КОМЕНТАР

Социология за наивници

Published

2 years ago

16/10/2024

Author

Наивници вече почти няма. Има отвратени реалисти. И това е добро, положително определение. За разлика от фанатичните определения на апокалиптичния самовлюбен професор. В голямата си, преобладаваща част, народът е отвратен и това го прави реалист.

Наивници са и тези фигури в настоящите политически партии, които вече започват да осъзнават, че съзнателната ниска избирателна активност е парадокс, тя е примка, която ги вкарва лесно в парламента, но вкарвайки ги – се затяга. Отвращението и отказа от гласуване е един от най-добрите рефлекси на българския народ, който е подценяван от същия антиелит.

Някои неща трябва да се повтарят колкото е необходимо. Продължава говоренето в една и съща посока от различни хора, които имат трибуна и възможност да влияят на общественото мнение. Тази посока на говорене задължително води до внушението, че редовно правителство трябва да бъде избрано, защото е въпрос на живот и смърт, защото системата щяла да гръмне. Защото щяло да дойде нещо лошо. Все едно до сега държавата не е в процес на разпад във всяка една сфера. И все едно този разпад не е предизвикан от същите тези политически субекти, които отново искат да се сглобят и самовъзпроизвеждат. Разпадът на държавността е поетапен процес, а през последните години се наблюдава засилване на този ход. Дали ще има или не редовно правителство може единствено да забави това, което трябва да се случи, но не и да го заобиколи. Партийната система трябва да бъде взривена и самата държава трябва да бъде взривена. Дори това да се случва като поредица от малки взривове. Пример за такъв малък поетапен взрив представлява настоящото състояние на изборна спирала.

Личната ми позиция е, че настоящите избори няма да доведат до по-голяма представителност и легитимност на партиите, за да могат да претендират за правото да съставят правителство, което да представлява българския народ.

Настъпва момент, в който къщата трябва да се събори, за да се построи нова.

Неслучайно цялото медийно внимание се насочва към прогнозните резултати в проценти за политическите субекти, които „са в играта“ да влязат в поредното Народно събрание. Отбелязва се с някаква тревога, че активността ще бъде по-малка и пак се повтарят внушенията на страх, че е добре да има редовно правителство. Слонът в стаята са онези 70%, които няма да гласуват. А дори и сред тези 30%, които гласуват има поне едни 7-8%, които са също отвратени и гласуват или за малки партии, влагайки надежда и чувство за дълг, или с „Не подкрепям никого“.

Това е метафоричния „слон в стаята“, който води до големия извод – тези политически субекти са непредставителни. Те не представляват нито лявото, нито дясното, нито центъра.

При активност около 2млн. души, допускам възможност ГЕРБ за пръв път да паднат много близо до 500хил. гласа, или дори под 500 хил. А това е първата политическа сила – толкова за големите претенции, големите изказвания и голямото самочувствие. Но същото важи и за останалите – втория, третия и т.н. При поглед в ляво – БСП е в минало време, това са финалните действия на една незаслужена за електората агония, моето очакване е за 120-130 хил. гласа.

Примката се стяга и това ще си проличи при обявяването на активността и резултатите.

Основен извод: системата трябва да бъде взривена.

След това да се върви поетапно към нов обществен договор.
Има и още един аспект, който се пропуска, а ако се споменава то е в изцяло грешна посока.
Този аспект е едновременно и извод – вътрешните процеси в България са пряко свързани и зависими от геополитическите предпоставки и фактори.

Грешка е обвързването на нашите избори с резултата от изборите за Президент в САЩ, въпреки че нашият мантиелит ще чака точно това, защото е на команда. България, бъдейки център на Балканите, път към Проливите и врата към Близкия Изток и Азия, попада в сферата на най-силен контрол, но и на амбиции. Съдбата на България на геополитическо ниво ще зависи изцяло от развитието на глобалния конфликт. Вече настъпи момента, в който се наложи западните елити и медии да обясняват на своите общества защо Украйна загуби. Украйна е минало и в минало време, независимо дали след 5 месеца или още година. Това означава, че има три възможни пътя. Първият е Запада да признае загубата и да се седне преговори; вторият е да се премине към следващия етап на ескалация – намесата на следващата линия от Балтика до Черно море и третия е опит от страна на САЩ да спечелят време, за да се достигне до пряк сблъсък с Русия след определен брой години. Настоящият текст не е за геополитика, така че тук просто отбелязвам накратко. Много коментатори прибързано пишат и говорят за предстоящия край на войната. Но това е желание, което се представя като желана реалност, но тя не е.

Аз не виждам предпоставки, които да показват готовност за договаряне. Напротив, виждам точно обратното. Едно от условията за достигане до реална фаза за договаряне е изравняване на напрежението и възможностите на двата фронта – Европейския и Близкоизточния. Това в момента липсва.

Правя и едно допълнение като извод – външната политика на САЩ е надпрезидентска и надпартийна. Но тя в момента е лишена от стратегия, тя е политика на парче, като накрая излиза грешен пъзел. САЩ в момента нямат нито силен политик, нито силен дипломат, за съжаление.

Грешка е да се вярва, че Тръмп е герой, спасител, силния човек, който може да говори с Путин и т.н. Това са пропагандни измислици.

Тръмп е илюзия, съзнателно моделиран образ, който се променя от тези, които го моделират според необходимостта. Изборите в Щатите вече дори не отразяват реалните проблеми на самите американци. Има алтернативни наблюдатели и мислещи хора в САЩ, които определят предизборната кампания на демократи и републиканци като „кампания на двуфракционна управляваща партия“. Не би било учудващо Тръмп наистина да спечели. Но това ще бъде в резултат не на естествени процеси, а на договорка.

САЩ имат много по-дълбоки проблеми, свързани със самите себе си като идентичности, хомогенност на т.нар. „нация“, расови и етнически противоречия, антисемитизъм, който в даден момент може да преобърне и отношението към Израел. Те са в тяхна собствена криза, тяхната първа имперска криза.

Станислав Бачев

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Related Topics:featured анализ българия коментар лъжа политика

Up Next

Наглите американци и техните слуги в Брюксел се о$раха тотално, свършиха парите, ами сега … ???

Don't Miss

Българските политици не виждат по-далеч от джобовете си

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

27/08/2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

26/08/2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

23/08/2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ