ЗДРАВЕ
Зловещата хватка на следродилната депресия: “Трябва да … и да отърва децата от мъките”
“Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам нещо да направя, за да помогна на други хора”, казва Мартин Венев, съпругът на Биляна, която отне живота си
Преди две седмици 31-годишната Биляна Петрова, майка на две малки момиченца, се самоуби със скок от висок етаж на жилищна кооперация в центъра на София, след като месеци наред се борила със следродилна депресия. Преди фаталния скок младата жена е избягала от Центъра за психично здраве “Проф. Н. Шипковенски”. В него близките искали да я настанят, тя отишла с тях доброволно, защото осъзнала, че има нужда от помощ. По време на приема обаче младата майка получава криза и хуква в неизвестна посока. Съдбата й развълнува цяла България и накара хиляди да се молят за нея. Биляна бе обявена за издирване, а очакванията за щастлива развръзка обаче бяха попарени от страшната новина за смъртта й.
Съпругът й – футболният съдия Мартин Венев, се съгласи да говори пред “24 часа” за битката със следродилната депресия, за да може да помогне на други жени в подобна ситуация.
Запознава се с Биляна през 2016 г.: “Биби беше с прекрасно чувство за хумор, много интелигентна. Качества, които всеки мъж би искал в жената до себе си. Заживяхме заедно почти веднага”.
4 години по-късно решават да имат дете
“След първото ни детенце, което се казва Хриси, всичко беше окей. При всяка жена е нормално след тези промени с тялото да има притеснения. Тревогите бяха в граница. Още в началото дори с нея си говорихме, че няма да имаме само едно детенце, а повече. До последно си обещавахме, че може и трички да бъдат. Биби беше най-грижовната майка на света. Стриктна във всяко отношение. Имахме план и стъпки в отглеждането на Хриси. Всяка вечер – първо баня, после масаж на малката, след това чистим нослето и четем книжки. Всичко беше по конец”, разказва Мартин Венев.
Младият мъж признава, че съпругата му е била перфекционист до степен, която дори надхвърля обичайното.
“Бях изумен от нея. Питах се с какво съм заслужил такава жена. В крайна сметка реши, че децата ни трябва да имат поне 3 години разлика. Четеше много книги за майчинството, както и статии в интернет, консултираше се с хора. Стигна до извода, че толкова време е нужно, за да се възстанови организмът на жената – поне 2-3 години. Когато минаха тези три години, тя още се колебаеше. Беше се върнала и на работа като счетоводителка в международна фирма, позиционирана в България. Чакаше повишение и ми каза: “Ако разберат, че съм бременна, може и да не ми го дадат”. Просто беше стриктна. Затова и отлагаше. Накрая забременя с второто ни момиченце. Кръстихме го Белослава. И двете деца ги роди естествено. Беше много щастлива.”
В началото всичко е добре. Изпадна в депресия в последния месец.
“Тогава започна да се тревожи дали се справя като майка. Повтаряше, че трябва да направим режим на детето. Още преди Белослава да се роди, аз й казах: “Поемам на 90% грижите за Хриси – ще си я къпя, храня, ще я водя на детска градина, ако е болничка, ще я вземам с мен дори на работа”. Исках Биби да се съсредоточи върху бебето, без да се натоварва излишно. Двамата се тревожехме Хриси да не започне да ревнува, затова все пак гледахме да обръщаме внимание. Предупреждаваха ни да внимаваме, но ние се справихме блестящо. Госпожата в детската градина каза: “Не знам какво сте направили, но Хриси не ревнува от бебето изобщо, даже се хвали, че има сестричка”. Гушка си я. Сутринта сложих Бела на леглото, а Хриси дойде да й каже: “Здрасти, Беличка”. Носи й водичка и играчки, ако плаче”, продължава разказа си Мартин Венев.
По думите му депресията на Биляна се развива в много кратък период.
“Тревожеше се, че не се справя с децата и че е трудно чистенето. Купихме робот, но тя държеше да чисти сама. Искаше да контролира всичко. Дори не даваше много децата на бабите, защото не искаше да изпуска нито един техен момент. Държеше всичко да минава през нея – да не пропусне някоя думичка, която Хриси казва. Повтарях й, че трябва да има баланс. Никой никога не е поставял под съмнение майчинските й способности. Чудехме се всички как може да се съмнява в себе си, след като изгледа първото дете перфектно. Хриси я кърми до 2 г. и 2 месеца. Кърмеше и Бела до последно. Никога не сме стигали до адаптираните млека. Всичко беше със специален режим. Моята майка веднъж ми каза: “Биби е родена да бъде майка, родена е за деца”. Когато Хриси порасна, тя доста си я глезеше. Аз затова й обясних, че възпитанието ще го поема, защото толкова обичаше децата, че малко им позволяваше да я манипулират. Трябва поне единият от нас да бъде по-строг. Но нея я тревожеше как ще направи режим на бебето – кога точно да го храни, да заспива и т.н.”, добавя вдовецът.
Забелязва обаче нещо, което го отчита като нейна грешка – “непрекъснато четеше в интернет за режимите на детето”: “Казах й да спре, но не съм се бъркал, защото тя е майката и знаеше най-добре какво прави. Справяше се страхотно, нямах забележки. Последните ни разговори бяха следните – “Ей, населението е 9 млрд. и всеки един е отгледан по различен начин. Няма универсален начин, ти си майка и имаш интуиция”.
Започва да променя и навиците си
“Тя искаше да готви всичко, а не да ядем готова храна. В един момент каза: “Много ми идва, не мога повече да готвя”. Аз отвърнах: “Никой не те кара да готвиш, веднага поръчваме”. Аз започнах да поръчвам, за да не се притеснява. За останалите неща като супи правех заготовките, защото тя не спря напълно с готвенето. Все пак имаше нужда и от повече храна, защото кърмеше. За чистенето също отмятах повечето неща. Следващият етап от следродилната депресия бяха мислите, че всичко е хаос. Оглеждаше се в дома ни и се тревожеше, че е разхвърляно.
Твърдеше, че сме много хаотични хора. Успокоявах я, че е нормално. Имаме малки деца, едното е бебе. Искаше да е винаги подредено. Казах й да не пипа чиниите, защото аз ще ги мия. Тревожността обаче се усилваше. Започнахме да звъним да педиатърката и на други приятелки, които имат деца, за съвет. Всички казваха да се успокои – не е нужно под точен час да яде детето. Биби обаче се съмняваше в думите им. Все пак имаше момент, в който беше спокойна – на едно листче направихме режим кога да яде Бела. Отбелязваше си всичко за децата в тефтер. Това пак не помогна, отново я обзеха съмнения. В този момент категорично осъзнахме, че има следродилна депресия”
Първите й самоубийствени мисли звучат като израз, а не намерение. “Казваше: “Ох, омръзна ми, иде ми да се самоубия, толкова ми е объркано”. Тогава обаче дори тонът не беше сериозен. Всичко ескалира в последните дни”, споделя Венев.
Първата голяма криза е три дни преди самоубийството
“Тогава видях как в един момент тя сякаш “заби”. Тръгва да прави нещо, но спира и казва: “Абе искам да направя… обаче какво трябва да направя, къде да отида”. Аз й казвам: “Спокойно, сега трябва да накърмиш бебчето”. Изглеждаше дезориентирана. Вечерта също не спа, дори не се беше хранила. Приготвях й храната, за да не спира да яде, но тя нямаше желание. В този момент реших, че е време да се допитаме до специалист. Тя също го осъзна. Повтаряше, че са зле нещата и трябва да отидем на психиатър. Моята приятелка Виктория, на която съм кръстник, ми препоръча човек”.
Запазват час ден преди самоубийството в 12 ч.
“Аз обаче се притесних, защото видях, че не се чувства добре. Лекарят беше дежурен и в неделя, затова промених часа. Отидохме при него, бебето беше с нас. Разговорът, който тя проведе с лекаря, беше доста адекватен. Сподели си всичко. Говореше адекватно и спокойно. Той я разпитваше. Докторът не постави категорична диагноза, но заключи, че тревожността е на по-висока степен. Препоръча хапчета”.
Като чува, че от хапчета ще спре кърмата, Биби иска по-леки и й предписват за месец-два на билкова основа.
“Веднага след това излязохме, но тя отново не вярваше и на лекаря, защото според нея не й казал нищо по-различно. Но аз отвърнах: “Успокой се, той е професионалист”. Прибрахме се и тя изпи две хапчета от билковите. Заспа спокойно, а следващият ден беше страхотен. Закуси хубаво, беше се наспала, излезе на разходка с бебето в парка, ходи до педиатърката. Помоли ме в понеделник да не ходя на работа и аз го направих, за да остана с нея. Нямаше никакви тревожни мисли. Биби сама се изненада от себе си колко добре се чувства. До вечерта всичко беше перфектно, но към 3,30 ч през нощта се събуди. Събуди и мен, за да ми каже, че нещата са много зле. Сякаш всичко се върна. Пак не знаеше накъде да тръгне. Тогава каза: “Аз трябва да се самоубия, не гледам добре децата”. Седна и се сви на земята. “Перфектна си, искаш ли да изпиеш едно хапче”, отвърнах аз, на което тя ме сряза: “Не, лекарят каза сутрин, обед и вечер”. Все пак изпи хапче, но продължи да бъде тревожна.
Уплаших се най-много, когато чух: “Трябва да се самоубия и да отърва децата от мъките”. Потресох се. Разбрах, че това не е тя, защото е най-перфектната майка. В този момент кърмеше бебето. Звъннах на майка ми, за да се качи. Дойде и Вики. Казах на двете да стоят при нея и да й дадат от хапчетата, предписани ни от доктора. Трябваше да замина служебно след 2 часа”, разказва Мартин Венев.
Когато тръгва Биляна е добре:
“Отново беше себе си, съвземаше се. Беше някъде към 6,30 – 7 ч. сутринта. Сякаш беше на епизоди, кризи. Майка ми разказваше за нейните трудности, как ме е гледала сама, защото баща ми умира след тежка болест, когато съм на 14 г. Докато пътувах, ми звънна Вики. Каза, че нещата ескалират и докторът трябва да изпише по-тежките хапчета, а рецептата да прати електронно. Обадих му се. След 5-6 минути той ми звъна, за да ми каже: “Съпругата ти ми се обади, няма да пишем никакви лекарства, каза ми, че е въпрос на живот и смърт”. После Вики е звъннала на нашия приятел Стилиян, който да отиде при нея. Доколкото знам, близките ми в този момент са викнали линейка на тел. 112 с идеята да й дадат успокоително. Вместо това идват седем полицаи. Такава е процедурата. Говорили са с нея един час в двора. Била е по пижама. Пред тях е споделила за самоубийството. Един от полицаите дори й казал: “Щом искаш да се самоубиеш, ето ти пистолета”. Това се оказало тест. Той не е бил зареден, но го правят с цел да видят дали е способна на действия. Не е реагирала в този момент. Полицаят е казал, че не е посегнала и засега това са само думи. Все пак са викнали линейка. Първо не е искала да се качи, после с моя приятел е склонила. Вики й е дала якето, но не нейното, а на майка ми. В бързината телефонът остава в нея, а в Биби само портмоне с документи. Щом е имала пари и документи, е можела да отседне някъде”.
Кагото стигат в Центъра за психично здраве тя не е била агресивна. В линейката са я питали дали да й дадат успокоителни, но е отказала. Докторът от центъра препоръча да остане в Центъра, защото често думите се превръщали в дела и Венев се съгласява. Тогава обаче нещата се объркват.
“Според законовата процедура, ако тя не се подпише, не може да остане. Прави се от гледна точка на злоупотреба, която може да бъде извършена с някого. При нас това беше пагубното. Тя се стряска. Седи с доктори около нея, може да е чувала и писъци от пациенти. В този момент моят приятел говори с едната докторка, тя с друга и изведнъж хуква. Биляна си беше атлетична и вероятно е тичала бързо. Аз не искам да обвинявам никого. Ние я закарахме в болницата и направихме всичко, което зависи от нас. Предполагам, че е имало по-добър начин да я задържат”, смята съпругът.
Страшна новина за смъртта на жена му получава от полицията.
“Отидох и на мястото. Когато я видях да лежи, мислех, че спи. Че се е изморила от бягането. Беше спокойна, все толкова красива. Якето й стоеше така, сякаш се е завила. Беше там. Моята любов, майката на децата ми просто спеше. Още не вярвам. Как за един ден нещо се случва с човешката психика? Искам да разбера. Да намеря отговори. Искам с моите приятели и семейство нещо да направя, за да помогна на други хора”, категоричен е Мартин Венев.
ЗДРАВЕ
🇧🇬 Лозанов: “Когато детето ми се превърна в КЛИЕНТ, докато доктора си брои оборота!”
Днес по-голямото ми дете си смаза пръста на една врата, докато си играеше с приятелка. По най-бързия начин я взех и я заведох в най-близкото лечебно заведение до офиса ма – новия Медицински център „Младост“, гр. Варна, за да я види ортопед, да прецени дали трябва да бъде направена снимка и да знам какво да правим.
Отидохме там — лъскава фасада, основен ремонт, всичко блести. Казвам на рецепцията, че шестгодишната ми дъщеря преди малко си е смазала пръста на врата. Получавам първия неадекватен въпрос:
„Имате ли направление?“ 😳😳😳
Бях шокиран. Отивам по спешност с молба да прегледат шестгодишното ми дете, което е със смазан пръст, а те ме питат дали имам с какво да си платя. Приоритет номер едно — парите, а не: „Как е детето?“.
Казах, че нямам направление и ще платя каквото е необходимо. Рецепционистката ми посочи вратата на ортопеда и каза:

„Има хора, но когато излязат, може да попитате.“
Отивам отпред. Детето плаче от болка, а аз чакам. Излиза една жена — явно „клиентка“. Чукам на вратата. Отваря един намазан доктор, поглежда ме с плачещото дете на ръце и ми казва:
„Имам пациенти. Ще чакате.“
И аз чакам.
Същият този индивид в докторска униформа излезе след малко, застана до рецепцията, погледна ме нагло, извади си телефона и започна шумно, пред всички чакащи „клиенти“, да обяснява колко хора били минали през конвейера и колко още предстояли.
Явно искаше да се изтъкне колко е велик и колко е „оборотен“.

След това ме погледна и попита:
„А с вас какво става?“
Обясних му, че искам единствено да погледне детето и да каже дали има нужда да го облъчвам с рентгенова снимка, докато семейният ни ортопед дойде на работа след час, за да я приеме извънредно.
Само като чу, че друг лекар ще я прегледа, той се изсмя и ми каза:
„Ами отивайте да си го чакате.“
След това се прибра обратно в лъскавата си печатница за евро.
Този индивид може да благодари на Бога, че детето ми беше в ръцете ми и че съм достатъчно възпитан, за да не говоря глупости пред шестгодишната си дъщеря.
Детето ми вече е добре. Сълзите са изтрити, болката отмина. Но това преля моята чаша на търпение.
Защото за пореден път се убедих, че колкото по-лъскава е фасадата, толкова по-гнила може да бъде вътрешността.
Все по-силно се убеждавам и в нещо друго — че голяма част от индивидите, положили Хипократова клетва, са объркали значението на думата „лекар“ с тази на “банкер”. Поради тази причина те имат „клиенти“, докато Лекарите с ангелски сърца, макар и зад не толкова лъскави фасади, имат ПАЦИЕНТИ.
Тази година съдбата явно ми даде знак, че някой обикновен човек като мен трябва да обърне внимание и на българското ЧАСТНО здравеопазване, което често страда от липса на „сърце и душа“, за разлика от общественото — силно пренебрегвано, източвано и унижавано, но въпреки това все още пълно с Лекари, готови да дадат живота си за всеки един от вас.
И няма значение какво ще бъде правителството, нито кой ще застане начело. Дали ще е Борисов, Пеевски, Станишев, някой розов питек с отпаднала необходимост или дори Радев.
Докато децата не се превърнат в НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ и ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА, няма значение дали България ще е член на НАТО, ЕС или на разни други безсмислени коалиции.
Тази държава НЯМА ДА Я БЪДЕ.
Тя ще продължава да се топи.
Докато децата не бъдат заложени като генерален национален приоритет, нищо друго няма да има значение.
Последния път, когато писах за проблем в болница, заедно с дарители превърнахме едно отделение във Варна в най-модерното в Североизточна България.
Явно трябва да се пише. Трябва да се говори. Трябва да се посочват проблемите — дори с име, фамилия и БУЛСТАТ, за да се намира бързо и адекватно решение.
Но хората ги е страх и затова мълчат години наред.
Защото този бил роднина на онзи. Защото онзи имал човек в НАП, другият в НОИ, третият в МВР, четвъртият в парламента…
И винаги ще се намери някой, който да те плаши с думите:
„Ама недей така да правиш, защото ще стане еди-какво си…“
Ами да стане.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ЗДРАВЕ
Морската храна може да предизвика тежка алергия и анафилаксия
Обривът и сърбежът са първи сигнали, а задухът, отоците и спадът на кръвното изискват спешна реакция.
Неправилно съхраняваната риба предизвиква хистаминово отравяне, което силно наподобява истинска алергия
Рибата и морските дарове могат да предизвикат тежка алергична реакция с обриви, отоци и затруднено дишане, а неправилно съхраняваната риба крие отделен риск от хистаминово отравяне дори за хора без установена алергия.
Сред храните, към които трябва да се подхожда с особено внимание, са рибата, мидите, раците, скаридите, калмарите и октоподите. При чувствителни хора реакцията започва скоро след консумация и варира от лек сърбеж до животозастрашаваща анафилаксия.

Основните признаци включват зачервяване на кожата, обрив, уртикария, сърбеж и подуване на устните, лицето или езика. При по-тежка реакция се появяват стягане в гърдите, затруднено дишане, сърцебиене, рязко понижаване на кръвното налягане, слабост и загуба на съзнание.
Алерголог от Бургас предупреди кои храни най-често предизвикват тежки реакции
Човек без предишна алергия също може да получи подобни симптоми след консумация на стара или неправилно охладена риба. Причината е натрупването на голямо количество хистамин в месото ѝ.
При нарушено съхранение бактерии преобразуват съдържащия се в рибата хистидин в хистамин. След консумация той предизвиква зачервяване, сърбеж, главоболие, сърцебиене, стомашен дискомфорт и други прояви, които силно приличат на алергична реакция.
Това състояние се нарича хистаминово или скомброидно отравяне. То не доказва, че засегнатият човек има алергия към риба. Реакцията е свързана със състоянието и съхранението на храната, а не с предварителна чувствителност на имунната система.
Външният вид и миризмата невинаги показват колко хистамин се е натрупал в продукта. Затова рибата и морските дарове трябва да се купуват от места с ясен произход и надеждно хладилно съхранение.
Вижте кои продукти са сред най-честите причинители на хранителни алергии
При съмнение за хранителна алергия е необходима консултация с алерголог. Лекарят оценява кога са започнали симптомите, каква храна е консумирана, колко бързо се е развила реакцията и дали същият проблем се е появявал и преди.
Диагностиката включва кожни проби или кръвни изследвания за антитела към конкретни алергени. Един положителен тест не е достатъчен сам по себе си. Резултатът трябва да се разглежда заедно със симптомите и медицинската история на пациента.
Хората с доказана тежка алергия трябва да разполагат с предписана адреналинова писалка и да знаят как да я приложат. При анафилаксия тя се поставя в бедрото и при необходимост може да бъде използвана през дрехите.
Адреналиновата писалка не отменя нуждата от спешна медицинска помощ. Затрудненото дишане, подуването на езика и гърлото, рязкото прилошаване и загубата на съзнание изискват незабавна реакция.
Как да пазим децата от летните алергии и кога е нужен адреналинов автоинжектор
През летните месеци риск носят и ужилванията от пчели и оси. Нормалната реакция обхваща ограничена зона около мястото на ужилването и причинява болка, зачервяване и лек оток.
При обширна местна реакция подуването се разпространява върху по-голяма част от крайника или тялото. Най-опасната форма е анафилаксията, при която симптомите засягат повече от една система и се развиват бързо.
Ути Бъчваров разказа как ужилване от оса едва не му коствало живота
При доказана алергия към отровата на пчели и оси се прилага специфична алергенна имунотерапия. Лечението продължава около три години и цели постепенно да намали чувствителността на организма към съответния алерген.
При някои хранителни алергии също се обсъжда постепенно въвеждане на минимални количества от храната. Това се извършва единствено под строг лекарски контрол, тъй като самостоятелните опити могат да предизвикат тежка реакция.
Най-сигурният подход остава точното установяване на причинителя, избягването му и предварителният план за действие. При рибата трябва да се прави разлика между истинска алергия и хистаминово отравяне, но и двете състояния могат да наложат бърза медицинска намеса.
ЗДРАВЕ
Учени разкриха най-важното правило за добър сън – и то не е броят часове
Много хора оценяват качеството на почивката си единствено по броя часове сън. Кратка нощ през седмицата, последвана от дълго успиване през уикенда – и си мислим, че балансът е възстановен.
Ново мащабно проучване на белгийски учени, публикувано в списание Sleep Medicine Reviews, обаче показва нещо различно – телата ни са много по-чувствителни към регулярността на съня, отколкото към неговата продължителност.
Според екипа, ръководен от Alexandros Kalkanis от KU Leuven, ключът към доброто здраве е постоянният график за сън. Изследователите анализират данни от 59 различни проучвания и установяват, че хората, които си лягат и се събуждат по едно и също време всеки ден, се радват на по-добро физическо и психическо здраве – независимо колко часа спят.

Причината е свързана с циркадните ритми – вътрешният биологичен часовник на организма. Когато тялото получава светлина по едно и също време всяка сутрин, мозъкът регулира по-ефективно хормоните, метаболизма и телесната температура.
Учените предупреждават, че разликата от няколко часа в режима през уикенда създава т.нар. „социален джетлаг“ – състояние, при което организмът изпада в хаос заради постоянното местене на вътрешния часовник.

Изследването свързва нередовния сън с редица сериозни здравословни проблеми:
по-висок риск от депресия;
затруднен контрол на кръвната захар;
повишен индекс на телесната маса;
по-високо кръвно налягане;
увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Според друго проучване сред 60 000 души във Великобритания, високата регулярност на съня намалява риска от преждевременна смърт с около 30%. Учените дори смятат, че стабилният режим е по-важен показател за дълголетие от самата продължителност на съня.

Експертите препоръчват:
разликата в часа на събуждане между делничните дни и уикенда да не надвишава един час;
ако искаме да наваксаме сън, да си легнем по-рано, вместо да ставаме късно;
да се излагаме на естествена светлина до час след събуждане.
Така популярната формула „7–9 часа сън“ вече има и ново допълнение – „по едно и също време всеки ден“.







