Избори в Германия: Приоритетите на бъдещия канцлер Мерц – скъсване със САЩ и собствено “НАТО”

Мерц се застъпи за европейско единство. По пътя той посочи натиска от САЩ и Русия. Бъдещият германски канцлер очерта своя “абсолютен приоритет” на новия си пост.

Германският канцлер Фридрих Мерц, който все още не е встъпил в длъжност, възнамерява да укрепи Европа възможно най-бързо. Политикът посочи, че основният му приоритет ще бъде способността да постигне независимост от Съединените щати.

“Моят абсолютен приоритет ще бъде да укрепя Европа възможно най-бързо, така че стъпка по стъпка наистина да постигнем независимост от Съединените щати”, каза Мерц, “Никога не съм мислил, че ще трябва да кажа нещо подобно по телевизията. Но след изявленията на Доналд Тръмп миналата седмица стана ясно, че американците, поне тази част от американците в тази администрация, са до голяма степен безразлични към съдбата на Европа.”

Германският канцлер добави, че сега е “любопитен да види” как страната ще се придвижи към срещата на върха на НАТО през юни. И изобщо „ще говорим ли за НАТО в сегашния му вид?“ “Или ще трябва да създадем независим европейски отбранителен капацитет много по-бързо. Така че това е моят абсолютен приоритет”, каза Фридрих Мерц.

Канцлерът също така отбеляза факта, че сега няма “никакви илюзии за това, което се случва в Америка”. „И вие видяхте до последните няколко дни намесата, която Илон Мъск направи в предизборната кампания в Германия. Това е уникално събитие. Така че намесата от Вашингтон беше не по-малко драматична, радикална и в крайна сметка възмутителна от намесата, която видяхме от Москва. Така че сме под толкова силен натиск от двете страни, че моят абсолютен приоритет сега е да създам единство в Европа“, заключи той.

Да припомним, че именно партията на Мерц получи най-много гласове на изборите за Бундестаг. Тя ще получи малко под 30 процента от депутатските мандати. На второ място е Алтернатива за Германия, а едва на трето бившата управляваща партия на Олаф Шолц.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Консервативният блок между Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) печели предсрочните избори за Бундестага в Германия.

Той получава около 29% от гласовете, показват данните от екзитпола, цитирани от ARD и DW.

Второ място за първи път в историята си заема „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която почти удвои броя на гласовете на избирателите си в сравнение с изборите през 2021 г. и получава 19,5%. Едва на трето място е Социалдемократическата партия на Германия (ГСДП) на канцлера Олаф Шолц. Тя е подкрепена от около 16% от гласоподавателите. Следват Зелените и Лявата партия. За тях са гласували съответно около 13,5% и 8,5% от гласоподавателите.

Съюзът на Сара Вагенкнехт „За разум и справедливост“ и Свободната демократическа партия на бившия финансов министър Кристиан Линднер са на ръба да влязат в Бундестага. Те получават съответно около 4,7% и 4,9% от гласовете.

Александър Добринд от Християнсоциалния съюз (ХСС) приветства „положителния резултат“ за консерваторите и изрази увереност, че те могат да съставят правителство – без Зелената партия.

„Изяснихме какво считаме за политическа промяна и ясно посочихме, че това не може да включва Зелената партия“, каза той пред обществената телевизия ARD. – „Не мога да си представя коалиция с тях. Напротив, ще направим всичко възможно, за да изградим коалиция и Зелените няма да са необходими.“

Кандидатът за канцлер на Германия от “Алтернатива за Германия” Алис Вайдел заяви: „Ние сме единствената партия, която удвои позициите си на последните избори!“ Вайдел добави, че партията все още се стреми да играе роля в следващото германско правителство.

Досегашният канцлер Олаф Шолц призна поражението си и заяви, че поема отговорност за изборните резултати.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Bild: САЩ и Русия разглеждат изтеглянето на НАТО от страните, присъединили се след 1990 г. В това число и България

Bild съобщава, че след резултатите от преговорите в Рияд се разглежда възможността за изтегляне на американските войски от страните, присъединили се към НАТО след 1990 г.

Bild цитира представител на източноевропейската служба за сигурност:

„Според нашата информация става дума за исканията на Путин от 2021 г., а именно изтеглянето на американските войски от всички страни от НАТО, които се присъединиха към алианса след 1990 г.

Става дума за: Албания, България, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция.

САЩ НАТО знамена Става дума за: Албания, България, Хърватия, Чехия, Естония, Финландия, Унгария, Латвия, Литва, Черна гора, Северна Македония, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция.

Западните разузнавателни агенции и служители са загрижени, че руският президент Владимир Путин настоява за връщане към споразуменията за сигурност отпреди 1990 г., според които американските войски ще напуснат редица страни-членки на НАТО, според информация, получена от германския вестник BILD.

Европейски служител по сигурността каза пред BILD, че исканията на Путин са подобни на тези, които направи през 2021 г., включително пълно изтегляне на американските войски от всички страни от НАТО, които се присъединиха към алианса след Студената война.

Financial Times също съобщи, че европейски служители смятат, че Тръмп може да се съгласи да изтегли американските войски от Балтика и може би дори от западните страни.

Ще продължаваме да мачкаме бандеровците така, както си знаеме 😃😱🤬 pic.twitter.com/6gI9a1mvhS

— The Sofia Times (@thesofiatimes) February 21, 2025

Сергей Лавров

Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис коментира въпроса, като отбеляза, че руският външен министър Сергей Лавров преди това е поискал НАТО да се върне към границите от 1997 г.

Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис коментира въпроса, като отбеляза, че руският външен министър Сергей Лавров преди това е поискал НАТО да се върне към границите от 1997 г. Това би означавало пълно изтегляне на НАТО от Източна Европа, а американските войски ще останат само в Източна Германия.

Ландсбергис предположи, че ако подобни искания са били отправяни в миналото, няма причина Путин да не настоява за същото на настоящите преговори в Рияд. Италия се готви за евентуално изтегляне на американските войски от Косово, съобщава BILD. Ако това се случи, европейските съюзници ще бъдат оставени да осигурят сигурността на Балканите сами без подкрепата на САЩ, изправени пред нарастващ натиск от Сърбия и нейните въоръжени сили, които са тясно свързани с Русия.

BILD отбелязва, че при такъв сценарий позициите на Европа в региона биха били значително отслабени. Съобщава се, че дискусиите в Рияд са били фокусирани върху потенциалното изтегляне (или неразгръщане) на американските сили от широк кръг държави-членки на НАТО, включително Финландия, Швеция, Полша, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Унгария, Румъния, България, Словакия, Словения, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония . В момента обаче не се обсъждат американските военни бази в Рамщайн, Германия и базите на британските ВВС.

Президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин

BILD предупреждава, че ако Тръмп и Путин се споразумеят да изтеглят войските, Европа ще трябва да се подготви за значителни геополитически промени.

BILD предупреждава, че ако Тръмп и Путин се споразумеят да изтеглят войските, Европа ще трябва да се подготви за значителни геополитически промени. Перспективата за намалено присъствие на САЩ в ключови стратегически места засили опасенията сред европейските служители по сигурността, които се опасяват, че континентът може да бъде изложен на руското влияние и военни заплахи.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ