БЪЛГАРИЯ
Армията ни тъне в ужасна мизерия, а даваме военните си бази без пари
България е една от двете сред 150 държави, която не взима „наем“. През 2006 г. подписа „споразумение за съвместно ползване“
За армията неотдавна имаше разисквания с какво да я снабдим и как няма пари.
Още има спорове за изтребителите – колко останаха, стигат ли, не стигат ли. Покрай другото имаше парад за Гергьовден – на 6 май т.г.
И той беше най-тъжният военен парад, който съм гледал.
Една войска, която е всявала респект не само на Балканите, но и в цяла Европа, да бъде докарана до това дередже…
Една войска, пред която комшиите са треперели, че като ревне „Напред, на нож!“, те си го превеждали като „По пет на нож!“.
Една войска, командвана от капитани, която спаси делото на Съединението.
Една войска, в която при жегите край Одрин и Чаталджа бойците й събличали куртките, но забождали на голо на гърдите си ордените „За храброст“!
Една войска, при която по времето на „социализъма“ всяко изпращане на новобранец се превръщаше в празник за цялото село, защото провождаше поредния бъдещ защитник на Отечеството!
Една войска, в която, макар и с лично мърморене, беше за мен и чест, и гордост, и (вече) приятни (и приятелски) спомени да служа.
И една войска след това
Една войска (ако въобще може да се нарече с това благородно понятие), на която някакъв министър нареди да си нареже ракетите СС-300, щото му приличали на „кюнци“. „Кюнците“ сега ги купува Иран, ама „от производител“, а не нарязани като нашите, щото те сега и за кюнци вече не стават, а само за циганската любов, наречена скрап.
Една войска, която си съсипа и 3/4 от бронираната, и 5/6 от въздушната техника само за да се сложи сега пред новите отвъдокеански „продавачи“ на изостаналата им военна машинария.
Една войска, която хич не бих се учудил, ако вземе да купува и пушките М-16, докато цял свят не спира да пазарува „Калашников“. А за България, освен че го произвежда, съм гледал и реклама, на която пише „Изберете 10“. За несведущите – това беше марката на завод „Арсенал“ в Казанлък.
Една войска, която си пази луксозните камиони „Мерцедес“ купени срещу огромни комисиони, но не пропуска да „отдаде“ за нуждите на момчетата от Гранична полиция вече наистина старите ЗИЛ-131. За да може след това да твърди, че те за нищо вече не стават и й трябват нови комисиони за западна техника.
Една войска, в която срещу кратка, но добре платена школа в западни военни училища „демократичните“ офицери са готови да забравят всичко – и откъде са тръгнали, и откъде са преминали.
Една войска, която не се посвени да похарчи половин милиард евро за западни хеликоптери, но която в последна сметка и на парада този Гергьовден се „отсрами“ българският национален флаг да се вее не от „Кугар“ (апропо, къде са те), а от руски (съветски) Ми-17.
Една войска, която има за министър лице, което подсказва размисли за нови оръжейни сделки и огорчени догадки за вече договорените такива…
Спирам дотук. И продължавам с пояснения. Които обаче не изтриват и нито ред от написаното по-горе. Че даже, поне според мен, и не му противоречат.
Убеден привърженик съм на членството на България в НАТО. И от 1991 г., когато се създаде
Атлантическият клуб в България като негов активен деец не съм спирал да работя за реализацията на тази идея.
Първо, защото след разпускането на Организацията на Варшавския договор (ОВД) през същата тази година се сгромоляса цялата ни концепция за защита на националната ни сигурност. Преди това тя беше – задръжте турците и гърците (ако ни нападнат – б.р.) за 4 часа, после идваме ние (ОВД де, а иначе – руснаците). След 1991 г. обаче „ние“ вече ги нямаше…
Второ, защото, вече осиротели, но с две могъщи армии, потенциална заплаха за държавицата ни от юг, най-логичното беше да им станем съюзници. Т.е. да разчитаме на приятелството, а не на враждебността (и агресивността) на комшиите ни.
И трето, но не и по важност – ЕС беше възприел вече една много хитра (и мързелива) тактика – да използва НАТО като „кандидатстудентски“ изпит за мераклиите да влязат в него. Искате членство в европейското семейство? Я първо минете през членство в НАТО, и ако то каже да, тогава може.
А тъй като и аз исках да съм „европеец“ (каквито ние, българите, сме си били далеч преди други „европейски“ племена), логично подкрепях (и не спирам да го правя) и идеята „България в НАТО“.
Дотук добре. Обаче… Обаче първо се оказа, че всъщност НАТО си е САЩ под прикритие.
И ако понякога вземат и части от други армии (като нашата полева баня в Афганистан или „пушечно месо“ в Кербала, Ирак), то е само да легитимират едноличното си присъствие там.
Обаче и второ. Даже и Уикипедията се обърка колко са военните (сухопътни, въздушни, морски) бази по света – дали са „само“ 900, или са над 1000.
Не се обърка обаче за други две неща.
Първо, че навсякъде за тези си бази Америка плаща едни добри пари като наем. Нещо като квартиранти – на квадратен метър по толкова, за вода – толкова, за разни други услуги – толкова и т.н. Но са си пари де, и то съвсем немалко за съответния „хазяин“.
За да не ходя много далеч, още във връзка с югославската криза Унгария даде на САЩ бивши съветски военни бази. И това се отрази изключително благоприятно върху местната икономика – според сайта www.nato.int.acad. около 100 милиона годишен приход от присъствието на средно 5000 американски войници…
И тука идва второто – ние сме една от двете (наред с Австралия) сред 150 държави в света, която не получава „наем“! Защото през далечната 2006 г. България подписа със САЩ не договор за техни бази на наша територия, а „споразумение за съвместно ползване“. Демек, за гратис!
Е, не е съвсем гратис де. Циганите от Ново село ги наемат срещу скромно възнаграждение да играят терористи против американските освободителни сили. А те това си го знаят – тренират като айдуци из селата около Сливен и се поддържат във форма.
А иначе авиобазата в Безмер, Ямболско, според списанието Foreign Policy се нарежда сред шестте най-стратегически (в света!) американски военни бази. Следователно само от нея можем да изкарваме значително повече пари от унгарските „бивши съветски казарми“.
Можем, ама май не искаме. Защото и тя се води „за съвместно ползване“. България просто е пуснала безплатно американците, защото сме заможна държава и нямаме нужда от техните пари… Ами дали пък не е дошло време да спрем да се правим на заможни.
По стечение на обстоятелствата през 2016 г. изтича срокът на договора ни „за съвместно ползване“. Пак (уви!) по стечение на обстоятелствата вече се оказахме в стратегическия епицентър на геополитическата ситуация – и от север, и от юг. Която не се знае накъде ще избие… Та ако ще ни трепят, поне да не е безплатно!
Значи, от една страна, ако приложим НАТО-вските разчети за Унгария, за 10 години по 100 млн. долара излиза, че сме понесли „пропуснати ползи“ от САЩ за около милиард.
От друга страна, американците си правят устата да ни продадат ескадрила старички Ф-16 за около 800 млн. долара.
От трета страна, в техните авиобази залежават консервирани неколкостотин изтребителя.
От четвърта страна, неотдавна подариха на Гърция 400 машини от точно такава ненужна им вече техника.
От пета страна, дали пък да не се опитаме при подписването на новия договор със САЩ да поискаме същото?
Разбира се, тук има и шеста страна – че вероятно нашите храбри чиновници от военното министерство ще усетят болезнено собствените си „пропуснати комисионни ползи“.
Но нека поне веднъж и те да усетят, че да си под пагон, не е само да си на издръжка на данъкоплатците.
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







