ПАРИ

Западните фантазии за изоставяне на петрола и газа се сриват

Published

3 years ago

02/04/2024

Author

Стратегията за енергиен преход и изоставяне на петрола и газа се проваля. Присъдата е издадена от в една от най-големите петролни компании „Сауди Арамко“. Това, че Западът иска да се откаже от традиционните въглеводороди, не означава, че светът ще го последва. Западът ще трябва да се изправи пред истината. Кои пет грешки не забелязва?

Настоящата стратегия за енергиен преход се проваля и политиците трябва да се откажат от „фантазията“ за постепенно премахване на петрола и газа, каза Амин Насър, главен изпълнителен директор на „Сауди Арамко“, една от най-големите петролни компании в света.

„В реалния свят настоящата стратегия за преход очевидно се проваля на повечето фронтове, тъй като е изправена пред пет сурови реалности. Нужно е спешно пренастройване на стратегията за преход и моето предложение е следното: трябва да се откажем от фантазията за постепенно премахване на петрола и газа и вместо това да инвестираме в тях, отразявайки адекватно реалистичните предположения за търсене“, каза главният изпълнителен директор под аплодисментите на публиката по време на панелно интервю на енергийна конференция в САЩ.

Първата грешка е очакването търсенето на нефт, газ и въглища да достигне пик през 2030 г. Тази прогноза направи миналата година Международната агенция по енергетика. Насър обаче смята, че търсенето едва ли ще достигне своя връх до 2030 г. или в скоро време. МАЕ се фокусира върху търсенето в САЩ и Европа, но пренебрегва развиващите се страни, обяснява грешката на агенцията експертът.

Втората грешка е очакването, че алтернативните източници на енергия ще могат да заменят въглеводородите в големи количества. Но в действителност не можаха: въпреки че светът е инвестирал повече от 9,5 трилиона долара във възобновяема енергия през последните две десетилетия, вятърната и слънчевата енергия осигуряват по-малко от 4% от световната енергия, а общото навлизане на електрическите превозни средства е по-малко от 3%, каза Насър.

Третата грешка: фантазиите на Запада за намаляване на търсенето на петрол и газ. В действителност делът на въглеводородите в глобалната енергийна структура остава практически непроменен през XXI век, спадайки съвсем леко от 83% на 80%. Освен това глобалното търсене се е увеличило със 100 милиона барела петролен еквивалент на ден през същия период и ще достигне рекордно ниво тази година. Увеличението на цените на газа със 70% от началото на века също показва нарастване на търсенето на този ресурс, отбелязва Насър.

Четвъртата грешка е намаляването на дългосрочните инвестиции в производството на въглеводороди. Развиващите се страни от глобалния юг, които съставляват повече от 85% от световното население, ще стимулират търсенето на петрол и газ с нарастването на богатството им. Тези страни получават под 5% от инвестициите, насочени към възобновяема енергия, посочва експертът.

Петата грешка е възприемането на стратегия за постепенен пълен отказ от нефт и газ. Насър вярва, че светът е по-добре да се съсредоточи върху нещо друго – а именно повишаване на ефективността и намаляване на емисиите от нефт и газ. Повишаването на ефективността през последните 15 години намали глобалното търсене на енергия с близо 90 милиона барела петролен еквивалент, каза Насър. Докато вятърната и слънчевата енергия са заменили само 15 милиона барела за същия период. Необходимо е да се въвеждат нови енергийни източници и технологии, когато те наистина са готови, икономически конкурентоспособни и имат подходяща инфраструктура, смята експертът. А възобновяемите енергийни източници все още не са в състояние да заменят изкопаемите енергийни източници.

„Не бих говорил за провала на стратегията. Но ускореният енергиен преход, на който разчита Европейският съюз, със сигурност се оказа много по-труден от очакваното. Той поиска много повече пари от обещаните. Първоначално европейските политици убеждаваха населението си, че това ще бъде напълно безболезнено за тях, че икономически никой няма да забележи нищо, ще има само една полза: въздухът ще стане по-чист, ще преминат към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и ще спрат вноса. Оказа се, че това води до значителни разходи, които в крайна сметка се прехвърлят върху бизнеса и населението. Цените на енергията растат, енергийните тарифи растат, стандартът на живот пада“, отбелязва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Скоковете в цените на газа в ЕС от 2021 г. доведоха до деиндустриализация и загуба на работни места. Енергоемките предприятия бяха особено силно засегнати. През 2023 г. потреблението на газ в ЕС възлиза на около 325 милиарда кубически метра. За две години той е намалял с повече от 100 милиарда кубически метра, или 25%.

„Първоначално казаха, че всичко ще бъде безболезнено, а след това показаха видеоклипове по телевизията как да направите домашно отопление център от саксия или как можете да се стоплите, като прегръщате животни. Илюзиите бяха разрушени. Но европейците не признаха стратегията за погрешна“, казва Юшков.

Освен това ЕС започна да представя нови аргументи в полза на необходимостта от ускоряване на енергийния преход. Или по-скоро Брюксел вече може открито да назове истинската причина, поради която трябваше да се отърват от изкопаемите енергийни ресурси толкова бързо. Защото собствените находища на Европа се изчерпват и тя трябва да внася все повече и повече. Сега ЕС не крие, че трябва да се опита да се отърве от зависимостта от Русия, прикривайки всичко с политически обяснения – за да не спонсорира Русия, която иска да превземе Европа, отбелязва Юшков.

В същото време ЕС всъщност имаше избор. Например огромните инвестиции, направени във възобновяеми енергийни източници, можеха да бъдат инвестирани по-рационално и използвани за подобряване на ефективността на съществуващата енергийна инфраструктура, като по този начин се намалят емисиите. „Тези пари можеха да бъдат използвани за преобразуване на въглищни електроцентрали в модерни газови турбини. За единица обем изгорена енергия ще се произведе повече електричество или топлинна енергия, тоест ефективността ще се увеличи. Или с тези пари можеше да се монтира модерна почистваща техника. Китай, например, сега строи модерни въглищни електроцентрали с много добра система за филтриране. Тези станции отделят няколко пъти по-малко вредни вещества в атмосферата от старите станции. Всъщност би било много по-добре за околната среда, отколкото да харчите пари за вятърни турбини на не толкова идеални места. Защото всички най-ефективни места бяха построени с вятърни турбини при първата вълна“, казва експертът.

В Европа смятат, че всичко това се прави, за да се гарантира енергийната сигурност, тъй като няма да има нужда да се купуват енергийни ресурси от никого. В действителност обаче, отбелязва експертът, възобновяемата енергия също изисква ресурси – литий, кобалт, графит и много други, а това също ще трябва да се внася. В Европа също няма редки земни метали. Оказва се, че една зависимост се променя с друга зависимост.

В същото време технологиите за възобновяема енергия очевидно не са готови за темпото, зададено от ЕС за постигане на „нулева неутралност“. ЕС планира да намали емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г.

Юшков се съмнява, че Европа ще се откаже от сегашната си стратегия, още повече че вече трябваше да я коригира. Тъй като вече не бяха в състояние да завършат енергийния преход толкова бързо, колкото беше планирано, те трябваше да увеличат времевата рамка. Първоначално планът беше да се запази само възобновяемата енергия, но от 2021 г. ЕС беше принуден да признае ядрената енергия и газа като нисковъглеродни енергийни източници, които могат да се използват през следващите десетилетия. „Това не означава, че няма да бъдат изоставени. Те също ще се откажат от атома и газа, но не веднага, а в краен случай“, казва Юшков.

В САЩ ситуацията е по-добра, тъй като там се случи шистовата революция и се появи собствен евтин газ, който активно изтласква въглищата. Освен това имат ядрена и водна енергия, които още не са изоставили.

„В Европейския съюз и Съединените щати енергийният преход ще продължи и те ще напреднат значително по-далеч от останалия свят. Но в останалия свят ситуацията ще бъде различна. По някаква причина Западът смята, че другите страни ще трябва да тичат след тях и да повтарят техните процеси, но на практика това не се случва: останалият свят се развива според собствената си логика, основана на нуждите на собствената си икономика. Страните от Югоизточна Азия и Африка нямат достатъчно пари, технологии и обществено одобрение, за да извършат енергийния преход към възобновяеми енергийни източници със същата скорост като Европейския съюз. Африканските страни искат да им построят конвенционална електроцентрала на въглища, само за да имат електричество. По някаква причина на Запад има свещено убеждение, че всички страни трябва незабавно да преминат към възобновяема енергия, независимо от текущото си ниво на енергийно развитие. Но развиващите се страни ще следват класическия път: първо ще изгарят въглища, нефт, след това газ и едва след това ще преминат към възобновяеми енергийни източници. Безсмислено е да се надяваме на бърз скок от тях“, заключва събеседникът.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Related Topics:featured актуално корупция кражба лъжа новини пари политика свят финанси

Up Next

“Източиха фискалния резерв” е продължение на драмата “Няма газ, иде мраз “

Don't Miss

Националният дълг на САЩ излиза извън контрол, расте с $1 трилион на всеки 100 дни

ПАРИ

⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!

Published

2 months ago

28/08/2026

Author

До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!

Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳

Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.

Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈

Ето и уловката: ако тръгнеш да си “подреждаш къщичката” ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳

Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅

Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!

Published

2 months ago

27/08/2026

Author

Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.

Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.

Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.

Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.

Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.

Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.

Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.

Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.

Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.

Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката

Published

2 months ago

25/08/2026

Author

Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.

Това не е резерв. Това е обратно броене.

Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.

Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.

Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи

На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.

Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.

Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.

След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.

Сега основният байпас е спрян.

Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.

Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters

През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.

За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.

Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб

Проблемът не свършва с тръбата.

Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.

Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters

Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.

Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:

* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.

Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.

Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка

Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.

Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.

След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:

* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.

Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.

Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters

Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:

* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.

Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.

Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.

Следващата спирка: колонката

В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.

Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.

Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.

Въпросът е колко силно — и колко дълго.

Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.

Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.

Саудитският спасителен пояс е пробит.

Европа вече чака на опашката.

А петдневният буфер в Янбу не е запас.

Това е обратно броене.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ