ПОЛИТИКА
Геополитически катаклизми променят политичесдкия ред
- Геополитическо земетресение: какво казва новата доктрина на Тръмп
- Демонизирането на Иран е в основата на израелската политика.
- Осъзнаване накара саудитците да решат да диверсифицират връзките си или, по-просто казано, да започнат да се отдалечават от зависимостта си от Съединените щати.
В ново изявление бившият президент Доналд Тръмп сигнализира, че САЩ под негово управление няма да следват стария курс към Украйна и Европа. Той поставя въпроса за цената на подкрепата за Киев, ролята на Европа и нуждата от нов баланс в отношенията с Русия. Изказването му предизвика незабавна реакция както във Вашингтон, така и в европейските столици.
Доналд Тръмп си взе почивка от поглаждането на „Южното копие“ – плана за операции срещу Венецуела – и обмислянето на следващия ход на украинския фронт, за да получи „високоуважаван, дългогодишен добър приятел“. Няма значение, че старият му приятел е наполовина по-млад от него, но несравнимо по-богат. Гостът обеща да инвестира трилион долара в американската икономика, сума, обещана досега само на акционера Илон Мъск.

Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман не е бил в Белия дом от седем години – последното му посещение в Америка беше преди убийството на журналиста Хашоги, за което беше лично обвинен. Този път той доведе със себе си футболна звезда (Роналдо играе за саудитски клуб) и взе папката с договори за F-35 и атомна електроцентрала, заедно със статута на основен съюзник на Съединените щати извън НАТО.
Но най-важното е, че Тръмп увери лидера на най-богатата страна в ислямския свят, че тя никога не е била в по-голяма безопасност от сега. Но в Близкия изток няма достатъчно сигурност за всички – и ако на саудитците добавят още малко, то за сметка на кого?
На пръв поглед водещият кандидат тук е Иран, който беше подложен на израелски и американски бомбардировки тази година. Шиитският Иран отдавна е представян като основна заплаха за сунитското кралство, въпреки че преди Ислямската революция двете съседни страни са имали приятелски отношения и са били близки съюзници на Съединените щати.
Саудитците са тясно свързани със Съединените щати от средата на 40-те години на миналия век, откакто Рузвелт сключва сделка „петрол срещу сигурност“ с крал Абдулазиз: американците добиват петрол, гарантирайки защитата на кралството. В същото време те го защитават и от собствените си геополитически съперници, особено руснаците.
И докато Иран и при шаха имаше нормални отношения със СССР, за саудитците Москва беше огнище на вълнения и революции в ислямския свят и основен атеист; между нашите страни дори нямаше дипломатически отношения.

След 1979 г. Иран започва да разпространява ислямската революция сред масите и обявява Съединените щати за „Великия Сатана“, докато саудитците остават под американския военен чадър. Подкрепата им за Ирак, който е във война с Иран, не води до нищо – войната завършва наравно и скоро американците насочват вниманието си към Ирак, който се „разгърна“ в Кувейт.
Те го довършват през 2003 г. – и последиците от разпадането на обединен Ирак започват да се разпространяват в целия регион. Саудитците се притесняват: американските гаранции за сигурност са довели до пожар, бушуващ точно на техните граници, докато Иран не само остава невредим, но всъщност засилва позициите си. Нещо не е наред с американската защита на нашата сигурност, смятат в Рияд.
След това дойде Арабската пролет, вълненията в съседен Йемен – и изключително важната за саудитците – Сирия, пожарът на ИДИЛ. Регионът се превърна в американско феодално владение, но това не подобри сигурността дори на Саудитска Арабия, толкова близка на Съединените щати.
Това осъзнаване накара саудитците да решат да диверсифицират връзките си или, по-просто казано, да започнат да се отдалечават от зависимостта си от Съединените щати. До 2013 г. тази решителност узря и след като Съединените щати отказаха да ударят Асад (което беше възприето в Рияд като предателство), тя стана необратима. Започна сближаване с Китай и Русия, което се ускори след възкачването на Салман, бащата на принц Мохамед, на трона през 2015 г.
Както Москва, така и Пекин бяха заинтересовани от помирението на саудитците и иранците, защото искаха да изградят тесни връзки с двете страни на Персийския залив. Напрежението между Рияд и Техеран обаче е от полза само за Съединените щати, или по-скоро за техния близкоизточен филиал – Израел.

Демонизирането на Иран е в основата на израелската политика, насочена към оправдаване на военна агресия срещу Ливан, Сирия и всяка друга арабска страна, която не е съгласна с израелската хегемония. Страхът от иранската заплаха, според плана на Нетаняху, е трябвало да сближи Саудитска Арабия с Израел, а най-безразсъдните вашингтонски стратези дори измислиха план за „Близкоизточно НАТО“ с откровено антиирански уклон и включващ Израел и Саудитска Арабия.
Но самата основа на тази идея – „иранската заплаха“ – беше невярна и през пролетта на 2023 г. саудитците успяха да постигнат споразумение с иранците за възстановяване на дипломатическите отношения. Най-важното е, че това беше направено чрез китайско посредничество. Само шест месеца по-късно Хамас започна атака от ивицата Газа срещу Израел.
Често се твърди, че това е било отчасти подхранвано от желанието на палестинците да провалят израелско-саудитската сделка: уж принц Мохамед е бил готов да се присъедини отново към Авраамовите споразумения и да установи дипломатически отношения с еврейската държава.
Но няма сериозни доказателства за подобни планове от страна на саудитците, както и за признаването от тях на Израел. Предвид пълната безизходица по палестинския въпрос, всичко това изглежда невъзможно. И ще е още по-невъзможно сега, след геноцида, извършен от Израел в Газа.
Да, Газа вече ще бъде ефективно разделена на две части – едната, която Израел ще продължи да окупира, докато другата ще бъде окупирана от сили на няколко ислямски държави под ръководството на САЩ. Саудитска Арабия също ще осигури средства за възстановяването на Ивицата, но плановете за саудитско признаване на Израел може да бъдат отложени.

И не само това: Съединените щати наистина започват да променят политиката си спрямо Израел. Тръмп иска да убеди принц Мохамед, че Съединените щати, както направиха преди 80 години, ще станат гарант за сигурността на кралството – оттук и договорът за изтребители F-35 (в момента само Израел ги има в региона) и трансферът на граждански ядрени технологии.
Последното е и стъпка към потенциално придобиване на ядрени оръжия: като се има предвид, че Израел отдавна ги притежава и Иран може да се сдобие с тях (с бомбардировките си Съединените щати биха могли да принудят Техеран да отмени забраната си за производство на бомби), саудитците няма да стоят настрана.
Саудитците не разчитат на американски ядрен щит, така че в крайна сметка ще изградят свой собствен. Засега те са сключили отбранителен пакт с Пакистан, въоръжен с ядрено оръжие. Но те със сигурност ще приемат всички възможни гаранции и оръжия от американците.
Така Тръмп се превръща в Рузвелт, а Мохамед в дядо си Абдулазиз: на Саудитска Арабия е обещано всичко, което Съединените щати имат, в замяна на огромни инвестиции (от приходите от петрол) в САЩ. Вашингтон отново назначи саудитците за своя „любима съпруга“ в Близкия изток. За сметка на Израел? Че какво Израел? Той дори не беше на картата преди 80 години, когато беше подписан пактът между САЩ и Саудитска Арабия.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Запада заскимтя пред Кремъл
Путин допусна още едно обаждане. Европа се опитва да се върне към преговорите, където не присъства.
На сутринта на 27 октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре се обадиха на Владимир Путин. Разговорът е осъществен в Хелзинки по инициатива на двете скандинавски столици и, както подчерта офисът на Стуб, в координация с Киев.
Веднага след това и двамата се обадиха на Зеленски.
Кремъл потвърди разговора и публикува собствено изявление. Путин напомни на събеседниците си за коренните причини за конфликта, оцени ситуацията в зоната на СВО и говори за хуманитарната операция в Олешки, Херсонска област, и временното прекратяване на огъня.
Страните приветстваха споразумението за тристранни преговори в Абу Даби и се съгласиха да поддържат директни контакти по телефона.
Последният ред е основното заключение. Европейците се обадиха сами, изслушаха руската позиция и получиха съгласие да продължат да се обаждат.
За Хелзинки и Осло това вече е дипломатически успех.

Защо се обаждаш, ако не си поканен?
Седмица преди разговора стана ясно, че Европа няма да присъства в Абу Даби, където преговарящите екипи на Русия, САЩ и Украйна ще се срещнат на техническо ниво през ноември. Специалният пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, посети Путин в Санкт Петербург на 21 октомври и Кремъл се съгласи да възобнови преговорите в този тристранен формат.
На 25 октомври помощникът на президента Юрий Ушаков уточни, че дискусиите ще се проведат с цяла Европа, но ноемврийският кръг ще остане тристранен.
Междувременно европейското издание Politico описа как Брюксел търси „главен преговарящ“ с Путин. Споменаваха се различни кандидати, от Мерц до Драги, но Стуб се очерта като единствения фаворит.
Чешкият президент Петър Павел също призна нещо неприятно. Путин не смята ЕС за партия и не разговаря нито с фон дер Лайен, нито с ръководителя на европейската дипломация Калас, нито с Макрон.
Москва реагира бързо и остро на тези усилия. Дмитрий Песков заяви, че посредничеството на Стуб е възможно, ако той не повтаря европейската позиция.
Условието беше заявено преди разговора и разговорът протече точно в рамките на тези параметри. Стуб и Стьоре изрично уточниха, че говорят от името на своите страни, а не на Европа като цяло.
Лапсусът не е случаен. Според украинските медии европейците все още нямат мандат за вземане на решения, а руската страна не желае да ги види на първата среща в Абу Даби.
Киев се опитва поне да добави представител на ЕС на масата за преговори и да премести срещата с една седмица по-рано. Засега без успех.
План, написан още през лятото
Този призив не е импровизиран. На 23 юли европейският клон на фондация „Карнеги“ (определяна за нежелана организация в Русия) публикува текст с красноречиво заглавие „Защо Европа трябва да вземе руската дипломация в свои ръце точно сега“.
Авторът директно идентифицира движещата сила зад европейската тревожност: страхът, че пратениците на Тръмп ще постигнат споразумение с Путин, пренебрегвайки главите на европейците.
И там имаше рецепта. Коалицията от европейски спонсори на Украйна трябваше да номинира свой собствен пратеник, а Франция, Германия и Великобритания вече търсеха свои собствени канали за връзка с Кремъл, които не минаваха през Белия дом.
Основната идея на този текст е нещо друго. Европа, според автора, вече не трябва да търси посредничество. Тя трябва да защитава интересите, които съвпадат с тези на Киев или надхвърлят тези на Киев.
Средствата, чрез които тези интереси ще бъдат подкрепени, са заявени директно. По-голямата част от очакванията на Москва от преговорите са уж в ръцете на Европа: отмяна на санкциите, вето върху разполагането на войски на НАТО и ограничения върху военната помощ за Украйна.
Пътят към това Кремъл да разговаря с европейците е очертан в три точки: повече подкрепа за Киев, по-голям натиск върху Русия и по-бързо превъоръжаване.
С други думи, европейският канал към Путин не беше замислен като път към мир, а като инструмент за принуда. Беше необходим пратеник, който да представи на Москва условия, подкрепени с оръжия за Киев, санкции и превъоръжаване, и да запази тези козове, преди американците и руснаците да успеят да ги изиграят без Европа.
Три месеца по-късно този сценарий беше изпълнен почти дословно. Имаше двама пратеници, и двамата от Севера, и двамата бяха призовани в час, договорен с Киев.
Какво ще стане без европейците?
Докато Европа търсеше преговарящ, преговорите между САЩ и Русия бяха напреднали значително. Френският вестник „Le Monde“ описа среща на 9 октомври, на която Витков предложил на украинската делегация „план за регионален просперитет“, включващ пълното възобновяване на транзита на руски газ и петрол за Европа през Украйна.
Същия ден Тръмп обяви закупуването на близо пет милиона тона руско дизелово гориво и поиска Киев да спре атаките срещу руски рафинерии.
Според същия вестник, специалният представител на президента Кирил Дмитриев настоятелно призовава екипа на Тръмп да сключи икономически сделки още преди края на военните действия: енергетика, авиация, редкоземни метали и изкуствен интелект.
Сделката за дизел в Москва се разглежда като начало. Европа научи за нея от пресата.
Именно на този фон дойде призивът от Хелзинки. Европейците почувстваха, че губят не само място на масата за преговори, но и статута си на страна, с която трябва да се съобразяват.
Така че те наваксват: обаждат се сами, викат Зеленски обратно, подчертават важността на деескалацията и ясно заявяват, че са готови за директен контакт.
Кремъл прие тази готовност, но при свои собствени условия. Путин припомни коренните причини за конфликта – разширяването на НАТО и статута на Украйна, които Москва обсъждаше още отпреди 2022 г.
Форматът е определен. В Абу Даби се водят преговори между Русия, Съединените щати и Украйна.
Европа прави телефонен разговор. И чака да ѝ бъде позволено да се обади отново.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПОЛИТИКА
Вътрешнополитически битки в Полша
- Президента сам си пробива път през тълпата.
- Фашиста Туск подкрепян от Брюксел се опитва да заеме властта.
По неизвестни причини, днес полската евродепутатка Ева Зайчоконская-Герник е публикувала в своя профил заповед за отстраняване на Доналд Туск като премиер на Полша.
В това нейно разпореждане пише, че веднага трябва да му се отнемат и институционалните права да ръководи силите за сигурност на Полша.

Нейната заовед-разпореждане е публикувана в почти всички централни полски медии.
Пускам ви фотокопие на това разпореждане,което,според полската Конституция,няма юридическа сила и не може да бъде изпълнено.Но то навярно ще даде началото на нова буря в Полша-това ще проличи в следващите дни.
Ева принадлежи към дясноконсервативната конструкция “Конфедерация” – политическите полски наблюдатели смятат,че в следващите дни до крайност ще се изостри политическия конфликт между двете главни полски политически групи- “тръмписти” и “глобалисти”.

Накрая само ви припомням,че и премиерът Туск , и президентът Навроцки са си крайни русофоби и омразата към Русия е единствената им допирна точка…
На последната снимка е Ева Герник-последната засега в нейния профил във Фейсбук.Снимката и е от нейното участие в защитата на Конституционния съд и отбраната му от силите,изпратени от Доналд Туск…
ПОЛИТИКА
Предполага се, че Радев започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски
Радев (с благословията на САЩ, всеки, който завършва военна академия в Щатите трябва задължително да подпише за агент) започна да разглобява феодалната мрежа на Пеевски точно преди изборите в неделя и преди избора на ВСС в събота.
А притиснатият до стената Делян отвръща хаотично с последната бухалка, която все още контролира в София (СГП и Ваня Стефанова), като хвърля Божо на амбразурата, за да прикрие собствения си разгром в Белица и Кърджали.
Във последните 2-3 дни Радев (през МВР и ДАНС) удари три кмета на Пеевски – Димитър Гавазов (Сунгурларе) и Радослав Ревански (кмет на Белица, зам.-председател на ДПС и личен „ковчежник“ на Пеевски), а тази сутрин полицията прибра и кмета на Кърджали Ерол Мюмюн.
Доскоро Пеевски държеше цялата прокуратура като монолит и МВР не можеше да задържи негов човек за повече от 24 часа.
Вчера и днес обаче Окръжна прокуратура – Бургас (оглавявана от Георги Чинев, който в събота е кандидат за член на новия ВСС!) демонстративно мина към Радев, повдигна обвинения за търговия с влияние и поиска постоянен арест за Ревански и Гавазов.

Затова вчера Радев триумфално обяви на Министерския съвет: „Най-сетне се намериха смели прокурори на окръжно ниво! Ще стигнем до върха на олигархичната пирамида!“.
С този ход 3 дни преди изборите Радев прави мощен предизборен пиар за своята кандидатка (Йотова).
Пеевски обаче все още държи върха на прокуратурата в София (Софийска градска прокуратура) и заместничките на Сарафов: и.ф. главния прокурор Ваня Стефанова (чийто 6-месечен мандат изтича днес!) и поемащата поста от утре Магдалена Лазарова (избрана навремето във ВСС директно от парламентарната квота на ДПС!).
Затова в паниката си днес сутринта щабът на Пеевски задейства Стефанова в последния ѝ работен ден.
Папката на Божо стои готова на бюрото на Стефанова от 1 септември (когато самият той поиска да му свалят имунитета). Тя я вади точно в часа, в който арестуват кмета на Кърджали!
Новината създава внушението, че прокуратурата е разкрила нещо ново срещу Божанов и той се крие зад имунитет, но истината е точно обратната. Това не е ново дело, а старото, скалъпено обвинение от март 2025 г., още тогава когато Сарафов за пръв път му поиска имунитета, Божо сам се отказа от него в първия възможен ден, за да влезе делото в съда и да катастрофира там.
Прокуратурата умишлено бави топката близо два месеца и и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова внася искането точно днес, в последния си работен ден на поста и буквално 3 дни преди първия тур на президентските избори в неделя!
Единствената цел е медиите да гръмнат три дни преди вота със заглавието „Прокуратурата поиска имунитета на Божидар Божанов“. Преди минути Божо обяви, че още днес отново подписва отказа от имунитета си.
Самото обвинение е пълна бутафория. В обвинителния акт няма подкуп, откраднати пари или присвояване. Обвиняват го по чл. 282 от НК („престъпление по служба“), че през май–юни 2022 г., като министър на електронното управление, бил дал на директора на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ флашка с техническа спецификация за обществена поръчка за 18 млн. лв., с което уж нарушил вътрешните правила на министерството.
Цялата история беше пришита към внезапните „спомени“ на следващия министър Александър Йоловски.
Божо се държи адекватно и не плаче по студиата, не се крие зад депутатската банка и не търси задкулисни сделки за имунитета си, а сам ги предизвиква да внесат искането, за да ги освети в съдебната зала. В съда това обвинение с „флашката“ ще се разпадне с грохот, защото е юридически абсурд.
—–
Три дни преди президентските избори и два дни преди съботното гласуване за нов ВСС, два силови клана си разменят удари с държавни институции като с винкели на селски събор.
Радев ползва ГДБОП, ДАНС и преориентиращи се окръжни прокурори, а притиснатият до стената Пеевски отвръща с единствената бухалка, която все още контролира – отиващата си днес Ваня Стефанова.
А вие в неделя отново си изгладете празничните дрехи и отидете гордо да упражните правото си на глас, за да попълните статистиката в мафиотската война.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ4 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







