ПАРИ

Амнистия за данъците за сгради и автомобили

Published

2 years ago

08/12/2024

Author

Данъчни амнистии за декларирани и за недекларирани данъчни и осигурителни задължения предлагат от Министерство на финансите с бюджета за 2025 г.

Има декларирани задължения към държавната хазна за 3-4 млрд. лв.

Няма да важи за доходи от престъпна дейност

Стари данъчни задължения за жилища, автомобили и такса смет ще може да бъдат платени през 2025 г. без наказателни лихви за просрочие. Това е част от данъчната амнистия, която предлага Министерство на финансите заедно с проекта на бюджет за следващата година.

Наказателната лихва за данъчни задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 на сто. От 1 декември основният лихвен процент на Централната банка беше намален на 3,04%, при 3,22% за предходния месец. Това означава, че наказателната лихва в момента е малко над 13 на сто. От края на 2015 г. до месец септември 2022 г. основната лихва на Централната банка беше нулева, но след това започна за нараства и от месец юли 2023 г. насам е в границите между 3 и 4 на сто. Това означава, че ако човек не си е плащал данъка и такса смет за апартамента в продължение на 4-5 години, може да е натрупал значителен дълг под формата на наказателни лихви.

Идеята на Министерство на финансите е през 2025 г. да има амнистия за лихвите за просрочие, ако хората и фирмите доброволно решат да платят старите си задължения. Няма нито една община в страната, в която събираемостта на местните данъци да е 100%. В най-големите общини, като столична, Варна и Пловдив, събираемостта по принцип е по-висока отколкото в редица по-малки населени места, но отново е доста далеч от стоте процента. В по-бедни райони, като например в община Видин, събираемостта на местните данъци и такси е доста по-малка. Очакванията са, че с данъчната амнистия хората ще решат да платят стари дългове и така в общините ще влязат свежи пари.

С бюджета за 2025 г. ще бъдат предложени две данъчни амнистии, каза преди дни министърът на финансите Людмила Петкова. Първата ще бъде за декларирани, но невнесени в срок данъци и осигуровки, а втората – за недекларирани доходи, добави тя. Идеята е хората и фирмите да могат да платят старите си данъчни задължения без лихви и глоби, ако го направят през следващата година. Според данни на Министерство на финансите има декларирани задължения към държавната хазна в размер между 3 млрд. и 4 млрд. лв., които не са платени. От предложените от Министерство на финансите мерки за повишаване на приходите в бюджета именно от данъчната амнистия се очакват най-големи допълнителни приходи в размер на близо 5 млрд. лв. Но дали това реално ще стане е трудно да бъде прогнозирано, защото зависи от решенията на отделните фирми и граждани, както и от това дали те имат възможност да платят старите си задължения.

Възможно е данъчната амнистия да има и друг ефект. Хората и фирмите да платят част от старите си задължения, за да изчистят лихвите за просрочие, натрупани в продължение на години, а да не платят нови задължения към хазната, върху които тепърва ще бъдат трупани лихви. С надежда, че след години и те може да бъдат опростени.

Целта на данъчната амнистия за недекларирани доходи е да бъдат изсветени доходите, стана ясно от думите на министъра на финансите. Данъчната амнистия обаче няма да важи за доходи, които са свързани с престъпна дейност, като например от пране на пари, корупция, тероризъм и др. За да се възползват от данъчната амнистия хората и фирмите вероятно ще трябва да попълнят декларация за произхода на съответните доходи и печалби. Ясно е, че никой няма да напише, че парите са от корупция. Остава открит въпросът дали данъчните ще могат да проверят дали информацията за източника на парите е вярна. Може да се окаже, че много хора са изкарали огромни суми от гледане на картофи или царевица върху няколко декара земя.

Вдигат пенсиите с между 8 и 9 на сто

Точно с колко ще бъдат увеличени пенсиите от 1 юли 2025 г. ще стане ясно догодина.

Запазват парите за безработица

Пенсиите ще бъдат повишени с между 8 и 9 на сто от 1 юли 2025 г., а още от 1 януари максималният осигурителен доход ще стане 4130 лв. Това са част от предложенията на служебното правителство, които са включени в проекта на бюджет за следващата година.

Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на настоящата 2024 г., ще бъдат увеличени от 1 юли 2025 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ с процент, определен по „швейцарското правило“ – с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход, пише в проекта на бюджет. Прогнозата е увеличението да бъде между 8 и 9 на сто. Точната стойност да бъде определена след получаване на отчетните стойности за двата показателя – инфлация и осигурителен доход.

От 1 юли 2025 г. минималната пенсията за стаж и възраст и свързаните с нея минимални размери на пенсиите за трудова дейност също ще бъдат увеличени по „швейцарското правило“. Социалната пенсия ще бъде увеличена със същия процент от средата на 2025 г.

Таванът на пенсиите няма да бъде увеличаван и през следващата година той остава 3400 лв.
По отношение на разходите на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) не се предлагат други промени, като ще се запазят размерите на всички обезщетения, изплащани от НОИ. Няма да бъдат променяни минималният и максималният размер на обезщетенията за безработица. Запазва се на 780 лв. обезщетението през втората година от майчинството.

Ръст на осигуровките не се предвижда, не се променя и утвърдената схема за нарастване на възрастта и стажа за пенсиониране. За мъжете трета категория труд възрастта ще бъде 64 години и 8 месеца, при стаж от 39 години и 8 месеца, а жените ще се пенсионират при навършване на 62 години и 4 месеца и 36 години и 8 месеца стаж.

Вече е решено, че минималната заплата от началото на следващата година става 1077 лв. От Министерство на финансите предлагат това да бъде и минималният осигурителен доход. Максималният осигурителен доход ще нарасне с 380 лв. от сегашните 3750 лв. на 4130 лв. За следващите три години е планирано увеличение на максималния осигурителен доход с по 300 лв. Така през 2026 г. ще стане 4430 лв., през 2027 г.- 4730 лв., а през 2028 г. – 5030 лв.

Средният размер на пенсията заедно с добавките към нея през 2025 г. се предвижда да достигне 975,64 лв. Номиналното увеличение е с 10,5%, при среден размер 883 лв. за тази година. Очаква се реален ръст на пенсиите от 7,9 на сто, при прогнозирана средногодишната инфлация от 2,4 на сто за следващата година.

В бюджета на ДОО са заложени разходи от 27,4 млрд. лв. Това е ръст от малко над 3 млрд. лв. спрямо тази година. За пенсии е планирано догодина да бъдат дадени 24,1 млрд. лв., или с 11,6% повече, отколкото пред тази година. Увеличението на пенсиите от 1 юли следващата година е допълнителен разход от над 1 млрд. лв., а разходите за пенсии ще бъдат 11,2% от брутния вътрешен продукт.

Дефицитът в бюджета на ДОО за 2025 г. ще бъде над 11 млрд. лв., 10 млрд. лв. от които са във фонд “Пенсии”. Този дефицит ще бъде покрит от републиканския бюджет, където влизат приходите от данъци.

Като цяло разходите за бюджетни заплати ще нараснат с 10%, но за военни, полицаи и учители увеличението ще бъде по-голямо.

Аварийни мерки ще взривят бюджетите за следващите години

От Министерство на финансите предлагат аварийни мерки, които водят до еднократни приходи в бюджета, а не системни мерки, които да компенсират дефицита в бюджета и през следващите години. Има увеличение на разходите, а срещу тях няма приходи. При действащото законодателство разходите в бюджета за следващата година нарастват с 18 млрд. лв., а предлагат аварийни мерки, които не е ясно до какво ще доведат. Трябва да имат тригодишна прогноза за стабилен бюджет, а това няма как да стане с предлаганите мерки. Ще взривят бюджета за следващите години, ако не създадат устойчивост.
Грешка беше обвързването на някои разходи на бюджета с процент от брутния вътрешен продукт, както и обвързване на ръста на заплати със средната заплата за страната. Така си връзваш ръцете. Необходимо е да може да си гъвкав при съставяне на бюджет.

КТ „Подкрепа“ е против данъчната амнистия на недекларирани доходи. Не може държавата да играе роля за изпирането на едни пари. Едни хора ще извадят един кеш и парите ще станат чисти.

Трябва да бъде направен преглед на осигурителната база. Не е редно върху доходите от капитал да не се плащат осигуровки. Това са например доходи от дивиденти, от продажба на акции. Ако върху доходите от капитал се плащат осигуровки, ще бъдат увеличени приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване.

Прехвърлят тежестта на решенията за следващата година

Данъчната амнистия не е най-важното нещо в проекта на бюджет за 2025 г. Ако нещо трябва да се коментира, това е отказът да бъде предложено каквото и да е разумно нещо в разходната част на бюджета. Това, което е предложено като философия, не решава проблема. Оставам с усещането, че идеята е да се прехвърли тежестта на решенията за следващата година. Но така, както са предложени нещата, те само задълбочават проблемите в бюджета, които вече са ясни. Кърпят бюджета с еднократни мерки, просто за да бъдат прехвърлени проблемите за следващ период. Ако това бъде прието в този вид, в който се внася, тогава догодина ще трябва да дискутираме доста по-сериозни увеличения на общоприетите данъци.

Предлагат допълнителен данък върху печалбите, данъчна амнистия, да не пропускаме данъка върху подземните богатства, защото той е с много съществено отражение както върху минната индустрия, така и изобщо върху идеята в България да идва някакъв нормален инвеститор в бъдеще. Идеята да облагаш печалба на банките за 2023 г., тоест две години назад, противоречи на законодателството в България, но противоречи и на всяка една логика, която може да съществува. Аз се шегувам, че 1974 г. е била една от най-успешните години от стопанска гледна точка в историята на България. Защо да не върнем да обложим 1974 г. Ясно е, че това е абсурдно. Опитвам се да подчертая абсурдността на тези идеи да бъде пълнен по някакъв начин бюджетът. Всъщност той не се пълни, а се замазва ситуацията, за да може нищо конкретно да не бъде предприето в разходната част.

Трябва да бъдат ревизирани промените през последните три години, които доведоха до тази дестабилизация в бюджета. Ако не бъде направено това, структурните проблеми в бюджета ще се задълбочават, ние ще продължаваме да говорим за увеличение на бюджетни заплати без да говорим за това, което трябва да прави бюджетът. Той финансира услуги и трябва да говорим именно за тези услуги, как да ги получаваме по-ефективно, как се финансират, достатъчни ли са, качествени ли са и т.н.

Има много противоречия, липсва икономическа логика, в това, което се прави. Идеята само да се запушат дупките в бюджета без зад това да стои никаква рационалност е много неработеща. Идеята да бъдат облагани печалби на банките назад е незаконна. Да оставим, че това ще има отражение поне в няколко плана чисто икономически. Какво е посланието към инвеститорите, заедно с останалите мерки. Че няма значение дали си честен, няма значение какви са били законите, при които си дошъл да инвестираш в тази държава, защото всеки може да направи каквото си иска от страна на държавата, защото на някой така му изнася.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Related Topics:featured българия кражба лъжа пари финанси

Up Next

Най-голямата икономика в Европа изпада в рецесия

Don't Miss

Спря производството на любим продукт в Лидл, Билла и Кауфланд

ПАРИ

⚠️ До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊Всичко!

Published

2 months ago

28/08/2026

Author

До 𝟐𝟎𝟑𝟎 г. НАП спира да проверките по документи. Ще вижда счетоводството ти НАЖИВО – по продукти, по сметка, по фактури. Всеки ден. 📊 Всичко!

Фирма, която подреди сметкоплана и себестойността си СЕГА, ще посрещне новото изискване готова. Фирма, която го остави разхвърляно, ще го открие късно – под натиск на краен срок от НАП. ⏳

Тук обаче е уловката, която малко хора виждат: 🔍

SAF-T НЕ анализира нищо – само ПОКАЗВА вече готовия резултат от дейността ти.
На НАП не му пука дали губиш 𝟓% или 𝟐𝟓% марж.

Той ще иска ДОКЛАД, не диагноза – скритите загуби продължават да се влачат с фирмата, невидими и за НАП, и за теб. 🙈

Ето и уловката: ако тръгнеш да си “подреждаш къщичката” ПОСЛЕ, докато вече се отчиташ по SAF-T – промяната спрямо предишни подадени файлове ще се види веднага.
Точно това несъответствие може даже и да предизвика данъчна проверка. 😳

Затова прозорецът за промяната е СЕГА, преди да влезеш в задължението за подаване на файла в НАП, защото после самото подреждане може да стане риск, не подобрение. ✅

Ако разпознаваш ситуацията при теб – пиши ми на лично съобщение.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

🇨🇳 BYD строи морски мост към света: Китай вече не чака чужди кораби!

Published

2 months ago

27/08/2026

Author

Китайската автомобилна индустрия отново показва какво означава да контролираш цялата верига — от батерията и конвейера до палубата на собствения си кораб.

Според морски издания BYD се готви да поръча още 10 гигантски автомобиловоза, всеки с капацитет около 9200 стандартни места (CEU). Това не е просто логистична сделка. Това е стратегически ход на държава и компания, които отказват да зависят от чужд капацитет, когато светът вече иска китайски електромобили.

Гигантите от класа на „BYD Shenzhen“ вече не са изключение, а стандарт за следващата вълна.

Ако поръчката се реализира, корабите ще бъдат построени от China Merchants Industry в корабостроителниците Дзинлин и Хаймън, с доставки между 2027 и 2029 г. Десетте нови съда ще добавят около 92 000 места към собствения флот. От осем кораба днес BYD ще стигне до 18, с общ капацитет над 130 000 автомобила на борда. Това е флот, който вече не моли за място на чужди линии.

Първият кораб — Explorer No.1 — тръгна от Китай през януари 2024 г. За по-малко от две години компанията сглоби цяла ескадра: Хъфей, Чанджоу, Шънджън, Сиан, Чанша, Джънджоу и Дзинан. „BYD Shenzhen“ с 16 палуби и 9200 места вече беше сред най-големите автомобиловози в експлоатация. Новите единици ще бъдат от същия клас — LNG двугоривни Ro-Ro съдове, по които колите се качват и слизат на собствен ход. Китай не само произвежда колите. Китай вече строи и корабите, които ги носят.

Причината е ясна и се вижда в числата. През август 2026 г. BYD е изнесла от Китай около 184 000 нови енергийни автомобила — ръст от над 130% спрямо същия месец на предходната година. За първите осем месеца износът от Китай достига приблизително 1,127 млн. единици. Ако се включат и продажбите от заводи извън страната, задграничните доставки на групата вече надхвърлят 1,16 млн. за същия период.

Това не е изолиран успех на една марка. През август целият китайски износ на леки автомобили скочи със 77,5% до около 894 000 единици, докато вътрешните продажби на дребно паднаха с около 23,7%. Китайската индустрия не се свива. Тя се пренасочва. Когато вътрешният пазар се охлажда заради ценова война и насищане, заводите не спират — те пълнят кораби.

Именно тук се вижда разликата между производител и индустриална сила. Много западни марки все още разчитат на наети линии и чужди логистични оператори. BYD инвестира в собствен флот, защото тесните места в световния автомобилен транспорт вече ограничават растежа. Според аналитици от Deutsche Bank ръководството е признало, че през тази година именно недостигът на корабен капацитет е държал износа по-ниско от възможното. Отговорът не е жалба към пазара. Отговорът е поръчка за още десет гиганта.

Същата логика важи и за целите. Reuters, позовавайки се на Deutsche Bank и Citi след среща с мениджмънта, съобщи, че BYD обсъжда износ и задгранични продажби над 2,5 млн. автомобила през 2027 г., след като целта за 2026 г. вече е вдигната до 1,9–2,0 млн. Компанията все още не е потвърдила тази цифра с официално съобщение, но посоката е недвусмислена: повече собствени кораби, повече местно производство в Унгария, Бразилия и Индонезия, по-малко зависимост от мита и чужди пристанищни опашки.

Това е китайският модел в чист вид. Батериите са собствени. Заводите са мащабни. Корабите се строят в китайски верфи. Горивото е по-чисто — LNG двугоривни системи, които отговарят на по-строгите международни норми. Дори на борда се използват технологии от собствената екосистема на BYD. Вертикалната интеграция тук не е модна дума, а способност да се пренесе милион автомобила през океана, без да се чака чужд слот.
За Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия и Австралия това означава едно: китайските електромобили няма да спрат на кейовете, защото някой друг няма свободен кораб. BYD вече строи своя „морски мост“. А зад него стои цяла индустриална система, която за няколко години превърна износа от допълнение в основен двигател.

Китай не иска разрешение да изнася бъдещето си. Той си го строи — палуба по палуба. И ако Хутите блокират на напълно входа за Европа, Китай вече имат блан Б – и той се казва Северният морски път. А кой го контролира, всеки може да се досети 😊😊😊

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

🇪🇺🇸🇦 Саудитският петролен пояс е ударен. Дизелът е следващият на опашката

Published

2 months ago

25/08/2026

Author

Саудитска Арабия — най-големият износител на петрол в света — разполага със запаси за поддържане на износа през Янбу за едва около пет до седем дни.

Това не е резерв. Това е обратно броене.

Източно-западният петролопровод на кралството — основният маршрут, чрез който саудитският петрол заобикаля блокирания Ормузки проток — беше ударен с дронове и спрян. Един от източниците на Reuters оценява ремонта на до пет–шест седмици. Други допускат по-бързо или частично възстановяване на потока. Официален срок от Рияд все още няма.

Дори тръбата да бъде ремонтирана по-бързо, проблемът не приключва в Янбу. На южния изход на Червено море хутите затягат натиска около Баб ел-Мандеб и заплашват саудитските кораби.

Това вече не е просто поредният геополитически мем. Това е пряк риск за световните енергийни пазари — и особено за Европа, която е силно зависима от вноса на дизел и вече плаща рекордни премии за него.

Какво точно се случи

На 10–11 септември дронове, за които Саудитска Арабия твърди, че са изстреляни от иракска територия, удариха съоръжения по East–West Pipeline, известен още като Petroline.

Рияд спря тръбопровода като предпазна мярка. Сателитни изображения показаха пожар и щети по инфраструктурата. Ирак освободи високопоставен военен командир, а президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини Иран. Официална отговорност за самата атака първоначално не беше поета.

Петролопроводът е дълъг приблизително 1200 километра и е построен през 80-те години именно като стратегически обходен маршрут при криза в Персийския залив.

След като войната с Иран сви трафика през Ормуз, Саудитска Арабия започна да пренасочва през тръбопровода около четири милиона барела дневно към пристанището Янбу на Червено море. Това количество се равнява на приблизително 4% от световното петролно предлагане.

Сега основният байпас е спрян.

Според източници на Reuters запасите в Янбу могат да поддържат досегашния износ само още пет до седем дни. Саудитска Арабия разполага и с ограничени количества в египетските терминали Айн Сухна и Сиди Керир, но хранилищата не са пълни и могат единствено временно да отложат проблема.

Без възстановяване поне на част от потока през Petroline износът през Червено море неизбежно ще започне да намалява. Reuters

През април същият петролопровод също беше атакуван, но пълният му капацитет беше възстановен сравнително бързо. Този път оценките се разминават драматично — от частичен рестарт в близките дни до пет–шест седмици ремонт.

За пазара разликата между „дни“ и „седмици“ се измерва в милиони барели, рекордни транспортни разходи и нова инфлационна вълна.

Вторият капан: хутите и Баб ел-Мандеб

Проблемът не свършва с тръбата.

Хутите достигнаха стратегическия остров Перим, известен още като Маюн, в самия пролив Баб ел-Мандеб. Сили на международно признатото йеменско правителство са се изтеглили от острова и от намиращия се срещу него крайбрежен район Дубаб.

Това не означава, че проливът вече е напълно затворен — корабите все още преминават. Но хутите предупредиха, че могат да атакуват саудитски плавателни съдове. Самата заплаха е достатъчна, за да повиши застраховките, фрахта и риска за всяка компания, която реши да използва маршрута. Reuters

Обиколният път около Африка може да добави около 22 дни към плаването. Междувременно цените за наемане на танкери вече достигат рекордни равнища, а корабното гориво също поскъпва.

Така Саудитска Арабия се оказва притисната от три посоки:

* на изток — силно ограниченият Ормузки проток;
* във вътрешността — спреният East–West Pipeline;
* на запад — нарастващата заплаха около Баб ел-Мандеб.

Това не е пълна физическа блокада на кралството, но е най-тежкото едновременно изпитание за трите му основни експортни направления.

Защо Европа трябва да гледа към дизеловата колонка

Европа не зависи от Персийския залив за целия си суров петрол. Норвегия, САЩ, Казахстан и други доставчици осигуряват значителна част от вноса.

Ахилесовата пета на Европа е другаде — в дизела и останалите средни дестилати.

След прекратяването на прекия внос на руски горива Близкият изток се превърна в един от основните заместители. Но през 2026 г. предлагането се свива едновременно от няколко страни:

* доставките от Персийския залив са ограничени от войната и затрудненото корабоплаване;
* руските рафинерии са засегнати от украински удари;
* Москва ограничи износа на дизел, за да стабилизира собствения си вътрешен пазар;
* европейската рафинерийна система не разполага с достатъчно свободен капацитет;
* маршрутите стават по-дълги, по-скъпи и по-рискови.

Резултатът вече се вижда. Европейският дизелов „крек“ спред — премията на дизела спрямо суровия петрол — премина границата от 100 долара за барел. Това е сигнал, че проблемът не е само високата цена на петрола, а реалният недостиг на конкретния рафиниран продукт.

Брентът вече се върна над 107 долара за барел, но дизелът поскъпва още по-бързо. Reuters

Ако саудитският петролопровод остане спрян седмици, под въпрос ще се окажат потоци, равняващи се на около 4% от световното предлагане. Това не означава, че утре на пазара автоматично ще има с 4% по-малко дизел. Последицата е по-сложна — и потенциално по-опасна:

* по-малко суровина достига до работещите рафинерии;
* свободните количества се пренасочват към онзи, който плаща най-висока цена;
* танкерите пътуват по-дълго и струват повече;
* застрахователната премия се вгражда във всеки превозен барел;
* Европа, Азия и Африка започват да наддават за едни и същи товари.

Точно така една далечна атака срещу помпена станция се превръща в по-скъп транспорт, строителство, земеделие и храна в Европа.

Дизелът не е просто гориво за автомобили. Той движи камионите, тракторите, строителната техника, резервните генератори и огромна част от индустриалната логистика.

Следващата спирка: колонката

В началото на септември средната цена на дизела в Европейския съюз вече беше около два евро за литър, като в редица държави стойностите бяха значително по-високи. В България различните седмични източници поставяха средната цена приблизително около 1,81–1,84 евро за литър.

Това все още е под равнищата в голяма част от Западна Европа, но посоката е ясна. Последните официални данни могат да бъдат проследени в седмичния петролен бюлетин на Европейската комисия.

Ако ремонтът на Petroline отнеме седмици, а заплахата в Баб ел-Мандеб остане, пазарът ще добави нова рискова премия. Подобни сътресения достигат до бензиностанциите със закъснение — първо се движат цените на едро, след това договорите с доставчиците и накрая таблата на колонките.

Затова въпросът вече не е дали Европа ще усети удара.

Въпросът е колко силно — и колко дълго.

Европа има стратегически резерви и по-диверсифицирани източници на суров петрол от много азиатски икономики. Но остава структурно уязвима при дизела.

Точно затова атаката срещу саудитския байпас не е просто поредната новина от Близкия изток. Тя удря най-чувствителната точка на европейския енергиен баланс — горивото, което движи реалната икономика.

Саудитският спасителен пояс е пробит.

Европа вече чака на опашката.

А петдневният буфер в Янбу не е запас.

Това е обратно броене.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ