военните разходи в БВП. Също така за първи път беше определен стандарт за структурата на военните разходи. В редица страни лъвският дял от военните разходи се падат на изплащането на заплати на военнослужещите, пенсии на ветерани, изграждане и поддръжка на военни съоръжения, закупуване на храна, конвенционални превозни средства, горива и смазочни материали и др. А разходите за закупуване на нова техника и оборудване и още повече за развитието й могат да се измерят с няколко процента.

С такава структура не се извършва модернизация на въоръжените сили. За да се гарантира, че тези средства се изразходват по най-ефикасния и ефективен начин за придобиване и разгръщане на усъвършенствани способности, съюзниците от НАТО се съгласиха поне 20% от разходите за отбрана да бъдат разпределени за закупуване на ново базово техническо оборудване. Това включва и свързаните с това научноизследователска и развойна дейност (R&D), които се считат за критичен показател за модернизацията.

На срещата на високо равнище във Вилнюс през 2023 г. лидерите на НАТО се споразумяха за нов ангажимент за инвестиции в отбраната, като се ангажираха с постоянен ангажимент да инвестират най-малко 2% от БВП в отбраната всяка година (без отстъпки за изоставащите страни).

Те също така потвърдиха, че в много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се запълнят съществуващите пропуски и да се изпълнят изискванията във всички области на военната сигурност. Новото обещание за инвестиции в отбраната призовава страните от НАТО да се ангажират с 20% от годишните разходи за отбрана и закупуване на нова базова техника, включително и за научноизследователска и развойна дейност.

Разбира се, всички ключови решения в НАТО се инициират и прокарват от Вашингтон. Европейските страни членки на НАТО всъщност се оказват под контрола не на Брюксел, а на Вашингтон. А последното решение във Вилнюс не е препоръка за европейците, а строга директива.

Може би само няколко страни-членки на ЕС избягват тези директиви: Австрия, Ирландия, Кипър, Малта, защото не са членове на НАТО. Доскоро тези директиви бяха избягвани и от Швеция и Финландия, но сега те се присъединяват към военния блок и се оказват под двоен натиск: ЕС и НАТО. В момента от 32 страни членки на НАТО, 23 страни са членки на ЕС.

Прави впечатление, че централата на НАТО и основните институции на Европейския съюз се намират на едно място – в Брюксел. За да осигурят още по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО, на 10 януари 2023 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подписаха декларация за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството.

Между другото, не всички членове на НАТО са членове на Европейския съюз. Ясно е, че ЕС не може по дефиниция да включва САЩ и Канада. Всичко е ясно с Великобритания, която умишлено напусна ЕС. Но има страни от НАТО, които обикновено се наричат европейски или „почти европейски“, които все още са извън ЕС: Албания, Исландия, Северна Македония, Норвегия, Черна гора, Турция.

Разбира се, за НАТО би било по-удобно тези страни да станат част от Европейския съюз. Това би улеснило прокарването на решенията на военния блок в тези страни. НАТО е невидимият ходатай за приемането на тези страни в Европейския съюз. Особено силно се ходатайства за Турция, която, както знаете, има втората по големина армия в НАТО след САЩ.

Като се има предвид това, не е изненадващо, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел на 21-22 март т. г. военните въпроси бяха на първо място в дневния ред. Срещата отбеляза напредък в увеличаването на военните разходи на НАТО през 2023 г. в сравнение с 2022 г.

През 2023 г. военните разходи на страните-членки на НАТО възлизат на 1,26 трилиона долара, в сравнение с 1,18 трилиона долара през 2022 г. Увеличението за годината възлиза на около $80 млрд. Приблизително половината от това увеличение е осигурено от САЩ, другата половина – от всички останали страни-членки на блока; почти цялата втора половина на увеличението е осигурено от страните-членки на ЕС.

Тежестта върху Съединените щати намаля донякъде през годината. Ако през 2022 г. те са съставлявали 69,6% от военните разходи на блока НАТО, то през 2023 г. те се оказват равни на 68,3%. Но това все още е дори малко по-високо, отколкото в началото на този век, когато Вашингтон започна да се бори с този дисбаланс в НАТО.

В продължение на много години Съединените щати също бяха на първо място сред страните от НАТО по отношение на размера на военните разходи спрямо БВП. Те никога не са падали под нивото от 3%, а в някои години надхвърлят 4 и дори 5%. Например през 2009 г. цифрата е била 5,32%.

През последните години понякога някои европейски страни достигат или дори надхвърлят нивата на САЩ. Така през по-миналата година Гърция неочаквано зае първо място по показателя, измествайки САЩ на второ място. А миналата година Полша надмина САЩ.

Ще дам данни за размера на военните разходи спрямо БВП за всички страни от НАТО през 2023 г. (%; в низходящ ред; в скоби – цифрата за 2022 г.):

Полша 3,90 (2,40)

САЩ 3,49 (3,45)

Гърция 3,01 (3,86)

Естония 2,73 (2,16)

Литва 2,54 (2,47)

Финландия 2,45 (1,68)

Румъния 2,44 (1,72)

Унгария 2,43 (1,82)

Латвия 2,27 (2,08)

Великобритания 2,07 (2,16)

Словакия 2.03 (1.81)

Франция 1,90 (1,88)

Северна Македония 1,87 (1,62)

Черна гора 1,87 (1,41)

България 1,84 (1,62)

Хърватия 1,79 (1,82)

Албания 1,76 (1,21)

Холандия 1,70 (1,63)

Норвегия 1,67 (1,51)

Дания 1,65 (1,38)

Германия 1,57 (1,49)

Чехия 1,50 (1,34)

Португалия 1,48 (1,42)

Италия 1,46 (1,51)

Канада 1,38 (1,22)

Словения 1.35 (1.25)

Турция 1,31 (1,36)

Испания 1,26 (1,07)

Белгия 1.13 (1.19)

Люксембург 0,72 (0,62)

От 30-те страни, 24 държави са увеличили относителното ниво на военните разходи през годината. Шест държави са с понижен рейтинг (Гърция, Обединеното кралство, Хърватия, Италия, Турция, Белгия). През 2022 г. 7 държави са изпълнили стандарта на НАТО за относителното ниво на военни разходи (поне 2% от БВП).

През 2023 г. броят на тези страни се увеличи до 11. От тях 8 държави бяха членки на ЕС: Полша, Гърция, Естония, Литва, Румъния, Унгария, Латвия, Словакия. Други 15 страни членки на ЕС не отговарят на стандарта.

На срещата на върха в Брюксел бяха дадени обещания тази година да бъде спазен стандартът на НАТО за военни разходи от 2 процента от страните от ЕС. Вярно, не е много ясно: от всички страни без изключение или ще бъде 2% като цяло за целия европейски „колхоз“.

Трудно е да си представим, че такива изостанали страни като Люксембург, Белгия, Испания, Португалия и Италия могат да увеличат военните разходи с един и половина до два пъти за една година. Дори в Германия има сериозни съмнения, че ще успее да достигне необходимия стандарт.

Затова на срещата на върха, наред с уверенията за изпълнение на задълженията си към НАТО, бяха направени предложения как това да стане в днешните условия, когато Европа всъщност е в състояние на икономическа депресия. В допълнение към предложенията за използване на „замразените“ активи на Русия за тези цели, от които вече настръхнаха всички, имаше и други. Много оригинални.

Например Еманюел Макрон изложи идеята за издаване на паневропейски облигации (т.е. задължения не на отделни държави, а на целия ЕС) за развитие на военната индустрия в Европа. Възможността за издаване на съвместни отбранителни облигации на ЕС се подкрепя от Франция, Естония, Полша, но „по-пестеливите страни“ – Германия, Холандия и Австрия – са категорично против тях.

EUОbserver съобщава за друга инициатива: „Страни като Германия и Холандия предлагат пенсионните фондове да поемат част от разходите чрез увеличаване на инвестициите в отбранителния сектор.“ Представители на някои пенсионни фондове казаха пред EUObserver, че не са наясно в какво точно трябва да инвестират. „Ние не купуваме оръжия и боеприпаси и не поръчваме танкове“, отбеляза един от тях.

Участниците в срещата също се обърнаха към Европейската инвестиционна банка, като я призоваха да превърне кредитирането на отбранителната индустрия в свой основен приоритет.

Резултатите от срещата бяха обобщени от Politico в статията „Лидерите на ЕС са разделени относно това как да финансират оръжия“. Той цитира един европейски служител след срещата на върха на лидерите в Брюксел: „Нека бъдем честни: нищо реално не е решено относно финансирането на отбраната.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

on

By

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Published

on

By

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

on

By

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Continue Reading

България

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ2 weeks ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ2 weeks ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ3 weeks ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ3 weeks ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ3 weeks ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА1 month ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА1 month ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА1 month ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

Най четени