LIFE
Гърция, моя мечта!
Гърция, моя мечта! Как да заживеем щастливо на юг от България
Животът в страната на Омир е все по-привлекателен за българите, които масово купуват имоти заради добрата храна, по-ниските цени, чистото море и дружелюбното отношение на местните
64-годишният столичанин Никола Златев е на държавна работа. Заплатата му с малко надвишава средната за страната. За него инвестиция във втори недвижим имот у нас е непосилна при средна цена на жилище в столицата от 3000 евро за квадрат. Това е причината да започне да гледа обявите за имоти в Гърция. И докато сърфира в интернет, си дава сметка, че е загубил шансове за по-скъпите курортни дестинации от северната част на южната ни съседка, които са в непосредствена близост до нашата страна. Затова решава да се насочи към гръцкия дял от Родопите, разположен в южната част на планината.

Точно преди година и половина си купува половин декар регулиран парцел в малкото, но приветливо село Имерос, намиращо се само на 45 километра от българската граница край Маказа. За новата придобивка плаща 25 000 евро без таксите по прехвърлянето – данък, нотариален хонорар и други дребни разходи като хонорар за адвокат и откриване на сметка в гръцка банка.
Към оградения с обикновена телена ограда парцел има още една екстра – пергола, покриваща около 50 квадратни метра. Под нея може да се разположи каравана, а после да се изгради кухня с дневен тракт, баня и още една спалня освен караваната. Морето е на някакви си 3,5 километра от селото, а към плажа ни води добре поддържан асфалтов път.

Никола вече се вижда половин грък и смята да изкара следващите години от живота си именно в Имерос. „Ще създам всички условия да пребивавам почти целогодишно тук. През това време ще отдавам тристайното си жилище в София под наем, от който очаквам поне 900 евро месечни постъпления. После ще взема жена си и с двете си български пенсии, които общо възлизат на още 1000 евро, ще я караме някак си тук“, разказва Никола и чертае как ще разположи кухнята и другите помещения, които смята да издигне с леки конструкции от спестявания през годините.
Животът в Имерос иначе тече повече от спокойно. Тук има всичко, което е необходимо един човек да живее добре и да се чувства свободен – няколко магазина, малка таверна, рибна борса, както и борса за месо и млечни продукти, чието качество е несравнимо по-високо от качеството на предлаганите в България. Гърците уважават храната и не си позволяват да тровят както себе си, така и гостите си. Иначе хората са дружелюбни и се опитват да помогнат с каквото могат. Единственият недостатък е, че болниците и здравните заведения са на около 25 километра на север в близо 70-хилядния център Комотини.

И колкото провинциално да изглежда през зимата и ранната пролет малкото селце Имерос, не се заблуждавайте, че тук няма туристически поток през лятото. Крайбрежната ивица е от ситен пясък, а от плажа край Имерос на изток са разположени поне още 5–6 забележителни плажа в продължение на 7–8 километра.
Ивицата е почти непрекъсваема и стига чак до плажа на най-голямото село в района Марония. Докато стигнете дотам обаче, минавате през ваканционните Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. Те са малки крайбрежни вилни селища, които през лятото са оживени, а през другите сезони изглеждат тъжни и сравнително безлюдни.
Никола вече е изпробвал повечето от плажовете, няма тайни и в менюто на най-голямата таверна „Ядрия“, която се е надвесила над морето и пред която стои огромен надпис на чист български „Риба и месо“. За една година под перголата на Никола вече има каравана, пусната е чешма, а сега се инсталират баня с тоалетна (извън тези в караваната) и вече е поръчано кухненско оборудване. На двора има втора чешма и са направени малки алеи покрай грижливо окосената трева. Наскоро Никола ми се обади, за да ми се похвали, че вече имал предложение за покупка на имота в Имеро в този му вид за 75 хиляди евро (без караваната). „Няма да им дам нищо. Тук ще си живеем на спокойствие и чист въздух – с пенсиите. Какво му трябва повече на човек“, казва Никола.

Направил си е сметката, че с постъпления от около 2000 евро поне 6 пъти месечно може да заведе жена си в „Ядрия“, а храната и разходите за живот наистина са с около 30 на сто по-поносими, отколкото в София. Единствено бензинът на гърците е по-скъп, но и това е поправимо, защото много от местните ходят до бензиностанциите у нас.
Успоредно с всичко останало Никола смята да помага на наши сънародници, които искат да се установят в този район на Гърция. „Готов съм да им търся не само имоти, но и да им дам съвети какво трябва да направят, за да бъде престоят им тук приятен.“
В района най-търсени са къщи и парцели, които се намират в крайбрежните ваканционни селища Профитас Илия, Алмиро, Крионери и Алкиона. В зависимост от квадратурата и разстоянието до морето къщите вървят на цени от 120 хил. евро до 500–600 хиляди евро, а парцелите са между 40 и 300 евро за квадратен метър. В селища като Имерос и Ксилагани може да се намери къща за 60–70 хиляди евро, а при късмет дори и по-евтино. Терените също са далеч по-изгодни от крайбрежните и това е най-бюджетната инвестиция за имот на близко разстояние до бреговете на Тракийско море.

В района особено привлекателни изглеждат къщите в стар български стил в най-голямото селище Марония. Изградени от камък и дърво, много от тях предлагат прекрасни гледки отвисоко към морето (разстоянието е около 5 километра). В Марония има прекрасни таверни с отлична кухня, а през лятото климатът е идеален, защото дневното слънце се съчетава с вечерната прохлада, идваща от планината.
Градчето е свързано с българската история и с делото на Капитан Петко войвода. В народните песни Марония е възпята като столицата на войводата. През 1864 година именно в околностите на градчето Капитан Петко разбива пратените да го преследват турски потери и сам започва да ги преследва. През същата година след като разбива войниците на Джефар ага, той влиза в Мароня победоносно, арестува турските полицаи. В края на декември 1877 година освобождава града от османците, а тъй като след Санстефанския договор Марония остава под турска власт, Капитан Петко войвода я обявява за свободна република. После разбива изпратения башибозук и черкези, командвани от двама турски генерали – Хасан паша и Яхия паша.
По неофициални данни днес в Марония имоти имат около 30 българи.
#thesofiatimes #bulgaria #news
- Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Грандиозен скандал между Гърция и Турция заради…шкембе чорбата
Заявка за вписване на популярно ястие в списъка на световните кулинарни съкровища предизвика яростен спор между Гърция и Турция.
Ябълка на раздора между двете ни южни съседки се оказа шкембе чорбата. Всичко тръгва от намерението на Димитрис Царухас – собственик на ресторант в Солун, да подаде документи за регистрация на супата като национално кулинарно чудо в списъка на ЮНЕСКО.
Турция реагира остро и обяви, че шкембе чорбата е част от нейната национална кухня. В Гърция това ястие се нарича пацас. Документите за кандидатстване пред ЮНЕСКО са подготвени с помощта на с местни културни организации и изследователи.

В екипа е Лена Офлидис, автор на проучване за историята на тази чорба. Според гръцките изследователи рецептата за “пацас” се споменава в омировата „Одисея“ – по повод на пиршество, организирано от вярната Пенелопа. В епизода става дума за готвене на говеждо шкембе, пълнено с мас и кръв.
Но в Турция ресторантьори и медии са убедени, че „ишкембе чорбасъ“ е турско кулинарно богатство, което Гърция се опитва да присвои.

В подкрепа на своята теза те сочат исторически източници, включително и “Книга на пътешествията” на Евлия Челеби от XVII век, която разказва за търговци, продаващи супа от шкембе и крачета в Истанбул. Гръцка или турска, чорбата не е просто вкусна, тя е известна и като ефективен лек срещу махмурлук.
В нея може да се добавят и крачета, които съдържат висококачествен колаген. Затова е много полезна за ставите. Инициаторът на гръцката кандидатура подчертава, че целта му е популяризиране на традицията, а не създаване на конфликт.
“Вярваме, че разполагаме с всички доказателства, че супата е гръцка. Няма какво да делим със съседите, напротив – вкусът ни обединява. Никой не ги спира и те да опитат “, казва Царухас.

Кулинарните “войни”не са рядкост. За произхода на мусаката, баклавата, баницата, сармите, хумуса, например, спорят държави като Гърция, Турция, Ливан, Израел. За да регистрира кулинарно съкровище, ЮНЕСКО изисква доказателства, че рецептата е уникална, традиционна, предавана от поколение на поколение и емблема на националната кухня.

По-важното обаче е, че световната организация насърчава подаването на общи заявки от държави в случаи като този – когато имат едни и същи традиционни ястия – какъвто е настоящият случай. В списъка на ЮНЕСКО влизат турското кафе, неаполитанската пица Pizzaiuolo, арменският хляб лаваш, корейската туршия кимчи и др. Нашето кисело мляко е кандидат за вписване.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
РАЗВОД! Миро на Лена счупи тъпомера: Манол и Мартин Димитров са долни лицемери!
Ямболското юристче Миро Иванов, което по незнайно какви пътища беше водач на листата на ПП-ДБ в Бургас, където е стъпвал само напът за морето, май окончателно тури край на “Голямата коалиция”. В грозен и селски пост в социалните мрежи мъжът под чехъл на Лена Б. обвини колегите си от ДБ Манол Пейков във всички грехове и започна да вади стари кирливи ризи.
Да прочетем поста на Миро, докато чакаме официалния развод:
След всяка кампания, в която се явяваме в коалиция с колегите от Демократична България, се случва едно и също. Неистов вой за места! И целият фб гърми и трещи от коментари, от това колко сме били лоши от Продължаваме Промяната.


И този път не прави изключение. От два дни неистов вой откъде да влезе Асен Василев – от Пловдив или от Хасково.
Медийни публикации, постове, обиди, наричания, клевети, оценки, квалификации. Имаш ли куража пък да отговориш на някое от тези излияния, те обвиняват в липса на коалиционна култура, в това, че за нищо не ставаш. Че цялата ни партия не ставала за нищо. Че от това нямало да ни се повиши резултата и махленските спорове да ги оставим настрана.
Махленските спорове не са за тук. Напълно съм съгласен. Но това правило сякаш важи само за хората от ПП. Само ние имаме лошия вкус за това да не сме добри коалиционни партньори.
При цялото ми уважение, но това лицемерие е просто нетърпимо. А аз съм човек, който не обича лицемерите.

Дали имаме кусури всички? Имаме, разбира се! НО:
Дали ДБ вече толкова избори предпочитат преференциалните си кампании? Да, предпочитат ги. Дали ние сме раздавали общите материали докато те своите лични – да, винаги се случва. Дали има изключения. Вероятно има.
Дали Манол написа пост, в който да обяви, че най-работещите народни представители са от Да, България, докато беше депутатът с най-много отсъствия от пленарна зала /в комисията за българите в чужбина го видях 2 пъти за цяла година/, да, написа го. Дали това е проявя на висока коалиционна култура? Убеден съм, че той ще попадне в “изключенията”, за които е допустимо.
Цялото това лицемерие ме отвращава до безкраен предел! Защото тая цялата акция от онзи ден не е случайна. Нито Манол, нито лидерите на ДБ казаха или направиха нещо. И това е винаги. Ей така – “случайно” си стават такива акции и хората си се ослушват. Докато ние имаме “лоша коалиционна култура”.
Дали Мартин Димитров бе поел ангажимент да влезе от Русе в предходно народно събрание и дали влезе от София, за да може да прецака ПП в полза на свой съпартиец? Да, направи го.

Мразя лицемерите! Истински ги ненавиждам! И ако истината е проява на лоша коалиционна култура, ето – истината. Пълна и неподправена. Писна ми да стискам зъби и да ме обвиняват във всичките грехове на света, докато други лицемерничат!
П.С. Винаги съм проявявал уважение към хората от ДБ. Винаги съм се старал да гледам напред – в името на общото благо. Винаги съм се старал да потушавам конфликти вместо да ги създавам. И, убеден съм, много хора ще го потвърдят. Но просто вече не се търпи!

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“
❗️Все по-често забелязваме едно болезнено изместване на ценностите.
Младите момичета не мечтаят за любов, приятелство и вярност.
Те мечтаят за стоки.
💔„Когато любовта вече не е на мода…💔“ pic.twitter.com/HvbJpcsjTR
— The Sofia Times (@thesofiatimes) April 10, 2026
За лайфстайл.
За одобрение в социалните мрежи, което да ги валидира като „успешни“.
❗️Суетата се е превърнала в новата религия, а финансовият параметър – в моралната координатна система.„Кой е той?“ – не се пита с интерес дали е добър, умен или честен. Пита се: „Колко има? Какво кара? Къде ходи?“
❗️Любовта вече не е чувство, а стратегия. Приятелството не е подкрепа, а временен алианс. Вярността – остарял аксесоар, заменен от „опции“.

❗️Причината? Възпитаваме поколение в култ към външното. Учи се, че стойността идва отвън – от телефони, от дрехи, от „неговата карта“. Никой не казва на едно момиче, че тя е достатъчна такава, каквато е.
💔Не казваме, че да обичаш истински, да бъдеш себе си и да търсиш смисъл – е по-силно от това да търсиш „спонсор“.Но… дали вече не е късно да върнем истинските ценности?

-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА1 month agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







