БЪЛГАРИЯ

Румен Радев взриви Панорама: „Олигархията управлява България – и я води към разпад“

Published

6 months ago

01/02/2026

Author

В Панорама бившият президент Румен Радев обяви, че влиза в парламентарната политика не за пост, а за демонтаж на „олигархичния модел“, като атакува „похищението“ на конституционния баланс, механиката на служебната власт и цената на еврозоната „по български“.

Той отказа да даде детайли за формацията преди изборите, но поиска готовност за реакция срещу административни спирачки, защити позицията си за войната в Украйна и предупреди: пренасочването на дебата към външнополитически лозунги е подарък за олигархията, която търси легитимация отвън.

Извинението като вход към битката

Има интервюта, в които политикът идва да „обясни“. Има и интервюта, в които политикът идва да обяви война. Това участие в „Панорама“ беше второто – но започна с първото, най-неочакваното: „Поисках прошка.“ Не е просто реторичен жест. Това е ход, който има две функции: да свали от плещите деветте години институционална дистанция и да отвори врата към най-опасната територия – партийния терен, където прошката не се дава от протокол, а от избори.

Радев рамкира излизането си от президентството като морален и политически дълг: „Считам за свой дълг… да настъпя в парламентарната политика.“ Тук е първата голяма заявка – той не влиза „да се пробва“, а да замени ролята си: от арбитър и критик към играч, който носи отговорност за резултат. И за да не изглежда като човек, който девет години е „събирал капитал“, той обръща обвинението: „За минута не съм използвал поста си… за да правя партия.“

Но в същия миг интервюто показва и голямата слабост на този разказ: ако девет години си се въздържал в името на надеждата, тогава защо сега внезапно е „призвание“? Отговорът му е прост и убийствен: „Сглобката уби надеждата.“ Това е не просто критика към конкретно управление – това е присъда над целия цикъл след 2020 г.: протест, очакване, обещание, компромис, разочарование.

И точно тук той пуска основния си политически шифър за предстоящата кампания: олигархията. Не като обида, а като диагноза, която ще претендира да лекува. С една уговорка: „прошката“ е обещание за човешка слабост; „олигархията“ е обещание за политическа жестокост.

„Домовата книга“ – технологията на подменената държава

Най-силният институционален удар в интервюто не е към партия, не е към личност, не е към чужда държава. Той е към механизъм. Към начина, по който държавата започва да прилича на кастинг. Радев нарича това „комично“, но зад смеха му стои гняв: „Това не е нормално… да правим по такъв начин кастинг на служебен премиер.“

В това има много повече от спор за назначение. Има страх, че политическата система е започнала да произвежда кадри не по компетентност, а по пригодност за бъдещ служебен пост. И когато той изброява длъжности като гуверньор на БНБ, омбудсман, председател на парламента и техните заместници, внушението е ясно: държавата вече не избира пазители – избира резервни премиери.

Това е ключова линия, защото в нея Радев се опитва да върне старата си роля: защитник на институционалния баланс. Само че вече без президентския щит. Оттук идва и втората му голяма цел: да легитимира влизането си в партийния терен като отбранителна операция за държавността.

Забележете и как той прехвърля тежестта върху Илияна Йотова: „Постът е в сигурни ръце…“ Това изречение едновременно успокоява и освобождава: успокоява, че няма вакуум; освобождава него, че не оставя „хаос“. И пак – не дава детайли, но дава послание: „вие ще видите как властта ще ни спира“. Подготовка за конфронтация още преди регистрацията.

Този сегмент всъщност очертава най-интересния парадокс: Радев влиза в политика, но говори като човек, който иска да върне политиката в институциите. А това означава, че битката му няма да е само с противник, а с навика на системата да живее „на ръба“ и „по процедурите“.

Еврозоната – когато цифрите са политика, а цените са присъдата

Всяка българска кампания търси голямата тема, която пали масата. Радев я назова: еврозоната – но по начин, който цели да взриви самодоволството. Той настоява, че не е против еврото, а против момента и начина; но истинската му атака е в обвинението за „гъвкавост“ и счетоводни фокуси.

Тук той удря в две болни места – инфлацията и дефицита – и рисува картина на държава, която влиза „в сърцето на Европа“ не с реформи, а с трикове. Изречението за болничната такса, променена „за една вечер“, е метафора на управленски стил: държавата се огъва не за хората, а за доклада.

Следва втората линия – дефицитът и натискът върху държавни дружества и бизнес чрез забавено ДДС, авансови данъци, „взимане за година напред“. Това е не просто икономическа критика. Това е политическа драматургия: днешната власт печели дата, а утрешната власт наследява дупка.

И най-важното: той свързва еврозоната със социалната тъкан. Тук реториката му е внимателно построена – защото ако кажеш „еврозоната е зло“, те лепват етикет. Затова той казва друго: разделихте обществото, разядохте солидарността, ударихте бедните. И когато изрича, че цените са започнали да растат още преди въвеждането, той всъщност прави най-силната си прогноза: икономиката няма да настигне шока, а управляващите няма да понесат отговорност.

Тази част е ключова за кампанията му, защото тук той търси прекия контакт с болката на хората. Олигархията е абстракция; цените са ежедневие. Ако иска масова подкрепа, еврозоната му дава мост към милионите, които не четат доклади, а броят касови бележки.

Олигархията – голямата дума като голяма стратегия

В един момент водещият почти се шегува: „колко пъти казахте думата олигархия“. Но Радев не се смущава – напротив: повтаря я, защото я прави център на наратива. Той предлага дефиниция: концентрация на публична власт + заграбени публични ресурси. И оттук строи целия си разказ за бедността, неравенството, рекета над бизнеса и блокираната икономика.

Най-умното в този сегмент е, че той не говори само за морал. Той говори за механика: ресурси, пазари, конкуренция, инвестиции, индустрия. Това е опит да излезе от ролята на „възмездие“ и да влезе в ролята на „модел“. И тук идва неговият опит за интелектуална легитимация – препратката към Джоузеф Стиглиц и идеята, че олигархията и неравенството са свързани.

Силният удар е в сравнението: всички държави от региона запазват или намаляват неравенството, само България го вдига до „рекорд“. Дори в суровата, разговорна форма на този стенограмeн текст, посланието е ясно: някой е превърнал държавата в машина за разслоение.

Но още по-важно е обещанието му: „Не обещавам възмездия, но обещавам правила еднакви за всички.“ Това е политическият му щит срещу обвинението, че влиза да разчиства сметки. Той се представя като човек на правилата – макар че целият му език е войнствен.

И точно тук се ражда най-голямата му амбиция: „да пресече достъпа… до артерията на публичните ресурси“ и да изгради модели, които да не позволят „повторно възвладяване“. Това е ключова фраза: не просто да победиш, а да направиш така, че победата да не бъде открадната обратно.

Външната политика като капан – Крим, Украйна, Тръмп и „подаръкът“ за модела

Външната политика в българския разговор често е морализиране. Радев я превръща в предупреждение. Отговорът му за Крим е формула, която ще се цитира дълго: „По международното право… по реалността…“ Той рискува – защото знае, че тази тема е мина. Но веднага измества фокуса: който превърне кампанията във външнополитически тест по лоялност, прави подарък за олигархията, която търси легитимация отвън.

Тук се вижда политическият му инстинкт: да не позволи да го затворят в етикети „проруски/проевропейски“, а да извади тезата „национален интерес“ като антидот срещу външните шаблони. Той казва: най-опасното е да сведем поведението до дилема „с кого сме и срещу кого сме“, защото тогава ще бъдем влачени в конфликти по чужда логика.

В частта за войната в Украйна той използва най-силния си личен капитал – военната компетентност. Дори когато спорът е морален, той го води като оперативен: контранастъплението, условията за настъпление, провалът, подценяването на дипломацията. Това е опит да изгради образ: не „симпатии“, а анализ.

После идва и темата за Доналд Тръмп и „съвета за мир“. Радев атакува не целта „мир“, а начина: подпис „без институции“, политика „извън институциите“. Тук той прави мост между външното и вътрешното: проблемът не е Америка, не е Европа, не е Русия – проблемът е, че българската държава е сведена до административен подпис под чужда рамка.

И точно този мост е неговият шанс. Защото ако успее да убеди хората, че външният шум е маска за вътрешния грабеж, тогава думата „олигархия“ престава да е лозунг – става обяснение.

Когато „прошката“ срещне „модела“

Това интервю не беше разходка на бивш президент в студио. Беше входна декларация към нова властова битка. Радев влезе с „прошка“, за да извади от нея право на нов старт. Но излезе с една по-голяма дума – модел – и с обещание, което звучи красиво и страшно едновременно: правила еднакви за всички.

Тук е истинският залог: ако това остане телевизионна реторика, ще потъне като поредната „надежда“. Ако обаче зад думите се появят лица, компетентност, смелост и организация, тогава „Панорама“ ще се окаже моментът, в който България чу най-опасното изречение за всяка система: „няма да е нито лесно, нито безопасно“ – но ще се прави.

А в България най-много се страхуват не от скандала. Страхуват се от онзи, който идва не да крещи, а да прекъсне артерията.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама корупция лъжа политика

Up Next

Земеделието е най важния раздел за България

Don't Miss

За кого бие камбаната!

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

3 weeks ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

4 weeks ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

4 weeks ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.