БЛОГ

В момента съм на ваканция в София

Published

11 months ago

13/12/2025

Author

Казвам се Ана, на 25 г. В момента съм на ваканция в София, защото приключих стаж в Белгия, свързан с анализиране на информация за модни брандове с AI софтуер.

Идеята беше да правим доклади, които помагат на брандове като Dior, Lacoste и разни други от бързата мода. Софтуерът с изкуствен интелект ми служеше да правя по-добри колекции, като анализира цени или дизайни на иконични модели чанти. Първо си казваш „мода“, но накрая винаги опира до числа, цифри и таблици.

– Как стигна до модата?

– Като малка рисувах доста. Много се интересувах и от мода. Имаше едно предаване, в което даваха задачки на участниците, например: „Направете плажна колекция“. Аз стоях вкъщи и рисувах плажни колекции – какво бих носила на плажа: чантички, плетени неща, роклички. В тийнейджърството спрях тези занимания и по-скоро наблегнах да се приобщя и да стана „като другите“. Спомням си как всяка сутрин ставах в 6:00 да си изправям косата, за да съм като всички останали момичета с права коса. Впоследствие разбрах, че и да се правиш, няма да се почувстваш на място, ако не си себе си. Така че се поразчупих, намерих си приятели и дори бях леко бунтарка за неща, които виждах като неправда.

Много се чудех какво да уча после, след 12. клас. Ходих на изпити за Журналистика в СУ. Накрая реших да запиша в НБУ. Исках да уча Графичен дизайн, но като объркан тийнейджър наистина не знаех какво да правя. Исках и театър, но ме беше ужасно страх. Често най-много те е страх от това, което най-много искаш. В последния момент кандидатствах Графичен дизайн, но всички места бяха заети. Приеха ме обаче „Реклама“ и си казах: „Окей, от Реклама после ще се прехвърля в Графичен дизайн“. Реших обаче, че рекламата ми допада. Впоследствие записах и втора специалност – Театър, и играх в постановки в различни градове на страната с университета. Научих много и от рекламата – имахме курсове, които ме въведоха в Photoshop. После сама се доразвивах. Може би не винаги правя нещата по „правилния“ начин, но ако имаш идея и успееш да я изпълниш, няма голямо значение как точно. А сега и AI може да ти помогне да осъществиш идея.

– Значи не те е страх, че AI ще ти вземе хляба?
– Знам, че има много дебати за това как AI ще ни вземе работата. Релевантен страх е. Ние го обсъждахме много в университета в Белгия с колеги от различни страни и преподаватели. Мисля, че AI е много интересен за използване и работата просто ще се измени. Важно е да се движим в крак с новостите на света, защото някога и хладилникът е бил „нова технология“. Нормално е хората да имат различни мнения – има позитиви и негативи във всичко.

Аз учих много за AI и едно от най-големите му предимства е, че не е само ChatGPT, а е навсякъде. Най-добрият вариант е човек и машина да работят заедно. Разбира се, AI генерира и нови проблеми, с които трябва да се справяме. Затова съществува AI Act в ЕС – първият документ, който определя кое е позволено и кое не, какви са степените на риск, има забранени практики. С времето ще се регулира така, че да се намери баланс за професиите.

– А какво мислиш за мненията, че те прави по-мързелив?
– С AI можеш да научиш много, не те „закърнява“. Аз завърших образованието си с помощта му. Задавах въпроси, за да мога да разбера по-добре как работи дадено нещо. Разбира се, трябва да се запитваш дали е вярно и да имаш критично мислене – не можеш да вярваш сляпо нито на новина във Facebook, нито на отговор от ChatGPT.

– По какъв повод се премести в Белгия?
– В Белгия се преместих преди две години по повод на магистратурата си „Дигитални медии в Европа“. Като цяло не очаквах нищо от това, което ме посрещна, идвайки от българското образование. Мислех си, че ще е свързано със социални мрежи, Инстаграм. Не! Беше политика. За проблемите, които дигиталните платформи причиняват на обществото по някакъв начин, и как създават шум, защото алгоритми контролират какво достига и какво не достига до хората, и как често нямаме реална гледна точка на политическия свят, а само един „filter bubble“.

– Как оценяваш конкуренцията на пазара на труда там?
– В чужбина конкуренцията е огромна. Хората учат много, високо образовани са – с по няколко висши, по няколко магистратури, знаят няколко езика. Много са амбициозни и ходят редовно на лекции. Често съм седяла на стълбите, защото е нямало места в аудиторията, ако не си отишъл навреме. Много хора ги късат на изпити, включително и мен, та съм се явявала повторно. Сега ми е смешно, но някои нощи съм ревала.

– Кое ти беше най-трудно, когато се премести там?
– Да уча на английски ми беше ужасно трудно в началото. През първия семестър беше много дълъг процес, защото превеждах всичко. Не е като просто да си говориш английски — всичките термини, особено в политиката, теориите и думите. Паралелно учих и френски, защото все пак в Брюксел се говори на френски.

– Извън тези неща, какво стана с интереса ти към графичния дизайн?
– Започнах наскоро пак да рисувам. За разлика от аналитичната работа, вътрешно съм доста по-артистична. Преди няколко години малко фрийленствах и даже правих обложки за партита на различни техно събития в България.

– А сега накъде?
– Оставам в Белгия. В момента нямам работа и ще търся. Може би отново нещо, свързано с мода, но по-креативно. Ще ми се да се занимавам с менажиране на колекции – collection merchandiser за даден бранд, например. Но да видим, защото, както казах, конкуренцията е огромна.
Вярвам обаче, че ако продължавам да се старая, нещата ще се подредят – както, когато бях малка, рисувах и не бих предположила, че Dior ще е клиент, за който работя. Просто трябва да продължавам да опитвам.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално блог българия култура

Up Next

На 63 започнах от нулата

Don't Miss

ТЯ НИКОГА НЕ СИ ТРЪГВА БЕЗ ЗАМЕСТНИК

БЛОГ

Понякога най-скъпата грешка в живота ни не е това, че сме избрали неподходящия човек

Published

1 month ago

23/09/2026

Author

А времето, което сме изгубили, докато сме се опитвали да се убедим сами, че този човек е правилният.

Хората идват и си отиват. Раздялата сама по себе си рядко е най-голямата загуба. Истинската цена са годините, в които сме чакали, вярвали, оправдавали, давали още един шанс и още малко от себе си.

Времето има една неприятна особеност, то не подлежи на възстановяване.

Да срещнеш човек, в когото едновременно има характер, стойност, емоционална зрялост и онази необяснима химия, която кара сърцето ти да го разпознае, е рядкост. Може би точно затова не бива да се примиряваме с половинчати отношения само от страх да не останем сами.

И най-вече, не трябва да позволяваме на никого да ни държи наблизо „за всеки случай“.
Да ни търси, когато му липсваме, но да не ни избира.
Да ни дава надежда, но не и сигурност.
Да ни държи достатъчно близо, за да не ни загуби, и достатъчно далеч, за да не поеме отговорност за отношенията с нас.

Това не е любов.
Това е резервен план.

А човешкото сърце не е чакалня, в която някой да остане, докато реши дали няма да намери нещо по-подходящо.

Не се съгласявайте да бъдете нечие „може би“, „засега“ или „за всеки случай“, когато можете да бъдете нечие категорично „да“.

Любовта не те държи в резерв, докато проверява дали някъде няма по-добра възможност.
Не те оставя да чакаш между две решения и не те превръща в удобен пристан, към който някой се връща, когато другаде стане бурно и напрегнато.

Не сте резервен план.

И не защото трябва на всяка цена да бъдете нечий първи избор, а защото дължите на себе си да не прекарвате живота си в чакане някой друг най-после да реши стойността ви.

Хората могат да бъдат заменени. Планове могат да бъдат променени.
Животът може да започне отначало.
Но времето е единственият ни истински невъзобновяем ресурс.

Пазете го повече от хората, които не знаят какво искат от вас.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Published

2 months ago

16/09/2026

Author

НА ВНИМАНИЕТО НА ВСИЧКИТЕ МИ ПРИЯТЕЛИ И ХОРАТА, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СЕ СЛУЧВА С МЕН!!!❤️🫶☠️

Пускам този пост от позицията на журналист, който се чувства длъжен да се разграничи от пропагандната машина на поръчковите медии в България.

Пиша това от позицията на човек, който е част от тази пропагандна машина.

Много неща се наложи да преглъщам, много да премълчавам, много да прокарвам като истина, макар и да не са. Години вече станаха… Но напоследък е страшно. И става все по-страшно.

И дойде моментът, в който поредния противоречив казус просто беше капката, оказала се извън чашата.

В последните дни се пускат материали с обвинения към Русия като стопроцентов причинител на ударите с дронове в Черно море, като стопроцентов причинител на целенасочени атаки срещу България.

От дни премиерът Радев тръби, че няма нито едно конкретно доказателство,че Русия стои зад атаките в близост до нас и призовава медии и политици да не отправят конкретни обвинения, тъй като си играят с огъня, подстрекаващи към включване на България във войната.

Руското посолство също излезе с изявление, че следи публикациите в медиите и изявленията на политиците за обвинения срещу Русия относно атаките, предупреждавайки за вземане на мерки от Москва.
Не отричам, че може да е така. Но няма нито едно доказателство. Няма и такова, че не е Русия.

За сметка на това обаче, има доказателства, и то какви! !!, че в Киев корупцията е по-голяма от тази в която и да е страна, че няма документи черно на бяло къде да отишли всички милиарди, които ЕС, части от които са и наши пари, е предоставил на Украйна.

Да, и в Русия има корупция, и то огромна – и там излязоха доказателства, има и сума ти уволнени генерали. Но ние не помпаме Русия с пари и оръжие. Към нейната корупция нямаме отношение. Това не са нашите пари. Но в Украйна са.

Ние обаче, като медии, заставаме на едната страна, бълваме и хулим, наричайки агресор само единия участник в конфликта, и без значение фактите, сипем информация от лъжи, представяйки я за истина.

В последния случай с дроновете в Черно море, това означава само едно: ние, медиите, сме част от отговорните за опитите за въвличане на страната ни в конфликта.

За съжаление, аз се оказвам част от всичко това. И не наблюдавайки просто колегите си, а директно, от първо лице, съм участник. Без да го искам, отвратена, омерзена, разкъсваща се вътрешно от мълчаливи викове на гняв и бунт.

В собствения си профил публикувам видеа и своя неистов вик за спиране на таи безумна война, а всъщност….се оказвам част от машината, предизвикваща я.

И понеже с всеки изминал ден се съсипвам все повече от тази вътрешна битка, от мъчителната борба между ценностната ми система и въвличането в настоящата медийна лошотия и изродена вече журналистика, възнамерявам съвсем скоро да се оттегля. За да спя най-после спокойно. Знаете ли, че от месеци почти не спя… Това, да се бият в теб чувството ти за справедливост с борбата за оцеляване… повярвайте ми, няма по-мъчително нещо…

Да, знам, че съм добър журналист. Да, получавам всеки ден отзиви колко различни от останалите и интересни новини поднасям. И затова много ме боли, че трябва да кажа край. Но това е реалността в нашата малка, любима моя държавица.

Надявам се да не съм засегнала някого с моите новини и все пак да съм съхранила още някак себе си, да съм запазила онова дете, което тропа с крачета и казва: не е честно, няма да я играя повече тая игра!

Та, мили мои, дори и с риск да потъна във финансов колапс и да не се справя с оцеляването – АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я ИГРАЯ ПОВЕЧЕ ТАЗИ ИГРА!

………………………

Накрая искам да цитирам части от публикация на икономиста и политик Кузман Илиев, който вчера написа:

“Истинска забава е войната, защо да не се включим?! Какво се мотае Радев, защо ни е страх? М?

Виктор Николаев, Поли Златарева, Мира Иванова, Цънцарова – всички с право са потресени и искат мощен военен отговор тук и сега. БТВ също едва издържа тази страхлива и полегнала позиция! ….

…
Дано не им се сбъднат полюциите на тези обезумели хорица, но натам вървим.

Бог да пази България, а тази шепа клоуни, която застрашава милиони българи, щеше да е само една екстравагантна тумба, ако не беше толкова агресивно креслива и нагла.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

01/09/2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ