БЪЛГАРИЯ
Нещо става в енергетиката
Странни смени на върха на родната енергетика може да костват удобните топли кресла на дългогодишните директори на дружества и проектни компании с бюджети за стотици милиони.
А крак за каскадата рокади повлече новината за смяната на шефа на Електроенергийния системен оператор, която витае от седмици из коридорите на ресорното министерство, а едва вчера бе парафирана с входиране за новото вписване в Търговския регистър.
По информация на Lupa.bg именно днес се очаква официализирането на рокадата между дългогодишния директор на ЕСО Ангелин Цачев и замяната му с Кирил Георгиев, който идва от Надзорния съвет на “Булгартрансгаз”.

Както стана ясно, Цачев сам е подал молба да напусне, но никой досега официално не е дал обяснение защо след над 5 години на поста си. Според данни от отлично информирани източници на Lupa.bg обаче тази изненадваща смяна далеч няма да е последната.
Първо, се очаква тепърва назначаването на нов член на НС в Булгатрансгаз след вписването, а във ведомството на Жечо Станков упорито върви мълва, че за титуляр на ЕСО, след временното назначаване на Кирил Георгиев, се спряга името не на кого да е, а на бившия му колега в “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД Петьо Иванов.
Очаква се обаче това да се случи след утихване на общественото недоволство и след внасянето и, съответно, приемането на новия бюджет. Парите, които МЕ се очаква да получи в новата план-сметка, са със забележително увеличение от над 1,5 милиарда лева.
Тъкмо този (засега) слух, касаещ Петьо Иванов, бил причината много подробно да се разглежда длъжностната характеристика на Кирил Георгиев от “Козлодуй”, където той е бил шеф на дирекция “Управление на проекти” по време на ключовото заседание на КЕВР, утвърдило рокадата на върха на ЕСО още в края на миналия месец.
Операторът е на прага на мащабни инвестиционни проекти за милиарди левове, свързани с разширяване на преносната мрежа и интеграцията на нови ВЕИ мощности.
От друга страна, МЕ вече е с нов устройствен правилник, който включва ново звено за управлението на проектите на ведомството – а сред тях попада проектната компания за новите два реактора – “Козлодуй-Нови мощности” ЕАД.
Според запознати със структурните промени, извършвани под шапката на Жечо Станков, там е “заровено кучето” за огромното увеличение на разходите за енергетика, готвени за догодина и изкупуването на дълговете, натрупани от “Топлофикация” към “Булгаргаз” са само щрих от причината за огромния ръст на бюджета.

И сега текат процедури по изпълнението на подписания през ноември 2024 г. договор с консорциума “Уестингхаус”-“Хюндай енжинийринг енд кънстръкшън” за проектните задания по евентуалното изграждане на 7-и и 8-и блокове на “Козлодуй”.
А заради вече натрупани забавяния са се появили и нови задължения от страна на държавата към канадци и корейци (мажоритарните дялове на базираната иначе в Питсбърг “Уестингхаус” се държат от канадски консорциум от 2017-а насам – б.р.) в размер на няколкостотин милиона, които ще трябва да се покрият.
Възможно е тъкмо тези забавяния да се превърнат в катализатора за смяната на Съвета на директорите и на това енергийно дружество, твърдят запознати.
Междувременно в “Нови мощности” тече форсиране на процесите с подписването в началото на седмицата на инженерно-консултантски услуги именно с консорциум канадски компании (Laurentis Energy Partners (LEP), BWXT Canada Ltd.
(BWXT) и Canadian Nuclear Partners S.A. (CNPSA).

Любопитен факт е, че един от членовете на Съвета на директорите в родното дружество Алекс Нестор е шеф на Канадската търговска камара, канадски гражданин е и преди да се озове в “Нови мощности” e шеф близо 2 десетилетия в…
канадската “Дънди”, базиран у нас в рудниците в Челопеч. И за капак – е и бил на ръководна позиция в една от посочените канадски компании (BWXT Canada Ltd.).
Още по-интересният детайл от разместванията в енергийните пластове от последните седмици е изненадващата поява на енергийния бос, досега предимно вългищен, Христо Ковачки в контекста на новите ядрени мощности, при това съсспонсориран материал в щатската медия “Дейли Айоуан”, където е цитиран как щедро хвали не само българо-американско-канадските търговски отношения в момента, но и технологията AP1000 за новите реактори:”Изграждането на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ – базирани на технологията AP1000 на Westinghouse – представлява значителна стъпка напред.
Участието на международно признати фирми като “Уестингхаус” и “Хюндай” дава ясен сигнал за доверие в способността на България да управлява мащабни, стратегически енергийни проекти.Потенциалът за преразглеждане и евентуално рестартиране на ядрения проект „Белене“ също се обсъжда”, пишат от изданието на база казаното от Ковачки и добавят за самия него:”Ковачки е силен защитник на задълбочаването на стратегическото партньорство на България със Съединените щати в енергийния сектор”.Христо КовачкиВ същото време опозицията видимо не спи и именно технологията за изграждането на седми и осми блок АP1000 е във фокуса на един от лидерите й – Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), който за пръв път повдига завесата за евентуалните проблеми и по отношение на бъдещото лицензиране на площадката и реакторите от ЕК.

В изненадващо писмо, изпратено по линия на парламентарния контрол, до енергийния министър Жечо Станков в началото на тази седмица, Мирчев пише:”С решение на МС и последващи действия на “АЕЦ Козлодуй-Нови мощности” ЕАД бяха предприети стъпки по изграждането им с реакторна технология АP1000 на компанията “Уестингхаус”, а от публични изявления на висши представители на компанията става ясно, че т.нар.
европейска версия на тази технология все още не е готова и се очаква да бъде завършена с хоризонт около 2,5 години.
Това означава, че към момента на сключване на договора за инженеринг за 350 милиона долара не съществува напълно завършен и лицензируем по европейските правила проект за такъв реактор”.И пита Станков – за рисковете за изразходване на значителния публичен ресурс (стотици милиони) преди да е изобщо ясно дали избраният технологичен вариант изобщо ще бъде лицензиран у нас и в ЕС, както и за съществуващия риск от поставяне на родните институции пред свършен факт с вече платените огромни суми да се откажат в един момент от проекта, въпреки заплахата да не бъде одобрен от ЕК поради технически и регулаторни проблеми.
Наред с това депутатът от опозицията вижда и реална опасност за нарушаване на принципите за добро управление по отношение на харченето на публичните средства.”Защо е било счетено за допустимо, законосъобразно и целесъобразно да се сключи инженерингов договор от такъв мащаб преди тази адаптация и съответните лицензионни процедури да са приключили, на каква правна, техническа и експертна база българските власти са уверени, че AP1000 в бъдещия си “европейски” вариант ще отговаря на всички стандарти и по какъв начин е защитен българският интерес в случай, че технологията не може да бъде лицензирана или изисква съществени допълнителни промени за европейската си версия, водещи до съществено оскъпяване или забавяне на проекта”, пита директно Ивайло Мирчев Жечо Станков.А самият енергиен министър до момента публично не е коментирал информацията за забавянето, която тече вече от множество различни източници, нито рокадите начело на енергетиката.

Не е давал информация и защо се стигна до разследването на ДАНС в “Козлодуй” в края на миналото лято, за което и медията ни ви информира своевременно.Енергийният министър Жечо СтанковLupa.bg очаква отговори и на въпросите за смените начело на БЕХ и НЕК, настъпили буквално в последните 24 часа и подадени за вписване към Агенцията.
Още по-интересният детайл от разместванията в енергийните пластове от последните седмици е изненадващата поява на енергийния бос, досега предимно вългищен, Христо Ковачки в контекста на новите ядрени мощности, при това съсспонсориран материал в щатската медия “Дейли Айоуан”, където е цитиран как щедро хвали не само българо-американско-канадските търговски отношения в момента, но и технологията AP1000 за новите реактори: “Изграждането на два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“ – базирани на технологията AP1000 на Westinghouse – представлява значителна стъпка напред.
Участието на международно признати фирми като “Уестингхаус” и “Хюндай” дава ясен сигнал за доверие в способността на България да управлява мащабни, стратегически енергийни проекти.
Потенциалът за преразглеждане и евентуално рестартиране на ядрения проект „Белене“ също се обсъжда”, пишат от изданието на база казаното от Ковачки и добавят за самия него: “Ковачки е силен защитник на задълбочаването на стратегическото партньорство на България със Съединените щати в енергийния сектор”.

Христо Ковачки В същото време опозицията видимо не спи и именно технологията за изграждането на седми и осми блок АP1000 е във фокуса на един от лидерите й – Ивайло Мирчев (ПП-ДБ), който за пръв път повдига завесата за евентуалните проблеми и по отношение на бъдещото лицензиране на площадката и реакторите от ЕК.
В изненадващо писмо, изпратено по линия на парламентарния контрол, до енергийния министър Жечо Станков в началото на тази седмица, Мирчев пише: “С решение на МС и последващи действия на “АЕЦ Козлодуй-Нови мощности” ЕАД бяха предприети стъпки по изграждането им с реакторна технология АP1000 на компанията “Уестингхаус”, а от публични изявления на висши представители на компанията става ясно, че т.нар.
европейска версия на тази технология все още не е готова и се очаква да бъде завършена с хоризонт около 2,5 години. Това означава, че към момента на сключване на договора за инженеринг за 350 милиона долара не съществува напълно завършен и лицензируем по европейските правила проект за такъв реактор”.
И пита Станков – за рисковете за изразходване на значителния публичен ресурс (стотици милиони) преди да е изобщо ясно дали избраният технологичен вариант изобщо ще бъде лицензиран у нас и в ЕС, както и за съществуващия риск от поставяне на родните институции пред свършен факт с вече платените огромни суми да се откажат в един момент от проекта, въпреки заплахата да не бъде одобрен от ЕК поради технически и регулаторни проблеми.
Наред с това депутатът от опозицията вижда и реална опасност за нарушаване на принципите за добро управление по отношение на харченето на публичните средства.

“Защо е било счетено за допустимо, законосъобразно и целесъобразно да се сключи инженерингов договор от такъв мащаб преди тази адаптация и съответните лицензионни процедури да са приключили, на каква правна, техническа и експертна база българските власти са уверени, че AP1000 в бъдещия си “европейски” вариант ще отговаря на всички стандарти и по какъв начин е защитен българският интерес в случай, че технологията не може да бъде лицензирана или изисква съществени допълнителни промени за европейската си версия, водещи до съществено оскъпяване или забавяне на проекта”, пита директно Ивайло Мирчев Жечо Станков.
А самият енергиен министър до момента публично не е коментирал информацията за забавянето, която тече вече от множество различни източници, нито рокадите начело на енергетиката. Не е давал информация и защо се стигна до разследването на ДАНС в “Козлодуй” в края на миналото лято, за което и медията ни ви информира своевременно. Енергийният министър Жечо СтанковLupa.bg очаква отговори и на въпросите за смените начело на БЕХ и НЕК, настъпили буквално в последните 24 часа и подадени за вписване към Агенцията.
Очакваме отговори и на въпросите за смените начело на БЕХ и НЕК, настъпили буквално в последните 24 часа и подадени за вписване към Агенцията.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







