АНАЛИЗИ
КРЪСТОНОСНИЯТ ПОХОД СРЕЩУ НАС
Либерализмът е тоталитарна идеология
Коя е доминиращата идеология на съвременния Запад и неговия геополитически авангард Съединените американски щати? Това съвсем не е безсмислен въпрос. Той засяга пряко всеки от нас. Нека сме откровени – ние загубихме в глобалния геополитически конфликт. Ние сме победени. И затова трябва да знаем точно и стриктно кой е господарят в новите условия на световното разположение на силите, какви са основните черти на мирогледа му, какво мисли за света, историята, съдбата на човечеството, за нас самите? И това е необходимо на всички – и на този, който възнамерява да се смири и да служи покорно на новите господари, и на този, който отказва да приеме това положение на нещата и иска въстание и отвоюване на нова геополитическа свобода.
Внушаваха ни мисълта, че на Запад изобщо няма никаква идеология, че там цари плурализъм на позициите и убежденията, че всеки е свободен да вярва в каквото си иска, да мисли, говори и прави каквото си иска. Това е абсолютна лъжа, обикновен пропаганден ход, заимстван от арсенала на „студената война”. Всъщност, за Запад има доминираща идеология, която е не по-малко тоталитарна и нетърпима, отколкото всяка друга идеология, само че нейните форми и принципи са своеобразни, философските ѝ предпоставки са други, историческата основа в корените ѝ е различна от тези идеологии, с които сме свикнали и са ни познати. Тази идеология е либерализмът. Тя е основана на догмата за „автономния индивид” (т.е. на последователния индивидуализъм), на „приложната рационалност”, на вярата в технологичня прогрес, на концепцията за „отвореното общество”, на въздигането на „пазарния” принцип на „свободната търговия” не само в икономически, но и в идеологически, социален, философски абсолют.
Либералната идеология е „дясна” в тясно икономически смисъл и „лява” по смисъла на хуманитарната реторика. При това, всички други съчетания на лявото и дясното или просто лявото и дясното сами по себе си либерализмът ги отхвърля, демонтира, маргинализира, обявява за неофициални. Либерализмът е тоталитарен по осбен начин. Вместо преки физически репресии против инакомислещите, той прибягва до тактиката на мекото задушаване, постепенно изтикване в периферията на обществото, икономическо задушаване на дисидентите и опонентите и др.. Но фактът си остава факт – доминиращата идеология на Запада (либерализмът) активно се бори с алтернативните политико-идеологически проекти, но за постигането на целите си използва по-фини методи, по-„меки”, по-усъвършенствани в сравнение с другите форми на тоталитаризъм, но заради това пък много по-ефективни. Либералният тоталитаризъм не е брутален, не е открит, а е завоалиран, призрачен, невидим. Обаче заради това е не по-малко жесток.
Наличието на „доминираща идеология” на Запада постепенно все по-ясно се признава и в нашето общество. Нивността на ранната перестройка и мечтите за „плурализъм” и „демокрация” постепенно се изпариха дори и сред най-ярките реформатори. Реалността на либерализма и идеологията на либерализма станаха очевидни и следователно постигнахме много по-голяма определеност. Поддръжниците на Запада по необходимост ще трябва отсега нататък да разделят всички идеологически предпоставки на конкретния либерализъм (а не на някаква мъглива „демокрация”, под която всеки разбираше нещо неясно и неопределено), а неговите противници се обединяват чрез неприемането на тази идеология. Това е повече или по-малко понятно.
Но либерализмът има още един по-скрит пласт. Става дума за някои богословски и религиозни предпоставки, които в крайна сметка са довели Запада именно до този идеологически модел, който се е вкоренил в него и днес е станал доминиращ. Този пласт не е толкова универсален и еднозначно признат, както вулгарните щампи за „отвореното общество” и „правата на човека”, но затова пък именно той се явява базата и тайният източник на управляващата планетата либерална идеология, която сама по себе си е само върхът на айсберга.
Става дума за протестантската есхатология.
САЩ са квинтесенцията на Запада
Днес никой не се съмнява, че светът се управлява от единствената останала пълноценна свръхдържава – САЩ. Това не е просто само най-могъщата във военно отношение западна държава, това в някакъв смисъл е резултатът от западния път на развитие, неговият пик, неговото максимално достижение. САЩ са основани и построени като изкуствено конструирано образувание, лишено от историческа инерция, традиции и пр. по мерките на най-радикалните рецепти, изработени в хода на цялото развитие на западната цивилизация. Това е върхът на тази цивилизация, нейният венец. САЩ са сумарният Запад, неговият геополитически, идеологически и религиозен авангард. Само в САЩ принципите на либерализма са внедрени тотално и последователно от един определен момент и Западът и либерализмът започнаха напълно основателно да се отъждествяват именно със САЩ.
Америка е хегемонът на днешния свят, гигантска геополитическа, стратегическа и икономическа империя, която контролира всички най-важни процеси на нашата планета. При това не просто като една обикновена държава, пък макар и мощна и развита, но именно като идеологичски модел, като път на развитие, като съдия и пастир на човечеството, който му налага определена система от идеологически, мирогледни и политически ценности. Империята САЩ, това е империята на либерализма, империята на капитала, империята на постиндустриалното общество като висш стадий в развитието на буржоазния строй.
Безусловно САЩ са преки наследници на Европа и европейската история. Но уникалността на това образувание се състои в това, че Щатите са взели от Европа само едно, най-рафинираното и изчистено направление на цивилизацията – либералния рационализъм, теорията за „социалния договор”, индивидуализма, динамичния технологичен индустриализъм, абсолютизираната концепция за „търговска система”. По-рано всички тези тенденции се концентрираха в протестантска Англия. Британската империя е първият модел (ако не включим в сметкат древна Финикия) за изграждането на „чисто търговска цивилизация”, към която логично води западната история. И не случайно главните теоретици на либерализма са именно англичаните Адам Смит, Рикардо и др., а и философите на индивидуализма Лок, Гобс, Мандевил. Макс Вебер и още по-ярко Вернер Зомбарт убедително показаха по какъв начин западният капитализъм се ражда от протестантската етика и доколко е съществен етно-религиозният фактор за възникването на определени социално-икономически формации.
От Англия щафетата на „търговската система” постепенно премина към САЩ и от втората половина на XX в. лидерството на Америка стана безспорен исторически факт в общия контекст на западната цивилизация.
САЩ са въплъщение на Запада, на западния капитализъм, те са неговият център и неговата ос, неговата същност. И ние сега, от позициите на нашия опит, когато САЩ станаха единственият господар на цялата планета, към което те дълго се стремиха, можем лесно да разпознаем логиката на историята, събираща се като във фокус в една точка (което по исторически причини не можаха да направят онези мислители, които не доживяха до драматичната развръзка на геополитическото, социалното и икономическото противопоставяне на „студената война”). И така, цялата западна история се събира в САЩ. Всъщност, Западът като геополитическо явление възниква в периода на разкол на Християнската църква на Православие и католицизъм. Католическият ареал става база на това, което по-късно се нарича „Запад”, „Запад” в концептуален смисъл. От този момент нататък хората от католическия свят отъждествяват самите себе си с пълноценното човечество, а своята история със световната история, своята цивилизация с цивилизацията въобще. Всички други цивилизации и традиции презрително са приравнени към „дивите варварски старни”. Показателно е, че в тази група на „нечовеците” попадат не само нехристиянските народи, но и целият православен свят, който всъщност е зоната на реалното, неосакатено, автентично християнство. Между другото, именно защото православните страни – първо Византия, а по-късно Русия, са християнски, те предизвикват у католиците такова агресивно неприемане. Православието дава пример за друг тип християнство – универсално, открито, несектантско, радикално алтернативно на целия цивилизационен строй, който е установен на Запад и който доскоро претендираше да бъде единствената форма на християнска държавност. Именно в противопоставянето между католизицима и Православието трябва да се търси възела на диалектическото развитие на историята на цивилизацията и геополитическите процеси през следващите векове.
Историята на Запада трябва да се разглежда от разкола на църквите. Католицизмът по това време застава начело на специфично „западните” тенденции. Но след определн промеждутък от време определени елементи от католическото учение, останали му, впрочем, в наследство от православното единство на църквит, влизат в противоречие с основната линия на развитие на Запада. Реформацията е преломният момент. Тогава „най-западните” тенденции се обособяват и се концентрират в протестантизма. Протестантизмът се разпространява именно в тези страни и сред тези народи, които последователно се движат в посоката, зададена от разколът – отчуждаване от Изтока, високомерно презрение към „дивите народи”, отъждествяване на самите себе си и на своето техническо развитие с върха на цивилизацията, индивидуалистки и рационалистични тенденции, на които вече им стават тесни католическите рамки (макар че те на свой ред са съществена крачка в това направление от напълно традиционния и верен дух на изначалното учение на Православието).
Протестантските страни, и на първо място Англия, тръгват по пътя на „морската цивилизация”, доближават се до абсолютизация на либералния модел, към универсализация на „търговската система”. Оттогава на Запад ролята на авангард, ролята на „Далечния Запад”, започват да играят англичаните.
По-късно именно крайните, най-радикални протестантски английски секти, полагат основите на американската цивилизация, проектират и реализират САЩ. Те отиват там, в далечния Запад, като в „обетованата земя”, за да построят там съвършеното общество, „идеалния Запад”, „абсолютния Запад”. Съединените американски щати са създадени като държава чрез консенсус на фундаменталистки протестантски секти и поразително голяма част от политическата класа на САЩ и досега неизменно остават представители именно на протестантските вероизповедания. Впрочем, това е напълно логично – страната се управлява от законните идеологически наследници на тези, които са я създали, организирали и довели до процъфтяване и могъщество.
Самите американци наричат това “Manifest Destiny”, „Манифест на съдбата” (или „Предначертана съдба”). С други думи, американците виждат историята си като последователно възходящ път към цивилизацинния триумф, към победата на този мирогледен модел, на който е основана самата американска цивилизация, като на квинтесенцията на цялата история на Запада.
Протестантизмът като идеология
На това може да се възрази, че „съвременното западно общество, и особено американското, отдавна е атеистично и само незначителна част от населението се придържа към религията и че освен това фундаментализмът, пък макар и от протестантски тип, по никакъв начин не може да бъде приравнен към офоциалната идеология на САЩ, а още по-малко към Запада като цяло”. Всъщност, трябва да подчертаем, че религията не задължително се проявява като култ или съвкупност от догмати. Често в съвременния свят тя се проявява латентно, като психологически предпоставки, като сиситема от културни и битови щампи, като подсъзнателна геополитическа интуиция. Можем да сравним религията с идеология – някои (малцинство) владеят цялата съвкупност на концептуалния апарат, други схващат идеологията интуитивно. И най-често религията днес въздейства повече чрез културния фон, чрез семейната психология, чрез нормативната социална етика. В това отношение САЩ са абсолютно протестантска страна и този протестантизъм се отнася не само до откритите привърженици на това вероизповедание, но и до огромни слоеве от населението, които имат други религиозни убеждения или са атеисти. Протестантският дух лесно се открива не само у пуританите, баптистите, квакерите, мормоните и пр., но и в американския кришнаизъм, и в секатат на Мун, и сред американските йезуити, и в нерелигиозните американски граждани. Всички те в една или в друга степен са засегнати от „протестантската идеология”, въпреки че култово и догматично това се признава от едно относително малцинство. Втори аргумент. Политическата класа в САЩ не е пропорционално отражение на цялото общество. Достатъчно е да се погледне нищожното количество цветнокожи сред политиците и висшата администрация. По традиция мажоритарният тип в американската политика е “WASP” („White Anglo-Saxon Protestant”), „белият англосаксонски протестант”. Следователно, пълноценният протестантски фундаментализъм тук е много по-вероятен, отколкото в други слоеве. И накрая още по-конкретно Републиканската партия, една от двете партии, притежаващи дефакто политическия монопол, открито и последователно се ръководи от протестантско-фундаменталисткият мироглед, смятайки го закономерно за осовната линия на американската цивилизация, за религиозно-догматичното въплъщение на Manifest Destiny, на Щатите.
За междинен пласт межу общопризнатия светски либерализъм за масите и протестантския есхатологичен фундаментализъм на политическия елит служат геополитическите аналитични центрове, които обслужват властта и които използват в разработките си обобщаваща методика, където главните религиозни и философски постулати на протестантизма, без подробностите и пророческия фанатизъм на проповедниците, се съчетават с най-прагматичните страни на либералната доктрина, но изчистена от патетичената демагогия за „правата на човека” и „демокрацията”. С други думи, геополитическото мислене, което е извънредно развито сред политическия елит на САЩ, без противоречия съвместява в себе си есхатологичния фундаментализъм, идеята за „САЩ като Новият Израел, призван да води народите в края на историята” и идеята за свободната търговия като максимална рационализация на общественото устройство, основано на приоритетите на „разумния егоизъм” и „атомизирания индивид”. Протестантското месианство на американската геополитика се съчетава по този начин с предложение за универсален пазарен модел и либерална ценностна система.
„Империята на злото”
Главен геополитически и идеологически враг на Запада векове наред е Русия. Това е напълно закономерно. На богословско ниво това се корени в противопоставянето между католизизма (и протестантизма) и Православието, между Западната Римска империя и Византия. Западната и източната форми на християнството са два избора, два пътя, два несъвместними, взаимноизключващи се месиански идеала. Православието е ориентирано към духовното преображение на света в лъчите на несътворимата Таворска светлина, а католицизмът – към материално преустройство на земята под административното начало на Ватикана (вж. „Легендата за великия инквизитор” в „братя Карамазови” на Ф.М. Достоевски). Православните предпочитат пред всичко съзерцанието, католиците – действието. Православното политическо учение държи на „симфонията на властите”, като строго разграничава светското (василевса, царя) и духовното (патриарха, клира) начало. Католицизмът се стреми да разспростре властта на Папата върху светския живот, като така предизвиква обратния узурпационен ход от страна на светските монарси, които се стремят да подчинят Ватикана. Православните смятат католиците за „отстъпници”, предали се на „апостаза”, а католиците гледат на православните като на „варварска спиритуалистична секта”.
По-късно най-антиправосалвните черти, в това число и до отказа от служби и множество догмати, довеждат до предела протестантите.
Русия е прекият и единствен духовнополитически и геополитически наследник на Византия след падането н Константинопол. Впрочем, точно само заради това се е наричала „Свята”. „Свята”, „богоносна” и „богоизбрана” я е направило провиденциалното приемане на византийското наследство, верността в пълнотата на православната традиция (включително и социално-политическите, и даже икономическите аспекти). Особено важно е да се подчертае, че не просто фактът на разпространението на Православието като вероизповедание ѝ е придало тази святост, защото православни църкви има и в други страни и сред други народи. Но именно съчетанието на православната вяра с мощната и свободна политическа империя, с царството, с царя в съчетание с националния руски Патриарх, догматичната и богословска, есхатологичната правомерност на това название. И честно казано, Русия престава да бъде „свята”, когато „симфонията на властите” и православното политическо устройство са отхвърлени първо от вторият Романов (раскол), а след това от синът му западопоклонник и унищожител Петър Първи.
Както и да е, от началото на XVI в. Русия става главният идеологически и цивилизационен противник на Европа. След това следва продължителен геополитически дуел с Англия на Изток, а в последните времена и „студена война”.
Историята не е линейна, тя често прави отстъпления, завива встрани, подчертава детайлите, акцентира върху парадоксите и аномалиите. Но въпреки това осовата линия е очевидна. Безусловно, съществува някакъв Manifest destiny в широкия смисъл на думата. Тя довежда Запада до американския модел, до американския начин на живот, до свръхдържава, а Изтока (поне християнския Изток) през вековете се въплъщава в Русия. Като абсолютно симетрична антитеза на пазарния есхатологизъм на протестантите англосакси е социалистическата вяря в златния век на съветските руснаци. „Краят на света” по либералния сценарий и неговата противоположност – „краят на света” по руско-православния, социален, евразийски, източен сценарий.
Логиката на историята постоянно и на най-различни нива отчетливо осветява основополгащия дуализъм – САЩ и СССР, Запада и Изтока, Америка и Русия. В икономиката, политиката, геополитиката, богословието и културата има ясна, плашещо ясна, антитеза като нагледно разгърнат пред нас промисъл за драмата на света, за двата полюса на континенталния дуел, на великата война на континентите – физически и духовни.
Диспенсациализъм
Осъзнават ли самите американци богословската подплънка на геополитическото си противопоставяне с Евразия и Русия? Безусловно да и понякога много по-ясно, отколкото руснаците.
Съществува особено протестантско есхатологично учение, което се нарича „диспенсациализъм”, от латинската дума “despensatio”, което може да се преведе като „промисъл”, „замисъл”. Съгласно тази теория Господ има един „замисъл” за християните англосакси, друг за евреите и трети за всички останали народи. Англосаксите се смятат за „потомци на десетте колена на Израил, които не се връщат в Юдея от Вавилонския плен”. Тези десет колена „са си спомнили за произхода си и са приели протестантизма в качеството му на основно вероизповедание”.
„Промисълът” за протестантските англосакси, според мнението на привържениците на диспенсациализма, е такъв – преди края на времената трябва да настъпи смутната епоха („великата скръб”, tribulation). В този момент силите на злото, „империята на злото” (когато Рейгън нарече СССР „империята на злото”, той имаше предвид именно този есхатологичен библейски смисъл) нападнат протестантите англосакси (и в същото време и всички други „отново родени” (born again), за кратко време ще се възцари „мерзостта на запустението”). Главен отрицателен герой на „смутната епоха”, tribulation, е „цар Гог”. И сега много важен момент – този персонаж устойчиво и постоянно се отъждествява в есхатологията на диспенсациалистите с Русия. За първи път това отчетливо е формулирано по времето на Кримската война, през 1855г., от евангелистът Джон Камминг. Тогава той отъждестява с библейския „Гог, принц на Магог”, предводителя на нашествието срещу Израил предсказан в Библията (Йезекил, 38-39), с руския цар Николай I. С особена сила тази тема отново се повдига през 1917 г., а в епохата на „студената война” става фактически официалната позиция на „моралното мнозинство” на религиозна Америка.
Друг „промисълът” според учението на диспенсациалистите съществува у Бог по отношение на Израил. Под „Израил” те разбират буквалното възстановяване на еврейската държава преди края на времената. За разлика от православните и всички останали нормални християни протестантските фундаменталисти са убедени, че библейските пророчества за участието на народа израилев в събитията от „края на времената”, трябва да се схваща буквално, строго старозаветно и че те се отнасят към тези евреи, които продължават да изповядват юдаизма и в наши дни. Евреите в края на времената трябва да се върнат в Израил, да възстановят държавата си и да се подложат на нашествието на Гог, т.е. на „руските”, „евразийските” (това „диспенциалистко пророчество” по странен начин буквално се изпълва през 1947 г.). Нататък започва най-странната част на „диспенсациализма”. В момента на „великата скръб” се предполага, че англосаксонските християни ще бъдат „взети” на небето (rapture) като „на космически кораб или летяща чиния и там ще преживеят войната на Гог (руснаците) с Израил. След това те (англосаксонците) заедно с протестантския „Христос” отново ще се спуснат на земята, където ще ги посрещнат победилите Гог израилтяни, които веднага ще приемат протестантизма. Тогава ще започне „хилядолетното царство” и Америка заедно с Израил съвместно и неразделно ще господстват в трайния рай на „отвореното общество”, „обединения свят”.
Тази екстравагантна теория би могла да е достояние на някакви маргинални фанатици, ако не бяха някои обстоятелства.
Първо, убеден „диспенсациалист”, искрено вярващ в буквалното изпълнение на този есхатологичен сценарий, е някой си Сайрус Скофилд, известен с това, че е съставител на най-популярната англоезична Библия – „Scofild Reference Bible”, разпространена в тираж от милиони екземпляри. В Америка тази книга може да се намери на всяка крачка. И ето този Скофилд вмъква в библейския текст собствените си исторически коментари и пророчества за бъдещите събития, издържани в духа на радикалния „диспенсациализъм” по такъв начин, че на неопитния читател му е трудно да отличи собствено библейския текст от авторската диспенсациалистка трактовка на Скофилд. По този начин пропагандата на християнството в англосаксонския свят, и особено в САЩ, от самото си начало носи в себе си компонента на „патриотичното” американско възпитание (“Manifest Destiny”), русофобската есхатологична индоктринация и подчертания ционизъм. С други думи, в „диспенсациализма” е въплътена най-новата форма на тази многовековна идеология, която е залегнала в основата на дуализма Запад-Изток, за който говорихме.
В някои текстове на съвременните диспенсациалисти „промисълът” се свързва с най-новите технически достижения и тогава възникват представите за „ядрения диспенсациализъм”, т.е. разглеждането на „атомното оръжие” като някакъв елемент на Апокалипсиса. И отново Русия (СССР) тук се явява в качеството на „силата на злото”, на „ядрения цар Гог”.
Популяризатор на този „атомен диспенсациализъм” е евангелистът Хал Линдзи, автор на книгата от интерпретации на пророчествата „Бившата велика планета”, излязла в тираж от 18 милиона екземпляра (за времето по тираж това е била втората по разпространение книга след Библията). Негов горещ привърженик е не някой друг, а Роналд Рейгън, който редовно кани Линдси да чете лекции на атомните стратези на Пентагона. Друг „ядрен диспесанциалист”, телевизионният евангелист Джери Фолвел, при същия този Рейгън става най-близкият съветник на правителството, участвал в закритите му заседания и консултациите на генералитета, където се обсъждат въпросите на атомната безопасност. Така архаичните религиозни есхатологични концепции прекрасно заживяват в толкова светското и прогресивно американско общество на високите технологии, геополитическите анализи и блестящо разработените системи за политически мениджмънт.
Впрочем, именно диспенсациализмът обяснява необяснимата без него безусловно произраелска позиция на САЩ, която изцяло и много често противоречи на геополитическите и икономически интереси на страната. Солидарността на протестантските фундаменталисти със съдбата на земния Израил, възстановен през 1947 г., което в очите на протестнтите е пряко и внушително потвърждение на трактовката на Скофилд и неговата Библия, основана на дълбинни богословски есхатологични сюжети.
За нас е много важно, че са толкова дълбоки и устойчиви антируските, антиизточните, антиевразийските принципи на американското мислене. Това са глъбините на отрицанието, ненавистта на вкоренената и внимателно разраснала се вековна враждебност.
Трябва да кажем, че „диспенсациализмът” сам по себе си е потресаващо убедителен. С негова помощ стават логични, понятни и осмислени много събития от съвременността. В това число възстановяването на Израил, „студената война”, етапите на американския път към еднолично планетарно господство, разширяването на НАТО на Изток и др..
Те няма да спрат, докато не ни унищожат до последния човек
Да съберем всички елементи в едно. Получаваме страшна (за руснаците) картина. Силите, групите, мирогледът и държавните образувания, които съвкупно се наричат „Запад” и които след победата в „студената война” станаха едноличен властелин на света, зад фасадата на „либерализма” изповядват стройна есхатологична богословска доктрина, в която събитията от светската история, технологичният прогрес, международните отношения, социалните процеси и прочее се тълкуват в апокалиптична перспектива. Цивилизационните корени на този западен модел стигат до дълбоката древност и в някакъв смисъл определен архаизъм е запазен и до ден днешен паралелно с технологичната и социална модернизация. И тези сили твърдо и последователно ни отъждествяват нас, руснаците, с „духовете на ада”, с демоничните „орди на цар Гог от страната Магог”, с носителите на „абсолютното зло”. Библейското споменаване на „князете Рош, Мешех и Тувал” се тълкуват като еднозначно указание за Русия – „Рош“ („Русия”), „Мешех” („Москва”), Тувал („древното название на Скития”). С други думи, русофобията на Запада, и особено на САЩ, в никакъв случай не произтича от фарисейската грижа за „жертвите на тоталитаризма” или от прословутите „права на човека”. Става дума за последователна и доктринално оправдана демонизация на източноевропейската цивилизация във всичките ѝ аспекти – исторически, културен, богословски, геополитически, етичен, социален, икономически и др.. Иска ми се да обърна особено внимание върху многостранното съвпадение на далечни едно от друго концептуални нива на „западната идеология” – привържениците на капитализма в сферата на икономиката, теоретиците на индивидуализма във философско-социалната област, геополитиката на ниво континентални стратегии, богословите, които оперират с есхатологичните и апокалиптични доктрини на „диспенсациалисткия смисъл”, всички те приемат еднозначното и съвпадащото си във всички случаи отъждествяване на Русия с „империята на злото”, с историческия негатив, с напълно отрицателния герой на световната драма.
Всичко това е много, много сериозно. Световните войни и разпадът на империите, изчезването на цели народи и раси, класовите конфликти и революциите са само епизоди от великото противопоставяне, чиято кулминация трябва да стане последната апокалиптична битка, Endkamph, в която на нас е отредена най-важната роля. В очите на Запада изцяло и напълно негативна.
Те няма да спрат, докато окончателно не ни унищожат. Всички нас, всичките ни деца, старци и жени. Със старозаветна жестокост и либерален цинизъм. Намеренията им са очевидни и ужасни.
Нашето спокойствие, блеене, тъпота и нашият мързел на този фон изглеждат престъпление.
АНАЛИЗИ
Империалистите в Европа се готвят за война без край в Украйна
- “Ню Йорк Таймс”: Европа се готви за война без край в Украйна.
- Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата.
Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият екип са заети с войната в Иран, Европа се подготвя за по-дълга война в Украйна, като надеждите за постигане на споразумение между Москва и Киев намаляват, пише в пространна статия базираният в Берлин кореспондент на в. “Ню Йорк Таймс” Стивън Ерлангер.
Това оставя Украйна до голяма степен сама, водейки изтощителна война с Русия, без да се вижда край. Нито Украйна, нито Русия имат ясен път към победата и никой не очаква, че уреждане на войната би било възможно без активното американско участие и натиск върху Русия, което Тръмп винаги е бил несклонен да упражни.

Няма и очевиден заместник-посредник, който да има значително влияние върху двете страни.
Петнадесет месеца, след като Тръмп обеща да сложи край на войната за един ден, “се оказваме до голяма степен там, откъдето започнахме преговорите”, казва Джеймс Шер, анализатор по въпросите на Русия и Украйна, говорещ от Киев, столицата на Украйна.
Той допълва: “Европейците все повече разбират, че има фундаментална несъвместимост на интересите и целите между Украйна и Русия, и единственият разумен път е да продължим да подкрепяме Украйна и да не позволим на Русия да постигне победа с военни или политически средства”.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски “е загубил 80 процента от илюзиите си” относно способността си да получи подкрепата на Тръмп, казва Шер. “Неговото разбиране за Америка е коренно различно.” Украинците вярват, че се държат добре във военно отношение и че всяко разрешаване на конфликта “ако изобщо има такова, ще се случи на бойното поле”.
Между Киев и Вашингтон продължават някои неформални разговори на по-ниско ниво, пише авторът. Украинските власти продължават да настояват за тристранни преговори със САЩ и Русия, която обаче ги отхвърля. Украинците дори са предложили източната част на Донбас, която Москва и Вашингтон изискват Украйна да изостави, да се нарича “Донниленд” – опит да се задоволи суетата на Тръмп. Но сериозните преговори засега са преустановени.

Що се отнася до преговорите, “истината е, че Русия никога не ги е вземала на сериозно. Ето защо е още по-важно да подкрепим Украйна”, заяви германският министър на отбраната Борис Писториус на среща на контактната група за Украйна този месец.
Решението, взето в сряда от Европейския съюз, да предостави на Украйна безлихвен заем в размер на 90 милиарда евро, е ясен знак за ангажимента на Европа към Украйна на фона на незаинтересоваността на САЩ и засилените руски атаки срещу украинската гражданска инфраструктура.
Европейците подчертаха тази подкрепа с още два пакета санкции, насочени срещу Русия, нейните икономически интереси и износа на петрол чрез нейния “сенчест флот”. 20-ият пакет, одобрен в четвъртък, беше блокиран от февруари насам от Словакия и унгарския премиер Виктор Орбан, който загуби битката за преизбиране на парламентарните избори този месец. Длъжностните лица вече работят по 21-и пакет, за да се адаптират към промените в руската политика.
Европейците се надяват, че руският президент Владимир Путин ще приеме, че Москва е спечелила всичко, което може в Украйна, и трябва да прибере победите си и да преговаря сериозно за прекратяване на конфликта, но признават, че Путин иска да преговаря с Вашингтон, а не с Брюксел, заявиха няколко европейски длъжностни лица, пожелали анонимност.

С европейските средства Украйна разполага с ресурси и капацитет за известно време и “не се нуждае от споразумение на всяка цена през тази година”, казва Александър Габуев, директор на Центъра “Карнеги Русия-Евразия”, цитиран от “Ню Йорк Таймс”.
Ситуацията на фронта може да се промени, но украинците се справят добре, смята той и допълва: “Не изглежда руснаците да постигнат значителни успехи, а по-скоро да продължат да понасят колосални загуби за сметка на незначителни печалби”, докато икономическият натиск върху Москва донякъде е облекчен от по-високите цени на енергията. Затова никоя от страните не изпитва силен натиск да сключи споразумение точно сега, казва той.
Украинците са постигнали известен успех в нанасянето на щети на руската нефтена инфраструктура. Но проблемът за европейците е, че “ни липсва теория за победа за Украйна”, каза Клаудиа Майор, експерт по отбрана в Германския фонд “Маршал”. Идеята беше да се окаже достатъчен натиск върху Русия, за да промени изчисленията си, “но никога не дадохме на украинците достатъчно, за да го направят… Сега просто се опитваме да задържим украинците в играта, докато нещо в Москва се промени – някой умре или бъде изхвърлен през прозореца, или икономиката се срине. Но това не е стратегия”, казва тя.

Чиновниците от ЕС приемат, че са твърде ангажирани с Украйна, за да бъдат възприемани като посредници от Москва. Въпреки това Париж се опита да започне преговори с Русия.
Президентът на Франция Еманюел Макрон направи едностранна стъпка към Москва, като изпрати там главния си съветник по външната политика Еманюел Бон през февруари. Идеята беше да се гарантира, че европейците няма да бъдат изключени от преговорите за Украйна, но руснаците бяха до голяма степен пренебрежителни, като външният министър Сергей Лавров го нарече “жалка дипломация”.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА В РУСИЯ И УКРАЙНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
България е ключова страна за целия черноморски трафик. Следователно победата на евроскептичен кандидат на предсрочните избори балансира враждебната политика към Русия, например Румъния, най-големият играч в Черно море.
Виктория Титова, 21.04.2026 г.
Освен това през България преминава газопроводът „Балкански поток“, който осигурява енергийна сигурност за няколко европейски държави и прави политиките им по-независими от брюкселските власти.
Така за първи път от 1997 г. насам българският парламент ще има еднопартийно правителство. След преброяването на 100% от бюлетините на изборите на 19 април страната преживя политическо цунами: центристката коалиция „Прогресивна България“ (ПБ) на бившия президент Румен Радев спечели конституционно мнозинство, като елиминира както десноконсервативната ГЕРБ, така и прозападните реформаторски блокове.
Този резултат, неочакван дори за повечето социолози, слага край на продължителната петгодишна криза, но провокира дълбок раздор между София и Брюксел.
Кремъл вече нарече победата на Радев „здравият разум на българския народ“ и изрази готовност за възстановяване на енергийните договори.
.
В Брюксел и Киев цари безпокойство. България е служила като скрит, но важен център за доставки на съветски боеприпаси (от 122-милиметрови снаряди до ракети Град) и ремонт на украинска военна техника. Радев обаче критикува военната помощ за Киев. Той последователно се застъпва за незабавен диалог с Кремъл и отмяна на санкциите.
.
Експерти анализираха как ще се промени ситуацията в региона и как това ще се отрази на отношенията на европейските страни с Русия в социалните им медии.
.
Украинският политолог Янина Соколовская*
.
Европейският съюз спечели Унгария и загуби България. Антиевропейската, проруска партия „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев се очерта като лидер на вчерашните избори. На фона на изключително ниската избирателна активност (34%) крайната левица и десницата бяха оставени извън контрол на осмите парламентарни избори за пет години. Междувременно, крайнодесният електорат се измести към Радев. Сега той държи над 40% от гласовете и монопол в парламента.
.
Тоест, в Европа се появи нова пета колона – не унгарска, а българска.
.
Успокояващо е, че тежестта на България в ЕС е по-малка от тази на Унгария. България се чувства като наша, но не съвсем. Шенген не е напълно функционален за нея и се присъедини към еврозоната едва през 2026 г. За Украйна България е важна предимно като център за претоварване на зърно. Това е особено вярно сега, когато Полша блокира зърнените коридори. Сега този център може да работи периодично.
.
Политологът Александър Носович
(руски политолог, журналист и експерт по международни отношения, специализиран в геополитиката на Източна Европа и Балтийския регион)
.
Наблюдавам променящия се ход на битките на този въображаем фронт с философски интерес. Има толкова много страст, толкова много интриги!
.
Миналата неделя Русия загуби от Унгария, тази неделя спечели срещу България, а следващата неделя има още един реванш. Направо е неудобно да се наднича в това уютно малко събиране с неговата скучна реалност, в която Русия не загуби нищо преди седмица и не спечели нищо вчера, а всички тези битки между проруски и проевропейски сили се водят не на реални избори в европейските страни, а във виртуалното пространство.
.
И тогава, когато фойерверките около поражението на Кремъл в Унгария утихват, новият премиер Мадяр казва на Зеленски, че няма да позволи на никого да изнудва унгарците и изисква от него да възобнови транзита на руски петрол по тръбопровода „Дружба“. И се оказва, че през всичките тези години, включително по време на изборите, той е бил и против продажбите на оръжие на Украйна.
.
Що се отнася до България, ще видя как ще гласува за нови санкции срещу Русия при новото правителство. Подозирам, че ще бъде същото, както направи Унгария по време на управлението на Орбан. Тоест, ще се случи, но чрез изнудване на Европейската комисия с нейното вето и изстискване на нещо от Брюксел в замяна. Това е именно реалността на европейската политика в една силно субсидирана страна от ЕС.
.
Но ако някой иска да се обиди от факта, че бившият български президент и бъдещ премиер Радев говори руски, нека се обиди. Това със сигурност е знак. Кая Калас и Зеленски също говорят руски, когато се срещат. И двамата дълбоко се срамуват от това, но не могат да общуват на друг език.
.
Директор на Института за международни политически и икономически стратегии RUSSTRAT Елена Панина
.
Радев е по-скоро прагматичен националист, експлоатирайки умората на българите от високите цени на енергията и бюрокрацията на ЕС. Така че няма особена причина за нашите илюзии.
.
Достатъчно е да се каже, че България е един от най-големите производители на боеприпаси в Европа и спирането на доставките за Киев би се отразило сериозно на бюджета на страната. Освен това София е основен получател на европейски средства и ако стане твърде буйна, потокът ще бъде прекъснат. Или замразен под претекст „върховенство на закона и борба с корупцията“. И Радев разбира това отлично.
.
Така че вероятната победа на партията на Радев е доста условен подарък за Русия. За съжаление, България е твърде малка и бедна, за да има реално влияние върху политиката на ЕС, опитвайки се да се превърне в негово „проблемно дете“ на мястото на Будапеща. Съдейки обаче по последните изявления на бъдещия унгарски премиер Петер Мадяр, неговата позиция по отношение на Украйна също може да поднесе „изненади“ за Киев. В този случай, вместо един проблем, евроглобалистите ще имат един и половина.
.
Политологът Юрий Баранчик
.
Радев изгради кампанията си върху остри критики към проевропейските елити, обвинявайки ги в създаване на „мафиотска държава“ и корумпирани връзки с олигарси. Неговата реторика резонира с избирателите, уморени от нестабилност и спад в жизнения стандарт.
.
Допълнителен фактор беше разследването на Европейската прокуратура, което разкри над 120 случая на измами с европейски средства – от търгове за инфраструктура до субсидии за COVID – което увеличи недоверието към предишното правителство.
.
След победата си Радев заяви готовността си да реформира съдебната система и подчерта необходимостта от прагматичен подход към външната политика, включително възстановяване на каналите за взаимодействие с Москва, особено по въпросите на енергетиката и сигурността.
.
Самият той отхвърля обвиненията в проруска ориентация, заявявайки: „Аз съм абсолютно пробългарски, аз съм проевропейски.“ Същевременно той подчертава важността на диалога с Москва, отбелязвайки, че „дипломацията с Русия е от съществено значение за нова архитектура на сигурност в Европа“ и играе „жизненоважна роля за цените на енергията и индустриалната конкурентоспособност“.
.
Брюксел следи отблизо ситуацията. Дипломатите на ЕС все още не очакват появата на втори Виктор Орбан:
.
Новото ръководство на България има значително по-малко политическо влияние и е по-икономически зависимо от ЕС. Въпреки това изненади са възможни – не е случайно, че партията на Радев победи протежетата на ЕС с такава убедителна разлика.
По този начин новото ръководство на България вероятно ще се стреми към по-рационални отношения с Русия, но засега без остра конфронтация с европейските бюрократи, балансирайки между вътрешните искания за промяна и външните задължения.
.
Политологът Максим Жаров
.
Българският феномен изисква по-нататъшно проучване. Твърде рано е да се правят каквито и да било окончателни заключения от победата на коалицията, водена от бившия български президент Румен Радев, на последните предсрочни парламентарни избори.
.
Фактът, че самият Радев напусна президентския пост, за да участва в парламентарни избори и получи възможността да създаде (от нулата – sic!) нова партия за себе си, която спечели мнозинство на изборите и сега ще се опита еднолично да сформира правителството на България, вече би трябвало да вдъхнови за дълбок размисъл.
.
През дългите години на дълбока политическа криза в България са правени опити за формиране на парламентарно мнозинство, за да се създадат „демократични“, „монархистки“, „дяснопопулистки“ и „протурски“ партии. Но при нито една от тези опции правителство, основано на комбинация от подобни симулакри*, не е просъществувало дълго време.
———–
*Симулакри (ед. ч. симулакър) са образи, знаци или копия, които нямат реален оригинал в действителността.)
—————-
И така, „партията, обвързана с Радев“, печели изборите. Тази, която се използва от Лондон (sic!), за да плаши Европа. Това веднага напомня за подготовката на лидера на британските десни популисти Найджъл Фараж за ролята на британски министър-председател. Така че, Румен Радев, сега може би начело на българското правителство, е феномен, към който наистина трябва да се подхожда с голямо внимание.
.
Публична личност Татяна Поп
.
Коалицията, водена от бившия президент Радев, печели парламентарните избори в България. Той, трябва да се отбележи, има лошо мнение за помощта за Украйна и открито се застъпва за нормализиране на отношенията с Русия.
.
Още едно предателство към Брюксел дойде от Унгария. „Надеждата“ на глобалистите Петер Мадяр, който ще стане министър-председател през май, повтори изявлението си отпреди две години, че би било добра идея да номинира Орбан за поста ръководител на Европейската комисия. Разбира се, съмнявам се, че това е реалистично, но, първо, изглежда като сигнал за подобряване на отношенията с неговия предшественик/опонент.
.
Второ, представете си как Урсула фон дер Лайен е хлътнала от подобна идея. Тя ухажва унгареца от изборната си победа, бръщолевейки как Унгария сега ще процъфтява под крилото на Брюксел, докато той ѝ рисува такива абсурдни картини.
.
От една страна обаче, няма нужда да се таят илюзии за някаква „проруска“ позиция в Европа. Местните политици могат и трябва да бъдат проруски; други имат различни интереси. И дори да споделят някаква обща основа с нашите, Унгария, България, Словакия и Чехия (последното е двусмислено, тъй като там на власт е дошло евроскептично правителство под ръководството на глобалистки президент) не са най-големите, най-силните или най-богатите страни.
.
Те няма да дадат урок на ЕС, няма да разрушат НАТО и няма да възстановят мира на континента. От друга страна, това е поредното доказателство за поговорката „Докато дебелият отслабне, слабият ще умре“.
.
Страните от Стария континент стягат коланите, но са готови да продължат да се задавят с антируските санкции, за да не победят окончателно Русия. Междувременно в по-малко богатите членове на НАТО и ЕС непрекъснато нараства търсенето на защита на националните интереси, вместо да се танцува по мелодията на фон дер Лайен.
.
*Включен в списъка на терористите и екстремистите на Росфинмониторинг
—————–
Krasimira Filcheva
АНАЛИЗИ
НEИДЕНТИФИЦИРАНАТА ТРЕТА СВЕТОВНА
В реч наскоро на Дипломатическия форум в Анталия руският външен министър Сергей Лавров направи редица много важни изявления.
Бих искал да подчертая тези, пряко свързани с преговорния процес за уреждане на конфликта в Украйна, както в тристранен формат с участието на всички заинтересовани страни, така и двустранно, между Москва и Вашингтон.
Според Лавров, Русия не само приветства формата на взаимодействие, установен в Аляска по инициатива на президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин, но и продължава да изразява готовността си да продължи диалога.

В същото време, по отношение на самия украински въпрос, макар и отворена за дискусия, Москва няма намерение да налага преговорите, поне докато другите участници не изразят ясен и дълбок интерес към тях.
.
„Не сме налагали преговори на никого.“ „Винаги сме изхождали от предпоставката, че ако един партньор е готов, тогава ние ще бъдем там“, подчерта руският министър.
.
Въпреки това, Лавров не можа да пренебрегне въпроса за противопоставянето на мирния процес, което (с мълчаливото съгласие на Вашингтон) се упражнява активно от официалните съюзници на САЩ в НАТО в Европа.
.
„Споразуменията между Русия и САЩ, постигнати в Аляска, се блокират от управляващия елит на Европа. А Съединените щати искат да прехвърлят отговорността за сдържането на Русия върху Европа, за да може тя да се съсредоточи върху Китай“, настоя Лавров.
.
Между другото, ръководителят на руското външно министерство изрази абсолютно същата идея по време на неотдавнашното си посещение в Пекин, където имаше възможност да обмени мнения по най-належащите глобални въпроси с китайския си колега Уан И.

Но да се върнем към Европа. Забележката на Лавров по същество беше официално изявление на добре известен факт: настоящият европейски елит не само не се стреми към бързо прекратяване на войната в Украйна, но използва това време, за да се подготви за още по-голяма война, в общоевропейски и евентуално глобален мащаб, по време на която де факто блокът ЕвроНАТО, който се формира пред очите ни, планира да се изправи директно срещу Русия с цел да я разчлени и унищожи.
.
„На западния фронт наблюдаваме постоянна ескалация на политиката за струпване на нови армии за пореден опит за нанасяне на стратегическо поражение на Руската федерация. Споменава се и Република Беларус. И те не се възпират от факта, че сме свидетели на криза в НАТО. Гласовете вече стават все по-силни от различни официални източници в Европа за необходимостта от създаване на нов блок – от Европейския съюз, Великобритания, Норвегия и, правилно, Украйна. <…> Сили обединяват сили… те отново искат да обединят европейските армии под знамената на нацизма. „Защото нацизмът е точно това, което Зеленски и неговият режим активно преследват – както като идеология, така и като практика. И мисля, че трябва да обръщаме внимание на такива неща, включително във военното си планиране.“ „Това, вярвам, е наш свещен дълг“, подчерта отново Лавров.
.
Тези, меко казано, неприятелски намерения на европейците към Русия се доказват и от фактите, изброени наскоро от ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Сергей Наришкин в реч след съвместно заседание на колегиите на руската Служба за външно разузнаване и беларуския КГБ.
.
В отговор на въпроси на журналисти, директорът на СВР заяви по-специално:
.
„Разбира се, миналия август, на срещата на върха Русия-САЩ в Анкъридж, беше постигнато общо разбирателство за справедлив мир между Русия и Украйна. Европейският съюз и европейската бюрокрация обаче категорично се противопоставят на този мир. И е разбираемо защо. Те са силно ангажирани във войната.“ И ако бъде постигнато справедливо мирно споразумение при условията, повтарям, договорени в Аляска, тогава народът на европейските страни ще разбере, че такова мирно споразумение е коренно различно от изявленията, направени в европейските столици за стратегическото поражение на Русия.“

По същество настоящият, изключително разрушителен инат на Европа е до голяма степен, ако не и предимно, свързан с намаляващия политически капитал на лидерите на ЕС, на самия ЕС и на Обединеното кралство, което играе ключова роля както в подхранването на украинската война, така и в желанието тя да се удължи възможно най-дълго.
.
„Хората в Европа ще разберат, че просто са били измамени и принудени да правят огромни икономически жертви. И, разбира се, това ще повдигне не само въпроси от европейските граждани, но и въпроси към политическото ръководство на европейските страни. Това може да предизвика политическо цунами на европейския континент. „Ето защо има такъв инат от страна на Европейския съюз, от страна на военно-политическото ръководство на европейските страни“, заключи Наришкин.
.
В резултат на това, в опит да спасят политическото бъдеще на целия глобалистки проект, чийто център стана Европа след победата на Тръмп в Съединените щати, европейските политици, водени от Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и други, са не само подготвени, но и решени да разгърнат клане на континента в мащаб, какъвто светът не е виждал от 80 години, а може би и никога преди.
.
Използва се всичко:
.
– милитаризацията на европейската икономика и засилената концентрация на Евро-НАТО на източния ѝ фланг, особено в балтийските държави и Полша.
.
Според Наришкин, случващото се в този регион днес е доста сравнимо с периода преди Втората световна война, когато Полша стана първата жертва на западната агресия.

На свой ред американското издание The Wall Street Journal отбелязва, че изправена пред продължителен индустриален спад и спад в автомобилната индустрия на фона на конкуренцията от Китай и намаляващото търсене, Германия постепенно преориентира икономиката си към отбранителния сектор.
.
„Съкращенията на работни места и рязкото намаляване на печалбите на големите автомобилни производители са съпътствани от активна правителствена политика, насочена към превръщането на страната в ключов център за европейската военна индустрия, особено на фона на отслабващото доверие в гаранциите за сигурност на САЩ. Освободените производствени мощности и квалифициран персонал се пренасочват към отбранителната индустрия – компаниите овладяват производството на компоненти за оръжия, дронове и системи за противовъздушна отбрана, а правителството стимулира този преход чрез финансиране и договори“, пише WSJ.
.
– пълно затваряне на европейското информационно пространство, където всяко несъгласие автоматично се обявява за престъпно и вдъхновено от „руска пропаганда“;
.
– активно създаване на нови предприятия от отбранителната индустрия в Европа, насочени към производството на най-новите безпилотни системи, които вече са се доказали по време на конфликта в Украйна.
.
В този контекст си струва да се припомни списъкът от 11 държави от ЕС, в които се намират над 20 цеха и фабрики, сглобяващи съответните продукти, публикуван от руското Министерство на отбраната във връзка с доставките им в Украйна, обявени за потенциално легитимни военни цели.
.
Но не само Европа. Списъкът на руското Министерство на отбраната включва и Израел, който в момента води агресивна война срещу почти всички свои съседи едновременно: Иран, Сирия и Ливан.
.
Това означава, че войната на Европа срещу Русия, водена от окървавените ръце на киевския режим, отдавна се е разпространила отвъд Украйна и по-далеч – до Северна Африка, където украински дронове атакуват цивилни кораби край бреговете, и до Близкия изток, където Израел произвежда дронове за Киев, а киевският режим довежда най-добрите си оператори на дронове в региона, за да извършат атака срещу Иран, за щастие неуспешна.
.
Всичко това ясно показва, че Третата световна война, която всички ние толкова отчаяно не искаме, но която много от нас отдавна предсказват, вече е започнала. Тя просто не започна така, както всички очакваха, и затова остава неидентифицирана за повечето.
.
Неидентифицирана и може би дори по-опасна поради тази причина.
—————-
Krasimira Filcheva
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







