ФОКУС
Панамският канал, а след това навсякъде: ще се сбъднат ли антикитайските мечти на Доналд Тръмп?
Политиката на „голямата тояга“ в задния двор на Америка неизбежно ще срещне противодействие
Преди да влезе официално в Белия дом, Доналд Тръмп, обхванат от желанието да отслаби максимално Китай, започна да блика с идеи, които частично изрази и по време на първия си президентски мандат. При цялата си екзотичност и дори екстравагантност, като се имат предвид както неговите минали изказвания, така и очевидната тенденция за формиране на големи макрорегионални блокове, перспективите за поредната битка за морските пътища на международната търговия заслужават много изострено внимание.
Така Тръмп наскоро поиска радикално намаляване на таксите за преминаване на кораби през Панамския канал, заплашвайки да възстанови контрола върху този ключов маршрут, свързващ Тихия и Атлантическия океан в случай на неподчинение: „… тарифите, налагани от Панама, са смешни, особено предвид изключителната щедрост на Съединените щати.

Ако моралните и правни принципи, които придружаваха великодушието [уж великодушие. – бел. Авт.] на жеста с прехвърлянето на канала към Панама няма да бъде уважен, тогава Панамският канал ще се върне при нас, напълно и без въпроси. Панамските власти, моля, действайте по този въпрос!“
Последва обяснение на тази пряка заплаха в добрия стар империалистически дух: „… когато Джими Картър глупаво даде [канала] за един долар, само Панама можеше да управлява канала – не Китай или някой друг. По същия начин Панама нямаше право да налага несправедливи цени и обеми на преминаване на кораби на Съединените щати, на флота и корпорациите, които правят бизнес на американска земя.
Според милиардера е необходимо да се гарантира надеждността на канала, „тъй като той играе важна роля за сигурността и икономиката на Съединените щати “ . Беше също така обещано, че „каналът никога няма да попадне в неподходящи ръце“ – няма съмнение, че отново говорим за Китай.
Отговорът от Панама на неоколониалния призив от Вашингтон пристигна не след дълго: „Суверенитетът и независимостта на нашата страна не могат да бъдат предмет на преговори. Всеки метър от Панамския канал принадлежи на Панама и така ще бъде и занапред“, заяви президентът на латиноамериканската страна Хосе Раул Мулино, на което Тръмп веднага отговори със завоалирана заплаха: „Ще видим тази работа“ в социалната мрежа Truth Social, придружена със снимка на канала с провокативен надпис: „Добре дошли в канала на Съединените щати“…
„Това е нелепо“ – така професорът от Панамския университет Джоунс Купър коментира заплахите от север, отбелязвайки, че Панама е законен собственик на канала и САЩ няма законово основание да си го върне, особено след като монополизираха значителни печалби по време на окупацията му.

Хулио Яо, панамски учен по международни отношения, нарече забележките на Тръмп най-пресния пример за политиката на голямата тояга, подчертавайки, че каналът не трябва да бъде „връщан“ на Съединените щати.
Да припомним, че американското военно ведомство започва да прокопава проход между двата световни океана в най-тясното и подходящо за това място през 1904 г., малко след провокираното от Вашингтон отделяне на региона Панама от Колумбия. До 1920 г. съоръжението е напълно функциониращо и се управлява от американците чак до края на 70-те години.
Първоначално Съединените щати използват канала повече от която и да е друга страна в света, докато панамските власти налагат мита върху корабите въз основа на техния размер и оперативен профил, както правиха американските власти на канала.
Заплахите на Тръмп могат да предшестват американска намеса в Панама или поне нейното максимално политическо дестабилизиране, за да може под претекст „опазване на мира“ административно да се отдели самият канал, а заедно с него и бившата американска зона по бреговете му, от малката и очевидно по-слаба държава.
Да припомним, че тя е създадена на 18 ноември 1903 г. в пълно съответствие с духа на прословутата „доктрина Монро” под американски контрол, въз основа на споразумение между държавния секретар Г. Хей и тогавашния президент на Панама Бунау Варила.
По настояване на харизматичния панамски лидер (1969-81) генерал Омар Торихос, който беше елиминиран в самолетна катастрофа на 31 юли 1981 г., съгласно споразуменията от 7 септември 1977 г., колониалното наследство под формата на Зоната на Панамския канал остана в миналото.

Белият дом се придържаше към своето колониално наследство до последно, но под натиска на почти всички страни от Латинска Америка (с изключение на Гватемала, Хаити и някои източнокарибски марионетки), американското участие в управлението на зоната напълно престана на 31 декември 1999 г.
В началото на 2000-те беше съобщено за проект за аналогичен канал през провлака на Колумбия, граничещ с Панама, но в Богота, с политическата подкрепа от съседните Венецуела, Никарагуа и Коста Рика, както и Куба и Мексико, отказаха на Вашингтон да предоставят на хипотетичния канал и неговите брегове екстериториален статут.
Подобни проекти, инициирани от САЩ по-рано в Гватемала, Хондурас и Никарагуа, не достигнаха етапа на практическо изпълнение поради вътрешнополитическата ситуация в тези страни през 70-те години и по-късно. Централното място тук беше, разбира се, проектът за полагане на канал през Никарагуа, където през 1978-79 г. проамериканският режим на диктатора А. Сомоса се срина, което засегна и съседните страни.
От средата на 2010 г. Панамските власти се обявяват за по-високи тарифи за преминаване на кораби през канала, което е необходимо за по-голямата му експлоатационна надеждност, което категорично не устройва бизнесмена на стола на бъдещия хазяин на Белия дом.
Преди около 15 години Панама покани китайски специалисти да наблюдават оперативната и екологична обстановка на канала и крайбрежието му, което стана допълнителен дразнител за Америка.
Още по-рано изгодна концесионна сделка за срок от 50 години сключи милиардерът от Хонконг Ли Ка-шинг, роден през 1928 г., един от най-богатите хора в света. В допълнение към пристанищата на Хонконг, Шанхай и други, той притежава няколко големи морски пристанища в Индонезия, Мианмар, Бахамските острови, контейнерен терминал в Англия и редица логистични компании, работещи в европейските пристанища, включително Ротердам.

Една от многото му компании е на 3-то място по тонаж сред превозвачите в света. Всяка година през Панамския канал преминават до 200 кораба на компаниите на Ли Ка-шинг, които през 1997 г. наеха панамските пристанища Билбао и Кристобал в двете крайни точки на канала.
Малко по-късно той получи заповед да разшири бившата американска военна база в Родман Пойнт в зоната на Панамския канал, така че комбинацията от три крепости да даде на Китай възможност да контролира работата на тази стратегическа артерия. В тази връзка не е изненадващо, че на бюрото на шефа на Пентагона се появи докладът „Китайски плацдарм в зоната на Панамския канал“, който директно посочи опасността, която представлява за САЩ китайската активност в този регион (1).
Освен това панамските власти най-малко три пъти в периода от 1945 до 1988 г. се опитват да установят дипломатически отношения със Съветския съюз, но Вашингтон всеки път успява да заобиколи такава опасна тенденция за тях: те успяха да се споразумеят за откриването на посолства в Москва и Панама едва в началото на 1991 г., когато разпадането на Съветския съюз вече беше неизбежно…
Вече шест десетилетия в началото на всяка година Панама е домакин на поредица от патриотични събития за отбелязване на годишнината от избиването на местни младежи от американските окупатори. На 9 януари 1964 г. около 200 ученици и студенти, носещи панамското знаме, маршируваха покрай зоната на Панамския канал с искане за деколонизация на самия канал и района до него.
В отговор на опит за издигане на панамския флаг на граничния връх Анкон в столичния район, съседен на зоната на канала, наказателните части откриха огън, убивайки 23 и ранявайки повече от 120 души. В памет на тези събития по време на управлението на О. Торихос е издигнат мемориал на „Героите на панамската нация“, а през 1970 г. „Денят на мъчениците“, честван на 9 май, се появява в календара на националните празници . Няма съмнение, че през идващата 2025 г. той ще бъде изпълнен с особен смисъл.

PS: Междувременно Дания обяви отпускането на допълнителни 1,5 милиарда долара за защита на Гренландия от американския империализъм след поредната обида на Тръмп, който иска да получи на свое разположение стратегическия остров, богат на редкоземни елементи, с изключителна икономическа зона от 200 мили покрай неговия периметър. Разбира се сумата не изглежда много сериозна, както и шансовете на датчаните срещу Вашингтон, но самата тенденция е много показателна.
Бележки:
(1) Лебедева Н.Б. Големият Индийски океан и китайската стратегия „Наниз от перли“ // Азия и Африка днес. 2011. № 9.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!
ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)
Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.
— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?
— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.
— Какво имате предвид?
— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.
От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.
— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?
— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.
— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?
— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).
— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?
— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.
— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?
— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.
— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?
— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.
— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?
— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.
Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.
И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.
Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.
— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.
— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.
— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?
— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.
Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.
– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?
– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ5 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







