EXPRESS TV

Саудитска Арабия може да остане без вода

Published

8 months ago

08/03/2026

Author

Не им стига войната! Нова заплаха тегне над държавите от Персийския залив.

Заводите за обезсоляване могат да се превърнат в военни цели.

Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и съседните страни в региона на Персийския залив използват изкопаемите горива под пустинните си земи не само за да печелят пари, но и за да произвеждат питейна вода. Петролът, който произвеждат, захранва над 400 инсталации за обезсоляване, които превръщат морската вода в питейна вода.

Във войната, започнала на 28 февруари с атаки на САЩ и Израел срещу Иран, ответни атаки от иранските сили засегнаха петролни рафинерии и заводи за природен газ и нарушиха туризма и авиацията. Всички тези атаки навредиха на икономиките на страните от Персийския залив и на трудно спечелената им репутация за безопасност и стабилност.

Иранските удари вече засегнаха и ключова инсталация за обезсоляване в Дубай. Атаките на 2 март по пристанището Джебел Али в Дубай бяха нанесени на около 20 километра от масивен комплекс с 43 инсталации за обезсоляване, които са ключови за производството на над 160 милиарда галона вода годишно в града.

Вече има щети по електроцентралата и водната електроцентрала Фуджейра F1 в ОАЕ и по електроцентралата Доха Уест в Кувейт. И в двата случая щетите са от атаки срещу близки пристанища или от падащи отломки от дронове.
Солени кралства

Монархиите в региона често се описват като петролни държави. Но те са се превърнали и в солени кралства – глобални суперсили в производството на прясна вода, създадена от човека, извлечена от морето. Обезсоляването е част от причината да има голф игрища, фонтани, водни паркове и дори закрити ски писти с изкуствен сняг.

Общо осем от 10-те най-големи инсталации за обезсоляване в света се намират на Арабския полуостров. Двата завода Sorek в Израел допълват списъка.

Страните от Арабския полуостров разполагат с около 60% от световния капацитет за обезсоляване на вода. А инсталациите близо до Иран, около Персийския залив и Арабско море, произвеждат повече от 30% от обезсолената вода в света.

Приблизително 100 милиона души в региона на Персийския залив разчитат на инсталации за обезсоляване за водата. Без тях почти никой не би могъл да живее в Кувейт, Катар и ОАЕ – или в голяма част от Саудитска Арабия, включително столицата ѝ Рияд.

Саботаж на водоснабдяването

Притесненията на ЦРУ относно атаките срещу инсталациите за обезсоляване в региона на Персийския залив датират от 80-те години. По време на инвазията на Саддам Хюсеин в Кувейт през 1990 г. тези притеснения станаха реални.

След като коалиционните сили започнаха бомбардировки на иракски позиции през януари 1991 г., част от отговора на иракските войски беше да изпуснат милиони барели суров петрол в Персийския залив. Докато масивното петно се носеше на юг, американски и саудитски служители се опасяваха, че това е било предназначено да саботира системите за обезсоляване.

Работниците монтираха бариери, за да защитят всмукателните клапани в големите инсталации, особено в тази, която снабдява голяма част от водата на Рияд. В Кувейт иракският саботаж повреди или унищожи голяма част от капацитета за обезсоляване на страната.

Кувейтските власти също се обърнаха към Турция и Саудитска Арабия, за да доставят около 750 цистерни за вода и 200 камиона за внос на 18-тонен авариен запас от бутилирана вода. Доставените от САЩ генератори и мобилни инсталации за обезсоляване осигуриха допълнително временно облекчение, въпреки че пълното възстановяване отне години.

По-скорошни заплахи

Страховете от атаки срещу инсталации за обезсоляване се появиха отново, след като движението на хусите в Йемен изстреля дронове и ракети срещу саудитски съоръжения в Ал-Шукайк през 2019 и 2022 г. – въпреки че не нанесоха трайни щети.

Оръжията на Иран обаче са далеч по-многобройни и по-сложни от тези на хусите, така че ако атакува инсталации за обезсоляване, щетите биха могли да бъдат значителни.

Тук има ирония: столицата на Иран, Техеран, е изправена пред толкова сериозна криза с недостига на вода, че през 2025 г. правителството е обмисляло преместването на засегнатата от сушата столица на брега. Но Иран е по-малко уязвим от атаки срещу инсталации за обезсоляване, защото водоснабдяването му разчита на язовири и кладенци.

Каквото и друго да се случи, водата в тази война може да се превърне в основен фактор в насилие и да остави трайни политически белези. И ако някоя от страните умишлено атакува водоизточници или инсталации за обезсоляване, това очевидно би било нарушение на човешките права.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes express tv featured trending война политика свят

Up Next

Войната в Иран обърка енергийните планове на Европа

Don't Miss

Българските семейства задъхани от сметки, а британците почти не плащат за ток и газ!

EXPRESS TV

Лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх

Published

2 months ago

17/09/2026

Author

Насред дебрите на YouTube алгоритъма ми изплува интервю, чието заглавие обещаваше Тъкър Карлсън да РАЗГРОМИ най-големия британски РУСОФОБ, призоваващ за НЕЗАБАВНА ВОЙНА с Русия.

Британец-русофоб и Тъкър Карлсън. Да си имам социалния живот, но…перфектната петък вечер!

Започнах интервюто с известна предубеденост към възпитаника на Eton.

На петнайстата минута британецът ми стана симпатичен.

На двадесет и петата установих, че съм по-скоро съгласна с него.

Към средата започнах да се питам какъв всъщност е проблемът ми с Британия.

Към края се чудех какво количество черен чай трябва да изпия, за да изкупя греховете си пред братския британски народ.

Tucker Carlson pressed former British MP Jacob Rees-Mogg on why Britain entered World War II.

He argued Germany had territorial claims in Poland, that Britain joined a war it wasn’t directly attacked in, and that the result was the end of real British sovereignty. American troops have been stationed there ever since.

“The U.S. has had troops here ever since. You lost your sovereignty.” https://t.co/k3dpZOWg16

— Kacee Allen (@KaceeRAllen) October 3, 2026

Вместо да слушаме как един неприлично богат британец ни убеждава да воюваме с Русия, интервюто се превърна в лекция по ревизионистка история и импровизирана апология на Третия райх. Карлсън отдели половин час да защитава Хитлер, да оправдава нападението над Полша и да представя ВСВ като злощастно стечение на обстоятелствата, в което несъобразителните съюзници принудили фюрера да нападне съседите си.

Кулминацията настъпи, когато Джейкъб Рийс-Мог отбеляза, че без британската съпротива срещу Хитлер днес страната вероятно щеше да говори немски, което г-н Карлсън отигра със забележителна интелектуална изтънченост: “На кой му пука? Нали поне е европейски език!”

Оставяме настрана вопиющата историческа некомпетентност и факта, че Тъкър очевидно изглежда добре само когато интервюира хора, за които четенето се изчерпва с менюто. По-интересна е причината, поради която се озова в тази ситуация.

Тъкър е изолационист, който се противопоставя на американската военна помощ за Украйна и поддържа тезата, че Западът е провокирал руската инвазия. В стремежа си да докаже, че изолационистката логика издържа проверката на историята, Тъкър предпочете да влезе в оправдателен режим спрямо Хитлер, отколкото да допусне пробойна в принципите си.

Докато гледах как се закопава с всяка минута, си мислех: “Брат, що просто не кажеш, че това е тотално различно, и да приключваме?”

Моралната последователност не е порок. Това е да прилагаш едни и същи принципи към сходни ситуации, независимо дали изводите са в твоя полза. Да предвиждаш кога собствените ти аргументи могат да се обърнат срещу теб.

Колкото и абсурден да е примерът, искрено ме впечатли стремежът на двамата събеседници да следят за противоречия в аргументацията си в реално време. Сякаш да бъдеш уличен в двойни стандарти е дори по-неприемливо, отколкото да защитаваш абсурдна позиция. Сякаш в някои общества политическият дебат не се изчерпва с фразата “Това е съвсем различно”.

У нас той протича така:

Политик осъжда опонент за това, че е откраднал колело. Впоследствие се оказва, че негов съпартиец е откраднал мотор. Ако изобщо се намери журналист, способен да извърши сложната когнитивна операция по съпоставка, следва обяснение за фундаменталните различия между велосипеда и мотоциклета и мантрата “Това е съвсем различно!”

Въпросът приключва.

Макар да презирам моралния релативизъм, и аз самата не съм имунизирана срещу него. Ако човек отвори профила ми, ще остане с впечатлението, че всяко нещастие, сполетяло човечеството след изгонването на Адам и Ева от Рая, е по вина на демократичната общност. Моля да си спестите менталната гимнастика да доказвате, че при Сътворението Господ е изсипал всички човешки пороци в един демократичен двор. Просто едни грешки осветяваме с прожектор, други оставяме в удобния полумрак на собствената си избирателност.

Бертран Ръсел е казал, че повечето хора биха предпочели да умрат, отколкото да мислят. Направих опит, дотук ми стигнаха силите.

Какво липсва в чипа на политическата ни култура? Защо всеки дебат е толкова повърхностен? Защо толкова трудно правим аналогии? Защо принципите ни имат срок на годност и политическият хоризонт рядко се простира отвъд последните две седмици?

Не предлагам да следваме Тъкър до Третия райх, опазил ме Господ. Но поне да стигнем до етап, в който не отхвърляме всяка аналогия с мантра.

Ще се радвам да проведем един морално последователен дебат в коментарите.

Поне да опитаме, преди някой да обяви, че това е съвсем различно.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

EXPRESS TV

Защо някои хора винаги имат пари, а други никога?

Published

4 months ago

04/07/2026

Author

Замислял ли си се защо двама души могат да печелят еднакви пари, а след няколко години единият има спестявания и инвестиции, а другият живее от заплата до заплата?

Истината е, че разликата рядко е в доходите.

Разликата е в навиците.

Хората, които изграждат богатство, не харчат това, което остане в края на месеца.