В заверата са втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“ и „Величие“

Нова опозиционна сглобка се кани да щурмува следващия парламент при евентуални предсрочни избори за Народно събрание.

От центростремителните сили на бъдещото обединение са увлечени втората партия на подсъдимия бизнесмен Васил Божков – „Център“, крилото на Ахмед Доган от бившето ДПС, „Меч“ и „Величие“. Целта им е с общи усилия да си гарантират присъствието на депутатските банки след бъдещ вот, тъй като поотделно най-малко две от тези структури са застрашени да изпаднат от законодателния орган. Това научи „Уикенд“ от отлично информирани източници на политическия терен.

Заверата е тръгнала от момента, в който лидерът на мандатоносителя ГЕРБ на сегашното правителство на Росен Желязков – Бойко Борисов, започна да намеква, че смята да хвърли кърпата. Той планира това след излизането на конвергентния доклад на Европейската комисия в средата на тази година, оценяващ готовността на България да влезе в еврозоната. Ако докладът е положителен и страната ни въведе еврото до 1 януари 2026 г., след тази дата партията на Борисов повече няма „да търпи компромисите“, заявява той. Експремиерът очевидно загатва, че ще я изтегли от управлението и така ще предизвика предсрочни парламентарни избори.

Совалките между четирите опозиционни партии, три от които са в 51-о Народно събрание, обаче са станали интензивни след 15 март, когато решението на Конституционния съд вкара в парламента партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и депутата от редиците на Догановия алианс Явор Хайтов.

Именно Явор Хайтов е топлата връзка между структурата на Сокола и новообявената в края на февруари партия на Черепа „Център“. Хайтов е изключително приближен на Васил Божков и негов доверен адвокат, който стои плътно до олигарха след началото на съдебните му неблагополучия. Той има богата политическа биография, натрупана в не една структура. Беше зам.-вътрешен министър на Емануил Йорданов по време на втория кабинет на Иван Костов от квотата на тогавашната коалиция БЗНС-Народен съюз, депутат от „България без цензура“ на Николай Бареков по линия на Земеделски народен съюз (ЗНС) на Румен Йончев, а сега стана народен избраник от обединението АПС, чиято парламентарна група в 51-я парламент се преименува на ДПС-ДПС.

Този път депутатската банка му бе осигурена като водач на листата в Кюстендил на сформираната от Доган коалиция за изборите на 27 октомври 2024 г. Хайтов е и зам.-председател на ЗНС на Йончев, който на свой ред е пребивавал като народен представител в парламента от различни междупартийни съюзи. А присъствието му в блока около Доган, лепна на алианса прозвището „земеделците“.

Политическото коалиране явно е втора специалност на Явор Хайтов след адвокатлъка, който практикува, и той е най-активният координатор на бъдещата опозиционна сглобка. Емисарите й вече шетат из цялата страна и уреждат подкрепата за нея сред бутиковите си структури, опитвайки се да привлекат и странични избиратели, съобщават обекти на сондажите за това вербуване.

В политическите си амбиции забегналият в Дубай Васил Божков, който се върна в България през август 2023 г., явно пък търси по-широк терен след злополучното си представяне на двата вота през 2021 г. с т.н. гражданска платформа „Българско лято“. Тогава, през април, с мандатоносител Българско национално обединение (БНО) на чалга певеца Георги Георгиев – Готи, спечели около 3%, а през юли, когато политическата му сила се яви самостоятелно – под 2%.

Според последните социологически изследвания от изпадане в следващия парламент е застрашена и партията „Величие“. Скандалите с финансови измами, които се вихрят около нейния лидер Ивелин Михайлов и т.н. „Исторически парк”, сериозно подкопават доверието в нея. Сегашните й електорални драми започнаха още при първото й влизане в парламента след вота през юни 2024 г., когато нейният депутат Николай Марков разцепи групата й и поведе своя, но тя също се разпадна, след като шестима депутати я напуснаха. През цялото време между Марков и Ивелин Михайлов хвърчаха не просто искри, а топовни изстрели и в крайна сметка бившият подполковник от НСО бе изключен от партията.

Макар с днешна дата социолозите да отреждат между 5 и 7% за партията на Ахмед Доган, анализаторите очертават все по-мрачни перспективи за представянето й на следващи парламентарни избори.Включително и това, че тя е застрашена да не прескочи 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание. При всички случаи сегашните й резултати в социологическите проучвания я поставят много по-назад от структурата на „ДПС – Ново начало”, с която хората на Сокола са в открита война.

Наблюдатели обясняват изненадващата поява на Ахмед Доган в т.н. „Сараи“ в Бояна в събота (12 април) вечерта, където покани и младежката организация на неговото ДПС, и разигралия се впоследствие екшън по извеждането им оттам с полицията именно с желанието на структурата да намери повод за еманципирането си от подкрепата за кабинета „Желязков“ преди гласуването на втория поискан вот на недоверие, който се разглежда в сряда – 16 април. Този път той е за корупция. Но вносителите са същите, които поискаха и първия вот на недоверие за провал във външната политика – „Меч“, „Възраждане и „Величие“.

Предишният такъв вот бе внесен на 26 март, но се провали. Тогава той не бе подкрепен от депутатите на Доган. Сега дори и с тяхната подкрепа аритметичният сбор е в полза на кабинета – 131:73. Защото 36-те народни избраници от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България” (ПП-ДБ) отказват да застанат зад този вот на недоверие, макар да са в остра разправия с ГЕРБ-СДС, със заявката, че ще внесат свой след излизането на конвергентния доклад. Дотогава дори и преговорите за коалиране между трите парламентарни партии да са напреднали и те да подкрепят поисканото от ПП-ДБ сваляне на правителството, това няма да събори кабинета „Желязков“, тъй като гласовете им пак не достигат – те са общо 107.

В средите на управляващите са твърдо убедени, че панаирите през миналия уикенд в „Сараите“ в Бояна имат задкулисния замисъл да разграничат партията на Доган от подкрепата й, с която бе избрано правителството на Росен Желязков, за да намерят аргументи за предстоящото им коалиране с политическите сили на Черепа, „Меч“, „Възраждане“ и „Величие“. Не се знае обаче каква позиция ще заемат в последния момент лидерите на „Меч“ – Радостин Василев, който е доста повратлив в политическите си действия и ориентации, и на „Възраждане“ – Костадин Костадинов, чиито структури и според сегашните социологически изследвания влизат самостоятелно в следващ парламент.

Единствената амбиция, която в крайна сметка би могла да ги обедини, е да заемат втора позиция след ясния и днес водач на евентуалния предсрочен парламентарен вот ГЕРБ-СДС и да изтласкат на още по-заден план ПП-ДП, както и „ДПС – Ново начало”. И така да станат непреодолим фактор в сформирането на следващата изпълнителна власт, особено ако този вот предшества президентските избори, които трябва да се проведат през октомври 2026 г. И при положение, че някой от лидерите на опозиционната сглобка – например Костадин Костадинов, имат намерение да атакуват бялата къща на „Дондуков“ 2.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ