Турска компания придобива от Желязков (престъпника Борисов) българското златно находище „Розино“

Кaнaдcĸaтa ĸoмпaния Vеlосіtу Міnеrаlѕ обяви, че е сключила окончателно споразумение за продажбата на бългapcĸото златно находище „Poзинo“ на тypcĸaтa Тurkеr Glоbаl Маdеnсіlіk Ѕаnауі Vе Тісаrеt А.Ş. (Тurkеr Міnіng).

Съгласно споразумението, Velocity продава своите 70% в проекта „Розино“, заедно с определени лицензи, заявления за лицензи и свързани владения и права на Turker Mining, и предоставя на Turker Mining опцията да придобие дела на Velocity в други находища в България, лицензи, заявления за лицензи и свързани владения и права.

Разположено в община Ивайловград в Югоизточна България, находището „Розино“ е съсобственост на Velocity (70%) и Горубсо Кърджали АД (30%).

Съгласно условията на окончателното споразумение, Turker Mining се съгласява да закупи 100% от проекта „Розино“ за 55 милиона щатски долара. Покупната цена за „Розино“ ще бъде платима на два транша: първоначално плащане в размер на 16,5 милиона щатски долара след получаване на одобрението на акционерите на Velocity и ТЅХ Vеnturе Ехсhаngе (ТЅХV), и второ плащане от 38,5 млн. дoлapa, ако бъде направено дo 18 мeceцa cлeд пъpвата транзакция, или 37 милиона долара (1,5 милиона долара по-малко), ако бъдe плaтeнo до 12 месеца след първата транзакция.

Ако Turker Mining не успее да извърши второто траншово плащане, дружеството няма да придобие дял в предметните активи и първото траншово плащане ще бъде невъзстановимо в съответствие с условията на споразумението. „Горубсо-Кърджали” АД, което притежава 30% дял в Проект „Розино”, ще има право на 30% от покупната цена на „Розино”.

Транзакцията изисква положителен вот от 66% или 2/3 от гласовете, подадени от акционерите на Velocity на събранието им на 15 април.

Канадската компания обяви още в края на миналата година, че продава проектите си за добив на злато в България, след като един от тях беше спрян от жителите на община Божурище. Близо 97% от гласувалите на проведения референдум в общината се обявиха против извършването на проучвателни дейности и добива на злато в местността „Златуша“.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

С нов рекорден дълг от 19 млрд. лв. правителството ни устремява към еврозоната. Наглост и тотална деградация

Правителството е поискало разрешение от Народното събрание да изтегли цели 18.9 милиарда лева нови заеми само в рамките на тази година. Това става ясно в окончателния проект на бюджет за 2025 година, който Министерски съвет одобри и внесе в Народното събрание. Тази сума е исторически рекорд по няколко показателя. Тя е равна на 9% от брутния вътрешен продукт. Равна е на сумата на държавните заеми теглени през последните три години и в исторически план, като номинал, е равна на онзи дълг, който комунистическата власт остави на България да обслужва през годините на прехода.

В последните два месеца, през които ГЕРБ допуснаха стратегическата грешка да се чудят как да огъват международните счетоводни стандарти само и само, за да се свие бюджетният дефицит до относителен размер от 3% спрямо БВП, държавният дълг се оказва единствен показател за мащаба на проблемите във фиска. ГЕРБ се уплашиха ППДБ да не ги обвшнят за путинисти, които саботират усилието да влезем в еврозоната, но и не желаят да наложат истинска фискална дисциплина и контрол над разходите, поради което нуждата от нови заеми е единственият показател за оформящия се дефицит.

• В какафонията от послания, които стигат до публиката, за човек е трудно да разбере какво наистина е състоянието на публичните финанси.
• Но сумата на новите заеми може ясно показва за какво се подготвя държавата.

Още миналата седмица, когато проектобюджетът бе публикуван за обществено обсъждане, изникна въпросът защо се търсят 16.9 милиарда лева нови заеми, ако дефицитът е само 6 милиарда, а падежиращият стар дълг е под четири милиарда. Тоест, защо държавата търси двойно повече заеми, отколкото посочва, че ще са ѝ необходими.

Правителството представи сумата като презастраховка, но сега размерът на презастраховката расте с още два милиарда – от 16.9 на 18.9 милиарда лева, което означава, че зад числото от миналата седмица стоят реални фактори. Днешната причина за увеличението на дълга е подготвяното увеличение на капитала на Българска банка за развитие, за което още миналата есен стана ясно, че ще е между два и 2.5 милиарда лева.

Такива операции се броят за разходи на държавата и няма да се обхванат сметките за бюджетния дефицит. Те обаче се случват със средства от фискалния резерв и са пари, които го напускат окончателно, за да влязат по сметката на самата банка.

Необходимостта това повишение на капитала да се подсигури с дългови средства, показва, че самият фискален резерв ще се окаже неспособен да служи като буфер по някое време тази година и затова е важно в него да постъпят пари както за финансиране на дефицита, така и за планираните инвестиции.

Само час, след като проектобюджетът бе качен на сайта на Народното събрание министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на БНБ Димитър Радев подписаха писмото с искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

Така излиза, че двете институции ще оценяват подготвеността на България да замени националната си валута с евро през година, в която:

– разходите на бюджета се увеличават с исторически невижданите 22% на годишна база;

– е поднесена неубедителна прогноза за скок на приходите с 25% на годишна база;

– държавата търси нови заеми в размер на 9% от брутния вътрешен продукт, и няма резерв, от който да капитализира държавните си предприятия, заради което се обръща към дълговите пазари.

Да се твърди, че това е нормален ход на развитие за държава със стабилни публични финанси от страна на българските власти е наглост, която граничи с клинични определения. Ако пък се окаже, че при всичко това Европейската комисия и Европейската централна банка не видят никакви проблеми, то ще е знак за тоталната деградация и отчаяние и на европейските институции.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Крайният недостиг на квалифицирани кадри връща пенсионерите на работа.

Нещо повече – три сектора дават луди пари, за да ги задържат.

Броят на работещите пенсионери в България продължава да расте, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Ако в Европа той е 13%, у нас е цели 17 на сто, сочат данните на Евростат.

Макар че финансовите причини са важен фактор, основният двигател на този ръст е недостигът на кадри на трудовия пазар – както в квалифицирани, така и в неквалифицирани сектори.

Колко пенсионери остават активни?

От над 1,6 милиона пенсионери в страната, 200 000 души работят без промяна в задълженията и условията си. Още 140 000 са активни на пазара на труда, но с намалено работно време или на различни позиции.

В кои сектори пенсионерите са най-търсени?

Според Българската стопанска камара, най-много пенсионери работят в следните сфери:

Преработваща промишленост – фабрики и производствени предприятия търсят опитни специалисти.
Образование – недостигът на учители води до задържане на пенсионери в системата.
Здравеопазване – лекари, медицински сестри и санитарен персонал остават активни поради недостиг на кадри.

Тези сектори от години страдат от недостатъчно млади специалисти, което принуждава работодателите да задържат или привличат възрастни, но опитни професионалисти.

В Европа най-много работят пенсионерите в Естония. Там над 50% от възрастните хора остават на работа.

Латвия и Литва също са сред водещите държави по заетост на възрастните. В Гърция и Румъния процентът на работещите пенсионери е най-нисък в ЕС.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ