ФОКУС
Фактчекърите в Европа последна агония и гърч на неофашизма
Соня Момчилова: Запазването на фактчекърите в Европа е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“, интервю на Любо Данков:
Когато говорим за свободата в медиите, кое е по-важно – свободата на словото на журналиста, правото на „потребителя“ да получава информация, свободата на притежателя на медията да постига целите си чрез нея? Как взаимодействат тези неща помежду си?
– Свободата в медиите е функция на отношението към свободата и ненамесата в работата на журналиста както от страна на собственика на медията, така и от политически, финансови, идеологически и други фактори. Когато говорим за редакционна журналистика, свободата на журналиста да формира позиция и гледна точка, без да обслужва интереси, предразсъдъци или страхове – било лични, било чужди – гарантира, че потребителят на информация ще получи обективна картина и яснота за явление, процес или ситуация.
Когато журналистът работи в собствен влог, платформа или друг вид модерна интернет медия, той носи цялата отговорност за съдържанието, което създава, и за доверието, на което разчита. Дълбоко погрешно и самонадеяно е от страна на познатите традиционни форми на журналистика e да подценяват и омаловажават ролята и работата на новите медии и хората, които са техни лица. Бих казала, че това е комплекс.
Важни ли са обществените медии за една държава? Каква е ролята им? БНТ обществена медия ли е или карикатура на такава? Защо БНТ стигна до това положение? Може ли да се преборим за истинска обществена медия или това е загубена кауза на този етап?
-Обществените медии са наречени такива, защото имат обществена мисия. Как е формулиран ангажиментът на БНР и БНТ да защитават интереса, осведомеността и базовото съдържание, залегнало в програмните схеми, може да се види в Закона за радио и телевизия. Отделна тема е спешната нужда мисията да се предефинира и изследва предвид променената медийна среда и новите нужди на зрителите и слушателите.
Обществените медии в много отношения, дори според текстовете на настоящия ЗРТ, не изпълняват мисията си. В условията на конкуренция с новите, буквално роящи се платформи за аудиовизуално съдържание, традиционните медии просто нямат шанс да задържат позиции, ако не се събудят от амнезията и удобното безкритично преследване на актуалните събития.
Преди дни видяхме как един чест и очакван до втръсване гост в БНТ си позволи да се държи с колегата Владислав Апостолов. Самозабравата и високомерието на „обичайните заподозрени“, които обикалят телевизиите и радиата, печелят грантове и тотално са изгубили представа за възможността да бъдат в конкуренция и в съседство по микрофон с другомислещ, създаващ потребност от аргументирана мисловна дейност събеседник, лично мен ме смая. Наглостта и арогантността на зам.-главния, както се самопредстави претендиращият за легитимност, са изумителни.
През годините на либерално извращаване на медиите се стигна до пълна хомогенизация на мненията в ефир, включително и в обществените медии. Хора, които говореха, че трябва да има една цивилизационно легитимна гледна точка и че какъвто и да било релативизъм на мненията е немислим, буквално завзеха медийното пространство и бранят линията на евроатлантизма по-ревностно от някогашните политкомисари в медиите.
Ако трябва да бъдем докрай обективни – а без съмнение това е наложително – то в БНТ по мое лично мнение се наблюдава известен плурализъм, поне що се отнася до партийни участия в публицистичните формати. Големият проблем на СЕМ и на обществените медии е, че финансирането им зависи от политически силните фигури както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Няма как да не се церемонят и да не създават комфорт на онези, които им определят бюджета. Ако се приеме нов закон, който да гарантира финансовата независимост на медиите, нещата ще се променят.
Има ли забранени теми или гледни точки в обществените медии? А в големите частни национални медии? А забранени и разрешени гости? Могат ли да бъдат решени тези проблеми?
– Има, разбира се. Не се повдигат насъщни, жизненоважни за съдбата, здравето и оцеляването на нацията проблеми. Не се говори за престъпния характер на концесионирането у нас, за злоупотребите и дерибейството в малките населени места. Забранено е дори да се изразява съмнение относно правилната ориентация и цивилизационния избор на страната ни, въпреки че въртим в омагьосан кръг вече 35 години.
Има списъци с позволени и непозволени гости в студията. Съществува и пряка връзка – физическа или телефонна
– с пресцентровете на партиите, които осигуряват „храната“ за определени журналисти и медии. Решение в така структурираното медийно пространство няма, защото търговските медии зависят от рекламни приходи и грантове, а финансовото благосъстояние на рекламиращите субекти зависи от елитите по върховете на властта. Това не е нещо ново, но е важно да се напомня.
Информацията е скъп продукт. Как е редно да бъдат финансирани медиите, за да не се стигне до разпространяване на изкривена в нечия полза информация?
– Отдавна се коментират различни подходи за финансиране, познати в старите демокрации. Няма воля, нито желание от управляващите да се разработи фонд за финансиране, нито да се регламентира процент от БВП за тази цел. Съществуват и други форми, но настоящото положение устройва напълно както компрадорския елит, така и партньорите ни, които не пестяха средства (надявам се това да се промени), за да минимализират негативните коментари на политиките, които провеждат чрез наместниците си срещу националните ни интереси.
Опасно ли е финансирането чрез реклами в обществените медии?
– Има различни мнения. Зависи от естеството и формата, под която се рекламира дадена стока или услуга. Аз много се гордея, че станах инициатор на премахването на рекламата на хазарт. Едва ли има нужда да уточнявам защо това беше, макар и закъсняло, абсолютно наложително действие, макар и да не влизаше в задълженията и прерогативите на СЕМ.
Личното ми мнение е, че в обществените медии не би трябвало да има търговска реклама, но това, съотнесено към настоящата форма на финансиране, би било дискриминация.
Медиите чужда собственост опасни ли са?
-Някога, преди 25 години, когато създавахме БТВ, си мислех, че правим нещо много стойностно и важно. Направо революция си въобразявах, че се случва. С днешна дата си давам сметка как с изтичането на мозъци и професионализъм, на ярки лица и запомнящи се гласове, настъпи интелектуалният холокост. Позволявам си вече традиционно да се изразя по този начин, без да се притеснявам, че някой може да ми поиска оставката за употреба на крайни квалификации, над които едни хора са си въобразили, че притежават нотариален акт.
- Бездушие, посредственост, зависимости от всевъзможен характер – подозирам, че това е причината за състоянието, в което се намира личният състав (бих го нарекла персонал) на медиите, които би трябвало да са зона на свободни и красиви умове.
Етикетирането на медии като чуждестранни агенти би ли имало реален ефект или за спиране на влиянието чрез медиите на външни сили са нужни по-сериозни мерки?
– Етикетирането на каквото и да било, без да се проумяват причините и природата, е безсмислено и е предпоставка за разделение и ялови спорове. Когато обаче едно определяне на агенти за влияние се покрива с впечатлението от дейността им, то тогава, съгласно правилото на Окъм, срещу тях трябва да се действа, както се обезврежда агент за влияние.
Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.
Имаме основание, струва ми се, да направим извода, че финансираните щедро от чуждестранни бюджети медии обслужват интересите на „партньорите ни“ и то с корпоративната отдаденост на наемници. Надявам се да се приеме закон, точно дефиниращ работата на такива медии, и санкции, лимитиращи размера и характера на дейността им.
Каква е ролята на информацията в наши дни? Може ли да се каже, че четвъртата власт по някакъв начин е първа, заради ролята ѝ в избирането на първите две?
– Имам лично колебание дали информацията или идеите са конвертируемата стока с по-висока стойност в наши дни. Хибридните войни, ролята на дийпфейка и дезинформацията, постистината и достъпът до социални мрежи и платформи за споделяне на аудио-визуално съдържание промениха ролята на традиционните медии и дават все по-съществен тласък на платформите в интернет.
Четвъртата власт е невъзможна без захранващите я и верифициращите необходимостта ѝ други три власти. Доколкото четвъртата власт доброволно абдикира от ролята си на коректив, ще бъде интересно да се наблюдава пораженческото ѝ слизане от сцената на „Обществото на спектакъла“ по Ги Дебор.
Как се бори дезинформация – с информация или с регулации?
– И по двата начина. Но дезинформацията се неутрализира с повече автентична, проверена и доказуема информация. Не със заклинания и лозунги, не със стигматизация на различното мнение и противоположната гледна точка.
рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение
Колкото до регулацията, рискът свръхрегулацията да се изроди в цензура е много голям. Мисля, че вече сме усетили последиците от престараването на хигиенистите и санитарите, финансирани от „циклопа“, лишен от периферно зрение. Регулацията трябва да се насочи към спекулативните страни и безконтролната изобретателност на инфлуенсърите, рекламиращи всевъзможни опасни, подвеждащи и дори животозастрашаващи артикули, дейности и услуги.
Трябват драконовски мерки и дори забрана на дейността, увреждаща или застрашаваща детското здраве и психика, както и изобщо подлагаща потребителите на рискове. В същото време платените фактчекърски звена, обслужващи едностранно идеологически или финансови интереси, трябва да се преориентират професионално.
Кои са основните моменти в журналистическите стандарти и какъв е пътят за налагане на спазването им?
– Съществуват редакционни стандарти и дори цели устави и кодекси за поведението и принципите на работа както в BBC, така и в други големи медийни компании.
За мен принципите, на които трябва да се основава журналистическият труд, са дефинирани най-ясно и класически неопровержимо от Йосиф Хербст точно преди век: „Никому в угода, на никого напук!“ Той казва още, че истината трябва да бъде преди хляба. Съпоставете сега веруюто на този апостол на свободния печат и революционното слово с тезата на журналистка от „Свободна Европа“, която се оплака на американския посланик, че не стигат парите, а журналистиката е бизнес и изисква финансиране.
Какви принципи може да изискваш от такъв субект? Той иска единствено да печели от труда си и да капитализира търсенето на истината в сребърници. Това не е етиката на журналиста, това е житейската правда на бакалина.
Кога трябва да се налага регулация по отношение на разпространението на информация? И трябва ли?
В Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) е описано и регламентирано в кои случаи и по какъв начин се упражнява регулация от СЕМ. По-страшното е, че съгласно ежегодните анкети на АЕЖ, автоцензурата е вече напълно всекидневно явление и е на път да се превърне в норма. Всеки трети запитан журналист твърди, че установява автоцензура в работата си. Това явление и масовизацията на уплашения журналист са терминалната фаза за болната журналистика.
Регулация е необходима и тя трябва да се провежда от наистина независими и компетентни хора, които не обслужват благодетелите си, пратили ги да бдят за интересите им.
Ако е нужно – кои медии е добре да подлежат на регулация? Тези с голяма аудитория?
– Още веднъж казвам – важно е кой и от какви подбуди е движен, когато упражнява регулация.
На медийната индустрия ли се угажда, на монополистите и магнатите, на политическите субекти или на обществото? Всяка медия би могла да послужи за разпространяване на дезинформация, фалшиви новини, индоктринация и дори углавни престъпления. Трябва да се наблюдава целият медиен ландшафт, но без да се упражняват самоцелни рестрикции.
Правото на свобода на изразяване на мнение има всеки човек и това е неоспоримо право, залегнало във всички харти и конституции на модерното човечество, към което се причисляваме. Аудиторията няма значение – дори един човек да е застрашен от вредно съдържание, той трябва да бъде защитен. Това не означава, че са необходими крайни мерки като заличаване и премахване на медии по недоказани обвинения, доноси и субективни преценки.
За националните медии – нужно ли е лицензиране за разпространение на новини и актуални предавания, което да бъде прекратявано при системно погазване на журналистическите стандарти? Или с това по-скоро може да се злоупотреби?
Лицензирането на обществените и комерсиалните медии се извършва по определени критерии и алгоритъм, залегнали в ЗРТ и ЗЕС. Програмните изисквания също са дефинирани както съдържателно, така и процентно. Темата за журналистическите стандарти и отказът от тях вече обсъдихме – тя е много деликатна и спорна. Намеса в редакционното съдържание трябва да се прилага изключително внимателно.
Всяка медия би трябвало да държи сметка за доверието и аудиторния дял, който губи или печели при демонстрация на незачитане и погазване на истината.
Изискването за представяне на различни гледни точки за един журналист ли се отнася, или само за медията като цяло?
– Както е казал Марк Аврелий: „Каквото за пчелата, това и за кошера.“ Шегувам се, но е ясно, че ако е правило за медията да се стреми към плурализъм, за отделния журналист също е недопустимо да се задоволява само с едно мнение, когато се търси истината.
Има ли „европейска позиция“ в журналистиката, или такава може да имат само чиновниците от ЕК?
– Чиновниците нанесоха драстични поражения на свободата на медиите и продължават да упорстват с налагането на единна, европейска, чиновническа позиция, чието отстояване защитават с директиви и регламенти. Това бетонира разделението в обществото и променя ролята и предназначението на медиите.
По силата на Нютоновия закон този натиск ще предизвика и вече предизвиква обратен ефект. Тези дни най-голямата партия в ЕП се обяви срещу чиновничеството, което вече заприличва на имплозия на сгрешения и порочен модел на управление на ЕС.
Трябва ли да има закон срещу цензурата?
– Няма официално действаща цензура, така че няма как да има закон срещу нещо, което е оспоримо и трудно доказуемо. По-важното е да има ефективна регулация, която да бъде гарант за свободата и недосегаемостта на журналистите.
Добра идея ли е да има комисия, която със съдебни методи да решава журналистически казуси и спорове?
– В момента има Комисия за журналистическа етика, както и съдебна система, която, слава Богу, изключително рядко отсъжда в ущърб на журналиста, срещу когото е предявена съдебна претенция. У нас почти липсват т.нар. дела „шамари“ срещу журналисти. Друг въпрос е каква е структурата на КЖЕ, кой избира състава и членовете ѝ и дали има смисъл от нея.
Проверка на факти от структура, която не предлага участие на всички заинтересовани страни, представяне на доказателства, ясна процедура и възможност за обжалване борба за истината ли е или цензура?
– Цензура, без съмнение. Но ми се струва, че с това зло, което „все добро твори“, е приключено. Поне така ми се иска да вярвам.
ЕФЖ и „Репортери без граници“ искат ЕК да опази фактчекърите в Европа, включително със санкции към Meta (заглавие от сайта на СБЖ). Как ще коментирате това?
– Това е агония и гърч на тези, които „предъвкват рефлукса на грантовете“. Хигиенистите могат да се преквалифицират в отдел „Чистота“ на общините по местоживеене.
За организацията „Репортери без граници“ мога да говоря дълго, но се надявам скоро да няма причина да се обсъжда несъстоятелността на подобни образувания.
Няколко думи за СЕМ? В сегашната ситуация този съвет може ли да играе значима роля в медийния живот?
– СЕМ може да играе значима роля, стига да поиска да не си спестява неприятностите и неодобрението на „индустрията“ и на политиците, които са причина за озоваването на всеки един от членовете в съвета. Ако оправдае характеристиката „независим регулатор“, СЕМ ще може да повлияе положително.
Всичко, което гледаме по телевизията и слушаме по радиото, дори това в интернет, може да претърпи благотворна промяна и да повиши качеството и полезността си.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Фашистки геноцид над населението на Украйна
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
ФОКУС
ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







