Connect with us

ВОЙНА

Киберпространството като ново поле на противопоставяне

Avatar photo

Published

on

Качествените промени в средата за сигурност в началото на 21 век доведоха до появата на ново поколение от заплахи, окачествявани като нетрадиционни. Сред най-важните от тях са действията в киберпространството, което се очерта като ново поле на противоборство и конфликти. През последните години информационните технологии се развиват изключително бързо и навлизат във всички сфери на обществения живот. Въпросите, свързани с киберпространството и произтичащите от него заплахи към националната и колективната сигурност, придобиват все по-голяма тежест поради нарастващата зависимостта на съвременното общество от информационните технологии и виртуалния свят.

Хакерските атаки днес стават все по-чести, все по-сложно е да се проследят, уменията на извършителите се развиват постоянно, усложняват се схемите им. Адекватни и бързи реакции от страна на правителствата все още е изключено да се предприемат веднага. Наложително е обаче в скоро време да се създаде схема за бързото разпознаване и справяне с кибер атаките и извършителите. Тенденцията за в бъдеще е все по-бързото развитие на технологиите, навлизането им във всички сфери на ежедневието им, което вече се наблюдава почти навсякъде. Самото улесняване до достъп до всичко, отвсякъде, по всяко време и по всякакъв повод ще става все по-привлекателно за напред. В същото време обаче ще се създава и много по-благоприятна обстановка за кибер терористите да се възползват от всичката информация, намиращата се в онлайн пространството. А с колкото повече информация разполага даден човек или група, толкова по-лесно става да поема контрол над дадени ситуации и да постига целите си.

Международноправна уредба на киберпространството

С развитието на технологиите и възникването на възможността киберпространството да бъде използвано като нов пети домейн за противопоставяне, възниква нова правна дилема, до колко и как могат да бъдат съпоставяни реалния с виртуалния свят, отчитайки и все по-тясното взаимодействие между двата. Отношенията в киберпространството са в своята същност международни отношения, които би следвало също да се регулират от универсалните принципи на съвременното международно право. Съществува и мнението, че международната общественост трябва да разглежда киберпространството, като информационна среда, над която нито една държава не може да претендират за юрисдикция. През 2009 г. Скот Шакълфорд публикува в Berkeley Journal of International Law свое изследване със заглавие „From Nuclear War to Net War: Analogizing Cyber Attacks in International Law“, в което застъпва тезата, че подобно тълкуване „осигурява солидна правна основа, на която може да бъде изградено международно регулиране“.[i] Приблизително по същото време Информационното бюро на Държавния съвет на Китайската народна република издава Бяла книга, наречена „Интернет в Китай“, където в глава V, посветена на защитата на Интернет сигурността се казва, че „на китайска територия, Интернет е под юрисдикцията на китайския суверенитет.[ii] Интернет суверенитета на Китай трябва да се зачита и защитава.“. В руската доктрината за информационна безопасност е записано, че „защитата на суверенитета на Руската федерация в информационното пространство“ представлява национален интерес.[iii] На основата на зачитането на суверенитета си, Китай и Русия се стремят да имат по- близък диалог и да намалят взаимно причиняваните си вреди в информационното пространство.

За западните страни, заплахите в киберпространството също са разглеждани като реална опасност за държавите. Още през 2010 г в Стратегията за национална сигурност на САЩ се казва, че кибер заплахите представляват „едни от най- сериозните национални проблеми на сигурността, обществената безопасност и икономиката, пред които сме изправени като нация“. А през 2011 г. Министерството на отбраната на САЩ публикува Стратегията за операции в киберпространството, където се записва, че киберпространството е домейн за провеждане на операции.[iv] В отговор на тези заплахи Съединените щати са създали киберкомандване, за извършване на кибероперации в киберпространството. Във френската национална цифрова стратегия за сигурност са залегнали като цели, както защитата на критичната инфраструктура от държавата, така и свободата на изразяване. Там е записано, че „ролята на държавата в киберпространството е да гарантира, френската свобода на словото и действията, както и сигурността на критичните инфраструктури в случай на сериозна кибератака“.[v]

В националната стратегията за киберсигурност на Обединеното кралство е посочено:

„Националната стратегия за сигурност гласи, че отбраната и защитата започват с възпирането. Това важи за киберпространството, както и за всяко друго пространство. … Киберпространството е само една сфера, в която ние трябва да защитим нашите интереси и суверенитет“.[vi]

Всяка една от тези пет държави, които съставляват и петте постоянни страни членки в Съвета за сигурност на ООН, разглежда защитата на критичната си инфраструктура и информационната сигурност в киберпространството, като част от защитата на националната сигурност.

В българската стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“, също е записано, че „кибер сигурността е ключов елемент от националната сигурност на държавата“, като киберпространството „се разглежда като петия домейн за провеждане на операции срещу националните интереси, териториалната цялост, националната сигурност на суверенните държави и правата и свободите на гражданите“.[vii]

Възприемането на киберпространството, като пети домейн за водене на война е накарало много държави да създадат свои военни киберкомандвания и звена за провеждане на кибероперации. Още през 2009 г. САЩ формират Кибернетично командване (USCYBERCOM), директно подчинено на Стратегическото командване. Те имат киберкомандвания и съответни поделения към Военновъздушните сили (ВВС), Военноморските сили (ВМС), Сухопътните войски, Морската пехота и Бреговата отбрана, с общата координация на дейността от Център за съвместни операции. През юни 2011 г. НАТО приема Доктрина за кибербезопасност и формира Съвет по киберотбрана (NATO Cyber Defence Management Board). В 2014 г. Русия също създава Войски за информационни (и кибернетични операции) с поделения във военните окръзи и във флота. Съответна структура имат Китай, Израел, КНДР и много други страни. През декември 2016 г. Франция,[viii] а през април 2017 г. и Германия[ix] откриват военни киберцентрове за отговор на кибератаки.

В Плана за развитие на въоръжените сили на България до 2020 г. е записано, че „ще се изграждат способностите в областта на комуникационно-информационните системи, системите за навигация и киберзащита.[x] Приоритет ще бъде развитието на Центъра за наблюдение, анализ, реагиране и възстановяване на комуникационните и информационни системи в рамките на проект „Киберзащита” заедно с развитието на автоматизираната информационна система и адаптация на полевите системи за управление в рамките на федерираните мрежи за управление на мисиите на НАТО“.

Основни аспекти на борбата срещу кибертероризма

Поради това, че явлението „кибертероризъм“ е сравнително новопоявило се, все още няма изградена всеобщо приета дефиниция за него. През май 2000г. Дороти Денинг дава своя гледна точка за това какво представлява понятието. В изявление пред Комитета за въоръжени сили на САЩ тя казва следното:

„Кибертероризъм е конвергенцията на киберпространството с тероризъм. Отнася се до незаконни атаки и заплахи за атаки срещу компютри, мрежи и информацията, съхранявана в тях с цел сплашване или принуждаване на държава или нейните граждани с цел подпомагане на политически или социални обекти. Освен това, за да се определи една атака като кибертероризъм, неин резултат трябва да бъде насилие срещу хора или собственост, или поне да причини достатъчно вреда, за да произведе страх. Примери са атаки, които ще доведат до смърт или телесна повреда, експлозии или сериозни икономически загуби. Сериозни атаки срещу жизненоважни инфраструктури спадат към кибертероризъм, в зависимост от въздействието си“.[xi]

Друга дефиниция, която масово се приема е и това, че кибертероризмът е атака в киберпространството, целта на която е компрометирането на компютърна система или мрежа. Може да се извърши от държава, отделен индивид или като криминално престъпление. В медиите масово се използва терминът „хакерска“ атака, за да се разбере по-лесно от широкото общество какво реално представлява това.

Все още няма създаден международноправен акт, който да урежда конкретно въпросите на кибертероризма. Единствено съществува един регионален договор който насърчава сътрудничеството при различни форми на тероризъм, включително кибертероризъм, но … не включва кибератаките като престъпно деяние“. Този регионален договор е на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).[xii] Следователно все още не съществува всеобхватна правна рамка за борба с международния тероризъм.

Ако международният тероризъм представлява „незаконни съгласно международното право актове на насилие (незаконна дейност на лица, групи и организации, евентуално държави), които поощряват, подстрекават, съдействат, организират или участват в извършването на противоправни деяния, които застрашават телесната неприкосновеност на лица/групи лица, които създават състояние на терор, нанасят сериозни материални вреди и разрушения с цел да принудят трета страна (държава, междуправителствена организация, физически или юридически лица или групи лица) да извършат определено действие или да се въздържат от това“, то и кибертероризмът попада в рамките на тази дефиниция. При кибертероризма международния елемент е почти винаги налице. За атакуващите не е нужно да присъстват физически на мястото на извършване на нападението. Много често те са или в друга държава или използват т. нар. „прокси“ сървъри или подобен метод, чрез който тяхната дейност преминава през сървъри в други държави. Това затруднява изключително много проследяването на пътя до физическия извършител, но така и установяването на юрисдикцията.

През какви фази се преминава и какви видове всъщност могат да бъдат кибератаките? Имаме четири фази.[xiii] Първата е с цел да се набележи жертвата и да се събере достатъчно информация. Фаза номер две е проникване, интрузия. За да може реално да се сдобие с нужната информация, нападателят трябва да влезе в системата. Докато успее да постигне това може само да ограничи достъпа на набелязаната „жертва“ до дадени услуги. Следва идентифицирането на важните ресурси и постигане на достъп до конфиденциална информация и важни части от системата. В последната четвърта фаза нарушителят нанася щети на системата или окончателно се сдобива с търсената от него информация.

Противодействие на международната престъпност в киберпространството

Наред с развитието на технологиите, се развива и киберпрестъпността. Като компютърни престъпления се квалифицират тези престъпления, при които компютърът е или цел, или средство за извършване на деянието. Свързаността на компютрите в глобалната мрежа придава на тези престъпления трансграничен характер, от което следва, че компютърните престъпления имат както международноправен, така и наказателноправен аспект и могат да бъдат обект на изследване както от международноправната, така и от наказателноправната доктрина.

Компютърните престъпления имат много проявления. Някои от тези проявления са: възпрепятстване на функционирането или получаване на нерегламентиран достъп до компютърни системи, чрез вредоносни компютърни програми; компютърен саботаж; изнудване, в следствие на откраднато/шифровано съдържание на засегнатото устройство или чрез заплаха за разпространение на дискредитираща информация; кражба на самоличност или достъп до здравен статус; незаконно прихващане на компютърни данни и шпионаж; компютърна фалшификация; разпространение на порнографски материали и детска порнография; проповядване и подбуждане към расова дискриминация; киберпрестъпления свързани с авторското право и сродните му права; киберпрестъпления срещу интелектуалната собственост; пране на пари; киберпрестъпления насочени срещу устройства от ежедневието (Internet of Things – IoT) както и други.

От международноправна гледна точка Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство, към момента остава най-значимият акт в областта на киберпрестъпността. На своето 50-то заседание през юни 2001 г. Европейският комитет по проблемите на престъпността – междуправителствен орган от експерти към Комитета на министрите на Съвета на Европа – приема окончателния проект на Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство.[xiv] В изработването на текста на конвенцията участват 43 страни-членки на Съвета на Европа, както и Канада, Съединените щати, Япония и Южноафриканската република. Подписана е в Будапеща на 23 ноември 2001 г., влиза в сила от 1 юли 2004 г. и се явява първият такъв международен договор.

В българският Наказателен кодекс, от 2002 г. е добавена нова глава IXа „Компютърни престъпления“. Някои от нейните разпоредби са изменяни или добавяни през годините. В Закона за защита на класифицираната информация са записани мерки за запазването на чувствителна информация, а в чл. 94 изрично се забранява включването на автоматизирани информационни системи или мрежи, предназначени за създаване, обработка, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация към публични мрежи като Интернет и други подобни електронни комуникационни мрежи.

Инструменти на кибертероризма и киберпрестъпността

От посочените примери стана видно, че във виртуалното пространство протича все по-голяма част от важните процеси на функциониране както на държавната администрация, така и в частния сектор. Зависимостта на всеки индивид, предприятие или правителство от информационните технологии, ги правят все по-уязвими на кибератаки с неочаквани последици. С цел да се намалят вредите, които недоброжелателните действия в киберпространството и киберпрестъпленията могат да причинят, е необходимо да бъдат приети конкретни мерки на различни нива: както на индивидуално и обществено ниво, така и на национално и международно.

Европейският център за киберпрестъпления (EC3) на Европол, в своя доклад „Оценка на заплахите от организираната престъпност в Интернет за 2016г.“ (The Internet Organised Crime Threat Assessment – iOCTA) откроява осем тенденции на киберпрестъпления:

Престъплението като услуга (Crime-as-a-Service) – нарастват специализираните доставчици на инструменти и услуги за киберпрестъпления (срещу или без заплащане). Това отваря възможността на терористи да се възползват в скоро бъдеще от тези инструменти;Шифроващи вредителски програми (Ransomware) – става все по- разпространено шифроването на информацията в частни или държавни компютри и искането на откуп за разшифроването ѝ. За това спомага много развитието на електронната валута, като средство за плащане на откупа;Престъпното използване на данни – данните остават ключова стока за кибер- престъпниците;Измама при разплащане (Payment fraud) – престъпленията срещу банкомати се развиват успешно в Европейския съюз. Наблюдава се, че организираните престъпни групи започват да манипулират или да компрометират плащания, свързани с безконтактни карти за плащане (NFC);Сексуална злоупотреба с деца в онлайн (Online child sexual abuse) – Използването на „от точка до точка“ (end-to-end) криптирани канали за комуникация и споделяне на съдържание, в съчетание с използването на до голяма степен анонимни платежни системи, съдейства за увеличаването на предаването на живо по Интернет на насилие над деца;Злоупотребите в „тъмната мрежа“ (Abuse Darknet) – това не е общодостъпната глобална мрежа, а е видима само чрез използването на специален софтуер и/или протоколи за комуникация. Тя продължава да дава възможност на престъпници, участващи в редица незаконни дейности, да комуникират в защитена за тях среда. Степента, в която екстремистки групи в момента използват технологиите за провеждане на атаки е ограничена. Но наличието на тези инструменти и услуги, подпомага търговията с незаконни стоки, като оръжия и има предпоставките да се увеличава използването им;Социално инженерство (Social engineering) – използването на лъжливи сайтове, с цел открадване на информация от потребителите отбелязва високи нива. Изпращането на съобщения, представяни като идващи от името на директора на дадена организация, до служителите с цел заразяване на компютрите се превръща в ключова заплаха;Виртуални валути (Virtual currencies) – криптовалути като биткойн остават предпочитания формат, в който киберпрестъпниците избират да се извършва плащането от страна на жертвите при изнудване. Също така това е и валутата, която киберпрестъпниците използват за разплащане на услуги в цифровата сива икономика и Darknet[xv]

Заключение

В никакъв случай не трябва да се подценява или игнорира потенциалът на щетите, които могат да бъдат причинени от действията в киберпространството и от евентуалните кибертерористични атаки. Това е така, защото сам по себе си тероризмът не се интересува от закони, човешки права и свободи, международни отношения и дипломации, и в онлайн средата той открива нов медиум за действие и нови възможности за постигане на целите си. твърденията на редица анализатори и специалисти, че светът неусетно е навлязъл в една Студена кибервойна, не са напразни. На преден план излиза въпросът – все пак, кибервойната не е ли по-малкото зло от традиционната война? От една страна, за провеждането на кибератака срещу някой стратегически обект не се изискват човешки жертви – всичко може да се направи от разстояние. От друга страна, обаче, въздействието върху системи за управление на транспорт, на енергоснабдяване, химическо производство, а дори и хранителна промишленост, могат да доведат до не по-малки, даже и до по-големи човешки жертви. Едно е сигурно – войната си остава война, независимо дали се води на бойното поле или в киберпространството и пораженията, които нанася могат да бъдат не по-малко унищожителни и вредоносни.

[i] Shackelford, Scott. „From nuclear war to net war: analogizing cyber attacks in international law.“ (2009).

[ii] „The Internet in China“, Information Office of the State Council of the People’s Republic of China, June 8,2010,Beijing, достъпна на http://china.org.cn/…/white…/2010-06/08/content_20207978.htm

[iii] Margolin, Jack. Russia, China, and the Push for “Digital Sovereignty”, The Global Observatory, 2 December 2016

[iv] Department of Defense, Strategy for Operating in Cyberspace (2011)

[v] The French national digital security strategy: meeting the security challenges of the digital world, October 2015, достъпна на https://www.ssi.gouv.fr/…/strategie_nationale_securite_nume…

[vi] Schmitt, Michael, Tallinn Manual On The International Law Applicable To Cyber Warfare – Prepared by the International Group of Experts at the Invitation of The NATO Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence, Cambridge University Press (2013)

[vii] Национална стратегия за кибер сигурност КИБЕРУСТОЙЧИВА БЪЛГАРИЯ 2020, достъпна на https://cyberbg.eu/

[viii] „Френската армия си отглежда хакери, за да я пазят при кибервойна“, Дневник, 6 април 2017 г. , достъпна на https://www.dnevnik.bg/…/2948723_frenskata_armiia_si_otgle…/

[ix] „Берлин задейства военен център за отговор на кибератаки“, Капитал, 5 април 2017 г. , достъпна на https://www.capital.bg/…/2949116_dnevnik_berlin_zadeistva_…/

[x] План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2020 г., достъпна на https://www.mod.bg/…/…/20160128_Plan_za_razvitie_VS-2020.pdf

[xi] Denning, Dorothy, “Cyberterrorism. Testimony before the Special Oversight Panel on Terrorism Committee on Armed Services U.S. House or Representatives”, 23rd May 2000, достъпна на www.stealth-iss.com/documents/pdf/CYBERTERRORISM.pdf

[xii] Конвенцията относно правонарушенията и други актове, извършени на борда на въздухоплавателно средство от Токио 1963 ., достъпна на http://treaties.un.org/doc/db/Terrorism/Conv1- english.pdf

[xiii] Duic, I., Cvrtila, V., Ivanjko, T., “International Cyber Security Challanges”, 2017, достъпна на https://bib.irb.hr/…/878827.Duic_Cvrtila_Ivanjko_Internatio…

[xiv] Council of Europe – Convention on Cybercrime, достъпна на https://www.coe.int/…/co…/full-list/-/conventions/treaty/185

[xv] Europol – The Relentless Growth Of Cybercrime, 27 September 2016, достъпна на https://www.europol.europa.eu/…/relentless-growth-of-cyberc…

ВОЙНА

Английските пирати измислиха “вълчи глутници“ в световния океан срещу руски кораби

Avatar photo

Published

on

By

Европа пусна в действие убийци на руския флот: Русия е изправена пред стратегическа заплаха

Анализаторът Влад Шлепченко разкрива мащабите на новата екзистенциална заплаха за руското морско присъствие – старта на серийното производство на европейските морски дронове K3 Scout. Докато генералите мълчат, хибридната война преминава в индустриална фаза, целяща пълна блокада на руските търговски пътища и унищожение на бойния флот чрез високотехнологични „вълчи глутници“.

Тишината на генералите и шумът на новите двигатели

Въпреки че руската подводна активност в Северно море наскоро принуди Лондон временно да замрази плановете си за агресивно овладяване на търговския флот в Ламанша, процесът на подготовка за мащабна морска война с Русия вече е набрал инерция, която не може да бъде спряна с еднократно политическо решение. На хоризонта се появява нов тип оръжие, което е на път да промени правилата на играта в световния океан. Морският безпилотен апарат K3 Scout навлезе в етап на серийно производство в Европа, а неговите характеристики вещаят мрачни дни за класическите морски стратегии.

Този апарат е изграден във вече познатия формат на безпилотен катер, но с технически параметри, които го изваждат от категорията на „гаражните“ украински разработки и го превръщат в индустриален хищник. С дължина от 8,4 метра, K3 Scout развива главозамайващата скорост от 55 възела (над 100 км/ч). Това не е просто плавателен съд, а торпедо с изкуствен интелект, способно да носи 600 кг полезен товар на разстояние от 650 морски мили (над 1200 км).

Технологичният скок и сянката на Starlink

Разработчиците твърдят, че управлението на този дрон може да се осъществява от всяка точка на планетата. По време на последните тестове е демонстриран контрол върху апарата от разстояние 4000 мили – практически през целия Атлантически океан. Макар създателите да пазят в тайна детайлите на комуникационните протоколи, за анализаторите на Поглед.инфо е ясно, че става въпрос за използването на спътниковата мрежа Starlink или нейния европейски еквивалент Eutelsat OneWeb.

За разлика от досегашните примитивни модели, корпусът на K3 Scout е изработен изцяло от композитни материали. Това не само олекотява конструкцията, позволявайки по-голяма скорост и запас от гориво, но и драстично намалява радарната сигнатура. На екраните на руските крайбрежни и корабни радари този убиец ще изглежда като малка птица или обикновено смущение от вълните, докато не стане твърде късно.

Черноморският полигон: Кръвта на Русия като тест за Запада

K3 Scout не е продукт на теоретични размисли в тихи кабинети. Технологията е била щателно тествана в Черно море. Именно там, върху руските кораби и крайбрежната инфраструктура на Крим и Краснодарския край, британските и германските инженери са калибрирали своите системи. Украйна в този контекст се оказа нищо повече от огромен полигон, където „беснеещите“ украински безпилотни катери подготвяха почвата за истинските господари на технологията.

Експертите многократно предупреждаваха, че Западът използва украинския конфликт, за да отработи методите на безпилотната морска война. Днес виждаме крайния резултат – внедряването на този боен опит в оръжие, което европейците ще произвеждат масово за себе си. K3 Scout е универсален войник: той може да бъде дрон-камикадзе, разузнавач, платформа за електронна борба или сонарна станция за лов на подводници.

Бизнесът със смърт: Rheinmetall и Кракенът от Хамбург

Стартът на серийното производство е илюстрация на това как войната срещу Русия се превръща в изключително печеливш бизнес с минимални рискове. Производството е поверено на Rheinmetall Kraken GmbH – съвместно предприятие между германския гигант Rheinmetall и британската компания Kraken. Символиката тук е смразяваща: дроновете се сглобяват в корабостроителницата Blohm & Voss в Хамбург, същата, която е ковяла мощта на Кригсмарине от края на XIX век.

Докато германската страна осигурява индустриалния капацитет, британският „Кракен“ внася политическото и стратегическо ноу-хау. Консултантският съвет на компанията включва фигури като бившия директор на ЦРУ Майк Помпео и цяла кохорта от британски адмирали и контраадмирали. Това не е просто стартъп на ентусиасти, а синергия между огромни корпорации, политически елити и разузнавателни служби, които превръщат убийството на руски моряци в корпоративна печалба.

Новите „вълчи глутници“ в световния океан

Амбициите на консорциума са мащабни. Докато в началото производството ще бъде в рамките на 200 броя годишно, капацитетът позволява бързо увеличаване до хиляда единици. Официалното оправдание е „защита на инфраструктурата“ и „наблюдение на търговските пътища“. Реалността обаче е друга. Анализаторите на Поглед.инфо виждат в това подготовка за масиран лов на руския „сенчест флот“ и военните кораби, които го ескортират.

Огромният обхват и дистанционното управление правят K3 Scout идеално оръжие за изненадващи атаки в международни води, далеч от руските брегове. Като се има предвид, че Великобритания разполага с бази по целия свят, заплахата придобива стратегически мащаб. Русия обективно няма достатъчно кораби, за да ескортира хиляди танкери по целия им маршрут, а липсата на опорни точки в далечната морска зона прави защитата почти невъзможна.

Залезът на британския флот и изгревът на автоматизирания терор

За Лондон масовото производство на морски дронове е начин да компенсира катастрофалния упадък на своя надводен флот. В момента Кралският флот е бледа сянка на предишната си мощ – с едва 13 разрушителя и няколко фрегати, мнозинството от които са в постоянен ремонт. За сравнение, по време на Фолкландската война през 1982 г. Великобритания мобилизира 127 кораба. Днес тя не може да си позволи изграждането на скъпи фрегати, затова залага на евтините и масови убийци.

Второто предимство е „правдоподобното отричане“. Атаката на военен кораб срещу друг е ясен акт на война. Но рояк от дронове, пуснати от обикновен пикап на брега или от цивилен контейнеровоз в открито море, позволява на Лондон да нанася удари, докато лицемерно вдига рамене пред международната общност. K3 Scout може да бъде транспортиран в стандартни контейнери и изстрелван дори от самолети чрез системата UMCADS.

Време за радикални решения

Ситуацията изисква от Русия не просто отбранителни мерки, а радикална промяна в стратегията на хибридната война. Защитата на всеки танкер е невъзможна задача. Единственият ефикасен отговор е развитието на възможности за ответни удари, които не се ограничават само до морската повърхност. Ако врагът е взел политическото решение да „потопи руснаците“ чрез технологични проксита, Русия трябва да пренесе цената на тази агресия директно върху центровете за вземане на решения и индустриалните бази на противника.

Светът навлиза в епоха, в която морето вече не принадлежи на големите и силни кораби, а на малките, невидими и безмилостни автомати. И в тази нова реалност Русия не може да си позволи лукса да бъде само в ролята на мишена.

Continue Reading

ВОЙНА

Тръмп свърши боеприпасите

Avatar photo

Published

on

By

  • Недостиг на боеприпаси тревожи Пентагона.
  • Конфликтът с Иран разкри сериозни слабости в американските военни запаси и индустриален капацитет.

Недостигът на боеприпаси в Пентагона се превръща в сериозен стратегически проблем. Данните от последния конфликт с Иран показват тревожни тенденции. Американските сили са изразходвали значителна част от ключови оръжейни системи за кратко време.

Според анализи, около половината от ракетите Patriot и THAAD са били използвани. Освен това близо 30% от запасите от „Томахоук“ са изчерпани. До 25% от стелт ракетите JASSM също са били използвани в операциите.

Този недостиг на боеприпаси поставя въпроси за устойчивостта на военната стратегия. Прецизните удари изискват големи количества високотехнологични ракети. Производството им обаче не може да навакса темпото на използване.

Военните плановици са особено обезпокоени от потенциален конфликт с Китай. Подобен сценарий в Западния Пасифик би изисквал още по-големи ресурси. Консумацията на боеприпаси би била значително по-висока от тази в Близкия изток.

Още по-тревожно е, че възстановяването на запасите отнема години. Попълването на основни системи може да продължи между три и пет години. Това създава период на уязвимост, който противниците могат да използват.

Недостигът на боеприпаси не е нов проблем. Предложение за увеличаване на бюджета с 30 милиарда долара вече е било подготвено. Това показва, че дефицитът е бил известен преди конфликта.

Основният проблем остава индустриалната база на САЩ. Тя не успява да отговори на нуждите на съвременната война. Производството изостава от реалното потребление на бойното поле.

Анализатори предупреждават, че това може да отслаби възпирането. Ако противниците усетят слабост, рискът от ескалация нараства. Недостигът на боеприпаси може да се превърне в решаващ фактор в бъдещи конфликти.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

ВОЙНА

Русия удари Украйна с дронове и ракети

Avatar photo

Published

on

By

Днепър е посочен като основна цел, а отломки от дрон паднаха в Румъния.

Русия нанесе масирани удари в Украйна през нощта. Според съобщенията са използвани 619 дрона и 47 ракети. Основната цел на атаката е бил град Днепър.

Удари са регистрирани и в други райони на страната. Украинските военновъздушни сили съобщиха за мащабна противовъздушна операция. По техни данни са свалени 580 дрона и 30 ракети.

Масираните руски удари в Украйна показват ново засилване на въздушната кампания. Атаките са били насочени към ключови градски и инфраструктурни обекти. Днепър остава сред най-важните индустриални и логистични центрове.

Инцидентът имаше и трансгранични последици. Румънското министерство на отбраната съобщи за паднали отломки от дрон. Те са открити в района на град Галац.

По информация на румънските власти са нанесени щети на електрическа инфраструктура и къща. Няма данни за пострадали хора. Въпреки това случаят предизвика сериозна реакция в Букурещ.

Румъния е член на НАТО и Европейския съюз. Страната има дълга граница с Украйна. Това я поставя в уязвима позиция при подобни военни инциденти.

Министерството на отбраната на Румъния осъди случилото се. В позицията се посочва, че подобни действия застрашават сигурността в Черноморския регион. Подчертано бе и нарушаването на международното право.

Масираните руски удари в Украйна поставят допълнителен натиск върху източния фланг на НАТО. От предпазни съображения са излетели два изтребителя Eurofighter Typhoon. Те са участвали в мисия за наблюдение на въздушното пространство.

Жителите на граничните райони са били предупредени да предприемат защитни мерки. Инцидентът показва колко лесно войната може да засегне съседни държави. Масираните руски удари в Украйна остават сериозен риск за регионалната сигурност.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Continue Reading

България

БЪЛГАРИЯ3 days ago

Не бе, няма инфлация : Потребителската кошница вече струва 59 евро

“Чудо” се е случило само с краставиците, поевтинели са с 20%. През тази седмица потребителската кошница достигна до цена 59...

БЪЛГАРИЯ6 days ago

Радев ще уволнява масово чиновници за да има пари за война и фашистка Украйна

Експерт: Идват големи съкращения в държавния апарат и намаляване на заплатите Международният анализатор Валентин Кардамски прогнозира тежки икономически съкращения в...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Радев ще трябва да реже от парите на съдиите и полицаите

Правителството ще влезе в ситуация, в която ще трябва да мисли за реформи в публичния сектор. Няма ресурс, няма буфер...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Часа на истината 👍

Демерджиев от името на Радевата Прогресивна България заяви твърдата позиция за еврото, ЕС, НАТО и Еврозона. Опроверга внушенията за проруска...

БЪЛГАРИЯ1 week ago

Скъпа кошница! Храните продължават да летят нагоре, докога?

По данни на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата най-голямо увеличение се отчита при зеленчуците. Цените на основните хранителни...

СВЯТ

СВЯТ5 days ago

Искате нефт и газ и как ще плащате?

Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ? Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания. Кирил...

СВЯТ5 days ago

Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята! Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза...

СВЯТ5 days ago

Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после? Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност. Светът...

СВЯТ5 days ago

САЩ налагат санкции и на Ирак заради Иран

Вашингтон спира финансиране и сигурност, докато Багдад не изпълни ключови условия. САЩ обявиха рязко прекратяване на финансовото и военно сътрудничество...

СВЯТ6 days ago

Американската империя иска да завземе петрола на света

Пепе Ескобар: Това е война не само срещу Иран, Китай и БРИКС, а е война за коридори. Конфликтът с Иран...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА4 days ago

Данчо Ментата и Стефка Костадинова остават извън парламента

Йордан Цонев беше водач в два избиратлени района – Варна и Велико Търново. Сега обаче се очаква ДПС да остане...

ПОЛИТИКА7 days ago

Хората на Радев нямат никакъв опит

Димитър Манолов: Хората на Радев нямат никакъв опит. Трябва да започнем спешно тристранен диалог, заяви президентът на КТ “Подкрепа”. “Румен...

ПОЛИТИКА7 days ago

Доган се пенсионира окончателно

Протежето на Касим Дал Орхан Исмаилов зове Радев да вземе и мюсюлмани в кабинета си. Някогашната дясна ръка на сочения...

ПОЛИТИКА7 days ago

След “бурята” за депутатски места в ПП-ДБ: Развод по взаимно съгласие или коалиция ДБ-ПП?

Асен Василев се ядоса на десните, те му набраха заради ината да изтика Манол Пейков в Пловдив. Предстои следизборен развод...

ПОЛИТИКА1 week ago

Дясната ръка на Йотова: Успокойте се, Радев няма да ни вади от НАТО и ЕС

Надя Младенова опитва да тушира истерията с Русия отдясно и вини чужди медии за спускане на опорки. Успокойте се, американския...

Най четени