ПАРИ

Фирми вече се изнасят в чужбина заради вдигането на осигуровките и данък “дивидент”

Published

8 months ago

23/11/2025

Author

Какъв е проблемът с уж малкото увеличение на данъците и осигуровките? Проблемът е, че то се случва без никакво обсъждане и въпреки многократните обещания от страна на управляващите, че няма да има увеличение на данъчно-осигурителната тежест (записано и в съответните стратегии). Вместо това данък “дивидент” се увеличава със 100%!

Всеки предприемач си прави планове на база държавния бюджет, производствените разходи и крайните цени на стоките и услугите, както и на пазарния сегмент, на който ги реализира. Следователно, корпоративните прогнози стъпват върху официалната информация на държавните власти, която сега се променя в последния момент.

Бизнесът отдавна си е направил бюджетирането и планирането за развитие и инвестиции през 2026 г. Заложил е увеличение на минималната заплата с приблизително 15% и оттам – на всички заплати. В последния момент обаче върху вече увеличените заплати разходите нарастват от днес за утре с допълнителни минимум 5% спрямо заложените. Нарастват данъци и всякаки държавни такси, които са свързани с минималната заплата. Осигуровките в момента са над 40% и увеличението с 2 процентни пункта всъщност е увеличение от 5% спрямо сегашните суми. Независимо дали има печалба или не, предприемачът е длъжен да плаща осигуровките на служителите си всеки месец.

Какви са последиците от увеличението на цената на труда?

Повишение на крайните цени на стоките и услугите за домакинствата, което води до общо поскъпване на разходите за живот на всички;

Позициониране на България, която изнася основно услуги, като неконкурентна държава спрямо преките ѝ конкуренти – Гърция, Румъния, Хърватия и др.

Оттегляне на чуждестранни инвестиции в ключови за развитието на България сектори като ИТ, който е представен у нас основно чрез аутсорсинг компании;

Изгонване на дигиталните “номади”, които са висококвалифицирани специалисти. Те печелят средствата си като подизпълнители на чужди компании и си харчат парите в България, като по този начин стимулират растежа на българската икономика.

В същото време нарастват наеми на офиси, консумативи, има увеличени разходи за софтуер във връзка с влизане в еврозоната и т. н.

Законът за въвеждане на еврото не позволява на предприемачите, които работят с крайни потребители, да вдигат цените си. Политиката на държавата да се противопостави на спекулативното увеличение на цените се изразява в съвместни проверки от страна на НАП и КЗП, съпроводени със санкции. В резултат разходите нарастват, но бизнесите не могат да вдигат цените с повече от 3-4%, колкото е официалната инфлация, тъй като има люти глоби, ако това не се спазва.

Всичко това ще увеличи броя на фалиралите бизнеси. Това са хора и домакинства, които вместо да генерират доход и БВП, ще започнат да тежат на фондовете за социално осигуряване и подпомагане. Държавата няма да получи повече данъци от фалирали фирми и ще изплаща обезщетения на съкратените служители. Дори ако осъзнае грешката си, възстановяването на бизнесите ще отнеме време.

Отделен проблем е създаването на вълна от бизнеси, които мигрират в чужбина заради неизгодните условия и проблеми със средата у нас. Свободата да се обменя информация е предпоставка за всеки, който е доволен или недоволен от средата, да сподели в собственото си бизнес лоби какво се случва в България и по този начин да предизвика лавинообразно изнасяне на бизнеси към юрисдикции с преференциални данъчни режими.

България с 10% корпоративен данък и 5% данък “дивидент” се позиционира като юрисдикция с преференциален данъчен режим и желана дестинация от страна на много компании. Към момента, ако се приемат реформите в бюджета за увеличаване на данъците, България губи този статут заедно с всички ползи от него.

Вече имаме няколко партньори, които изнасят бизнеса си в друга държава. Ще изгубим и тези данъкоплатци. Дори ако данъците са сходни, в други части по света има предсказуемост и по-малка бюрокрация.

Преди 15 години България се рекламираше като дестинация с ниски данъци, висококвалифицирана и достъпна работна ръка. Сега има остър недостиг на служители. Предприемачите, ако изобщо успеят да намерят служители, трябва да се примирят с факта, че работната ръка нито е висококвалифицирана, нито е достъпна. Причината за това са високите разходи за живот, които налагат и високо заплащане на труда. За всеки служител по трудов договор, работодателят плаща 45-50% осигурителна тежест.

Например, ако аз плащам 3500 лв. чисто нетно възнаграждение на един работник (защото хората реално се вълнуват колко пари влизат в джоба им на практика, а не какво пише в закона), аз като работодател имам преки разходи за данъци и осигуровки за този служител плюс неговата нетна заплата (т. нар. фонд работна заплата) в общ размер на общо над 5000 лв. Тази пропорция стремглаво се увеличава в последните 5-7 години в ущърб на работодателите, увеличавайки изкуствено цената на труда, без реално да увеличи нетната сума, която всеки работник ще сложи в джоба си. Напротив. Същата намалява директно от увеличението в удръжките и от инфлационните процеси, които се създават изкуствено заради тези увеличения.

Ето така губим и последните ни конкурентни предимства като дестинация с ниски данъци.

От страна на разходите, заложени в бюджета, не се забелязват реформи. Вместо това се раздуват разходите за заплати и бонуси, като се разкриват допълнителни работни места при прогресивно намаляващо население.

Тенденцията е дискриминационна, защото всички увеличения и реформи засягат една единствена конкретна група в България – собствениците на дребен и среден бизнес, които не са политически представени по никакъв начин. Партиите, които уж са “десни” и би трябвало да представляват техните интереси, всъщност повече от десетилетие гласуват дискриминационни закони и провеждат дискриминационни политики, което е в разрез с общата идеология на ЕС за равенство и недискриминация.

Относно “ниските” данъци в България

Когато се сравнява общата данъчно-осигурителна тежест в България с общата данъчно-осигурителна тежест в развитите европейския държави, много погрешно се прави сравнение между максималната данъчна ставка в съответната държава (с която се облагат много малък процент от хора) и 10% данъчна ставка в България, с която се облагат доходите на всички. В повечето държави има висок необлагаем минимум, т.е. 0% данък до определена сума, но никой не сравнява нашата данъчна ставка от 10% с 0% в чужбина.

Общата данъчно-осигурителна тежест в България е около 50%, което изобщо не е ниско за региона. Ако средният българин работи по трудов договор, има къща и кола, спестява малко и консумира гориво, цигари и алкохол всеки месец, това означава, че плаща:

– около 33% осигуровки;

– 10% данък;

– 20% ДДС като част от повечето разходи;

– акцизи като част от разходите за гориво, цигари и алкохол; и

– данъци върху къщи и коли.

Всичко това прави около 50%, и то без да са взети предвид плащания за мита,
продуктови такси, такси за битови отпадъци и т.н.

Проблемът с бюрокрацията

Данъчната бюрокрация в България е тежка, особено за малкия бизнес.

Ще дадем пример със самоосигуряващите се лица (т. нар. фрийлансъри). Това са съдружници в малки фирми, свободни професии като адвокати, счетоводители, архитекти, консултанти, ИТ специлиасти и т. н., които сами подготвят и подават всички свои осигурителни и данъчни декларации. Това би трябвало да е най-леката форма за извършване на самостоятелна икономическа дейност в България.

Едно самоосигуряващо се лице в България, което има и ДДС регистрация, подава поне следните декларации на година:

– 12 броя декларации за ДДС (месечни декларации за ДДС се подготвят и подават дори в месеците, в които няма никакви покупки и продажби);
– поне 4 за данък върху доходите;
– между 2-12 за осигуровки (в зависимост от това как се осигурява съответното лице).

Към НАП се извършват и следните плащания:

– 12 за ДДС;
– 4 за данък върху доходите;
– 36 за осигуровки.

Това са общо между 18 и 28 декларации и около 50 отделни плащания на година. Всеки може да си представи колко много човекочасове са това. И това е най-леката форма на отчитане в България (т.е., без задължително водене на счетоводство).

Предприятията (еднолични търговци и търговски дружества) са длъжни и да водят счетоводство. В чужбина отчетността на такива лица е доста по-лека
(например, в Германия за малките бизнеси има тримесечни или дори годишни ДДС
декларации).

Готвят се и спорни промени в ЗДДС

Покрай дискусиите за държавния бюджет Министерският съвет е внесъл в Народното
събрание и предложения за промени в Закона за ДДС. На пръв прочит се виждат
няколко притеснителни неща за малкия бизнес.

Целият режим на различните видове задължителни регистрации по Закона за ДДС се променя из основи, като причината са промени на европейско ниво. Новите правила обаче са около 20 страници на А4 формат, а уж са създадени за малкия бизнес. Това неминуемо води до допълнителни разходи за консултации на тези лица.

Досега малките местни фирми гледаха към края на всеки месец оборота си за последните 12 месеца и ако са минали прага, можеха да подадат заявление за регистрация до 7-о число на следващия месец. Съответно, започваха да облагат с ДДС своите продажби, след като бъдат регистрирани по Закона за ДДС.

Сега тази проверка трябва да се прави буквално всеки ден, защото заявлението за регистрация трябва да се подаде в 7-дневен срок от минаването на прага. Датата на регистрация също ще се счита за датата, следваща датата на надвишаване на прага. Това може да доведе до масови глоби на малкия бизнес за късна регистрация по Закона за ДДС.

*Авторите са данъчни консултанти. Марина Мучакова е управител на счетоводна къща “Веста Консулт” и обучителен център “Крипто Академията”. Христо Петров е управител на счетоводна къща “Голдън вижън”, а адвокат д-р Тюркер Моллахасан е специалист по търговско и данъчно право. Коментарът им е по проекта за Бюджет 2026.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

https://www.youtube.com/watch?v=STWIWOKEueM&t=428s

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

https://www.youtube.com/watch?v=5Uj7a76ZtA8

Up Next

От догодина държавата управлявана от мафията ще ни краде по още 55 лв.

Don't Miss

Китай изкупува злато, САЩ потъват в дългове

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

Published

4 weeks ago

07/07/2026

Author

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Published

4 weeks ago

04/07/2026

Author

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога pic.twitter.com/nCy90IVQft

— The Sofia Times (@thesofiatimes) July 14, 2026

Те първо заделят за себе си, инвестират в знания и активи, а чак след това харчат.

Те знаят, че всяка покупка или ги доближава до финансова свобода… или ги отдалечава от нея.

Богатството не се създава с един голям ход.

То се изгражда с десетки малки решения, които повтаряш всеки ден.

Започни с едно малко действие още днес.

Защото бъдещето ти няма да се промени от това колко печелиш…

А от това как управляваш парите, които вече имаш.

Напиши в коментарите: Кой е най-добрият финансов съвет, който някога си получавал?

ПАРИ

Голяма промяна в пенсиите: Милиони българи ще избират

Published

4 weeks ago

04/07/2026

Author

Пенсионните дружества са реализирали инвестиционен доход в размер на 584 млн. евро през първото полугодие на 2026 г., като цялата сума е разпределена по индивидуалните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова.

По предварителни данни на дружествата през последните три години и половина общият размер на пенсионните спестявания се е увеличил с 3,4 млрд. евро. Към края на юни 2026 г. активите на пенсионните фондове вече надхвърлят 17,2 млрд. евро.

Доходността увеличава натрупванията по личните партиди

Според Евелина Милтенова постигнатата доходност увеличава пенсионните спестявания над размера на брутните осигурителни вноски от 5%, които се превеждат всеки месец.

По думите ѝ резултатите показват, че пенсионните дружества са успели да управляват средствата на осигурените въпреки сложната международна икономическа и геополитическа обстановка. Реализираният инвестиционен доход се добавя към внесените осигуровки и увеличава стойността на натрупванията в индивидуалните партиди.

Последните официални данни на Комисията за финансов надзор показват, че към края на март 2026 г. под управление са били активи за над 16 млрд. евро. Само в пенсионните фондове са били натрупани 15,816 млрд. евро, а осигурените лица са повече от 5,15 млн.

От 1 януари 2027 г. започва работа на три нови подфонда

Следващата голяма промяна във втория пенсионен стълб влиза в сила от 1 януари 2027 г. Тогава във всеки универсален пенсионен фонд ще бъдат създадени три подфонда с различен инвестиционен профил – динамичен, балансиран и консервативен.

Разликата между тях ще бъде в допустимия дял на инвестициите в акции и други инструменти с променлив доход.

Динамичният подфонд ще може да инвестира до 90% от активите си в такива инструменти.
Балансираният подфонд ще инвестира до 55%.

Консервативният подфонд ще има лимит до 25%.

По-високият дял на инвестициите в акции създава възможност за по-висока доходност в дългосрочен план, но е свързан и с по-големи колебания в стойността на инвестициите.

Според Милтенова реформата има потенциал да повиши доходността и да увеличи натрупванията по индивидуалните партиди, което впоследствие може да доведе до по-високи пенсии от капиталовите фондове.

Възрастта ще определя в кой подфонд ще попаднат осигурените

Новите правила предвиждат служебното разпределение да се извършва според възрастта на осигурените.

Хората до навършване на 50 години ще бъдат насочвани към динамичен подфонд.

Осигурените, които са навършили 50 години и имат повече от три години до пенсиониране, ще бъдат разпределяни в балансиран подфонд.

Лицата, на които остават три години или по-малко до пенсия, задължително ще бъдат включени в консервативен подфонд.

Идеята е по-младите хора да могат да се възползват от по-дългия инвестиционен хоризонт и потенциално по-висока доходност, докато с наближаването на пенсията рискът постепенно да се намалява с цел защита на вече натрупаните средства.

От 1 септември започва изборът на инвестиционен профил

В периода от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените за първи път ще могат да подадат заявление до пенсионното си дружество и сами да изберат допустимия за възрастта им подфонд.

Те ще имат и възможност да изберат автоматичен режим, при който средствата постепенно ще бъдат прехвърляни към по-консервативен инвестиционен профил с напредването на възрастта.

Хората, които не подадат заявление в определения срок, няма да загубят нито средствата си, нито осигурителните си права. Те ще бъдат служебно разпределени до 15 декември 2026 г. според възрастта им към 1 януари 2027 г.

До края на август пенсионните дружества трябва да приемат инвестиционните си политики и да уведомят своите клиенти за възможностите за избор.

След изтичането на една година от служебното разпределение или от направения избор всеки осигурен ще може да поиска промяна на подфонда, ако новият профил е допустим за неговата възраст.

Всеки може да провери къде се намират пенсионните му спестявания

Осигурените лица могат да проверят в кое пенсионно дружество се намира индивидуалната им партида чрез електронната услуга „Проверка на пенсионен фонд“ на НАП. За достъп е необходим персонален идентификационен код (ПИК) с активирана услугата „Достъп до информация“.

Размерът на натрупаните средства, внесените осигуровки и постигнатата доходност могат да бъдат проверени директно в съответното пенсионно дружество, което ежегодно изпраща извлечения до своите клиенти.

Средствата по индивидуалните партиди са лична собственост и подлежат на наследяване, което прави редовната проверка на информацията особено важна.

Повече възможности, но и по-голяма отговорност

Въвеждането на мултифондовете ще даде на осигурените повече възможности при управлението на средствата за втора пенсия, но ще изисква и по-добра информираност относно връзката между потенциалната доходност и инвестиционния риск.

По-динамичният инвестиционен профил не гарантира по-висока доходност всяка година, както и консервативният не елиминира напълно влиянието на пазарните колебания. Основната цел на реформата е инвестирането на средствата за втора пенсия да бъде съобразено по-точно с възрастта на осигурените и оставащия период до пенсиониране.