СВЯТ
Тотално о$иране на ЩАЗИагентката Ангела
Европа под обсада: Операция “спасяването на редник Меркел”
Изглежда, че крилатата фраза “Wir schaffen das” (Можем да се справим), която Меркел използва в разгара на бежанската криза през 2015 г., вече не е на дневен ред.
Официално те трябва да подготвят почвата за постигането на европейско решение за миграцията. Но европейските лидери знаят, че залогът е нито повече, нито по-малък от спасяването на канцлера фрау Меркел, коментира колумнистката на DW Барбара Везел.
16 държави участвaха на преговорите в неделя в Брюксел. Първоначалната идея предвиждаше да се срещнат лидерите на Германия, Франция, Италия и Гърция, които да обсъдят проблема с миграцията. Но междувременно събитието прерасна до истинска среща на върха, макар и в камерен състав. Говорител на ЕК подчерта, че поканата важи за всички, очевидно визирайки с това страните от Вишеградската четворка, които заявиха, че не смятат да участват.
Няма значение, че в случая никой няма намерение да ги принуждава да приемат мигранти, срещу което те самоотвержено се съпротивляват, а по-скоро ще се обсъжда само практическото решение на някои проблеми в страните, в които основно пристигат мигранти. Но и това е вярно – колкото повече страни участват в срещата, толкова по-трудно ще бъде постигането на решение.
Обратното приемане на мигранти
Всъщност поканата на ЕК трябваше да осигури необходимата подкрепа за канцлера Меркел, за да проведе тя неформални разговори с италианското правителство относно неговата готовност да приеме обратно мигрантите от австрийско-германската граница с първоначална регистрация в Италия. За това всъщност настоява нейният коалиционен партньор – баварският ХСС. Вътрешният министър Хорст Зеехофер с цялата си арогантност действа така, сякаш е господар на положението.
А в действителност той има нужда от това да работи в тясно сътрудничество с Австрия, и най-вече с Италия. Но опитът се провали – в проекта за споразумение беше залегнал “гъвкав механизъм за обратно приемане” на мигранти, придвижващи се на север. В пристъп на ярост италианският премиер Джузепе Конте заплаши, че няма да участва в срещата. Наложи се германската канцлера да го успокоява, оттегляйки проекто-документа. И сега става още по-неясно как при тези обстоятелства Меркел ще си реши проблема с вътрешния министър Зеехофер, който открито я изнудва.
Приемни лагери извън ЕС
Идеята за приемни бежански лагери извън ЕС не е нова – тя се обсъжда от поне 15 години. Дотук винаги е била смятана за неприложима от морална, практическа и юридическа гледна точка. Междувременно натискът от страна на десните популисти в Европа се засили до такава степен, че сега идеята за бежански лагери покрай границите на ЕС вече изглежда като спасително решение. На практика миграционният проблем трябва да бъде пренесен извън границите на ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан вижда в това потвърждение на твърдата си политика на капсулиране. “Трябва да се концентрираме върху въпросите, по които можем да постигнем съгласие. Понастоящем това са две теми – подсигуряване на границите и създаването на “хот-спотс” (т.нар. “горещи точки” за прием на бежанци) извън границите на ЕС”, заяви той.
После научихме, че Австрия и Дания вече разговарят неофициално (например с Албания) по темата. Но също и в официалните документи от Брюксел вече се говори за “регионални външни центрове за настаняване”, т.е. за лагери извън Европа, които да поемат бежанците от Средиземноморския маршрут. По някакъв начин там трябва да бъдат решени и техните молби за предоставяне на убежище. От кого и по какви правила – никой засега не знае.
Междувременно стана известно, че италианският вътрешен министър Матео Салвини заминава идната седмица за Либия. Там той ще вербува за създаването на приемни лагери на либийска територия.
Италия клати лодката
Германия не е единствената държава, която, заради вътрешнополитическата си криза, поставя миграционната политика на първо място в дневния ред на ЕС. Новото правителство в Рим, и преди всичко вътрешният министър Салвини, допринася за ескалацията на напрежението. Миналата седмица кораб с бежанци беше отклонен към Испания, след като Италия отказа да го приеме и затвори пристанищата си също и за други два кораба. Салвини дори иска да арестува хуманитарните работници и да конфискува корабите им. Според неговите думи, “таксиметровите услуги” през Средиземно море трябва да бъдат прекратени.
ЕС обаче също носи вина за тази ситуация – години наред той игнорира италианските искания за реформиране на Дъблинското споразумение. Новото предложение е мигрантите над определена горна граница да бъдат разпределяни измежду страните-членки на ЕС, срещу което страните от Вишеград са категорично против. Но също и Германия, както и някои други страни-членки, дълго време блокираха приемането на такова решение и сега им представят политическата сметка. Независимо от всичко това, реформата на Дъблинското споразумение отново се отлага за шест месеца.
Европейските лидери се единни само по въпроса за защитата на външните граници на общността. “Ние не трябва да спорим повече за разпределянето на бежанците, а да се концентрираме върху защитата на нашите външни граници”, заяви австрийският канцлер Себастиан Курц, чиято страна в началото на юли ще поеме от България ротационното председателство на съюза. Той подчертава, че това е начинът да бъде спасен Шенген. За целта трябва да бъде увеличена числеността на силите Фронтекс с 10 хиляди полицаи, както и на Европейската служба за предоставяне на убежище.
Такива предложения се обсъждат от години, но когато въпросът опре до финансирането на начинанието, изведнъж всички замлъкват. В този смисъл канцлера Меркел сега би могла да извади чековата книжка и да мобилизира личните си резерви, за да направи политическите си партньори по-сговорчиви.
Не в Брюксел, а в Мюнхен се решава съдбата на Европа
Наблюдателите смятат, че първоначално ще бъде подготвена почвата за двустранни, тристранни или многостранни решения по отделни проблемни точки. И едва по-късно може да се стигне до общоевропейско решение. А що се отнася до това дали в неделя може да бъде постигнат някакъв напредък, който да укроти баварския коалиционен партньор на Меркел, решението няма да бъде взето нито в Брюксел, нито в Берлин, а в Мюнхен. Доскоро никой не можеше да си представи, че в столицата на една германска провинция ще се решава бъдещето на Европа.
Миналата седмица баварската партия Християнсоциален съюз даде на Меркел срок от две седмици за постигане на споразумение с европейските съюзници по проблема с мигрантите. Това стана, след като коалиционното правителство в Германия беше пред разпадне заради скандала между Християндемократическия съюз на Меркел и сестринската партия ХСС от Бавария относно мигрантите.
Според проучване на вестник Die Welt, обхванало 5038 респонденти, 74,7 процента не вярват че преговорите на канцлера с европейските съюзници ще се увенчаят с успех, 18,1 процента са на противоположното мнение.
Лидерът на ХСС и министър на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер иска да връща мигрантите, които първоначално са били регистрирани в други държави от ЕС. Меркел обаче е против всякакви едностранни действия, които биха могли да доведат до торпилиране на нейната политика на отворени врати от 2015 година, което би подкопало личния й авторитет.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







