На 27 февруари тази година беше провeден Българо-холандски семинар на интригуваща тема “Перспективи в агроиндустрията”. Организатори бяха Агробиоинститутът и Селскостопанската академия, а като съорганизатори участваха: Посолството на Холандия; Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски”; Министерството на земеделието, храните и горите; Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Българската агенция по безопасност на храните; Центърът за оценка на риска по хранителната верига. Като инициатори и организатори на семинара от българска страна се открояваха проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута, и акад. Атанас Атанасов, директор на Съвместен геномен център – СУ “Св. Климент Охридски”.
Изнесени бяха два основни доклада:
– Бъдещето на агроиндустрията – световна и холандска перспектива с лектор д-р Аржен ван Тунен, Холандия;
– Българската перспектива – акад. Атанас Атанасов.
Общо пет доклада засегнаха теми за бъдещето на растителната селекция и нейното приложение в геномиката и метаболомиката, качеството на семената и контрол; бъдещето на селекцията при животните; предизвикателствата пред контрола на качеството, безопасността на храните и оценка на риска. Всеки от тези доклади имаше по две части – холандска перспектива, докладвана от холандци, и българска перспектива – съответно от българи. Два доклада, засягащи перспективата в индустрията на семената и селекционни права – бъдещи предизвикателства, бяха изнесени само от холандски автори.
Голям кураж, дори бихме казали и дързост, са били необходими на организаторите от българска страна да поставят на съвместен семинар перспективите на агроиндустрията в двете страни. Понастоящем Холандия е

лидер в Европа и света

по всички икономически показатели, които отразяват земеделието.

В таблица 1 привеждаме сравнителни данни за България и Холандия. Холандия е известна като ниската земя, което е отразено в нейното име – Нидерландия. Тя постоянно воюва с Атлантическия океан и мочурищата, за да увеличи своята територия с някой и друг квадратен километър, и го прави с успех.

Източник: Национален статистически институт

По територия Холандия е от малките страни в Европа, а от България е 3 пъти по-малка. Изключително висока е населеността на 1 кв. км – 453 човека, или 7 пъти повече от тази в България. По показателите за раждаемост, смъртност и прираст тя е в по-благоприятно положение от страната ни. Холандия не е застрашена от намаляване и застаряване на населението както България и редица други страни в Европа. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, а ние намаляваме с повече от 40 хиляди.
Нямаме за цел, а и възможност да правим разбор, оценка и изводи по всички изнесени доклади на семинара. Ще се спрем само на докладите, отнасящи се за животновъдството, като ще ги разгледаме на фона на общите икономически показатели за земеделието в двете страни – таблица 2.

Източник:Данните в таблиците са по Евростат за 2013 г., предоставени ни от проф. Тр. Дарджонов и наши изчисления

През последните години тези данни се колебаят в зависимост от климатичните условия, добиви, цени, броя на населението и др. Но основната тенденция и големите разлики се запазват. Числата в таблица 2 позволяват следните коментари:
– По-ниският процент на използваната земеделска площ (ИЗП) в България се дължи на факта, че ние имаме около 40 млн. дка гори и горски територии. В Холандия такива площи са малко, но се вижда, че половината от територията на страната е урбанизирана (за селищата), заета с инфраструктура от пътища, канали и др.
– Използваната земеделска площ в Холандия е 2,5 пъти по-малко от тази в България, а на човек от населението 6 пъти.
– Изключително високи са числата на Холандия за произведения Общ доход от земеделието – 7 пъти повече при 2,5 пъти по-малка земеделска площ. От декар земя тя произвежда 17,5 пъти по-висок общ доход, достигащ 1459 евро срещу 83 за България. Дори в страни с интензивно земеделие общият доход в евро от декар е значително по-нисък – Белгия – 615, Италия – 444, Дания – 420, Люксембург – 342, Германия – 345, Франция – 277.
Известно е, че Холандия е лидер в производството на цветя (с основание се нарича Страната на лалетата), които изнася по цял свят. Силно развити са оранжерийното производство на зеленчуци, предимно домати и краставици, и цветя, семепроизводството. Произвежда и изнася в огромни количества посевен материал на картофи. За тези видове производства заслужава да се напишат отделни материали.

А сега за животновъдството

Във в. ДУМА от 21 февруари 2018 г. направихме подробен анализ на състоянието и проблемите на животновъдството в България. В таблица 3 ще сравним само няколко показателя от този сектор между двете страни.
Холандия се характеризира с изключителна наситеност на животни на 1000 дка земеделска площ. Независимо от голямата населеност (17 млн.) на 1 жител те произвеждат 850 литра мляко, 180 кг месо и 574 яйца – количества, които не могат да се изконсумират в страната.

Източник: Евростат и Aграрен доклад на МЗХГ 2017 г.

По тази причина страната е голям износител на сирене, краве масло, сухо мляко, месо и яйца. По видове произведеното месо се разпределя така: свинско 49%; птиче 37%; говеждо 13,5%; овче и козе 0,5%. Холандия е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света след САЩ.
На 1000 дка земеделска площ Холандия има 16 пъти повече приравнени животински единици. На 2,5 пъти по-малко земя тя произвежда в повече от нас 13 пъти мляко, 15 пъти месо и 7 пъти яйца. Изчислени на единица площ, тези увеличения са съответно 32,5, 35,5 и 17,5 пъти. Всеки специалист или ръководител, който има макар и малко познания по животновъдство, ще разбере, че Холандия не е в състояние да произведе толкова собствен фураж за изхранване на животните и получаване на посочените количества продукция. Още повече че над 50% от земеделските площи са пасища и ливади. По тази причина тя внася огромни количества зърнени и белтъчни фуражи. Ние се хвалим, че изнасяме зърно, маслодайни семена и други богати на белтък фуражи, а мълчим, че внасяме месо, мляко, яйца и техните производни.
Нямаме данни за процента на животинската продукция от общата продукция от земеделието, но той във всички случаи е повече от 45%, докато при нас е под 28%.
Животновъдните доклади по програмата бяха под едно общо заглавие – “Бъдещето на селекцията при животните”, а изнесените на семинара се различаваха коренно по своето заглавие и съдържание.
Холандският доклад, подготвен от Мартин Шолтен и Ханс Спулдер, беше посветен на бъдещето на животновъдството. Той съответстваше на темата на семинара –

Перспектива в агроиндустрията

Авторите посочват, че животновъдството ще участва в гарантирането на устойчиво и сигурно хранене за всички. Новата хранителна революция, която се очаква до 2050 г., трябва да реши (да се имат предвид) въпроси като тези за глада и недохранването, които се увеличават. И още: през 2050 г. ще е необходим със 70% повече протеин; земята за производство на храна намалява; 30% от растениевъдните продукти се използват за фураж; до 50% от реколтата от растениевъдство и храните се изхвърлят; недостигът на прясна (сладководна) вода; качеството на почвата се влошава; 24% от ИЗП е засегната от парниковия ефект; много фермери са стари и бедни; обществена загриженост върху начина на производството на храни. Възходящи бяха графиците за млечността на кравите, достигнала 8590 л, и на носливостта на кокошките – повече от 260 яйца за 60 седмици. Отбелязано беше, че икономическата ефективност на животновъдството не е всичко, трябва да се акцентира и на устойчивостта на животновъдството.
Авторите от Холандия търсеха отговор на въпроса как да се отглеждат 120 млн. животни и птици и 30 млн. домашни любимци при наличието на много мнения. Това е не само труден въпрос, но и голямо обществено и научно предизвикателство. Как да съществуват хора и животни независимо от различията. Гарантирането на устойчиво развитие на животновъдството изисква решение на много проблеми. Да се отглеждат животни не е частно дело. То е

свързано с националната сигурност

Учените животновъди в Холандия се смятат за важни и ценни в обществото – те отговарят за благоденствието на животните. Необходимо е повишаване отговорността на обществените дейци, животновъдните специалисти и практикуващите ветеринарни лекари. Устойчивото развитие на животновъдството трябва да гарантира благоденствието на хората, животните и опазване на околната среда. Авторите разглеждат и бъдещето на животновъдството. Необходимо е намаляване на количеството на изхвърляните храни. Интересно беше разгледан кръговратът в природата – растения – животни – тор – земя. Този кръговрат поставя на животновъдството нова роля. Докладът звучеше добре на фона на едно процъфтяващо животновъдство, илюстрирано, макар и накратко, по-горе.
Българският доклад на семинара беше озаглавен “Бъдещето на селекцията при животните – българска перспектива” и изнесен от проф. д-р Васил Николов, председател на Селскостопанската академия. Той беше дълги години директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Селекционната дейност при животните е много важна дейност, но тя е само един, макар и важен, фактор от развитието на животновъдството. Докладът според нас беше пригоден към докладчика, а не към темата “Перспектива в агроиндустриятя”. Той беше илюстриран със слайдове от графики, таблици и снимки на породи животни от различните видове.
Започна с думите: “Срив на животновъдството” – илюстриран с графики за рязко намаление на броя на говедата, биволите, овцете, козите, свинете и птиците. Изобилстваше от таблици за броя на породите и тяхната численост под селекционен контрол, а те никак не са малко. Говеда – 12, овце – 28, от които 17 автохтонни, кози – 6, коне – 10. Слава Богу, че при биволите имаше само 1 порода.
Изводът е, че ние на всеки баир и котловина имаме по някоя порода овце или друг вид животни. Впечатляващи са числата за броя на асоциациите – овцевъдни – 18, говедовъдни – 10, свиневъдни и козевъдни – по 4, коневъдни – 5. Куриозен е случаят с биволовъдните. За няколко стада биволици (8 хил.) от една порода ние сме създали 2 асоциации.
Разочароващ бе финалът на доклада, който започва с “Намаление на интензификацията”. Като че ли ние сме достигнали върха на продуктивността или местните и автохтонни породи са високопродуктивни на мляко и месо. Ни в клин, ни в ръкав четем: “Продължителността на използване или пожизнена млечност – 100 000 кг от крава”. Това означава ли, че при сегашната млечност една крава трябва да се дои 20-30 години. Дори при млечност от 10 000 л продължителността на използване да бъде 10 години. Нека докладчикът сам да прецени възможно ли е това. Видно е, че по всички показатели в животновъдството ние сме на космическо разстояние от Холандия. Лошото е, че не го виждаме и не си поставяме задача да се придвижим напред. Липсва загриженост за нуждите на нашия живот от български животински продукти.
Българо-холандският семинар “Перспективи в агроиндустриятя” е много поучителен за нас. На него се явиха световният лидер в земеделието и един от аутсайдерите в отрасъла – България. Макар че завърши неочаквано, без да се направят изводи и поуки, които са особено важни за нашата страна. Не е късно организаторите от българска страна да седнат и да направят изводи, които да послужат за изготвяне на мерки и предложения в различните направления, разглеждани на семинара, които да се предоставят на МЗХГ за действие в следващите години. В противен случай семинарът ще остане като едно добре проведено мероприятие с похарчени средства и с времето ще отшуми, както се е случвало с много подобни прояви.