СВЯТ

Неофашистите в ЕС градят военна супердържава до 2030 г.

Published

6 months ago

06/11/2025

Author

На последната среща на върха на ЕС в Брюксел основната тема не бяха икономическите реформи, а войната и климатът.

Както отбелязва Томас Колбе в American Thinker, лидерите на Съюза са обсъдили как „да превърнат изгубената война на Украйна срещу Русия във формална победа“ и как ЕС да стане „военно готов за действие до 2030 г.“ — без реална представа как ще финансира това.

ЕС между война и климат: нова бюрократична ера

Колбе подчертава, че Брюксел се готви не за икономическо възстановяване, а за „фискален удар на освобождението“, който ще даде на администрацията „нов бурен разцвет“. Вместо да се насочи към производителност и инвестиции, Съюзът подготвя мащабен бюджет от €2 трилиона, който да бъде въведен през 2028 г., включващ зелени субсидии и военна индустрия, централизирано координирани от Европейската комисия.

В Германия към това ще се добавят още €50 млрд. годишно от специални фондове, а за разпределението им ще са нужни хиляди нови държавни служители. Според Колбе това ще доведе до „нов шок от дългове, инфлация и по-високи данъци“, които правителствата предпочитат да не споменават пред изнервената общественост.

Срещата на върха потвърди това: позволени са дребни „миниреформи“, но основната линия остава недосегаема.
До 2040 г. ЕС трябва да произвежда климатично неутрална продукция „на всяка цена“ — било чрез принудителен икономически спад, както в Германия, или чрез покупка на CO₂ indulgences (въглеродни индулгенции) от други държави.

Дори остри критици като Мерц остават „лоялни ученици на брюкселската климатична школа“. Заедно с още 19 европейски лидери той предлага ревизия на правилата до края на годината и намаляване на новите регулации до „абсолютен минимум“ — нещо, което Колбе нарича „риторичен спаринг без последици“.

Мерц и илюзията за реформи

Фридрих Мерц, лидер на ХДСАвторът припомня, че германският канцлер Фридрих Мерц пристигна в Брюксел с гръмки изказвания срещу бюрократичната машина на ЕС. През септември той обяви, че „трябва да мушнем пръчка в колелата на брюкселската машина, за да спре“.

Но, както пише Колбе, това е „медиен театър“ — игра на думи за успокояване на малкия бизнес и нарастващото недоволство от свръхрегулациите. „Никой не трябва да очаква истински реформи“, пише той. Преименуването на „граждански доход“ в „основна сигурност“ без никаква структурна промяна показва, че политиката на Берлин е само фасада за защита на брюкселския еко-социалистически курс.

Военна икономика и растящ държавен апарат

По думите на автора, изграждането на европейска военна икономика с Германия като двигател ще доведе до още по-голямо раздуване на държавния апарат. Комбинацията между военен и зелен сектор ще се превърне в „масова програма за обедняване на средната класа“, която вече е „дояна по-безцеремонно от всякога“.

Колбе цитира данни на Бундесбанк, според които директните бюрократични разходи възлизат на около €70 млрд. годишно, а компаниите буквално „се задушават под планини от нови регулации“.

Авторът нарича новата система „приватизирана държавна бюрокрация“ – десетки хиляди регулаторни длъжности, които не произвеждат нищо и не отговарят на пазарни нужди, но тежат като разход върху бизнеса и потребителите.

По официални данни за последните три години регулациите са „създали“ 325 000 нови работни места в средния бизнес — позициите, които медиите наричат „успех на пазара на труда“, но според Колбе са просто „външно обслужване на държавната машина“.

Последиците вече са видими. Анкета сред 240 мениджъри в енергоемки отрасли показва, че 31% от големите компании в Германия прехвърлят производството си в чужбина, а още 42% отлагат или премества инвестиции.

Причините: енергийните цени, свръхрегулацията и търговският натиск от САЩ.

„Нито директорите, нито синдикатите се осмеляват да оспорят климатичния фанатизъм на ЕС“, пише Колбе. Според него брюкселската политика все повече прилича на „сектантски кръстоносен поход срещу икономическата логика“.

Климатичната бюрокрация – последната крепост на властта

AI генерирано изображение: Карта на Европа, обвита в зелени вериги, зад която се вижда Урсула фон дер ЛайенЗа Урсула фон дер Лайен и Европейската комисия климатичната политика е екзистенциална. През годините в Брюксел е изградена „пипала от субсидирана бюрокрация“, чиято власт расте пропорционално на намесата в икономиката.

„Където има климатичен инспектор, там е и Брюксел“, пише Томас Колбе, перифразирайки латинския израз Ubi Brussels, ibi Imperium – „Където е Брюксел, там е империята“.

Той отбелязва и нещо друго: брюкселската власт се разпростира вече и върху дигиталната сфера, чрез контрол върху X (бивш Twitter) и Google, за да „оформи публичния разказ и да заглуши критиката“.

„Ако паниката от CO₂ умре, умира и Брюксел – и те го знаят“, завършва Колбе.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

Related Topics:#thesofiatimes featured trending война корупция политика свят

Up Next

Неофашистите в Брюксел заразяват Европа с кафява чума

Don't Miss

Путин даде нареждане Русия да започне подготовка за ядрени испитания

СВЯТ

Искате нефт и газ и как ще плащате?

Published

5 days ago

26/04/2026

Author

Дмитриев пита: Как ЕС ще плаща за руския газ?

Санкциите срещу руските банки поставят под въпрос бъдещите енергийни разплащания.

Кирил Дмитриев постави важен въпрос за енергийните отношения. Той коментира бъдещите доставки на газ към Европейския съюз. Темата предизвика сериозни дискусии в икономическите среди.

Според него възниква ключов проблем. Как ЕС ще плаща за руския газ при действащите ограничения? Санкциите срещу руските банки усложняват разплащанията.

Дмитриев подчерта, че финансовите канали са ограничени. Това поставя под риск нормалните търговски отношения. Енергийните доставки са силно зависими от тези механизми.

Ключовият въпрос как ЕС ще плаща за руския газ става все по-актуален. Ограниченията за транзакции създават несигурност. Компаниите търсят алтернативни решения.

Някои експерти предполагат използване на посредници. Други обсъждат разплащания в различни валути. Но всяка опция носи допълнителни рискове.

Дмитриев направи и по-категорично изявление. Той заяви, че ЕС може да изпита сериозен недостиг. Според него Европа може отново да търси руски газ.

Така въпросът как ЕС ще плаща за руския газ остава отворен. Той се превръща в част от по-широкия енергиен дебат. Политиката и икономиката се преплитат.

Ситуацията се развива на фона на глобална енергийна нестабилност. Цените на газа остават високи. Доставките са под натиск от различни фактори.

В същото време Европа ускорява диверсификацията. Търсят се нови източници и партньори. Това е опит за намаляване на зависимостта.

В заключение, как ЕС ще плаща за руския газ е ключов въпрос. Отговорът ще определи бъдещето на енергийните отношения. Решенията предстоят в близките месеци.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

СВЯТ

Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Published

5 days ago

26/04/2026

Author

Шефът на МАЕ: Изправени сме пред най-голямата криза и заплаха в историята!

Блокадата на Ормузкия проток тласка света към криза с горивата и инфлация.

Ръководителят на Международната агенция по енергетика отправи сериозно предупреждение. Според Фатих Бирол светът е изправен пред безпрецедентна ситуация. Той заяви, че това е най-голямата енергийна заплаха в историята.

По думите му глобалните доставки вече са силно нарушени. Всеки ден се губят милиони барели петрол. Това създава сериозни рискове за икономиката и индустрията.

Основната причина е блокадата на Ормузкия проток. Това е ключов маршрут за транспортиране на енергийни ресурси. През него преминава значителна част от световния петрол.

Така най-голямата енергийна заплаха в историята вече оказва влияние върху цените. Горивата поскъпват, а инфлацията се ускорява. Пазарите реагират с повишена несигурност.

Особено засегнат е авиационният сектор. Европа разчита силно на доставки от Близкия изток. Сега тези доставки почти са спрели.

Според Бирол, континентът може да изпита недостиг на реактивно гориво. Някои държави разполагат само със седмици резерви. Това може да доведе до ограничения на полетите.

В същото време се търсят алтернативни решения. Очаква се ръст на възобновяемите енергийни източници. Ядрената енергетика също може да получи нов тласък.

Въглищата също могат да се върнат в енергийния микс. Това се очаква особено в някои азиатски държави. Енергийната трансформация може да се ускори.

Най-голямата енергийна заплаха в историята поставя предизвикателства пред правителствата. Необходими са бързи и координирани действия. Устойчивостта на системите става ключова.

В заключение, ситуацията остава критична. Отварянето на Ормузкия проток е решаващо. Без него кризата може да се задълбочи още повече.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 7

СВЯТ

Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Published

5 days ago

25/04/2026

Author

Майкъл Снайдър: Пристигат последните танкери с нефт отпреди войната. А после?

Енергийната криза заплашва глобалните доставки и икономическата стабилност.

Светът е изправен пред критичен момент за енергийната сигурност. Последните танкери с нефт пристигат от Персийския залив. Те са отплавали преди началото на конфликта с Иран.

След тях обаче доставките почти спират. Блокадата на Ормузкия проток ограничава трафика. Това създава сериозни проблеми за глобалната икономика.

Експерти предупреждават за безпрецедентна криза. Според Фатих Бирол светът губи милиони барели дневно. Това е най-голямата заплаха за енергийната сигурност.

В момента държавите използват стратегическите си резерви. Някои разполагат с месеци, други с едва седмици. Но тези запаси не са безкрайни.

Ключовата фраза последните танкери с нефт пристигат описва текущата ситуация. Тя показва, че кризата тепърва ще се усеща. Истинските последствия предстоят.

Проблемите вече засягат и други сектори. Недостигът на гориво влияе върху транспорта и индустрията. Производството също започва да се забавя.

Особено уязвима е авиацията. Цените на реактивното гориво се увеличават рязко. Това води до масови съкращения на полети.

Някои държави са по-добре подготвени. Китай разполага със значителни резерви. Други страни, включително в Европа, са по-уязвими.

Анализатори предупреждават за ефект на доминото. Когато резервите намалеят, кризата ще се задълбочи. Това може да доведе до икономически спад.

Отварянето на Ормузкия проток няма да реши проблема веднага. Разминирането може да отнеме месеци. Възстановяването ще бъде бавно.

Затова последните танкери с нефт пристигат като сигнал за тревога. Светът трябва да се подготви за труден период. Решенията ще изискват координирани действия.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8