Connect with us

АНАЛИЗИ

САЩ положението между „лошо“ и „наистина много лошо“.

Published

on

  • Изявлението на Джером Пауъл. Наистина ли това е поврат в паричната политика на ФРС на САЩ?
  • Федералният резерв се оказва притиснат между „лошо“ и „наистина много лошо“.

На 30 октомври тази година Федералният резерв реши на заседанието си да намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,75-4% годишно. Това е второто намаление на лихвения процент тази година при Доналд Тръмп, 47-ия президент на САЩ; предишното беше през септември, също с 25 базисни пункта.

Писал съм многократно, че още от първия си ден в Белия дом Тръмп започна да настоява Джером Пауъл, ръководителят на Федералния резерв, да намали основния лихвен процент. Тръмп се нуждаеше от това предимно, за да намали огромните бюджетни разходи за обслужване на националния дълг на САЩ. Тръмп понякога прибягваше до заплахи да отрови председателя на Фед и да го принуди да подаде оставка. Джером Пауъл едва реагира на тези заплахи.

Струва ми се, че двете намаления на лихвите от Фед бяха продиктувани не толкова от заплахите на Тръмп, колкото от опасения, че американската икономика може да изпадне в сериозна криза. А решението за понижаване на лихвите беше продиктувано не от Тръмп, а от „господарите на парите“ – банкерите, основните акционери на частния Федерален резерв на САЩ.

Някои анализатори и експерти разглеждат двете намаления на лихвените проценти от Федералния резерв едва ли не като обрат в цялостната парична политика на Федералния резерв. Те заявяват, че е започнал преход от така нареченото количествено затягане (QT) към количествено облекчаване (QE). Никой все още не може да каже колко дълго ще продължи тази фаза на QE. Но въз основа на предишния опит на Федералния резерв може да се предположи, че тя може да продължи с години.

Важен елемент от политиката за количествени облекчения обаче е не само понижаването на основния лихвен процент, но и увеличаването на паричното предлагане в икономиката. На 6 ноември Financial Times публикува статия „Неизбежната политика на прекратяване на количественото затягане“. Авторът Андрю Уифин пише:

„Федералният резерв тихомълком прекрати програмата си за количествено затягане и ние трябва да сме доволни от това. На октомврийското заседание на Фед председателят Джером Пауъл заяви, че „има малка полза от по-нататъшното намаляване на баланса“, който ще бъде замразен на 1 декември.“

Само преди няколко години термините „количествено облекчаване“ и „количествено затягане“ се използваха както в международните, така и в руските медии. След това изчезнаха напълно. И мнозина забравиха какво означават. Нека ви напомня.

Количественото облекчаване (QE) е форма на парична политика, при която централната банка закупува финансови активи (държавни и корпоративни облигации и др.), за да увеличи паричното предлагане. Това е нетрадиционен инструмент, използван, когато традиционните мерки се провалят. Терминът, във връзка с политиката на Федералния резерв на САЩ, е въведен в разгара на световната финансова криза през 2008 г.

Тогава Федералният резерв започва да налива пари в американската икономика, като закупува американски държавни ценни книжа – облигации и менителници. Наред с растежа на паричното предлагане, активите на Федералния резерв също се увеличават.

На 29 октомври 2014 г. на пленарно заседание на Федералния резерв на САЩ е обявено пълно прекратяване на операциите на финансовия пазар, което се счита за официална дата на намаляване на количественото облекчаване в страната. Поради инерция обаче, паричното предлагане и активите на Федералния резерв продължават да нарастват.

Докато активите на Федералния резерв са били малко над 800 милиарда долара в края на 2007 г., до 2017 г. те са се приближили до 9 трилиона долара. В течение на десетилетието активите на Федералния резерв са се увеличили с порядък и съответно паричното предлагане в долари също е нараснало с порядък.

Продължителната практика на количествени облекчения се превърна в постоянен източник на инфлация, а също така имаше леко отслабване на долара спрямо други валути (въпреки че отслабването би било много по-тежко, но много западни страни също прилагаха количествени облекчения, смекчавайки негативното въздействие).

Също така, благодарение на евтините (почти безплатни) пари, множество зомби компании (по същество ефективно фалирали компании, които редовно запушваха дупките си с нови кредити и пари назаем) се задържаха на повърхността. Балоните на фондовия пазар бяха надути от големите и изключително големи корпорации и др.

Благодарение на количествените облекчения, цената на биткойн, други частни цифрови валути и различни цифрови активи започна да се надува диво. С други думи, цялата икономика беше изкуствено надута, създавайки илюзията, че производството расте. Но количествените облекчения произвеждаха само „пяна“.

Около 2017 г. Федералният резерв обяви, че ще възстанови реда в паричната система на САЩ чрез количествено затягане (QT). Това означаваше затягане на паричното предлагане и намаляване на активите на Фед. Между другото, Федералният резерв започна да използва термина „икономическо прегряване“. Те твърдяха, че QT води до „прегряване“ на американската икономика, докато QЕ ще я „охлади“.

Ето как Джулиан Картър опровергава и двете политики на количествени облекчения в публикацията си „Защо количественото затягане на Федералния резерв неизбежно ще се провали“: „Какво е количествено затягане (QT) (и защо всички лъжат за него)? Нека да изясним това.

Повече от десетилетие Федералният резерв (и други централни банки) се занимаваха с „количествено облекчаване“ (QE). Това е стерилен термин за див купон. Те отпечатаха трилиони долари от нищото и ги използваха за закупуване на облигации, изпращайки цените на активите – акции, недвижими имоти, криптовалути, всичко – стремглаво в небесата.

Разбира се, беше забавно. Всички се чувстваха богати. Сега обаче вече имаме махмурлука: неконтролируемата инфлация. Така че Федералният резерв трябва да „направи нещо“. И едиственото „нещо“ – това е количественото затягане (QT).“

Количественото затягане (QT) ще бъде осъществено предимно чрез прекратяване на покупките на нови ценни книжа от Федералния резерв. Обратното изкупуване на ценни книжа, държани от Министерството на финансите в баланса на Федералния резерв, води до получаване на главницата на дълга от Федералния резерв.

Този доход няма да бъде реинвестиран в нови ценни книжа, както беше преди (т.е. няма да има замяна на стари ценни книжа с нови). Възможна е и продажба на непогасени дългови ценни книжа, което допълнително намалява баланса на Федералния резерв и общото парично предлагане.

QT включва и регулиране на лихвения процент по резервите на търговските банки – промяна на лихвените проценти, плащани по резервите, които банките държат във Федералния резерв. Чрез повишаване на тези лихви централната банка насърчава търговските банки да държат резервите си, вместо да ги отпускат назаем, което допълнително намалява паричното предлагане.

Разбира се, количественото облекчаване (QE) е много по-лесно за Федералния резерв и по-приятно за почти всички потребители на пари. Може да се сравни с приятна разходка по хълм. От друга страна, количественото затягане (QT) изискваше много усилия от страна на Федералния резерв и беше голям източник на дискомфорт за всички потребители на пари. Все едно се изкачваш по стръмна планина. И много хора могат да паднат от тази планина и да се провалят в бездната.

Федералният резерв следваше политика на количествено затягане (QT) от 2017 до 2019 г. и от 2022 до 2024 г. През 2020-2021 г., поради пандемията от COVID-19, Федералният резерв беше принуден рязко да прекрати QT и да се върне към количественото облекчение (QE). Като цяло, периодът на QE продължи приблизително 12 години, докато периодът на QT продължи по-малко от шест години.

Днес балансовата сума на Фед (или стойността на неговите активи) е приблизително 6 трилиона долара. Това означава, че е намаляла само с една трета от пика си. Виждаме, че макар да е лесно да се пусне джина от бутилката, е почти невъзможно да се върне обратно.

Федералният резерв се оказва хванат между „лошо“ и „наистина лошо“. Избор между заплахата от инфлация и заплахата от рецесия. И не знае кое е по-опасно. И затова и редува QE и QT. Някои експерти обаче смятат, че QE се превръща в „норма“, а QT е просто „въздишка“, кратка пауза за „охлаждане“ на прегрята икономика. Ето какво мисли Джулиан Картър, цитиран по-горе, за QT:

„Количественото затягане е великият, необходим спектакъл на нашето време. Те трябва да се преструват, че се борят с инфлацията, защото са я причинили. Трябва да се преструват, че контролират ситуацията. Но не е така. Не могат. Системата е пациентът, а „лекът“ е отровата. Те ще затягат, докато пациентът не изкрещи, и след това ще обърнат курса. Запомнете думите ми. Печатната машина сега просто се охлажда. Не е счупена.“

Нека ви напомня, че през 20-те години на миналия век американската икономика преживяваше това, което сега се нарича „прегряване“. И от пролетта на 1928 г. Федералният резерв започна да затяга гайките, като систематично повишаваше лихвените проценти.

Вярно е, че тогавашният председател на Фед, Рой А. Йънг, все още не познаваше термина „количествено затягане“. Това кулминира в паника на Нюйоркската фондова борса през октомври 1929 г. Тази паника предизвика най-дълбоката икономическа криза на миналия век, първо в Съединените щати, а след това и в други страни.

Очевидно настоящият председател, Джером Пауъл, усети, че американската икономика е на ръба на колапса, както беше през 1929 г., и затова се въздържа от използването на количествено облекчаване.

Нека се върна към статията на Андрю Уифин във Financial Times. В нея се отбелязва, че от 1 декември тази година „Фед ще реинвестира постъпленията от обратното изкупуване на държавни облигации на стойност 4 трилиона долара в краткосрочни бонове и ще продължи да изкупува ипотечни облигации както обикновено, като също така реинвестира постъпленията в краткосрочни бонове“.

Това означава, че Федералният резерв ще поддържа баланса си на сегашното си ниво от приблизително 6 трилиона долара. Джером Пауъл не е дал никакви обещания или дори намеци за намаляване на баланса на Фед и следователно на паричното предлагане. Както отбеляза авторът на статията, обявено е само „замразяване на намаляването на баланса на Фед“.

Предвид това, не бих прибързал да заключа, че паричната политика на Федералния резерв е започнала да се насочва към количествено облекчаване. Има обаче основания да се смята, че Федералният резерв няма да може да поддържа баланса си на 6 трилиона долара за дълго. Признаците за предстояща рецесия са твърде ясни. На 2 декември, в интервю за CNN, министърът на финансите Скот Бесент призна, че жилищният сектор и някои други сектори на американската икономика вече са в рецесия.

Между другото, дори самият председател на Федералния резерв не изключи възможността „замразяването на баланса“ да не е единственият вариант. На 31 октомври Джером Пауъл заяви: „В един момент резервите трябва да започнат постепенно да се увеличават, за да съответстват на размера на банковата система и икономиката.“

Някои експерти смятат, че „замразяването на баланса“ ще бъде краткотрайно. Според Марко Казираги от Evercore ISI, Федералният резерв ще забави разширяването на портфолиото си от държавни ценни книжа от началото на следващата година, а балансът на Федералния резерв ще нараства с 20 милиарда долара на месец.

Това означава, че количественото облекчаване ще започне не на 1 декември тази година, а вероятно на 1 януари следващата година. Като спаси Америка от рецесия, Федералният резерв ще изостри други проблеми и заплахи. Разбира се, най-очевидният от тях е инфлацията. Възможно е и по-нататъшно отслабване на щатския долар.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

https://www.youtube.com/watch?v=STWIWOKEueM&t=428s

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

https://www.youtube.com/watch?v=5Uj7a76ZtA8

 

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

on

By

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

 

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Сега какво е по-различното?

Published

on

By

Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен

Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.

За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.

Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.

Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.

Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.

В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.

Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.

Continue Reading

АНАЛИЗИ

Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries

Published

on

By

Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.

Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.

Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.

Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.

Защо руснаците пазаруват във Wildberries?

Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.

Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите

След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.

За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.

Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.

Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.

Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?

Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.

Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.

В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).

Continue Reading

България

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Пазарът на труда се обръща

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане. Те...

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни...

БЪЛГАРИЯ3 weeks ago

Иран ни предупреждава

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Радев правилно се отказа от “Коалицията на желаещите”

Радев: Няма нищо страшно една държава да отстоява националния си интерес в ЕС. За първи път България се заявява открито...

БЪЛГАРИЯ4 weeks ago

Краставиците нагоре, доматите – надолу

Разнопосочни движения на цените на едро на основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци отчита Държавната комисия по стоковите борси и...

СВЯТ

СВЯТ3 weeks ago

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“ Публицистът и анализатор...

СВЯТ3 weeks ago

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено. Тези...

СВЯТ3 weeks ago

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата Кубинският президент Мигел...

СВЯТ3 weeks ago

Шест години след превръщането на „Света София“ в джамия: какво се промени?

Шест години след като храмът „Света София“ в Истанбул престана да бъде музей и отново стана джамия, споровете във връзка...

СВЯТ3 weeks ago

Тръмп на вечеря с медии: Някой изобщо разбира ли тази проклета глупава реч, която са ми написали?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отправи редица нападки към политическите си опоненти по време на речта си на вечерята на...

ПОЛИТИКА

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Защо ние сме “длъжни” да си изпълняваме “ангажиментите” а САЩ, не?

ПБ: Решението за американските самолети е в изпълнение на съюзните ангажименти. Проектът на решение, гласуван от Народното събрание, с което...

ПОЛИТИКА3 weeks ago

Тръмп отново си забрави хапчетата, пак започна да бълва лъжи …

Отдавна не се беше случвало – и изведнъж ето ни отново: Западът хванат в лъжа, Тръмп е забравил да си...

ПОЛИТИКА1 month ago

Радев предлага промени в избирателния кодекс

„Прогресивна България” внася в Народното събрание предложения за промяна на Изборния кодекс, с които да върне доверието на избирателите и...

ПОЛИТИКА1 month ago

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия

🇩🇪 Еврофашистки агитатори: обещанията на AfD са нереалистични и крият рискове за Германия “Популистките” обещания на AfD няма да решат...

ПОЛИТИКА1 month ago

Пеевски получи нов кабинет в парламента

Делян Пеевски вече има нов кабинет в Народното събрание. Председателят на парламентарната ОПГ на ДПС се е преместил от стая...

Най четени