БЪЛГАРИЯ

Ще стигнем ли холандците в земеделието?

Published

7 years ago

May 1, 2018

Autor

На 27 февруари тази година беше провeден Българо-холандски семинар на интригуваща тема “Перспективи в агроиндустрията”. Организатори бяха Агробиоинститутът и Селскостопанската академия, а като съорганизатори участваха: Посолството на Холандия; Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски”; Министерството на земеделието, храните и горите; Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Българската агенция по безопасност на храните; Центърът за оценка на риска по хранителната верига. Като инициатори и организатори на семинара от българска страна се открояваха проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута, и акад. Атанас Атанасов, директор на Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски”.
Изнесени бяха два основни доклада:
– Бъдещето на агроиндустрията – световна и холандска перспектива с лектор д-р Аржен ван Тунен, Холандия;
– Българската перспектива – акад. Атанас Атанасов.
Общо пет доклада засегнаха теми за бъдещето на растителната селекция и нейното приложение в геномиката и метаболомиката, качеството на семената и контрол; бъдещето на селекцията при животните; предизвикателствата пред контрола на качеството, безопасността на храните и оценка на риска. Всеки от тези доклади имаше по две части – холандска перспектива, докладвана от холандци, и българска перспектива – съответно от българи. Два доклада, засягащи перспективата в индустрията на семената и селекционни права – бъдещи предизвикателства, бяха изнесени само от холандски автори.
Голям кураж, дори бихме казали и дързост, са били необходими на организаторите от българска страна да поставят на съвместен семинар перспективите на агроиндустрията в двете страни. Понастоящем Холандия е

лидер в Европа и света

по всички икономически показатели, които отразяват земеделието.

В таблица 1 привеждаме сравнителни данни за България и Холандия. Холандия е известна като ниската земя, което е отразено в нейното име – Нидерландия. Тя постоянно воюва с Атлантическия океан и мочурищата, за да увеличи своята територия с някой и друг квадратен километър, и го прави с успех.

Източник: Национален статистически институт

По територия Холандия е от малките страни в Европа, а от България е 3 пъти по-малка. Изключително висока е населеността на 1 кв. км – 453 човека, или 7 пъти повече от тази в България. По показателите за раждаемост, смъртност и прираст тя е в по-благоприятно положение от страната ни. Холандия не е застрашена от намаляване и застаряване на населението както България и редица други страни в Европа. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, а ние намаляваме с повече от 40 хиляди.
Нямаме за цел, а и възможност да правим разбор, оценка и изводи по всички изнесени доклади на семинара. Ще се спрем само на докладите, отнасящи се за животновъдството, като ще ги разгледаме на фона на общите икономически показатели за земеделието в двете страни – таблица 2.

Източник:Данните в таблиците са по Евростат за 2013 г., предоставени ни от проф. Тр. Дарджонов и наши изчисления

През последните години тези данни се колебаят в зависимост от климатичните условия, добиви, цени, броя на населението и др. Но основната тенденция и големите разлики се запазват. Числата в таблица 2 позволяват следните коментари:
– По-ниският процент на използваната земеделска площ (ИЗП) в България се дължи на факта, че ние имаме около 40 млн. дка гори и горски територии. В Холандия такива площи са малко, но се вижда, че половината от територията на страната е урбанизирана (за селищата), заета с инфраструктура от пътища, канали и др.
– Използваната земеделска площ в Холандия е 2,5 пъти по-малко от тази в България, а на човек от населението 6 пъти.
– Изключително високи са числата на Холандия за произведения Общ доход от земеделието – 7 пъти повече при 2,5 пъти по-малка земеделска площ. От декар земя тя произвежда 17,5 пъти по-висок общ доход, достигащ 1459 евро срещу 83 за България. Дори в страни с интензивно земеделие общият доход в евро от декар е значително по-нисък – Белгия – 615, Италия – 444, Дания – 420, Люксембург – 342, Германия – 345, Франция – 277.
Известно е, че Холандия е лидер в производството на цветя (с основание се нарича Страната на лалетата), които изнася по цял свят. Силно развити са оранжерийното производство на зеленчуци, предимно домати и краставици, и цветя, семепроизводството. Произвежда и изнася в огромни количества посевен материал на картофи. За тези видове производства заслужава да се напишат отделни материали.

А сега за животновъдството

Във в. ДУМА от 21 февруари 2018 г. направихме подробен анализ на състоянието и проблемите на животновъдството в България. В таблица 3 ще сравним само няколко показателя от този сектор между двете страни.
Холандия се характеризира с изключителна наситеност на животни на 1000 дка земеделска площ. Независимо от голямата населеност (17 млн.) на 1 жител те произвеждат 850 литра мляко, 180 кг месо и 574 яйца – количества, които не могат да се изконсумират в страната.

Източник: Евростат и Aграрен доклад на МЗХГ 2017 г.

По тази причина страната е голям износител на сирене, краве масло, сухо мляко, месо и яйца. По видове произведеното месо се разпределя така: свинско 49%; птиче 37%; говеждо 13,5%; овче и козе 0,5%. Холандия е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света след САЩ.
На 1000 дка земеделска площ Холандия има 16 пъти повече приравнени животински единици. На 2,5 пъти по-малко земя тя произвежда в повече от нас 13 пъти мляко, 15 пъти месо и 7 пъти яйца. Изчислени на единица площ, тези увеличения са съответно 32,5, 35,5 и 17,5 пъти. Всеки специалист или ръководител, който има макар и малко познания по животновъдство, ще разбере, че Холандия не е в състояние да произведе толкова собствен фураж за изхранване на животните и получаване на посочените количества продукция. Още повече че над 50% от земеделските площи са пасища и ливади. По тази причина тя внася огромни количества зърнени и белтъчни фуражи. Ние се хвалим, че изнасяме зърно, маслодайни семена и други богати на белтък фуражи, а мълчим, че внасяме месо, мляко, яйца и техните производни.
Нямаме данни за процента на животинската продукция от общата продукция от земеделието, но той във всички случаи е повече от 45%, докато при нас е под 28%.
Животновъдните доклади по програмата бяха под едно общо заглавие – “Бъдещето на селекцията при животните”, а изнесените на семинара се различаваха коренно по своето заглавие и съдържание.
Холандският доклад, подготвен от Мартин Шолтен и Ханс Спулдер, беше посветен на бъдещето на животновъдството. Той съответстваше на темата на семинара –

Перспектива в агроиндустрията

Авторите посочват, че животновъдството ще участва в гарантирането на устойчиво и сигурно хранене за всички. Новата хранителна революция, която се очаква до 2050 г., трябва да реши (да се имат предвид) въпроси като тези за глада и недохранването, които се увеличават. И още: през 2050 г. ще е необходим със 70% повече протеин; земята за производство на храна намалява; 30% от растениевъдните продукти се използват за фураж; до 50% от реколтата от растениевъдство и храните се изхвърлят; недостигът на прясна (сладководна) вода; качеството на почвата се влошава; 24% от ИЗП е засегната от парниковия ефект; много фермери са стари и бедни; обществена загриженост върху начина на производството на храни. Възходящи бяха графиците за млечността на кравите, достигнала 8590 л, и на носливостта на кокошките – повече от 260 яйца за 60 седмици. Отбелязано беше, че икономическата ефективност на животновъдството не е всичко, трябва да се акцентира и на устойчивостта на животновъдството.
Авторите от Холандия търсеха отговор на въпроса как да се отглеждат 120 млн. животни и птици и 30 млн. домашни любимци при наличието на много мнения. Това е не само труден въпрос, но и голямо обществено и научно предизвикателство. Как да съществуват хора и животни независимо от различията. Гарантирането на устойчиво развитие на животновъдството изисква решение на много проблеми. Да се отглеждат животни не е частно дело. То е

свързано с националната сигурност

Учените животновъди в Холандия се смятат за важни и ценни в обществото – те отговарят за благоденствието на животните. Необходимо е повишаване отговорността на обществените дейци, животновъдните специалисти и практикуващите ветеринарни лекари. Устойчивото развитие на животновъдството трябва да гарантира благоденствието на хората, животните и опазване на околната среда. Авторите разглеждат и бъдещето на животновъдството. Необходимо е намаляване на количеството на изхвърляните храни. Интересно беше разгледан кръговратът в природата – растения – животни – тор – земя. Този кръговрат поставя на животновъдството нова роля. Докладът звучеше добре на фона на едно процъфтяващо животновъдство, илюстрирано, макар и накратко, по-горе.
Българският доклад на семинара беше озаглавен “Бъдещето на селекцията при животните – българска перспектива” и изнесен от проф. д-р Васил Николов, председател на Селскостопанската академия. Той беше дълги години директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Селекционната дейност при животните е много важна дейност, но тя е само един, макар и важен, фактор от развитието на животновъдството. Докладът според нас беше пригоден към докладчика, а не към темата “Перспектива в агроиндустриятя”. Той беше илюстриран със слайдове от графики, таблици и снимки на породи животни от различните видове.
Започна с думите: “Срив на животновъдството” – илюстриран с графики за рязко намаление на броя на говедата, биволите, овцете, козите, свинете и птиците. Изобилстваше от таблици за броя на породите и тяхната численост под селекционен контрол, а те никак не са малко. Говеда – 12, овце – 28, от които 17 автохтонни, кози – 6, коне – 10. Слава Богу, че при биволите имаше само 1 порода.
Изводът е, че ние на всеки баир и котловина имаме по някоя порода овце или друг вид животни. Впечатляващи са числата за броя на асоциациите – овцевъдни – 18, говедовъдни – 10, свиневъдни и козевъдни – по 4, коневъдни – 5. Куриозен е случаят с биволовъдните. За няколко стада биволици (8 хил.) от една порода ние сме създали 2 асоциации.
Разочароващ бе финалът на доклада, който започва с “Намаление на интензификацията”. Като че ли ние сме достигнали върха на продуктивността или местните и автохтонни породи са високопродуктивни на мляко и месо. Ни в клин, ни в ръкав четем: “Продължителността на използване или пожизнена млечност – 100 000 кг от крава”. Това означава ли, че при сегашната млечност една крава трябва да се дои 20-30 години. Дори при млечност от 10 000 л продължителността на използване да бъде 10 години. Нека докладчикът сам да прецени възможно ли е това. Видно е, че по всички показатели в животновъдството ние сме на космическо разстояние от Холандия. Лошото е, че не го виждаме и не си поставяме задача да се придвижим напред. Липсва загриженост за нуждите на нашия живот от български животински продукти.
Българо-холандският семинар “Перспективи в агроиндустриятя” е много поучителен за нас. На него се явиха световният лидер в земеделието и един от аутсайдерите в отрасъла – България. Макар че завърши неочаквано, без да се направят изводи и поуки, които са особено важни за нашата страна. Не е късно организаторите от българска страна да седнат и да направят изводи, които да послужат за изготвяне на мерки и предложения в различните направления, разглеждани на семинара, които да се предоставят на МЗХГ за действие в следващите години. В противен случай семинарът ще остане като едно добре проведено мероприятие с похарчени средства и с времето ще отшуми, както се е случвало с много подобни прояви.

Post Views: 4

БЪЛГАРИЯ

Свалят имунитета на шавливата Лена

Published

12 hours ago

January 23, 2025

Autor

Наталия Киселова внесе искането за снемане на три депутатски имунитета

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова внесе проекторешения за сваляне на три депутатски имунитета. Става въпрос за поисканите от прокуратурата имунитети на Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“, Джейхан Ибрямов от ДПС – ДПС и Марио Рангелов от ДПС-ДПС. Имунитетите на тримата депутати бяха поискани от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов още миналата година.

Парламентът беше сезиран 13 ноември 2024 г. за Ибрямов, и на 19 декември 2024 г. за Рангелов и Бориславова. На 9 януари Сарафов напомни на Киселова, че в Прокуратурата още не е постъпила информация относно поисканите имунитети. Той поиска свалянето на имунитета на общо осем народни представители, като пет имунитета вече са свалени.

Разрешението за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава или след негово писмено съгласие, или след решение на парламента, който обсъжда данните срещу конкретния депутат.

Спрямо Лена Бориславова искането е във връзка с направена оценка от наблюдаващия прокурор, че събраните към момента доказателства по досъдебно производство са достатъчни за привличането ѝ към наказателна отговорност за документно престъпление.

Джейхан Ибрямов има две обвинения за търговия с влияние. Първото е, че през октомври 2019 г. в София е поискал и приел дар, който не му се следва – 20 000 хиляди лева, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Министерство на здравеопазването във връзка със службата му по повод издаване на разрешение за предоставяне на пазара на група биоциди.

Марио Рангелов е привлечен към наказателна отговорност за престъпления против политическите права на гражданите, извършени в периода 20 септември – 26 октомври тази година.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 0

БЪЛГАРИЯ

Сухопътният Шенген ни свари неподготвени

Published

1 day ago

January 22, 2025

Autor

Неочаквано бързото отваряне на границите с Румъния и Гърция изненада държава, община и частни интереси

Заведи премиер или министър на границата и виж как няма опашка! Така възкликнаха от Камарата на автомобилните превозвачи и предложиха този български метод да се патентова и да се прилага и в други страни.

Миналата седмица премиерът Димитър Главчев с още двама министри цъфнаха на Дунав мост при Русе, където въпреки отворената вече шенгенска граница с Румъния реални и виртуални опашки продължават да тормозят шофьорите на камиони.

“Пълноправното членство на България в Шенгенското пространство е достижение на усилията на много правителства и няма да допусна в това да се сложи лъжица катран”, обяви тържествено Димитър Главчев, след като констатира, че опашка от тирове вече няма. А на печално известния буферен паркинг се мъдрели само десетина коли, чиито шофьори явно не бързат за никъде.

Уж така жадуван, сухопътният Шенген ни свари неподготвени.

Първо, държавата, се оказа, че не е готова (и не се знае кога ще бъде) с повече трасета на граничните пунктове с Румъния и Гърция, за да поемат нарасналия трафик. А нали точно на това разчитахме като ефект от Шенген – безпроблемно пресичане на граници, бърза доставка на стоки, ръст в търговията и в производството. Даже Министерството на финансите калкулира 600 млн. лв. повече в проектобюджета за 2025 г. заради пълноправното ни вече членство в Шенгенското пространство.

Ресорните министерства обаче не са организирали навреме изтеглянето на контрола (макар и спорадичен на случаен принцип) върху превозните средства и отбиването им, така че да не задръстват движението. Кантарите за камионите не са преместени далеч от граничния пункт. Не е въведена и електронна система, която да позволи водачите на тежкотоварни автомобили предварително да плащат онлайн таксата за преминаване през моста при Русе и директно да минават границата, като дигитален четец отчита от разстояние платената такса – така както е в останалите страни от Шенгенското пространство. Вместо това шофьорите на тирове на Дунав мост при Русе се редят на опашки пред гишета, на които митничарите им взимат по 37 евро в брой или с банкова карта.

Изненадани се оказаха и фирмите, които стопанисват пограничните паркинги. Те имат най-голям интерес струпванията на камиони да продължават и да биват отбивани за задължително паркиране срещу такса и раздаване на номера за преминаване на границата. Гневът на шофьорите от наглото притискане да минават през паркинга и да чакат ред в първите дни след 1 януари, когато нямаше никакви опашки, прекрати тази практика.

Какъв Шенген?! Граничари още проверяват, но не от будки, а от коли pic.twitter.com/vxPJ1tBP9C

— The Sofia Times (@thesofiatimes) January 7, 2025

Вероятно и община Русе е неприятно изненадана

от така неочаквано бързото вдигане на шенгенската бариера на Дунав мост. Защото знае, че докато има колони чакащи камиони, ще има и работа за най-големия паркинг от 116 дка, предоставени от общината на “Тир Паркинг Русе” срещу 600 хил. лв. годишно вноска в общинския бюджет в продължение на 30 години.

Сега властта стоварва вината за пречките пред свободното минаване на границата с Румъния върху ремонтните работи по “Моста на Дружбата”. Заради тях движението се осъществява само в една лента и така ще бъде в следващата година и половина. Превозвачи обаче се съмняват, че това e причината за все още заформящите се опашки. И припомнят, че и преди да започне ремонтът, се чакаше почти денонощие да минат границата. И питат: защо след 1 януари опашки на Дунав мост при Русе няма за леките автомобили, а само за тировете?

Визитата на Главчев също не успя да установи защо близо 200 камиона се струпват към края на деня по пътищата, които водят до русенския Дунав мост. Двамата придружаващи го министри – на регионалното развитие Виолета Коритарова и на транспорта Красимира Стоянова, тепърва ще анализират кога и по кое време на деня се случва струпването и не успяха да отговорят на редица журналистически въпроси.

Например:

Кога и за тировете ще се плаща онлайн такса за минаване на моста?

И защо това не е направено досега? Сдруженията на автомобилните превозвачи имат информация, че поне до средата на годината ще е така – Агенция Митници ще им събира парите на гише. Къде е Министерството на електронното управление? Къде са от “Информационно обслужване? Толкова ли е трудно да се внедри подобна система, още повече, че тя вече съществува за леките автомобили?

Министърът на регионалното развитие Виолета Коритарова не отговори ясно и кога ще бъде изградено отделно трасе за леките автомобили, платили вече таксата за преминаване на моста онлайн, за да не са в общата опашка и да преминават свободно.

Въобще, цялото поведение на служебния кабинет показва, че оставят на редовното правителство решението на проблемите със свободното преминаване на шенгенските граници. До тогава превозвачите ще трябва

да се примирят с виртуалните опашки на частния паркинг,

ако отново се случи струпване на камиони.

Сега кметът на Русе Пенчо Милков, който преди сам решаваше как да се преминава граничния пункт, търси съдействие от държавата. Милков отнесе много критики заради сключения през 2022 г. дългосрочен договор с фирмата “Тир Паркинг Русе” за предоставяне право на строеж на паркинг върху 116 дка общинска земя. И най-вече за заповедта всички камиони задължително да бъдат отбивани на този паркинг преди преминаването на границата, за да чакат ред на виртуална опашка – дигитална система, изработена от собственика на паркинга. Може получаването на номерче да не е платено, но пък спирането на паркинга се таксува с 15 лв. за български камиони и 50 лв. за чуждестранни – още едно безобразие, за което е сезирана Еврокомисията.

Целият този рекет две години се толерираше от МВР и пътна полиция, като предишни министри на вътрешните работи обясняваха, че нямат нищо общо с паркингите по границата. Така Калин Стоянов се дистанцираше и от безобразията на другия мост на Дунав – при Видин, където частен паркинг също рекетираше превозвачите. От 1 януари превозвачите казват, че там вече няма проблеми.

Тези дни кметът Милков и областният управител на Русе Драгомир Драганов призоваха служебния премиер Димитър Главчев

държавата да изработи и въведе собствена система за управление на трафика

в подстъпите към Дунав мост, за да не се вият опашки от тежкотоварните автомобили по булевардите на града.

В отговор на запитване на “Сега” стана ясно, че Агенция “Митници” работи по проект за управление на трафика, но той бил предназначен само за ГКПП на външните граници на ЕС и ще бъде внедрен пилотно в началото на следващата година.

Проверка показа, че още през октомври 2023 г. Агенция “Митници” е обявила обществена поръчка с предмет на дейност „Изграждане на системи за управление на трафика на ГКПП и за управление на опашките“ за близо 8.2 млн. лв. без ДДС, която е спечелена от “А1 България” през май 2024 г. Работата по тази поръчка обаче е започнала през октомври 2024 г. със срок на изпълнение 60 месеца.

Само няколко часа след визитата на Главчев на Дунав мост Русе над 50 камиона се струпаха в очакване да преминат границата. Те обаче бяха отбити край Бяла. Явно там ще се премести виртуалната опашка и там ще се намърдат новите частни паркинги, които да рекетират превозвачите. Защото поне още година и половина държавата ще се помайва с решението на проблема с бързото и безпроблемно преминаване на шенгенските граници.

Междувременно Румъния обяви, че е спечелила 2,5 млрд. евро от Европейската комисия за строеж на втори Дунав мост при Русе. Изпълнители на проекта ще бъдат румънски фирми. Очаква се строителството да започне през 2026 г., а съоръжението да заработи през 2030 г. Е, тогава сигурно превозвачите ще минават бързо тази шенгенска граница.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 3

БЪЛГАРИЯ

Синдикати и работодатели организират протести и блокади

Published

2 weeks ago

January 10, 2025

Autor

Синдикатите и работодателите организират протести и блокади, ако не бъдат компенсирани за поскъпването на тока

Протести и блокади на магистрали и гранични пунктове ще предприемат синдикатите и работодателските организации, ако правителството не ги компенсира за скъпия ток.

В България има над 500 000 небитовите потребители, съобщи на пресконференция председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и предупреди, че се подготвят протести, ако държвата не ги компенсира. Работодателите обясниха, че тези компенсации не са само за бизнеса, но и за над 6 милиона българи, тъй като значителното увеличение на цената на тока за небитовите абонати ще доведе до поскъпване на стоките и услугите и тази цена ще бъде платена от обикновения потребител.

Васил Велев припомни, че цената на електроенергията за битовите потребители бе повишена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 128 на 138 лева за мегаватчас на закрито заседание на 1 януари. За небитовите потребители обаче цената от 1 януари скочи от 180 на над 250 лева, като последните сделки на енергийната борса достигат 282-305 лева за мегаватчас. Това прави предприятията неконкурентоспособни, подчерта Велев и поиска компенсация от държавата, която повиши цената на електроенергията. Прогнозите са, че скъпата електроенергия ще доведе до фалити, ако държавата не всеме мерки.

„Ако това не се случи, на 15 януари, в 11.00 ч., с нашите партньори и членове, ще бъдем на протест в триъгълника на властта“, закани се председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Работодателите настояват за запазване на настоящия праг от 180 лева за мегаватчас за небитовите потребители.

За да се избегнат спонтанни действия, като блокади на магистрали и гранични пунктове, социалните партньори, работодателските организации и синдикатите са предприели координирани усилия. Проведени са срещи със служебния министър на енергетиката, вицепремиера и министър на финансите. Предстоят още дискусии, включително с представители на парламентарните групи, както и още една среща със служебния министър на енергетиката, уточни Велев и предупреди, че ако няма решение, започват протести.

Механизмът за компенсации е от ключово значение не само за предприятията, но и за небитовите потребители като детски градини, училища, болници, храмове и музеи, които също изпитват трудности от високите цени.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) беше извикан на изслушване в парламента кое е наложили покачването на цените. Иван Иванов призна, че непредвидени обстоятелства около енергийната криза в Украйна и повишеното потребление са наложили поскъпването на тока. „Цената за бита е свързана с прогнозната цена в регулаторния период. До 30 юни ние определяме прогнозната цена, но настъпиха непредвидени неща, рязка криза в Украйна през есента и цената расте нагоре“, каза Иванов по време на изслушването си в пленарна зала. Той трябваше да отговаря на въпроси на депутатите защо енергийният регулатор е качил цената на тока. „България, Гърция, Румъния, Унгария и Словакия бяха страните, които осигуриха тези доставки на пазарни цени“, добави той. По думите му чисто технологично не е било възможно да се включат с доставки за Украйна страните на запад от Унгария.

„Това повиши пазарната цена и от 1 януари ние сме длъжни да отчетем реалните стойности в изминалите 6 месеца. Цялата методика е открита. Повишението се дължи преди всичко на тези дружества“, заяви той, като обвини и разходите на АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ за новите цени. Двете държавни дружества обаче не са искали покачване на цените, отрече аргументите му министърът на енергетиката Владимир Малинов.