ПАРИ

ООН: Корпорации доминират глобалните хранителни системи и диктуват политиките

Published

11 months ago

09/12/2025

Author

Няколко корпорации са натрупали толкова много власт над световните хранителни системи, че „малка група хора оформят хранителните системи по начин, който служи на крайната цел за максимизиране на печалбата, вместо на общественото благо“.

Това са заключенията в доклада „Корпоративна власт и правата на човека в продоволствените системи“ на докладчика на ООН за правото на храна Майкъл Фахри. Докладът беше представен миналата седмица на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Изследването очертава какво означава това глобално господство на продоволствените системи на практика: „Само относително малка група хора определят и контролират това, което се отглежда, как се отглежда, условията на труд, цените и избора на храни по начин, който служи за максимизиране на печалбата им“. Мениджърите на тези агрохимически мултинационални компании са по-скоро в бизнеса с „продажба на годни за консумация стоки, отколкото на добра храна“. Докладът на ООН също така описва как нарастващото корпоративно влияние определя все повече начина, по който се вземат решения за продоволствената политика „в рамките на националните правителства, а също и на ниво ООН“.

Инфлация

Докладът на ООН обяснява защо се покачват цените на храните: „Неотдавнашното увеличение на цените на храните отразява високата концентрация на пазарна мощ на доставчиците. В световен мащаб темповете на инфлация на храните са рекордно високи. Инфлацията при храните се причинява главно от транснационалните корпорации, които повишават цените с темпове, които надвишават увеличените разходи и рискове. Корпорациите погрешно приписват покачването на цените на различни кризи, за да прикрият печалбата си.“

Агробизнесът в ЕС и хранителните корпорации използват кризите като извинение, за да избегнат въвеждането на регулации, особено по отношение на устойчивостта. Например, непосредствено след началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г. ЕНП и други десни политически групи в Европейския парламент се присъединиха към лобито на агробизнеса, за да спрат основните елементи на Зеления пакт на ЕС, и по-специално стратегията „От фермата до трапезата„, предложена през 2020 г.

През септември 2024 г. Урсула фон дер Лайен представи доклада за „Стратегически диалог относно бъдещето на селското стопанство в ЕС„. Този диалог, разработен в продължение на 7 месеца, имаше за цел да насочи селскостопанските политики на ЕС през следващите години. Планът беше обявен от Фон дер Лайен в речта й за състоянието на Съюза през септември 2023 г. и беше възприет от мнозина като опит да запази собствената си кандидатура за втори мандат като председател на Комисията и вероятно също така да спре намаляването на подкрепата на земеделските стопани за собственото й политическо семейство, християндемократите (ЕНП).

Монопол

Ефектите от някои огромни сливания през последното десетилетие, според доклада на ООН, доведоха до сегашната ситуация, в която само четири компании са доминиращи в световния сектор на селскостопанските семена и химикали, което води до огромна политическа и икономическа мощ.

Последиците за фермерите и за биоразнообразието са много реални, посочва докладът: „Такава концентрация на пазара означава, че малък брой компании несправедливо ще контролират цената на семената, които са произходът на самия живот. Всяко увеличение на цените на семената ще увеличи разходите за земеделие, което ще затрудни фермерите да реализират печалба.“ Според доклада „голямата четворка“ в сектора на семената произвежда повечето агрохимикали, свързани с генетично модифицирани семена. Тези агрохимикали намаляват биоразнообразието, което от своя страна намалява устойчивостта на селското стопанство“.

Семена и пестициди: Четири фирми (Bayer, Corteva, Syngenta и BASF) контролират 56% от световния пазар на търговски семена и 61% от пазара на пестициди. Тези компании все повече разчитат на генетично модифицирани организми и изкуствен интелект, за да стимулират развитието на семената;

Торове: Пет фирми – OCP (Мароко), Mosaic Company (Съединени американски щати), ICL (Израел), Nutrien (САЩ) и Sinofert (Китай) – контролират 25% от пазара на фосфатни торове;

Селскостопанска техника: Четири компании – Deere and Company (Съединени щати), CNH Industrial (Нидерландия), AGCO (САЩ) и Kubota (Япония) – доминират 43% от световния пазар и инвестират сериозно в прецизно земеделие, задвижвано от изкуствен интелект;

Фармацевтични продукти за животни: 10 фирми контролират 68% от пазара, като първите четири държат близо 50%;

Генетика на домашните птици: Три корпорации – Tyson Foods (САЩ), EW Group (Германия) и Hendrix Genetics (Нидерландия) – доминират в сектора. В Съединените щати те доставят 98% от разплодния запас за бройлери. Подобен пазарен контрол наблюдава в Бразилия, Китай и Африка. Доказателства за манипулиране на цените и координация на пазара се появиха в Замбия и Съединените щати, което доведе до разследвания и санкции.

Лобизъм

Корпоративното завладяване само от няколко мултинационални корпорации също доминира в изготвянето на политиките на ЕС. Докладът на ООН отбелязва, че „в Европейския съюз 162 корпорации и търговски асоциации харчат поне 343 милиона евро годишно за лобизъм, което е увеличение с една трета от 2020 г.“

Според доклада на ООН „корпорациите оформят хранителната политика поради нарастващото си политическо влияние, което отслабва демократичното участие“, цитирайки например начина, по който Аржентина отстрани организациите на гражданското общество и коренното население в обсъжданията на реформата на законодателството за семената, докато биотехнологичните корпорации заеха централно място в дебата. Предстои да станем свидетели на подобен процес и в ЕС, тъй като континентът преминава към дерегулация на новите генетични техники.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари свят финанси

Up Next

България, Италия, Белгия и Малта са против конфискация на замразените руски активи за финансиране на Украйна

Don't Miss

Най-скъпият Черен петък досега

ПАРИ

Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда

Published

2 months ago

20/09/2026

Author

Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.

Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.

Какво предизвика бягството

Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.

Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.

Резултатът: масово бягство.

Кои напускат

Списъкът на знаковите имена е дълъг:

Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон

Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:

Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса

Какво означава това за Нидерландия

Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.

Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.

Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.

Какво можете да знаете

Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

Published

2 months ago

19/09/2026

Author

Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.

Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.

1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.

3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!

Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.

Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Published

2 months ago

14/09/2026

Author

Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️

Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.

Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.

Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.

Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.

В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ