ФОКУС

Ерата на голямата измама и объркване

Published

2 years ago

29/01/2025

Author

Защо Тръмп имаше и все още има до известна степен нужда да се представя като „антисистемен“ приятел на мира и дори на Русия?

Нашето време е епоха на голямо объркване. Има различни причини за това объркване и една от тях е смущението, предизвикано от краха на двата големи „прогресивни“ проекта на ХХ век: „съветският социализъм“, от една страна; и западната социална държава и потребителският капитализъм – от друга (както и моделът на mondialisation heureuse – „щастливата глобализация“, последвал падането на „комунизма“). Днес самата идея за прогреса, която е централна за цялата модерност, е разклатена и подложена на интензивно оспорване.

Характерно за капитализма от самото начало на тази система е, че поставя под въпрос собственото си съществуване и отричане. Прави това под формата на големи революции. Насърчаваше и бе насърчаван – особено в ранните му етапи, от идеологиите на Хуманизма, Ренесанса и Просвещението, които не са съвсем съвместими с това, което означава капитализмът, именно – господството на капитала. Но капитализмът пряко произвежда и своето „отрицание“ под формата на социализма и работническото движение.

Самият капитализъм бе трайно революционно явление не само в икономиката, идеите и политиката, но и във философията, науката и изкуството. От Великата френска революция през 1789 г. и Комунистическия манифест на Маркс и Енгелс в 1848 г. до свалянето на червеното знаме от Кремъл през 1991 г. човечеството премина през епоха на непрекъснато, интензивно и задълбочено поставяне под въпрос на всички свои идеи, институции и възприятия.

Днес, за първи път капитализмът се оказва най-тоталитарната възможна система, контролирайки почти всички институции, които биха могли да ѝ се противопоставят, приемайки формата на „империя на финансите“, чиято власт често надхвърля „видимите“ полюси на властта, като например държавите; система с безпрецедентна икономическа, технологична и „идеологическа“ сила. Обикновено контролът се упражнява повече под формата на „купуване“, даване на „материални облаги“ и по-малко под формата на преследване на хората; поне засега, защото съвсем скоро и това може да се промени.

Предизвикателствата към системата се появяват по-малко в нейния център и повече в нейната периферия. Но тези периферни предизвикателства имат основно отбранителен характер и в момента не предлагат дълбока алтернатива на глобалния капитализъм – пораждащ множеството кризи, каквито например Съветският съюз сочеше след 1917 г.

Монополите не помагат на мисленето

Нашият свят преживява и безпрецедентно отстъпление от критично мислене във всички области (включително от марксизма, който в миналото е бил най-важният и незаменим инструмент за „демистифициране“, анализ и разбиране на социалните отношения и политиката, създадени от човечеството през цялата модерна епоха. Имаме предвид, разбира се, автентичния марксизъм като революционна теория, а не „бюрократичния марксизъм“ на Изтока или „академичния марксизъм“ на Запада). Това отстъпление се улеснява от – и на свой ред допринася за – общото разпространение на объркването.

Крахът на „съветския социализъм“ преди 30 години също продължава да тежи на световната психология и съзнание, обезкуражавайки всеки, който се стреми да промени света. В това отношение интелектуалната и политическата атмосфера, доминираща през трите десетилетия след разпадането на СССР, може да се сравни с трите десетилетия след поражението на Наполеон. (Европа трябваше да изчака повече от три десетилетия след Ватерло, за да преживее нова вълна от демократични революции през 1848 г. Русия също трябваше да изчака две и половина десетилетия, за да започне да се съпротивлява активно на западното настъпление, първо в Сирия, а седем години по-късно и в Украйна).

Сега идеите са „унифицирани“ до най-малкия възможен знаменател и дори по-ниско, което отразява унификацията на материалната основа на системата, т. е. на тези, които контролират световните финанси. Изглежда, че сме навлезли в състояние на технофеодализъм, което донякъде напомня „пророчествата“ на Маркс в Grundrisse (Grundrisse der Kritik der Politischen Ökonomie, в превод: „Основи на критиката на политическата икономия“ – тетрадки на Карл Маркс, които обхващат всичките шест раздела на неговата критика на политическата икономия, бел. пр.).

Объркването като оръжие на системата

Но объркването също така е необходимо, а следователно – планирано и преднамерено, поради тоталитарния характер на плановете, замислени в рамките на световната „управляваща класа“, в центъра на която са тези, които контролират световния финансов капитал. Разбира се, висшите слоеве на обществото винаги са използвали измамата. Но в епохата на развитие на продуктивния капитализъм тя е била много по-малко необходима, отколкото в епохата на неолиберализма, а още повече в епохата на „капитализма на бедствията“.

Техният план е отвратителен и поради това „не подлежи на контрол“. Понякога някой разкрива малко от това, което мислят управляващите, какъвто е случаят с подлия Барозу, бившето маоистко човече, което подкрепи американците срещу Европа за нахлуването в Ирак, а след това бе избрано да ръководи ЕС, за да се озове накрая в „Голдман Сакс“; и което един ден каза, че целият свят знае, че следващите поколения ще живеят по-зле от сегашните! Но обикновено те крият проектите си и трябва да ги крият. Прикриват ги зад риториката на демокрацията на Байдън (никой не би могъл да измисли по-ефективна клевета на демокрацията от тази на американските демократи, които я отстояват) или зад полуфашистките глупости – макар да са опасни, – които Елон Мъск (понякога наричан „Сорос на Тръмп“) разпространява всеки втори ден. Показателно за типа на новия надигащ се Тръмпистки „прото-фашизъм“ е предложението на Мъск за поста председател на Европейската комисия да бъде избран човек, който се доближава максимално до неговия „идеал“ за „човек без мозък“, по-скоро предчовечен, отколкото предмодерен; касае се за Фидиас Панайоту (известен като YouTuber, бел.пр.), избран за независим евродепутат от Кипър на изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Много по-опасни от идеите на Мъск са идеите на князете на мрака, които стоят зад Тръмп, като американския олигарх Питър Тийл

Днешната глобална управляваща класа е по-изолирана отвсякога от обществото. Изолирана и от всяка голяма и колективна идея за бъдещето на човечеството. Представителите ѝ не представляват нищо повече от своето огромно Аз. Те не просто разпространяват и използват объркване. Те самите са объркани. Вероятно ще използват още повече силата си, за да превърнат собствената си психопатология в социална патология. Проникновена и плашеща анатомия на тази управляваща класа може да бъде открита в шедьовъра на Стенли Кубрик – филмът „Широко затворени очи“.

„Антисистемна“ ирационалност

Както при Хитлер в междувоенния период, необходима е много голяма доза измама, объркване и ирационалност, за да бъдат заблудени големи маси и цели държави; и да бъдат поведени по пътя на „мирния“ или „насилствения“ тоталитаризъм, фашизъм, ирационализъм и война.

Особено след 11 септември („атентатът“ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк, бел.пр.) към арсенала на истаблишмънта, който се опита да скрие истинските конспирации под уж „антисистемна“ мантия, се прибави и откритият абсурд да се разпространяват глупости, абсурди и несъществуващи конспиративни теории. По този начин те се опитват да скрият най-важната от съвременните „конспирации“, а именно – опита на едно много малко малцинство, състоящо се от много богати международни „олигарси“, произхождащи предимно от две или три нации – преобладаващо психо-духовно разстроени личности – да контролира и доминира над цялото човечество, действайки като рак в тялото му.

След 11 септември се разпространиха десетки теории, някои от които бяха напълно несъстоятелни. Основният резултат от това разпространение бе да не се зададе основният въпрос: „Защо американската държава не предприе действия за предотвратяване на атаките, въпреки множеството предупреждения? И също толкова фундаменталният въпрос: „Кой има полза от атаките?“ Вместо това се обсъждаше дали самолетите наистина са се врязали в Пентагона и колко здрав бил бетонът на кулите.

Друг много важен пример е отричането на причинените от човека промени в климата, финансирано със стотици милиони долари годишно от мултинационалните компании за изкопаеми горива, което е заблудило много хора с добри намерения, но с липса на солидно научно образование и култура. Има и десетки други примери…

По такъв начин и тъй като (радикалната) левица е в познатото ни „разрушаващо се“ състояние, въпросите и бунтът, които самата система при Байдън, Шолц или Макрон неизбежно поражда, много често не са насочени и не укрепват съгласуваните усилия за необходимата социална промяна, а се разпръскват без ефект или засилват предполагаемите „антисистемни“ движения на крайната десница. Това е, което се получи – grosso modo – във времето на вътрешните войни.

Отсъствието на съгласувана, грамотна международна лява сила, която да може убедително да оспори господстващата в момента система на „катастрофичния капитализъм“, да предложи социалистическа алтернатива и да организира борбата на народните класи и народи, доведе до пасивност у хората, особено у тези, които нямат солидно политическо образование и опит в участието в социални движения; до неспособността им да се противопоставят на сили, които изглеждат почти всемогъщи и способни да действат по начини, неразбираеми за обикновените простосмъртни. И накрая – „възлагане“ задачата за решаване на социалните проблеми на десни екстремистки движения като „Тръмпизъм“ или „Льо Пенизъм“.

Германците искаха да правят революция, но не се осмелиха да я направят и възложиха това на Хитлер, пише Вилхелм Райх, един от най-задълбочените анализатори на нацисткия феномен. Други хора се обръщат към метафизиката, към търсенето на индивидуално, лично решение или към религиозни движения като Евангелския интернационал – който всъщност е интернационал, ръководен от ционизма и е в негова услуга.

Духовният хаос подготвя почвата за идването на световен Диктатор

Добре е да помним, че германците гласуваха за Хитлер не заради това, което той възнамеряваше да направи, а защото изглеждаше патриот и социалист – националсоциалист. Те гласуваха за него и защото в условията на много дълбока криза не им бе предложена друга надеждна алтернатива – нито от буржоазно-капиталистическия естаблишмънт на Германия, нито от нейните огромни социалистически и комунистически движения, които всъщност избягваха да се борят, за да предотвратят идването на Хитлер на власт.

По аналогия, поради същите дълбоки причини и по сходен начин, днес на Запад се разраства крайната десница, представена от течения като това на Бенямин Нетаняху – майстор на измамата, един от най-силните, ако не и най-влиятелният политик днес в целия „колективен Запад“, на Доналд Тръмп или на Марин льо Пен.

Основната характеристика на тези течения е измамата. Те се изявяват като уж антисистемни, но по никакъв начин не поставят под въпрос икономическата и социалната основа на доминиращата система: едрия международен финансов капитал и икономическите политики, които той иска да наложи. Тяхната роля в западните общества се състои в налагането на по-авторитарна институционална и идеологическа основа, която да е по-ефективна за гарантиране в западните държави господството на големия капитал и на Запада – в останалата част от планетата.

„Глобализаторите“ не са единствените империалисти

Крайната десница е необходима за прехода от предишната система на империалистическо господство (глобализацията) към друга система на империалистическо господство (националистическа и дори клоняща към открит фашизъм).

От време на време, но не винаги, някои крайно десни сили на Запад (които включват и Израел) изглеждат проруски настроени. Изглеждат, но не са. Например в миналото Тръмп беше избран с огромната помощ на израелски агенти, докато всички говореха за предполагаемата руска помощ, която получил. Самият Тръмп не направи нищо, за да се противопостави на впечатлението (обвинението), че е „човек на Путин“. Колкото и да е странно за „човек на Путин“, неговата администрация въоръжи Украйна до зъби, ръководи огромна програма за модернизация на американските ядрени оръжия и отмени Договора за контрол на ядрените оръжия със среден обсег от 1987 г., наред с много други не особено приятелски настроени към мира или Русия действия и политики.

Социалното естество на силите, стоящи зад западната крайна десница, има органични, системни причини да желаят разрушаването на силни автономни държави като Русия, Иран, Китай и, разбира се, организации като БРИКС (доколкото последната се превърна в алтернативен полюс на властта). Дори да се изявяват тук-там като „миролюбиви“ или „проруски“, дори да изглеждат приятелски настроени по някои въпроси, те ще го правят само за да маневрират, да печелят време, да подготвят контраатака от по-добри позиции.

Класически исторически пример е Хитлер, който не само се изявява като проруска сила (докато основната му цел от самото начало е да нападне Съветска Русия – известният Drang Nach Osten на германския империализъм), но стига дотам, че сключва съюз със СССР две години преди да го нападне! Разбира се, историята никога не се повтаря по абсолютно същия начин, но познаването ѝ и използване метода на историческата аналогия са от съществено значение за преценка на политическите течения и лидери.

Стратегическата роля на западната крайна десница е била, е и може да бъде единствено в това да подготви идеологическите, материалните и политическите условия за Голямата война, която ще настъпи, ако не спрем водещите класи на Запада със силни, глобални масови действия. Конфликтът в Украйна и клането в Палестина са само пробно изпитание и предчувствие, въведение към Голямата война, която предстои. Това е общата стратегическа перспектива. Разбира се, това не означава, че междувременно различните центрове на империализма не могат да сключват „мирни споразумения“ от всякакъв вид и ние да бъдем безразлични към подобни „увертюри“. Такива ще има и те не могат да не бъдат временни.

За съжаление, огромното мнозинство от западните управляващи класи не иска да разбере, че трябва да се измисли радикално нов начин на организация на нашите общества и на света, ако искаме да оцелеем. Те не са готови да приемат един полицентричен свят или да видят как Изтокът и Югът оспорват абсолютното превъзходство и господство на Запада. През 1990 г. те вярваха, че западната икономическа мощ и привлекателността на западната политическа парадигма са достатъчни, за да запазят доминиращото си място на планетата. Сега е очевидно, че не са били достатъчни, откъдето идва и изкушението да организират война срещу съперниците си – на първо място срещу Русия, Китай, Иран и др. Оттук и постепенното, но ясно изразено преминаване към идеологии, които да улесняват тоталната война.

Подобно на Първата и Втората световна война, подобно на Студената война, войните не възникват от някаква „националистическа“, „фашистка“ или друга идеология. Идеологиите се мобилизират, за да оправдаят войните, а не обратното. Идеологиите се използват, за да оправдаят политики, които произтичат от органичната нужда на капитализма и империализма да се бори и днес за световно господство и да предотврати появата на алтернативен полюс на властта.

Що се отнася до онези, които искат да се борят срещу заплахата от Голямата война, която тоталитаризмът и империализмът подготвят, те трябва да бъдат много внимателни с понятията и определенията, които използват, за да не подсилват неволно явленията, срещу които искат да се борят. Сериозността, рационалността, критичното мислене, науката, както и любовта и хуманността са най-мощните оръжия, с които човек разполага, за да се бори за свободата си. В наше време, с производителните сили и технологиите, с които разполагаме, това означава човек да се бори и за своето оцеляване.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Related Topics:featured trending политика свят фокус

Up Next

Санкциите проработиха – глобалното затопляне се отменя

Don't Miss

Oсновен инструмент за легитимиране на изградената властова брюкселска конструкция

ФОКУС

РУСИЯ НЕ Е ЕВРОПА!

Published

2 months ago

11/09/2026

Author

ТАКОВА ИНТЕРВЮ НЕ БЯХ ЧЕЛ!
(АКТУАЛНО ОТ АГЕНЦИЯ РОСБЛАТ)

Русия ще използва ядрени оръжия, ако европейците не признаят провала си и не “отстъпят”, казва Сергей Караганов, академичен директор на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет – “Висше училище по икономика”. Апокалиптичен сценарий за Стария свят от най-авторитетния експерт е представен в интервю за Росбалт.

— Сергей Александрович, виждаме как се променя позицията на Запада в новия свят. Провалът в Украйна, провалът в Иран – най-яркото потвърждение, че Западът губи влиянието си. Днес дори народите на африканските страни далеч не са робите, за които традиционно се смятат на Запад. Какво се случва?

— В ход е световна война. Западът разпали полумека световна война. Първо американците играеха на война в Украйна, след което я отстъпиха на европейците. След това американците и израелците започнаха операция срещу Иран, и не само срещу Иран, между другото – целта им беше да дестабилизират целия Голям Близък изток и Южна Азия. Това е много дълъг процес. Всички на Запад разбират това. Американците действат хладнокръвно и пресметливо и ние не одобряваме това, но ни е неудобно да кажем, че американците просто са си загубили нервите и се държат като бандити под ръководството на президента.

А европейците, просто заради всичките си провали, които се случват навсякъде, разиграват война. Като се има предвид, че две поколения европейци са били невежи, а демокрацията избира най-лошото, качеството на елита рязко се е влошило. Това е опасна история. Ситуацията се влошава. Но Русия държи ключовете.

— Какво имате предвид?

— Предупредихме американците доста твърдо. Дори при Байдън те вече доставяха оръжия и пари на Украйна, но вече започваха да се отдръпват. Европейците – не. Надявам се, че няма да се налага да наказваме европейците толкова много, че най-накрая да се осъзнаят.

От друга страна, виждам, че нашият президент и нашият външен министър започнаха да казват много сериозни неща, които дори още не сме напълно осмислили. Те казаха, че ако избухне война с Европа, тя ще бъде много кратка. Това означава, че е даден сигнал на най-високо ниво: ще ударим с ядрени оръжия. Надявам се, че след това европейците ще започнат да се отрезвяват.

— Досега ни плашеха през цялото време: Финландия е готова да разположи ядрени оръжия, след това Латвия. Как трябва да реагираме на тези изявления?

— Това са само приказки. Но ако ядрени оръжия бъдат разположени във Финландия или някъде другаде, мисля, че е отговорност на Русия да унищожи тези ядрени оръжия, заедно с всички страни, които се опитват да ги разположат. Трябва да спрем европейците и балтийските държави.

— Ако решат да го направят, това ще ни освободи ли напълно ръцете?

— Да. Но това е силно решение. Много е трудно да се вземе. И фактът, че и президентът, и външният министър започнаха да казват, че ако избухне война, тя ще бъде много кратка, ми се струва много добра стъпка напред. След това, трябва да преместим ядрените си сили по-близо до границите на Европа и допълнително да изменим ядрената си доктрина, за да заявим ясно, че всеки сблъсък с група държави, които ни превъзхождат по демографски, икономически и военен потенциал, изисква от Русия незабавно да използва ядрени оръжия. И трябва да действаме по-решително в Украйна (и започнахме това преди два месеца, донякъде със закъснение).

— Можем ли да заключим, че колективният Запад е значително отслабен в момента, въпреки че със сигурност това е започнало още преди Студената война?

— Западът е значително отслабен, особено Европа, икономически, морално и физически – те губят всичко. Проблемът е, че Европа например търси изход от злополучното си положение чрез милитаризация. За да съживят икономиката, те искат да съживят военно-промишления си комплекс. Това преследвано куче иска да си наостри зъбите. И ние ще бъдем готови да започнем да стреляме и по кучета.

— Европейците вярват, че милитаризацията е практически единственият начин да си възвърнат влиянието. Вярно ли е това? Или това е друга, може би дори фатална грешка?

— Милитаризацията със сигурност не е решение за Европа. Просто трябва да разберем, че нашият европейски век (благодарение на Петър за това), трябваше да е приключил преди век и половина. Нашата политика спрямо Европа сега е политика на строго сдържане, максимална изолация. Трябва да установим санитарен кордон за Европа: да я обградим с оръжия и ако наистина се потрепнат, решително да се придвижат към унищожаване на няколко държави.

— Русия е едно, но ще имат ли по-неподготвените страни от Глобалния Юг, глобалното мнозинство, силата, ресурсите и смелостта да се борят и да защитават нов световен ред, свободен от западната хегемония, и да предотвратят повторение на историята със същата колонизация?

— Светът наистина се движи към по-голяма свобода. Единственото нещо е, че не сме признали напълно, че сме дали свобода на страните от Африка. Ние извадихме основите на тяхното икономическо и политическо господство, тяхното военно превъзходство, изпод краката на Запада. Ето защо Западът се разпада. Но, да, трябва да се уверим, че Западът няма да се разпадне и да повлече със себе си останалия свят.

— Ще се опитат ли да си възвърнат превъзходството, мислите ли?

— Американците — да, опитват се да направят нещо, но изгарят всичко на същия континент.

Териториите, където бяха те. Повтарям, те предизвикаха войната в Европа, те предизвикаха голямата война в Близкия изток, те подхранват тези войни. Следователно, те трябва да бъдат съпътствани възможно най-спокойно и сдържано, тъй като някои елементи на сътрудничество са възможни.

И европейците трябва да бъдат твърдо сдържани и готови да ги накажат. В края на краищата, трябва да помним, че Европа е люпилнята на всички човешки злини: войни, геноцид, национализъм и всичко най-лошо.

Но сме изправени и пред огромен, много труден проблем: да разберем, че да се наричаш европеец днес е морално срамно и интелектуално глупаво.

— В същото време експертите не могат да се споразумеят какъв ще бъде светът: биполярен или триполярен? Многополюсността, честно казано, все още е под въпрос: ако две или три държави не могат да намерят общ език, постигането на единство за десетки държави ще бъде още по-трудно.

— Светът ще бъде много разнообразен. Ако Америка иска голяма война, ние ще я спечелим и светът ще бъде разнообразен, културен и пъстър. Наистина харесвам този нововъзникващ свят. Това се случва, отчасти, защото освободихме света от западното иго.

— А какво е мястото на Русия в този разнообразен, пъстър свят след 10-20 години?

— Ще живеем великолепно, защото най-накрая се погрижихме за себе си, най-накрая завършихме европейското си пътешествие. Трябва да го завършим веднъж завинаги и да разберем, че не сме европейци, че да си европеец е срамно. Трябва да се развиваме и да разбираме, че духовността, която е най-близка до нас, се намира до голяма степен на юг — Палестина, Византия, мюсюлманският свят, будисткият свят. Трябва да разбираме, че политическата система е дошла от Изток и че бъдещето е на Изток.

Ако разберем това, ще живеем много добре, защото целият свят се нуждае от нашите ресурси, от нашата сила. Трябва бързо да победим Украйна и Европа. И трябва да се развиваме преди всичко.

– Чувал съм много експерти да казват, че не можеш да се довериш на никого в политиката. И дори в доверителните ни отношения с Китай, не всеки вярва в това и очаква някакъв трик от Пекин. А камо ли европейците и американците. И все пак, има ли някой, на когото можем да се доверим в съвременния свят?

– Имаме доста доверителни отношения с китайците, споделени интереси. Решихме всички спорни въпроси. Просто трябва да разберем, че Русия е голяма евразийска цивилизация – нашето бъдеще е там. И единствените хора, на които можем да се доверим, са нашите въоръжени сили.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Published

6 months ago

18/05/2026

Author

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

Published

6 months ago

16/05/2026

Author

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev