БЪЛГАРИЯ

Идат шокиращи цени на тока

Published

2 years ago

22/06/2024

Author

19 май 2024 г., неделя, ще остане знаков ден в енергийната система на България и ще се запомни, поне от търговците на ток.

На този ден облачното време с гръмотевици и дъждове в Западна и Централна България сви драстично тока, произвеждан от фотоволтаиците.

Целият товар на системата е бил 3500 мегавата, но 1000 мегавата от тях в един момент просто са липсвали. Това е колкото един блок на АЕЦ “Козлодуй”, и то в продължение на 10 часа, някъде между 8 и 18 ч.

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е осигурил недостигащата електроенергия, както е правил винаги досега. Но недостигът се заплаща от производителите и доставчиците на енергия, а вече няма таван за тази цена. И при тези липсващи 1000 мегавата стойността ѝ е достигнала космически висоти.

От 26 април е в действие нова Методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия. Тя премахва тавана на цените на електрическата енергия при недостиг и при излишък.

Така в този черен 19 май се е стигнало до цени от 2684,50 лв. за мегаватчас при излишък и до 6342 лв. при недостиг. По-просто казано, ако някой е обещал да произведе определено количество ток с определена цена, но не го е направил, трябва да плати гигантска сума.

Енергийни експертипредупредиха пред “Труд news”, че новата методика за ценообразуването на електроенергията ще доведе до шокиращи сметки за ток и поредица от фалити, ако не бъде отменена.

Енергийната борса в рамките на търговията в сегмент “пазар ден напред” затвори при средна цена за базова енергия от 219.58 лв. за MWh с ден за доставка 17 юни 2024 г. Това е повишение 61.8% спрямо стойността при затваряне на предишната търговия. Източник: Българска независима енергийна борса

От АИКБ, а преди дни и от Асоциацията на свободния енергиен пазар (АСЕП) и Асоциацията на търговците на Електроенергия в България (АТЕБ) отправиха апел за спешна намеса на всички компетентни органи за справяне със създалата се ситуацията във възможно най-кратък срок: “От решаването на този важен въпрос ще зависят финансовата стабилност на пазара и сигурността и бъдещето на българската енергетика като цяло”.

“След публикуването от независимия преносен оператор на 12.06.2024 г. на окончателните цени за балансираща електрическа енергия ставаме свидетели именно на проблеми, които се създават при фактическото прилагане на новата Методика. От така обявените крайни цени става ясно, че ценовите стойности за недостиг и излишък драстично се различават от предварително изнасяните до този момент прогнозни данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ЕАД”, описват сериозния проблем с цените на тока от индустрията.

Бизнесът е категоричен, че въпросните крайни цени са “необосновано високи от всички участници на електроенергийния пазар в България”.

От АИКБ дават пример, че в окончателния сетълмент за месец май са публикувани ценови стойности, отчитащи излишък до -2 684,50 лв./MWh и за недостиг – до 6 342,00 лв./MWh. Така окончателните разходи за балансиране за месец май 2024 г. на координаторите на балансиращи групи надхвърлят десетократно всички възможни прогнози и по своята същност представляват “категорично непредвиден и необезпечен търговски риск”.

Икономисти обясниха, че този риск идва и от обстоятелствата, които настъпват при вече действащи и изрядни търговски договори, сключени по време на действащата до месец май Методика на КЕВР. “Към проблема е необходимо да се добави и осъществяваната от координаторите дейност, към която в един много краен момент се прехвърля непосилна финансова тежест, която регулаторът очевидно все още не е оценил и съобразил при поредните драстични “ad hoc” промени в регулацията на електроенергийния сектор”, категорични са от АИКБ и директно заявяват: “Надяваме се, че Министерството на енергетиката на Република България и КЕВР ще вземат предвид изложените по-горе позиция и ще се съобразят с направените от АСЕП и АТЕБ съществени коментари и опасения, зад които застава и АИКБ в качеството си на представителна на национално равнище организация на работодателите”.

Индустриалците коментират в позицията си, че има и “сериозно нарушаване на всички предпоставки за осигуряване на еднакви условия на конкуренция”, при които електроенергийните предприятия да са подчинени на прозрачни, пропорционални и недискриминационни правила, такси и третиране, по-специално в областта на задължението за балансиране.

Част от разходите за производство се увеличават с 300 процента

Застрашена е финансовата стабилност на свободния пазар

От АСЕП и АТЕБ предупредиха за фалити в сектора заради драстично увеличени разходи с близо 300 процента за балансиране на електроенергия и изпратиха отворено писмо до енергийното министерство, КЕВР, ЕСО и енергийната комисия в парламента.

Според колективната позиция на търговците на ток, така се застращава финансовата стабилност на свободния пазар. Вероятността от унищожаване на цял сектор от икономиката, като фирми за изграждане и поддръжка на централи от ВЕИ, е изключително висока. Само в един ден от месец Май (19.05.2024), цената по новата Методика е 6207 лв./MWh, а в същия ден и същия час цената на енергийната борса е 70,74 лв./MWh. Това означава, че един производител, ако произвежда в този час би получил 70,74 лв., и би имал разход 6207 лв. за всеки мегаватчас отклонение от прогнозата си за производство.

Явор Куюмджиев, енергиен експерт: Производители, потребители и търговци на ток фалират до месец-два

Цените ще станат 6000-7000 лв./MWh

Балансиране означава, че всеки производител и всеки потребител до 11.00 часа на днешния ден казва какво ще бъде потреблението, съответно производството по часови диапазони – от 7.00 до 8.00 часа, от 8.00 до 9.00 часа и т. н. На базата на тези заявки за търсене и предлагане се формира цената за следващия ден. Когато някой от потребителите или производителите “не уцели” производството си или потреблението, възниква небаланс. Ако производител каже, че от 8.00 до 9.00 часа казва, че ще произведе 100 MWh, а произвежда 80, той е в небаланс, недостиг. А ако произведе 120 MWh, той ще е в излишък. Недостигът и излишъкът преди се търгуваха на свободен принцип и се формираше пазарна цена на т. нар. небаланси.

От 1 май тази година Комисията за водно и енергийно регулиране (КЕВР) въведе нова методология, в която няма тавани на балансирането. Нещо повече, те се определят административно от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) – подчертавам, абсолютно административно и непазарно. Гледайки си разходите, ЕСО определя цените за балансиране – съответно за недостиг и за излишък. Това, което се случи през първия месец на новата методология е, че административно определените цени от ЕСО в някои дни достигаха до 6500 лева/мегаватчаса за небаланс излишък и 2500-2800 лева/MWh за недостиг. Това, преведено на обикновен език означава следното: Ако някои производител е произвел по-малко, отколкото е предвидил, плаща по 2500 лева за мегаватчас, който не е произвел. Това е фалираща ситуация.

В другия случай – при небаланс излишък, потребител, който е заявил, че ще потреби 100 мегаватчаса, а е потребил 80, тези 20 MWh, които не е потребил, му ги таксуват по 6500 лева за мегаватчас. Това също е фалиращо.

Виждате, че и производителите, и потребителите, а и търговците при тази методология до няколко месеца ще фалират. Това е като краен резултат, а като междинен – търговците, които имат подписани договори със своите клиенти (потребители и производителни на електроенергия) и в общия случай са поели някакви ангажименти за балансирането в рамките на търговския риск. Ако балансирането беше както преди на пазарен принцип, нямаше да има промяна. Но сега цялата тежест се пренася върху търговци, производители и потребители на свободния пазар – това са всички промишлени предприятия.

Търговците няма да имат никакъв избор, освен поголовно да започнат да прекратяват договори с потребители и производители. Много малка част от най-големите потребители имат енергетици, които имат възможност да правят прогноза на потреблението и рискът, който ЕСО стовари върху търговците, ще се пренесе върху производители и потребители на електроенергия. А те от своя страна няма да могат да го понесат, тъй като един по един ще фалират или цените на тока ще станат 6000-7000 лв./MWh.

ЕСО не може да балансира голямото количество слънчева енергия, която влиза в мрежата, с една особеност – това не се случва всеки ден, а обикновено събота и неделя. Другата особеност, която започна да се случва, че всички производители и потребители започнаха да си дават заявките събота и неделя. Вижда се, че цената около обяд е нулева или отрицателна. А производителите, за да не произвеждат тогава, когато цената е нулева или отрицателна, тъй като за тях това е минус – плащат цена за пренос, за балансиране и тн, те по-скоро започнаха да се изключват. Това доведе и до друг феномен – започват да плащат за недостиг, защото са казали, че ще произведат повече. Така хаосът става пълен.

Идеята на тази нова регулация е да се премахне “главоболието” на ЕСО, което му струва доста пари. Но не съм убеден, че проблемът с балансирането на ЕСО се решава с фалирането на цялата енергетика, защото това ще се случи. Който и да е по веригата да фалира, щетите за икономиката ще са огромни. Ако фалират търговците, целият пазар ще падне. Ако фалират производители едни след друг, ще се разпадне енергийния пазар, защото ще падне производството на електроенергия, а ако фалират потребители, ще се разпадне целия пазар, защото цените ще се сринат и цялата промишленост на България буквално ще изчезне, или поне някаква сериозна част от нея.

ЕСО да си поеме кръста и да отива да иска пари от ЕС, заради Зелената сделка, защото всичко се случва заради безконтролното и масово включване на фотоволтаични централи, спирането на въглищни централи и т. н. Ситуацията не е само български феномен, но българският патент е да се пренесе целият риск върху участниците на пазара, докато в други държави се прави държавна помощ за съответния системен оператор.

Позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ): Провокира се „финансова лавина“ от нестабилност в сектора

АИКБ предупреди, че има системен риск за електроенергийната система.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и нейните членове неведнъж са сигнализирали за възможните проблеми, които новоприетата Методика може да породи при фактическото є прилагане. Вече имаме ясно очертан проблем, който произтича от новото изчисление по новоприетата от КЕВР Методика за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия по чл.21, ал.1, т.11 от ЗЕ, обн., ДВ, бр. 37 от 26.04.2024 г., в сила от 01.05.2024 г. За същото сигнализират и двете асоциации на търговците на електроенергия – Асоциацията за свободен енергиен пазар (АСЕП) и Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ), чиято позиция ние принципно подкрепяме.

От всичко, представено до момента като кумулативна информация за проблема, набелязваща съществените пропуски в регулациите, искаме да посочим, че в настоящата ситуация координаторите на балансиращи групи са принудени да префактурират директно разходите за балансиране за месец май 2024 г. на своите клиенти, поради липса на каквато и да е друга адекватна възможност за реакция на възникналия проблем. Дори и с предприемането на това неотложно действие от страна на опериращите на енергийния пазар организации у нас няма да се предотврати много възможната поредица от фалити в сектора. Последното от своя страна ще провокира серия от съдебни спорове и всеобща финансова несигурност на енергийния пазар.

Вече изпратените данни за небаланси ще увеличат и гаранционните обезпечения към ЕСО ЕАД – увеличение, което при създалата се ситуация повечето координатори няма да могат да изпълнят, а като последица най-вероятно ЕСО ЕАД ще трябва да прекрати участието на тези организации на пазара на електрическа енергия у нас.

АИКБ споделя изразените силни притеснения от страна на АСЕП и АТЕБ и като работодателска организация е силно загрижена, че вероятността да бъде унищожен цял един сектор от икономиката, свързан с изграждането и поддръжката на централи от възобновяеми енергийни източници, е изключително висока. Обръщаме внимание, че самите ВЕИ производители нямат възможност да поемат очертаните по-горе разходи и ще бъдат принудени да прекратят дейност, което неминуемо ще доведе и до системен риск от невъзможност за управление на електроенергийната система в България.

АИКБ иска да обърне внимание на една важна последица, която ще се окаже неизбежна, а именно – обективната невъзможност на голяма част от координаторите и енергийните компании да изпълняват задълженията си по балансиране поради неприемливите нива на цените за недостиг и излишък още от 01.07.2024 г., като ще бъдат принудени да изпратят клиентите си на доставчик от последна инстанция. Това от своя страна ще предизвика сериозна опасност за финансовата стабилност при самите тях и ще провокира “финансова лавина” от нестабилност в сектора.

Всичко, казано дотук, буди сериозни опасения у членовете на АИКБ и съответно – у нейното ръководство, за енергийната сигурност на страната. То подчертано не отговаря на убежденията на Асоциацията за прилагането на балансирани, конкурентни, справедливи и търговско-обосновани политики в подкрепа на електроенергийния пазар и икономиката на страната ни в сектора, доколкото в противен случай бихме станали съучастници в низ от нескончаеми палиативни инициативи в сектор “Енергетика”, които няма да имат необходимия траен и полезен за икономиката ни резултат.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Related Topics:featured българия корупция кражба лъжа скандал

Up Next

Поредните истерични брътвежи на Пеевски

Don't Miss

Костадинов насмете мързеливия кмет на Добрич, град запуснат, потънал в кал и мърсотия

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

2 months ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

2 months ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.