БЪЛГАРИЯ

С боклуците Ф-16, които купи Борисов за няколко милиарда можем само да плашим гаргите

Published

6 months ago

04/04/2026

Author

Сега вече не е важно, кога ще благоволят да ни докарат останалите седем самолета – и един Ф-16 е достатъчен, за да придобие нужната помпозност парадът на Гергьовден.

Тия дни дочакахме доставката на първия самолет Ф-16 – от осемте, които купихме и платихме преди повече от пет години. Посрещнахме го като Спасител – само дето църковните камбани не биха – който ще ни отърве от всички беди, дето са ни налазили. Макар че от тях няма отърваване и 100 ескадрили да пристигнат – и дори ако, за по-голяма достоверност, показно бомбардират Граф Игнатиево.

Видимо екзалтиран беше министърът на отбраната Запрянов – и това, всъщност, не е лошо; в днешните времена по-добре е да имаш за военен министър човек, който лесно се оставя на емоциите си, отколкото някой, който мърмори под носа си и пресмята какво сме загубили от забавянето на доставката. Не ни трябват пресметливи мрънкачи, сополивите са по-подходящи за нас, особено ако не е ясно, за какво точно реват.

Между другото, в момента се сещам за един стар военен лаф – „Ако се оставиш на емоциите, лошите ще спечелят“ – но не е нужно точно сега да се вглеждаме прекалено в него и да си разваляме празника. Тъй или иначе, мънистото го връчиха на аборигените, беше си голяма радост.

Сега вече не е важно, кога ще благоволят да ни докарат останалите седем самолета – и един Ф-16 е достатъчен, за да придобие нужната помпозност парадът на Гергьовден. За това е целият зор – иначе е ясно, че с това, което великодушно наричаме „авиация“, можем да плашим само гаргите. И, в крайна сметка, далеч по-мъдро е да си изпипваме парадите, отколкото да се разправяме с някой руснак в небето, особено ако е закусил с няколко водки.

А един от деветима наши летци, обучени да подкарат Ф-16, се радваше, че „има вече на наша почва такъв самолет“. Някак странно закърпи той тази фраза – вместо да каже, че се радва в българското небе най-сетне да има такъв самолет, който, надяваме се, ще пори просторите, а няма да опознава и да се кипри по „почвата“ единствено на авиобазата в Граф Игнатиево.

Но да не придиряме толкова на човека – може би вълнението го бе накарало да погледне не нагоре, а надолу, в краката си. Освен това, ние отдавна и окончателно сме пленници на един напълно разхайтен език, който телевизиите налагат като норма. Непрекъснато чуваме невероятни дивотии, които обаче вече не смущават никого. Наскоро един го питаха, дали отново „ще се качи на волана“. И той спокойно отвърна, че щял да го направи.

Но, все пак, защо не гледаме нагоре към небесата, които трябва да се опазят, а се вглеждат в почвата, „в нашата почва“ – но все пак почва. Това не е ли някакъв унаследен навик, някакъв знак, че може би не е съвсем безопасно да гледаш нагоре – най-малкото може да си навехнеш врата. И как тогава Урсула ще наложи налудната си идея за превъоръжаване на ЕС, ако единствения ни свестен самолет е цъфнал тук за радост на почвата?

Не ми дава мира тази фраза за „почвата“. Тя пък лесно ще ни накара да се сетим, че ние открай време имаме навика да си навираме суратите надолу – а би трябвало да гледаме нагоре, в небето, или напред – в простора, да търсим хоризонта. Всъщност, има ли хоризонт някакъв за нещо от нашите работици, каквато и да е тя – след като и самата дума „хоризонт“ изчезна, изобщо не се споменава, сякаш е нещо срамно. Дори подозирам, че народецът се терзае от невъзможността да я употребява, няма повод да го прави – и това е нещо, действително обидно за него. Да изречеш гласно тази дума сякаш е равносилно да извършиш някакво прегрешение, което няма да ти простят – като онова да се взираш в собствения си хоризонт, да се откриваш в собствените си простори. Откъде-накъде ще се звериш в някакъв хоризонт, гледай си в краката и в калта, из която шляпаш.

Дори властниците-комуняги, за които днес непрекъснато ни напомнят още по-тъпите им синчета-късни демократи – говореха за петилетки, ломотеха и за нов строй, бяха готови да говорят и за други магии, сякаш бяха най-сръчните илюзионисти. Измислиха и думата „Преход“ – най-фалшивата дума, която изобщо не може да изрази позорът и проклятието, скрили се зад нея.

Всъщност, знае ли се кой е бащата на думата „преход“, кой я пусна в обръщение? Сега никой вече не говори за тия неща, разправиите са все около днешния ден. Държавата сякаш съществува ден за ден, дори Паметта също се захранва ден за ден, колкото запомни – толкова. Постепенно изключиха и Миналото от безразборно осакатения колективен разговор – видя се, че псувните срещу него предизвикват единствено още по-сочни псувни по адрес на текущите властници.

Миналото се оказа опасно за тях, какво да говорим тогава за Бъдещето – тази дума също е изхвърлена от езика им. За тях Истината сякаш е стаена единствено в днешната кал, която газим – затова суратите надолу, търсете истината там! Дори не са в състояние някак да го обговорят Бъдещето, макар и с фалша на бруталните лъжи.

Сега се лигавят край самолета, който ни подхвърлиха след пет години на свенливи очаквания – такива са днешните български радости. Непосилно е за властниците ни Бъдещето да бъде провидяно, макар и в някаква незначителна степен – а и това не се полага за анемични консуматори като тях. Те се хранят ден за ден със залци от Настоящето, до които успеят да се доберат. Но и най-едрите залци не са в състояние да открият смисъла на случващото се. Колкото са наясно с някакъв смисъл ония специално обучени прасета, които търсят и откриват много ценените и пословично скъпи трюфели.

Интересно, когато не са толкова приповдигнати и са извън предпочитания от тях притворен режим, дали екзалтираните посрещачи на Ф-16 биха си признали, че ние, всъщност, сме прошляците на НАТО? Предани до безбожие – което обаче няма да ни позволи да преглътнем горчивия факт, че предаността не ни осигурява никакво предимство. Ако сравним въоръжеността на страната ни с тази на Гърция, примерно, дали ще имаме куража да се запитаме, защо сме се докарали до ролята на ентусиазирани прошляци? И защо Алианса не се тревожи от нашето безсилие, което, до голяма степен, сам продуцира. Резултат на недоверие ли е това – или на нещо още по-неприятно?

Ако решим още повече да усложним картината, може да се запитаме и друго: дали българските властници от 89-а година насам съзнателно не са поддържали армията ни в това състояние. И последният дурак от НАТО знае, че голият ентусиазъм изобщо не е достатъчен, за да участваме в някой конфликт като руско-украинския – ние освен гвардейският оркестър и марша „Велик е нашият войник“ друго под ръка нямаме. Е, от няколко дни се надуваме и с един Ф-16, който обаче е вперил поглед в „българската почва“.

Една черна хипотеза: удобни ли сме да ни превърнат в „домакин“ на някакъв бъдещ, нарочно предизвикан конфликт – при нашата овча преданост и непремерено гостоприемство това не бива да се изключва. Имаме красива земя – и все ще се намери някой да се „пошегува“ като руския поет-дисидент, нобеловия лауреат Бродски: „Най-добрият изглед към Москва по здрач е от кабината на бомбардировач!“

Имаме и фукливи военни песнички, както и един Ф-16, който все ще разплаква от умиление висшите ни военни, дори ако не мръдне от калта.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама конспирация корупция кражба лъжа

Up Next

По бедни от вчера, нови цени, стари заплати

Don't Miss

Войната и газът натискат цените, сметките скачат!

БЪЛГАРИЯ

🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️

Published

2 months ago

25/08/2026

Author

🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон…

А именно – след заседание с разузнавателните служби той е заявил, “че е взето решение – всички помагали на Украйна с оръжие по един или друг начин и предтекст ще бъдат съдени в Русия !”

Забележете, не къде да е, а в Русия.

След войната няма да има държава, която да откаже на Русия депортиране на който и да било пребиваващ на нейна територия…

Убеден съм, че Борисов и Пеевски ясно осъзнават тези факти и Светът, вече им изглежда с размерите на гара Бов. 🥴.

Копирах коментар, който е написан от Цветанка Янкова под публикация на Карбовски,
която касаеше посещението на Урсула и българските подлоги в Сопот.

Прочетете го бавно поне два пъти.

“Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

Когато чуете думата “инвестиция“,
в съзнанието ви изниква образ на нови работни места,
икономически растеж, бъдеще за децата ви.

Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление.

И случаят със завода за барут е точно такъв.

На хартия:

“Милиарди евро инвестиции“.

В реалността:
токсично блато, което ще трови поколения българи напред.

Опасността, която ни продават като “развитие“

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми,
обществени обсъждания и години съпротива.

А у нас?

Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.

Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни!
Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно.

Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията.

Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.

Пример?
В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята.
Резултатът?
Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия.

Басейни с дълбочина 20 метра,
които се разширяват непрестанно.
Това е екологична катастрофа в реално време.

И тук идва въпросът:
Какво я чака България?

Ще ни кажат:
“Не се притеснявайте, всичко е безопасно“.

Наистина ли?

Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода?

Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци?

Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?

Не.

Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове,
а ние ще останем със замърсена земя,
отровена вода и болни хора.

Политиците мълчат.

И тук е огромното престъпление.

Не става дума за незнание.

Всички те знаят.

Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова,
но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала,
а комисионните са по-сладки от гнева на народа.

Това не е инвестиция.

Това е предателство.

Предателство срещу здравето ни,
срещу бъдещето на децата ни,
срещу земята, която обичаме.

И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня,
наречена “ново начало“.”
Бога да ни пази!
G. Milanova”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Published

2 months ago

20/08/2026

Author

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Ще спре ли войната в Близкия изток или ще се превърне в нова енергийна, финансова и продоволствена криза? Петролът вече премина $100 за барел, а всяко напрежение около ключовите морски маршрути се усеща по цените на горивата, транспорта и храните.

Ще продължи ли доларът да бъде основата на световната финансова система или ще започне по-сериозно преразпределение на икономическата сила? Тази есен BRICS се събира в Индия с 11 държави и все по-ясно говори за по-многополюсен световен ред и намаляване на зависимостта от долара. Но това не означава автоматично „срив на долара“, означава, че светът търси алтернативи.

А войната в Украйна? Преди изборите Тръмп обещаваше да я спре. Днес тя продължава, а с наближаването на американските междинни избори войната в Близкия изток също се превръща във вътрешнополитически въпрос за Америка.

Предстои зима с енергийна несигурност.

Продължава кризата с миграцията и сигурността в европейските градове.

Расте натискът върху държавните бюджети и дълговете.

Изкуственият интелект променя труда, професиите и самото разбиране за човешка свобода.

Развиват се технологии, които могат да свързват човека все по-тясно с дигиталния свят.

Европа върви към цифровото евро — засега планирано за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието.

И докато политическият свят се опитва да контролира кризите, природата също ни напомня колко ограничен е човешкият контрол.

El Niño се засилва и NOAA вече очаква много силно явление през есента и зимата на 2026–27 г. То може да промени температурите, валежите и атмосферните модели в различни части на света, с потенциални последици и за земеделието.

Може би най-големият въпрос вече не е коя криза ще дойде следваща, а дали човечеството ще продължи да изгражда бъдещето върху старите модели, които създадоха днешната несигурност.

Защото когато старият свят започне да се разклаща, най-важният въпрос е какъв ще бъде Новият…

Само в България можеш да взимаш 700-800 евро заплата 💶… и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд. 🎬💰😂

Кара кола за 20+ бона 🚗💸…
Гуми – нови 🛞✨
Джанти – лъскат ✨
Резервоарът – пълен ⛽️😎

Ресторантите? Пълни до козирката 🍽️🍷. Отиваш “за по едно” 🍻… и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа 😂📋.

И като го питаш:

– Брат, ти за колко работиш? 🤔
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣💶.

Почивки? 🏖️🌊
Юли – пълно ☀️
Август – пълно 🌴
Септември – пак пълно 😎
Явно всички “едвам свързват двата края”, но с изглед към морето 🌊😂.

Плаща:

💡 ток
💧 вода
🌐 интернет
📱 телефон
📺 кабелна
🏋️ абонамент за фитнес (в който не ходи 🤣).

Излиза всяка седмица 🥂🍻…
Яде 🍕🍔, пие 🍷🍺, качва сторита 📸📲…
И накрая:
“Брат, няма пари…” 😂💸

Българинът е друга математика 🧮🇧🇬: Парите не стигат… 💸 Ама животът върви на макс. 🚀😎

НАСА 🚀 още не може да го обясни това явление 🤣😂.

П.П. Този пост е с цел забава 😄😉

Животът е кратък – носете новите си дрехи 👗👔✨, обичайте се ❤️, за да бъдете обичани 💕 и най-важното – бъдете здрави! 🙏❤️

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

Published

2 months ago

19/08/2026

Author

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните стратегически ресурси на планетата. Затова българските води не трябва да се превръщат в стока, която държавата раздава или предоставя на трети страни без пълен обществен контрол.

България има природно богатство, което не принадлежи на едно поколение. То принадлежи и на тези след нас.

Никакви сделки зад затворени врати. Никакво предоставяне на стратегически водни ресурси на чужди държави или частни интереси.

И когато става дума за международни споразумения за водите, обществото има право да знае: какво точно е договорено, за какъв ресурс, за какъв срок и срещу какво.

Водата не е просто стока.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ