СВЯТ

Национален бойкот срещу високите цени в Хърватия след еврозоната: гражданите се надигат срещу инфлацията

Published

1 year ago

26/01/2025

Author

Хърватия, която на 1 януари 2023 г. официално се присъедини към Еврозоната и Шенгенското пространство, очакваше значителни икономически ползи от това решение.

Вместо това, страната се сблъска с драстично покачване на цените, особено на хранителните продукти и енергийните ресурси

Причини за бойкота: икономическа нестабилност и обществено недоволство

Хърватия, която на 1 януари 2023 г. официално се присъедини към Еврозоната и Шенгенското пространство, очакваше значителни икономически ползи от това решение. Вместо това, страната се сблъска с драстично покачване на цените, особено на хранителните продукти и енергийните ресурси. Местните медии и анализатори отбелязват, че инфлацията през декември е достигнала рекордни стойности – индексът на потребителските цени е скочил с 3.4% на годишна база, най-високото ниво от осем месеца.

Потребителите усещат тази инфлация ежедневно. Цените в магазините са значително по-високи, което води до спад в покупателната способност на населението

Потребителите усещат тази инфлация ежедневно. Цените в магазините са значително по-високи, което води до спад в покупателната способност на населението. Според Йосип Келемен, съветник към потребителската асоциация ECIP, „за първи път в историята на Република Хърватия потребителите се организираха и искат да изпратят силно послание във връзка с повишаването на цените и инфлацията. Те искат гласът им да бъде чут. Показахме, че можем да се обединим около един проблем.“

Как премина бойкотът?

Сутринта на 24 януари рафтовете в супермаркетите си стояха заредени, служителите на бензиностанциите бяха готови да обслужват клиенти, но те липсваха. Магазините на големите търговски вериги и техните паркинги, обичайно оживени в делнични дни, изглеждаха необичайно празни. Хърватската национална телевизия ХРТ съобщи, че някои магазини са опитали да привлекат клиенти с еднодневни намаления, но това не успя да разчупи солидарността на потребителите.

„Това е ясен сигнал към правителството и бизнеса. Гражданите са уморени от високите цени и липсата на адекватни мерки за справяне с инфлацията“, коментира икономистът Анте Радич. Според него, бойкотът не е просто протест срещу цените, а израз на натрупаното напрежение в обществото след две години на икономическа несигурност.

Реакции от политическите среди и бизнеса

до края на месеца ще бъдат разширени мерките за ограничаване на инфлацията, включително увеличаване на списъка с основни хранителни стоки, за които има таван на цените – от 30 на 50 продукта, като хлябът ще бъде включен.

Инициативата получи широка подкрепа от различни организации – профсъюзи, асоциации за защита на потребителите, а също и от политически партии. Министърът на икономиката Анте Шушняр, въпреки че представлява правителството, също подкрепи бойкота. Той заяви, че до края на месеца ще бъдат разширени мерките за ограничаване на инфлацията, включително увеличаване на списъка с основни хранителни стоки, за които има таван на цените – от 30 на 50 продукта, като хлябът ще бъде включен.

Същевременно, представители на бизнеса изразиха недоволство от бойкота. Според асоциацията „Гласът на предприемачите“, държавата прехвърля отговорността за справяне с инфлацията върху гражданите и бизнеса, вместо да предприеме по-сериозни икономически реформи. „Търговците не могат да носят цялата тежест на икономическите проблеми. Ако правителството не предприеме адекватни действия, ще станем свидетели на още по-голяма стагнация“, заяви говорител на асоциацията.

Еврото и инфлацията: сложни връзки

Въвеждането на еврото като официална валута през 2023 г. породи очаквания за икономическа стабилност, но според хърватския управител на народната банка Борис Вуйчич, пряката връзка между еврото и инфлацията била… ограничена. „Промяната в цените не може да се отдаде само на приемането на еврото. Това е по-скоро резултат от глобалните икономически условия, енергийната криза и растящите производствени разходи“, отбелязва той.

Въпреки това, много хървати обвиняват еврозоната за растящите цени, тъй като конверсията на куни в евро често води до закръгляване на цените нагоре.

Какво следва?

Бойкотът на 24 януари вероятно ще има краткосрочно въздействие върху бизнеса, но дългосрочният му ефект ще зависи от реакцията на правителството. Гражданите настояват за повече прозрачност в управлението на икономиката, мерки за намаляване на цените и подкрепа за най-уязвимите слоеве на населението.

„Днешният ден е само началото. Ако няма промени, бойкотите ще продължат. Ние не сме безгласни – можем да действаме заедно и да изискваме промяна“, заявиха организаторите на протеста.

Бойкотът в Хърватия е ясен сигнал за социалното напрежение, което икономическата нестабилност може да предизвика. Той показва как гражданите могат да се обединят и да изразят недоволството си, дори в условията на глобални икономически предизвикателства. Реакцията на властите и бизнеса в следващите седмици ще бъде решаваща за това дали страната ще намери баланса между нуждите на гражданите и стабилността на пазара.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 15

Related Topics:featured кражба криза пари политика свят

Up Next

И Аржентина мисли да напуска споразумението за климата след САЩ

Don't Miss

Тръмп масово уволнява либералфашистките агенти от администрацията си

СВЯТ

Искате нефт и газ и как ще плащате?

Published

7 days ago

26/04/2026

Author

Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ?

Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.

Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.

Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.

Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.

Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.

Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.

Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.

Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.

Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.

В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.

В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Published

1 week ago

26/04/2026

Author

Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.

Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.

По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.

Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.

Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.

Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.

Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.

В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.

Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.

Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.

В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

СВЯТ

Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Published

1 week ago

25/04/2026

Author

Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.

Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.

След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.

Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.

В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.

Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.

Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.

Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.

Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.

Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.

Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.

Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9