ЗАКОН

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА КОРУПЦИЯТА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Published

8 years ago

28/06/2018

Author

Прокуратурата е осъдена да плати 800 000 лв. обезщетение на свързвано с Алексей Петров дружество

Интересен казус. За първи път български съд приема, че в резултат на действия на българската прокуратура могат да бъдат причинени имуществени и неимуществени вреди на юридическо лице.

С решение на Софийския апелативен съд (САС) прокуратурата на България е осъдена да плати на дружеството „Голд лизинг“ ООД обезщетение за имуществени вреди от 802 408.92 лв., както и 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 10 февруари 2015 г. Освен това прокуратурата дължи на дружеството и 78 763.48 лв. за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, но независимо от това, то е много любопитно по няколко причини

Това е това е първото решение, по което се признава, че с незаконни процесуални действия/бездействия по конкретно наказателно дело прокуратурата може да причини имуществени и неимуществени вреди за търговско дружество, което по условие не може да върши престъпления и не може да е обвиняем в наказателен процес.

Историята

През февруари 2010 г. прокуратурата изземва всички компютри и цялата документация на дружеството и ги държи и до ден днешен, въпреки че наказателното дело, по което е направено изземването, е прекратено през 2014 г. Това блокира изцяло работата на фирмата, а както става ясно, прокурорите сега въобще не знаят къде се намират иззетите документи.

Делото е интересно и с това, че първопричината за него е една от показните и арогантни акции на прокуратурата в рамките на прословутата операция „Октопод“, насочена към Алексей Петров и контролирани от него дружестрва, през 2010 г., завършила с пълно фиаско.

Още в началото на операция „Октопод“, превърната в медийна атракция, на 10 февруари 2010 г. ГДБОП нахлува в офисите на двете лизингови дружества „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис.

Провежда се претърсване и изземване, след което и двете дружества остават само с едни голи бюра. Иззети са всички компютри, изнесени са 63 чувала с документи на двете дружества, включително всички оригинални лизингови документи – договори, записи на заповед, погасителни планове, оригинални свидетелства за регистрация на автомобили (голям талон), застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове срещу длъжници, кореспонденция с лизингополучатели и с държавни институции. При това без надлежен опис към протокола кой документ в кой чувал се намира.

Това минира работата на дружествата. Те не могат да обслужват задълженията си към банките и към бюджета, не могат да приключат счетоводно предходната 2009 г., нито да подават месечните справки-декларации по ДДС, не могат да събират вземанията от клиентите, тъй като цялата база данни е в компютрите и т.н.

Следват няколко безуспешни искания за връщане на документите, първото още на 24 февруари 2010 г. с молба до главния прокурор, до софийския апелативен прокурор, наблюдаващия прокурор при Софийската градска прокуратура (СГП) и до Инспектората на Висшия съдебен съвет. През цялото време никой от персонала на „Голд лизинг“ не е привлечен като обвиняем, нито разпитван като свидетел по делото, по което са иззети документите и компютрите.

През април 2011 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава отказа на прокуратурата за връщане на документите по жалба на другото дружество „Кепитъл лизинг“, но в определението на съда се казва, че са необосновани доводите на прокурора за неосчетоводени средства и за документи с невярно съдържание, което пък от своя страна, „предвид [и] факта на задържане на документацията от 10.02.2010 г., прави действията на разследващите укорими“.

На 25 март 2011г. със заповед на подуправителя на БНБ „Голд лизинг“ ООД е заличено от регистъра на финансовите институции, тъй като не е в състояние да представи годишен отчет за надзорни цели за 2009 г. Това означава край на лизинговата дейност.

Повече от осем години след изземването и четири години след прекратяването на делото, по което са иззети, документите още не са върнати на дружеството.

Дело за вреди

Така през февруари 2015 г. „Голд лизинг“ завежда гражданско дело срещу прокуратурата, като претендира обезщетение за имуществени вреди от 1 638 441.99 лв. (несъбираеми вземания, отписани по баланса на дружеството, поради липсата на документите за тях), както и 50 000 лв. за неимуществени вреди, общо 1 688 441,99 лв. (Другото дружество „Кепиитъл лизинг“ завежда отделно дело, което още е в СГС). Претендираните от „Голд лизинг“ имуществени вреди са по четири вида вземания – неполучени лизингови вноски по непрекратени договори, вземания по висящи съдебни спорове, завършили неуспешно поради липса на оригиналните документи, присъдени вземания, за които има издадени изпълнителни листове, прибрани от прокуратурата, и заеми, взети, за да се закрепи дейността след удара по компанията.

Искът е предявен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), настъпили от нарушение на правото на Европейския съюз (свободно движение на капитали). СГС обаче преквалифицира иска по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (отговорност на работодателя за вредите, причинени от работника му при изпълнение на работата) и отхвърля всички претенции. Според СГС безспорно действията на прокуратурата са неправомерни („противоправно бездействие“), защото досъдебното производство е продължило много над законовите срокове, а няма никакви обяснения защо документите са задържани дори след прекратяване на наказателното производство.

Но според СГС вредите, които са настъпили за „Голд лизинг“, не са пряка последица от дейността на прокуратурата, а от бездействието на дружеството.
Според първата инстанция това важи и за оригиналите на изпълнителните листове, без които не могат да се съберат присъдените вземания от клиенти – „Голд лизинг“ е трябвало да си поиска дубликати на изпълнителните листове. По този въпрос обаче апелативният съд приема, че дружеството не е имало процесуална възможност да иска издаване дубликат на изпълнителния лист, защото по ГПК това е допустимо само когато оригиналът е изгубен или унищожен, не и когато той се намира в чужда фактическа власт – на прокуратурата. Липсата на изпълнителен лист в оригинал лишава кредитора „Голд лизинг“ от възможността да започне изпълнителен процес за събиране на съдебно присъдените й вземания от общо 802 408.92 лв.

И първата, и втората инстанция обаче отхвърлят част от иска на дружеството за обезщетяване на вредите от невъзможността да защити по съдебен ред претенциите си срещу клиенти, които са спрели да плащат по договори за лизинг (поради невъзможността да заведе дела), включително и по заведени дела, където липсата на документите е довела до невъзможност да докажат претенциите си. Това обаче не е вярно, и двете съдебни инстанции са имали пример, че дружеството не е бездействало, напротив, то е пробвало опциите по ГПК, но без резултат поради нежеланието на прокуратурата, а невъзможността да се посочи в къде точно се намира конкретният документ по конкретния спор с конкретния клиент.

През 2011 г. „Голд лизинг“ завежда дело във Варна срещу един от нередовните си клиенти, ЕООД, което акуратно си е плащало лизинговите вноски до 10 февруари 2010 г. – денят, когато офисът е претърсен, а медиите гръмват, че фирмата е „пералнята“ на „Октопода“, но след това престава да плаща. По това дело „Голд лизинг“ посочва, че оригиналните документи са иззети и моли съда да ги изиска от прокуратурата. Отговорът на следствието е, че такива документи не са намерени сред иззетите. Длъжникът оспорва заверените преписи и настоява ищецът да ги представи в оригинал. Понеже това не може да бъде сторено, искът е отхвърлен.

По самото дело срещу прокуратурата за вреди, въпреки искането да се представят тези документи и издадените няколко съдебни удостоверения, това не е сторено нито пред първата, нито пред втората инстанция, т.е. повече от три години, докато тече процесът досега. Представителят на прокуратурата заявява, че няма представа какви документи има по наказателното дело.

За „Голд лизинг“ проваленото дело във Варна е достатъчно основание да направи извода, че няма разумна причина да започне нови дела срещу останалите си длъжници, да плати огромни държавни такси за тези искове, както и други разходи, да рискува да бъде осъден и на сериозни съдебни разноски, без да има възможност да се снабди с иззетите от прокуратурата оригинали. След като вече е преживяло тежък финансов шок, завеждането на множество търговски дела без документи би го изложило на „необичаен търговски риск“, по смисъла на това понятие в практиката на Съда на Европейския съюз, сочи защитата. Българският съд трябва да прилага този стандарт, за да не стига казусът до европейските институции.

САС присъжда само 3000 лв. за неимуществени вреди за накърнената репутация на фирмата от действията на прокуратурата. Но независимо от размера, това е своеобразен пробив в практиката за възможността да се претендират неимуществени вреди за дружество от процесуална дейност на обвинението.

Post Views: 16

Related Topics:българия скандал

Up Next

КОРУНПИРАНИ “ПРАВОРАЗДАВАЩИ”!

Don't Miss

Замесваме цял свят със скандалите си

ЗАКОН

Ваня Стефанова, кариера изградена на невежество и неуспехи, пробутвана от Сарафов

Published

6 days ago

27/04/2026

Author

Иска се желязна воля срещу подземния свят а не невежество! Първата жена главен прокурор със залужени заплахи – Фатик: „Ще те одера жива“.

От заплахи от подземния свят до върха на държавното обвинение с протекциите на ментора и Сарафов – как Ваня Стефанова стигна до поста главен прокурор и защо мандатът ѝ може да се окаже кратък

Първата жена начело на държавното обвинение в България – Ваня Стефанова, беше избрана за временно изпълняваща длъжността главен прокурор от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет след оттеглянето на Борислав Сарафов. Въпреки че се ползва с безупречна репутация като магистрат, очакванията са тя да остане на поста най-много 6 месеца.

Политически контекст и бъдеще на поста

53-годишната Ваня Стефанова беше избрана с пълно единодушие за наследник на Сарафов след неговата оставка. В магистратските среди обаче преобладава мнението, че тя няма да заеме поста за пълен 7-годишен мандат. Причината е заявката на „Прогресивна България“ да бъде избран нов Висш съдебен съвет и да се реализира дълго отлаганата съдебна реформа.

Кариера изграден благодарение на Сарафов

В началото на 2025 г. Стефанова е назначена за заместник-главен прокурор от самия Сарафов, заемайки мястото на Мария Павлова. Поради това мнозина я определят като негово доверено лице, макар че за разлика от него тя не е била замесена в публични скандали.

Образование и ранни години

Първата жена главен прокурор е родена в Горна Оряховица на 26 септември 1973 г. През 1996 г. завършва право в Софийския университет с пълно отличие, като неин преподаватели са утвърдени имена в наказателното право като Маргарита Чинова, Димитър Михайлов и Борис Велчев – главен прокурор на България в периода 2006–2012 г.

Начало в прокуратурата

Именно с препоръка от Борис Велчев, представена пред тогавашния окръжен прокурор на София – Маргарита Попова, през 2001 г. Стефанова става прокурор в районната прокуратура в Сливница. По това време неин ръководител е Борислав Сарафов. Само две години по-късно тя вече е заместник районен прокурор, като работи по дела за наркотрафик и контрабанда през ГКПП Калотина.

Знакови случаи – Опицвет стига до задънена улица

Сред първите значими разследвания, по които работи, е “разбиването” на нелегална лаборатория за синтетични наркотици в село Опицвет. Открити са над 660 килограма амфетамини, а обвинения са повдигнати срещу Кристиян Младенов и химика Валентин Примов, делото стига до задънена улица.

На първа инстанция двамата получават по 15 години затвор, но впоследствие наказанията им са намалени – Младенов излежава 5 години, а Примов – 6. През лятото на 2014 г. Младенов умира от инфаркт в Слънчев бряг.

Делото срещу Барона и заплахите, пълна издънка

Сред делата, с които Стефанова се отличава, е това срещу известния контрабандист Боян Петракиев – Барона. Още през 2001 г. срещу него са образувани производства за контрабанда, грабежи и незаконна търговия.

Колеги разказват, че тя е получавала сериозни заплахи, включително от хора от обкръжението на Барона и от Филип Найденов – Фатик, който се заканил „жива да я одере“. Това я принуждава да смени жилището си. В крайна сметка Барона е осъден само на 3 години затвор, а прокуратурата конфискува два негови апартамента.

Работа по дела срещу наркобосове … издънени дела

Като прокурор в Софийска област Стефанова участва и в разследвания срещу фигури като Константин Димитров – Косьо Самоковеца и Антон Милтенов – Тони Клюна, които са ликвидирани преди да бъдат осъдени.

Преминаване през ДАНС, поради некадърност

През 2010 г. тя преминава в Софийска градска прокуратура, а между 2013 и 2015 г. е заместник-председател на ДАНС, назначена с решение на Министерски съвет, подписано от премиера Пламен Орешарски.

След това се завръща в прокуратурата, а през 2020 г. оглавява Специализирания отдел на Върховната касационна прокуратура.

Костинбродската афера – делото е “смачкано”

Едно от най-шумните дела, по които е работила, е т.нар. Костинбродска афера – скандал от 2013 г., избухнал в деня за размисъл преди парламентарните избори. Тогава са открити 350 000 допълнително отпечатани бюлетини.

По случая са повдигнати обвинения срещу Росен Желязков, който впоследствие става премиер. Делото обаче се проваля в съда и той е напълно оправдан. Към този момент Стефанова вече не е сред прокурорите по делото.

Преподавателска дейност и предстоящи предизвикателства

Освен дългогодишната си кариера, Стефанова се занимава и с обучение на магистрати – от 2021 г. преподава в Националния институт по правосъдието.

В следващите месеци тя ще бъде изправена пред сериозно професионално изпитание като временен главен прокурор. Очакванията към нея включват придвижването на редица забавени дела с висок обществен интерес, които от години чакат развитие.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 8

ЗАКОН

Сарафов се връщал в Следствието, но не задълго

Published

1 week ago

22/04/2026

Author

Догодина му изтича мандатът, обясни Даниел Божилов

На Борислав Сарафов е даден сигнал да си ходи. Връща се в Националното следствие и ще е там до 2027 г., когато му изтича мандатът. Това обясни юристът Даниел Божилов.

Даниел Божилов

„ПП-ДБ много искаха да отстранят и.ф. главен прокурор, защото не е техен човек. Овладели са съда, правеха всичко възможно да влязат и в Главна прокуратура. Румен Радев нямаше да допусне това. До 8 месеца ще имаме нов ВСС, а след още 4 – редовен главен прокурор“, обясни Божилов.

По-рано днес Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.

Борислав Сарафов направи писмено изявление, че решението за напускането е взел “още преди време”.

“За съжаление, през изминалите месеци прокуратурата продължи да бъде подлагана на неоснователен и неправомерен натиск. Наред с това станах обект на целенасочена очерняща и компроматна кампания. Въпреки това поставих над всичко интереса на институцията, на която съм посветил повече от три десетилетия от професионалния си път, и поех отговорността да продължа изпълнението на функциите си. Считам, че към настоящия момент са налице предпоставки за нов етап в развитието на прокуратурата – етап, основан на устойчивост и предвидимост”, написа той.

Акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия за наука и изкуства (БАНИ) откри в изявлението на Сарафов 11 грешки.

„Първо, фамилията на заявителя произхожда от “сараф”, на турски “sarraf“ – човек, който професионално се занимава с обмяна на пари (валута) и печели от това. Родът на този човек е свързан пряко или косвено с тази професия.

Ето и грешките:

1.) Адресатът е сгрешен. Прокурорската колегия не назначава и не уволнява главния прокурор и изпълняващия функциите (и.ф.) главен прокурор, това се извършва от Висшия съдебен съвет (ВСС), към когото трябва да е адресирано заявлението. Евентуалното решение за приемане на оставката се подписва от председателстващия правосъден министър, който не е член на Прокурорската колегия, и се подпечатва с печата на ВСС, официален печат на институцията, на който пише „Република България – Висш съдебен съвет“.

2.) Странно изглежда презимето на заявителя – “Боби”, което е умалителна форма (хипокористика), която се използва в ежедневието, на имената Борис, Богдан, Боян и др. Всички български мъжки презимена и фамилии на „-ов/-ев“, както и на “-ски” и “-ин”, са граматически прилагателни имена, които означават принадлежност (буквално: „син на…“ или „от рода на…“). Ако някой се е казвал Боби синът на този човек би носил презиме Бобев или по-точно Бобиев (защото името завършва на гласна „и“). Съзнавам, че заявителят не е виновен за тази втора поред грешка.

3.) Правописна (и стилна) грешка е изписването на обръщението с главни букви. Според стандартния за цял свят Етикет (Netiquette) писането само с главни букви се приема за „викане“. Изглежда агресивно и невъзпитано. Допустимо само за заглавия на документи (напр. ЗАЯВЛЕНИЕ, ДОГОВОР) или за много кратки предупредителни надписи.

4.) Изписването на датата “22.04.2026г.” е погрешно, след “2026” трябва да има спейс (отстояние) – 22.04.2026 г.

5.) След вметнатия израз на датата трябва пак да има тире, както преди има преди нея.

6.) В края на заявлението е упоменато мястото и датата му. Мястото “София “ е сбъркано. Трябва да е “гр. София”.

7.) След мястото трябва да има запетайка.

8.) В цялост уточнението къде и кога е съставен документът е правилно да изглежда така: “гр. София, 22.04.2026 г.”, погрешно е изразът да се изписва на два реда, както е в случая.

9.) Изразът “С уважение” е съобщителен и не трябва да се изписва с главни букви, а трябва да изглежда така: “С уважение:”

10.) Проява на лош вкус, на неграмотност и даже на латентни нарцистични импулси е човек да си пише накрая имената с главни букви. Изписването им под подписа трябва да е точно както те са изписани в началото, под думата “ЗАЯВЛЕНИЕ”: “Борислав Боби Сарафов”.

11.) От 25 години, четвърт век значи, всички ученици в прогимназията знаят и ползват при писане на какъвто и да е текст функцията на съвременните текстообработващи програми (като Microsoft Word или Google Docs) за сричкопренасяне Hyphenation. Тя в цял свят е изключително важна за официални документи, защото предотвратява големите „дупки“ между думите, когато текстът е двустранно подравнен (Justified), както е в случая с въпросното Заявление. Ясно е, че използването на тази функция е над възможностите на българската прокуратура”.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 9

ЗАКОН

Назначиха протежето на Сарафов, Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор

Published

1 week ago

22/04/2026

Author

За първи път жена заема този пост, което не и пречи да е по малко злобна, коварна и корумпирана от колегите си мъже.

Ваня Стефанова ще даде съгласие да бъде и.ф. главен прокурор.

Очаква се Прокурорската колегия да вземе решение, с което да я избере. Така България за първи път ще има жена, заемаща поста на главен прокурор.

По-рано Прокурорската колегия прие заявлението на Борислав Сарафов, с което той изяви желание да напусне поста на главен прокурор.

След това ВСС изпрати писмо до Върховната касационна прокуратура дали заместника на Сарафов по старшинство Ваня Стефанова е съгласна да изпълнява функциите главен прокурор. До края на заседанието те очакват отговор, за да я изберат.

В своя позиция, публикувана от прокуратурата, Борислав Сарафов заяви, че решението за напускането на поста е взел “още преди време”.

Борислав Сарафов

По-късно Прокурорската колегия единодушно определи Ваня Стефанова за и.ф. главен прокурор. За нея гласуваха всичките деветима кадровици. На заседанието присъства и правосъдният министър Андрей Янкулов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 5