Politico: България и още 10 страни от ЕС ще се задлъжнят заради обещаното оръжие за Украйна.

Най-големите съюзници на Киев в Европа са готови да поискат отпускането на десетки милиарди евро заеми от Европейската комисия, за да закупят съвместно оръжие за Украйна, както и да засилят собствената си отбрана, съобщи Politico.

Преди крайния срок във вторник за кандидатстване за новата схема за заеми срещу оръжия по Механизма за сигурност за Европа на стойност 150 милиарда евро, няколко държави от ЕС заявиха пред Politico, че обмислят да използват тези пари, за да помогнат на Украйна.

Схемата за теглене на заеми за превъоръжаване беше предложена от Европейската комисия през март като част от програмата ReArm Europe и според обяснението на Брюксел има за цел да финансира европейската отбранителна промишленост.

Белгия, България, Кипър, Чехия, Естония, Испания, Финландия, Унгария и Литва официално изразиха интерес да поискат заемите, заяви говорителят на ЕС по въпросите на отбраната Томас Рение пред репортери във вторник.

Други, включително Чехия, Латвия, България и Гърция, посочиха, че ще го направят преди крайния срок във вторник в полунощ.

Чрез съвместно закупуване на оръжия държавите могат да си осигурят по-ниска цена, отколкото биха получили, ако действат самостоятелно, и след това да доставят въоръжението на Украйна, пише белгийската медия.

Франция също вероятно ще кандидатства за заемите, докато Германия, Швеция и Холандия се очаква да откажат, според хора, запознати с плановете на тези правителства.

Въпреки това, дори страните, които не вземат заеми, могат да намалят разходите за доставки на оръжие, като участват в съвместни поръчки, твърди Брюксел.

Европейските страни са изправени пред нарастващ натиск да запълнят собствените си оръжейни запаси и да увеличат военната помощ за Украйна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Европа ще плаща за американско оръжие, което ще бъде доставяно на Киев.

Държавите също така проучват възможностите за директно закупуване на оръжия от украински компании, което се насърчава по линия на SAFE. Това би позволило на Киев да „увеличи мащаба на производството на отбранителна техника и технологичната интеграция с ЕС“, каза украински дипломат пред Politico.

Комисарят на ЕС по отбраната Андрюс Кубилюс написа в социалната мрежа Х, че най-малко 20 държави ще поискат до 100 милиарда евро по схемата. Окончателната цифра ще бъде по-ясна във вторник, крайният срок за кандидатстване за заеми, въпреки че Брюксел даде да се разбере, че дори закъснелите няма да бъдат отхвърлени.

Брюксел предложи 45-годишен срок за изплащане на заемите и авансови плащания до 15%. Евтините, дългосрочни заеми ще бъдат финансирани от дълг на ниво ЕС, възползвайки се от кредитния рейтинг „АА“ на блока.

Програмата първоначално е била насочена към около 20 държави, за които заемите от ЕС са били с по-благоприятна лихва, отколкото пазарът би предложил, ако са вземали заеми на свое име.

Въпреки това, първоначално предложението изглеждаше неприемливо за богатите скандинавски страни, които се отнасяха с подозрение към общите схеми за заеми и имаха силен кредитен рейтинг, като Швеция, Дания и Финландия.

В опит да привлекат тези съюзници на Украйна към схемата, Кубилюс и комисарят по икономиката Валдис Домбровскис призоваха страните от ЕС да използват SAFE за закупуване на оръжие за Украйна.

„Настоятелно ви каним да обмислите как да включите Украйна във вашите планове. Доставките за Украйна, с Украйна, в Украйна, могат да окажат влияние върху нашата колективна сигурност“, заявиха те в писмо до страните членки по-рано този месец.

Държави с големи дългове и дефицит, като Австрия и Италия, са по-неохотни да вземат заеми заради опасения от увеличаване на съществуващия им дълг, тъй като това може да забави излизането им от наказателната процедура на ЕС за прекомерни разходи, заявиха правителствени представители пред Politico.

Франция, дългогодишен поддръжник на по-големи разходи за отбрана на ЕС, вероятно ще вземе заем въпреки ограниченията на вътрешния си бюджет. Белгия, която също е обременена с голям дълг, ще поиска от 7 до 11 милиарда евро по схемата, според служител, запознат с въпроса.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви в понеделник, че страната му ще поиска 1,2 милиарда евро заеми по схемата.

Българското правителство реши преди седмица да поиска 3 млрд. евро финансова помощ под формата на заем от Европейската комисия за отбрана и нови оръжия.

В решението на Министерския съвет е записано, че се „одобрява проект на заявление за интерес на Република България за искане на финансова помощ под формата на заем по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE), насочен към спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост“.

Исканата от България финансова помощ под формата на заем е с минимален праг в размер на 2,7 млрд. евро и максимален праг размер на 3 067 800 000 евро, се казва в решението на кабинета. Същата е „предназначена за финансово обезпечаване на изпълнението приоритетните военни способности, необходими за да се гарантира националната и съюзната сигурност в контекста на участието на страната ни в системата за колективна отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз“.