ПАРИ
Китай печели търговската война срещу Тръмп
Лесно може да се пропусне заявлението на САЩ за търговията в Китай, което Белият дом публикува в събота, в самия разгар на кралската сватба. Но трудно е да се скрие, че Китай изглежда, че май печели търговската война срещу Президента, засега.
В заявлението се говори, че след няколко дни преговори китайците са се съгласили „съществено да намалят дефицита на търговския баланс със САЩ в размер на 375 млрд. долара с Китай и че детайлите ще бъдат разработени по-късно. Това бе съвсем неопределено.
Обърнете внимание, че Китай не е съгласен на определената сума. В петък главният икономически съветник на Тръмп Лари Кудлоу разкритикува журналистите, че китайците са се съгласили да намалят дефицита не „по-малко“ от с 200 млрд. долара. Китай бързо опроверга това и ден след официалното заявления няма конкретна сума, което ми се струва, че е победа за китайците.
Как върви борбата за интелектуалната собственост? Реалната битка с китайците трябва да се е заключвала именно в борбата с кражбата на интелектуалната собственост, за която говори администрацията на Тръмп, която продължава години и струва на икономиката на САЩ между 225 и 600 милиарда долара годишно. Тръмп трябваше да застави китайците да прекратят кражбата на тайни и технологии в САЩ. На този фронт заявленията бяха кратки и пестеливи, сочещи, че и двете страни са се разбрали да „засилват сътрудничеството“ (дипломатичен начин да се каже, че нищо няма да се прави) и че Китай „ще проведе съответните поправки по патентното си право. Засега не е ясно дали това ще се случи (и дали Китай ще съблюдава някакви си нови закони“.
Реакцията за обявеното бе основно отрицателна, дори и сред хората, които са обичайно съюзници на Тръмп. Дан ДиМицо, бивш генерален директор на стоманолеярна, който бе голям привърженик на тарифите за стомана и алуминий на Тръмп, публикува на профила си в „Туитър“ скоро след заявлението: „Недостатъчно. Време е ръкавиците да се свалят“. А след това „Дали президентът не отстъпи? Китай и приятелите му, изглежда спечелиха“. Водещият на „Фокс Бизнес“ Лу Добс обобщи ситуацията така: „Китайците говорят, че няма сделка“.
Сенатор Марко Рубио написа в „Туитър: „Защо чиновниците в САЩ винаги се хващат на китайската хитрост“. Търговският репортер на Wall Street Journal Боб Дейвис написа, че големият извод е, че „Китайците победиха администрацията на Тръмп“.
Ето кратко изложение на многото точки, по които Китай, изглежда, че е удържал връх:
„Китайските „отстъпки“ бяха такива, които той планираше да направи при всеки случай“. Китай има една от най-бързо растящите икономики и средни класи на света. Китайските фабрики и градове се нуждаят от повече енергия, а на хората е нужно повече месо. Не е странно, че Китай заяви, че се интересува от покупката на повече енергия и селкостопанска продукция от САЩ. Администрацията на Тръмп се опитва да изобрази това като победа, защото САЩ ще могат да продават повече на Китай, но е почти сигурно, че китайците при всички случаи щяха да купуват всичко това.
Това, което Тръмп получи от китайците, е „сделка, която Китай може да предложи на всеки президент на САЩ“, заяви Бред Сецер, експерт по Китай в Съвета за международни отношения. „Китай трябва да внася определено количество енергия от някой и да внася храна за животни или месо за удовлетворяването на вътрешното си потребление“.
Съгласно данните на правителството, Китай купува около 20 милиарда долара селскостопанска продукция годишно и газ и петрол за седем от САЩ. Дори ако Китай удвои и утрои покупките на тези стоки, той не може да достигне дори близо до 200 милиарда долара за съкращаване на търговския дефицит.
САЩ са се съгласили да прекратят повишаването на тарифите. Китайските официални лица в родината си представиха преговорите като победа, съобщават държавните медии, че САЩ са се съгласили „да не започват търговска война и да прекратят въвеждането на мита един срещу друг. Китайските медии нарекоха това най-важния резултат от преговорите.
Министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин потвърди, че тарифите сега ще бъдат „преустановени“.
Да,, хубаво е, че и двете страни няма да навлизат в търговска война, но китайците щяха да загубят повече от митата. Администрацията на Тръмп се отказва от тарифната заплаха в размер на 150 милиарда долара срещу Китай – това е добра „плячка“ за китайците.
Китай има лостове за натиск преди срещата на високо равнище със Северна Корея. Тръмп иска срещата на високо равнище със Северна Корея на 12 юни да премине добре. Това би било огромен пробив за САЩ и за целия свят и значително постижение на неговата администрация. Китайците разбират, че Тръмп се нуждае от тях, за да помогнат за това и те, както се съобщават, очакваха Тръмп да бъде по-склонен за търговия, докато въпросът за Северна Корея е на предна линия. Тръмп също изрази готовност да отмени ограниченията върху китайската техническа компания ZTE, което бе неочаквано за мнозина.
„Разривът в търговията в САЩ или Китай на този етап единствено ще провали взаимния прогрес в Северна Корея“, заяви Тери Хайнс, управител на изследователската и консултантска компания Evercore ISI.
Слабо вероятно е да има нови ограничения върху китайските инвестиции в САЩ. Другата китайска цел бе да се получи възможността за повече инвестиране в САЩ. Предполагаше се, че Мнучин ще работи над силни препятствия за китайските инвестиции в Америка, още една рязка мярка, за да покаже на китайците, че ако не играят честно и не позволят на американските компании пълноценно да функционират в Китай, то Америка няма да бъде толкова открита за китайските компании и капитали.
Понеделник е крайният срок за Мнучин „да съобщи за прогреса“ по отношение на инвестиционните бариери. Сега изглежда, че тези ограничения също са преустановени, според лобист, запознат с обсъжданията, който не е упълномощен публично да говори за приетите от администрацията решения и говорещ при условия за запазена анонимност.
Дерег Сисър, експерт по Китай в Правния американски институт по предприемачество , който миналата година консултира ръководството на Тръмп за търговията с Китай, също смята, че Мнучин няма да настоява тази седмица за някакви по-нататъшни препятствия пред китайските инвестиции в САЩ.
„Мнучин никога не е имал намерение да препоръчва нещо сериозно, доколкото знам“, заяви Сисър.
Нулева вреда върху високотехнологичните планове на Китай. В заявлението в събота се говори много малко за защитата на интелектуалната собственост и нищо за промените на плановете на Китай по високотехнологичния ръст и доминиране (планът на президента на Китай Си Дзинпин „Китай 2025). Когато администрацията на Тръмп изначално представи на Китай списък искания, тя включи такива, според които Китай трябва да се съгласи да прекрати субсидирането на своите технологически компании.
Би било малко вероятно САЩ да заставят Китай да промени плана си за икономически ръст, но това е още едно напомняне, че китайците са дали някакви отстъпки в тези неща, които не са принципни за Китай.
Изглежда, че Китай побеждава, но това е само началото. Това е само първи рунд в дългите преговори между двете страни по търговията и това се подчертава от различни секретари и съветници. Дори и Кудроу заяви в неделя, че това все още не трябва да се нарича сделка. Много може да се промени, когато Си и Тръмп се срещнат лице в лице.
Но засега китайците пробутват на Тръмп „сделка“, която няма да промени силно тяхната позиция. Но има надежда, че Тръмп ще издържи и ще постигне повече.
Ще дам някои свои лични мисли по този повод.
Дайте да видим какво съм говорил по-рано за търговската война между САЩ и Китай и какво може да се прогнозира въз основа на теорията за паразитизма и матриците на енергобаланса:
САЩ и Китай са твърде силно свързани един с друг и затова не могат да преминат към истинска търговска война. При опита на Тръмп да нанесе сериозен ущърб върху американската икономика, могъщият еврейски юмрук ще го стисне за тестикулите и ще му обяснят, че по –добре да мълчи и да приема закони за Холокоста и посолствата, а не да вреди сериозно на американско-китайската търговия.„
Китай има значително по-силна позиция в преговорите, така че самата Америка е по-заинтересована от Китай в запазването на външнотърговския дефицит. Каквото и да мисли и да казва главният клоун на планетата.
САЩ физически не са способни да намалят външнотърговския дефицит с изключение на варианта за намаляването му. Ето го постоянно повдигания въпрос за търговията с интелектуална собственост. Тоест – вие както и преди ни доставяте целия спектър стоки, а ние увеличаваме доставката на продукция от Холивуд и прочее никому ненужна постиндустриална смет. Но от това щастие китайците ще се опитат да се спасят, а както и казах, позицията им на преговорите е по-силна.
Дори разговорите за увеличаването на търговията на селскостопанска продукция и месо няма да приключат почти с нищо. За да се продаде някакъв ресурс на Китай, трябва да се отнеме от някой афроамериканец или овца. А това е невъзможно, защото афроамериканците и овцете ще започнат масово да измират от това. Същото се отнася до търговията с въглища, газ и петрол. Увеличаването на американските продажби в Китай ще бъде незначително и задължително ще се съпроводи с увеличаването на разходите в самата Америка, тоест външнотърговският дефицит ще расте и в бъдеще.
Във връзка с ръста на цените на петрола, с който Тръмп няма да се бори за момента, се случва преразпределяне на „богатства“ вътре в Америка от съвършено паразитните класи към остатъците на добиващия отрасъл (частично паразитен). На този фон Тръмп не може да вдигне тарифите за китайски стоки дори не с проценти, защото това, комбинирано с ръста на цените на бензина силно и рязко ще удари по жизненото равнище на основното американско население.
Понеже външнотърговския дефицит на Америка ще расте, грубо в разрез с риториката на Тръмп, то и реалното влияние на политиката на Тръмп върху ръста на промишлеността на Америка ще бъде на равнището на статистическата грешка.
Възможно е, че реалната цел на Тръмп е шоковото падане на жизненото развитие на американското население, за да се върне конкурентоспособността на промишлеността. Мисълта като цяло е вярна, но закъсняла с 15-20 години и затова мъртвородена.„
От страни това прилича на театър на абсурда, защото Китай се бори уж напрегнато за правото безплатно да продава ресурси на Америка, а тя бяга от това щастие. Всъщност Америка се бори (безнадеждно и закъсняло) за спасението на своята промишленост и следователно за своята страна. А Китай се бори за правото да бъде прокси-страда за събиране и предаване на данъци в Америка. Голяма част от дефицита се формира не на територията на Китай, а за сметка на търговията на Китай с други страни.
След дълги преговори страните ще успеят да открият варианти, при които реалното положение на нещата няма да се промени, но така или иначе за вътрешна употреба и двете страни ще обявят своята победа. При това в средносрочна перспектива икономиката на Китай ще се развива, докато тази на Америка ще деградира.
ПАРИ
Ще удвои ли златото цената си?
В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.
Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.
Новият играч: криптовалутите
Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.
Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.
Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”
Дали пристанището още е сигурно?
Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?
Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.
Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.
Поглед към кристалната топка
Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.
Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.
Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”
Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”
Автор: Дирк Кауфман
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?
Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?
Истината е, че разликата рядко е в доходите.
Разликата е в навиците.
Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.
Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft
— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026
Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.
Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.
Богатството не се създава с един голям ход.
То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.
Започни с едно малко действие още днес.
Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…
А от това как управляваш парите, които вече имаш.
Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?
ПАРИ
Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират
Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.
По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.
Доходността увеличава натрупванията по личните партиди
Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.
Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.
От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда
Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.
Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.
Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.
Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.
По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.
Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.
Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените
Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.
Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.
Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.
Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.
Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.
От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил
В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.
Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.
Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.
До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.
След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.
Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания
Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.
Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.
Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.
Повече възможности, но и по-голяма отговорност
Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.
По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







