БЪЛГАРИЯ

Борисов е назначен от Брюксел да им бъде послушен!

Published

8 years ago

04/08/2018

Author

Икономистът Стив Ханке с песимистичен сценарий за България. В предаването “120 минути”, един от консултантите при въвеждането на валутния борд у нас заяви, че е много вероятно присъединяването към еврозоната, да предизвикат криза, подобна на тази в Гърция.

– Преди Тръмп да стане президент все още бяхме съюзници, но налагането на мита, отправянето на заплахи, постоянното изпращане на смесени послания. Европа и САЩ – все още ли сме приятели?

– Въпросът Ви звучи малко сантиментално. Аз съм реалист и реалността за случващото се в света е, че много санкции се налагат в цял свят, не само от САЩ, но и от Европейския съюз и други страни. Всички политици изглежда обичат санкциите като предпочитаното оръжие в тази ожесточена “мека” война, водеща се в света. Мисля, че това е нещо много лошо, защото и санкциите, и митата възпрепятстват доброволната размяна и отнемат свободата на хората, унищожават свободата на търговията. Не мога да се сетя за нищо добро в това и съм категорично против санкциите срещу Русия, Иран, Северна Корея, Венецуела и много, много други страни, срещу които има санкции. Това е моята реалистична гледна точка по въпроса Ви.

– Ще ми е интересно да чуя анализа ви за срещата между Тръмп и Путин. Защо искаше тази среща на върха президентът Тръмп, той искаше да се срещне с Путин?

– Мисля, че иска да започне да се занимава с дипломация, за да разреши някои различия, които американските политици имат с Русия. В подобни ситуации, имаме една американска поговорка, която гласи: “Не можеш да стигнеш далеч, ако се чудиш кой кого пръв е ощипал” и когато мислиш, че си установил кой е бил пръв го напляскваш и има някакво възмездие. В този по-общ контекст, издигайки въпросът кой кого пръв е ощипал на по-високо ниво, е налице същото – отмъщението е в устата на всички по цял свят в момента. Тръмп мисли, че той е наясно с изкуството на сделката и Путин също си мисли, че той е наясно с него и искат да се съберат и да го обсъдят. Мисля, че срещата беше много добра, много я подкрепях и преди, и след, а и подкрепям поканата към Путин за визита в Щатите, да посети Тръмп в Белия дом.

– Как бихте оценили подхода на Тръмп към Путин, защото според много медии в Щатите Тръмп е извършил държавна измяна?

– Това Ви показва колко фанатичен е станал дискурсът. Считам, че това обвинение е смехотворно. Но сериозни американски политици го одобряват, това е политическа битка. Статуквото и елитът в САЩ искат да се смени режимът в Русия, искат да махнат Путин. Това искат елитът и повечето политици. Те наричат разговора на Тръмп с Путин измяна, наричат Путин бандит, гангстер и т.н. До такава омраза се е стигнало.

– Предвид всичко казано за Тръмп и Путин, много пъти сме ставали свидетели на смесени сигнали, противоречиви сигнали, изпращани от президента на САЩ към Европа. Какво означава това за държави като България и за нашия регион?

– Мисля, че това може да се разбере така и българите много добре ще разберат, противоречивите послания са двупосочни – от САЩ към Европейския съюз, но и от ЕС обратно към САЩ. Има смесени сигнали, но има и тайни споразумения. Има много фонов шум. Българите знаят, че политиците си противоречат и много често е трудно да разбереш какво всъщност става. Но не само Тръмп е такъв, същото идва и от европейците към САЩ.

– Въпрос за България и бъдещето на България в еврозоната. Какво мислите по въпроса? Казвали сте, че България неофициално е член на еврозоната?

– Така е. Със системата на валутния борд, българският лев е клонинг на еврото. Неофициално сте член на еврозоната. Мисля, че официалното присъединяване към еврозоната би било много лоша идея поради няколко причини. На първо място – проблемът с морална опасност. Ако влезете в еврозоната, ще се изправите пред морална опасност, с която се сблъска Гърция. България ще каже “Вижте, можем да сме малко по-отпуснати по фискалното ни състояние в България, защото ако изпаднем в трудност, ЕС няма да направи нищо друго, освен да ни спаси”. Точно това си мислеха гърците. Гърция беше официално в еврозоната и харчеха пари като луди, гръцките политици не харчеха пари, а крадяха пари.

– Във „Форбс” написахте “Премиерът Борисов трябва да спре да слуша Брюксел и да започнете да обръща внимание на българите”. Защо го казахте?

– Но можете ли да обясните в едно изречение какво ще спечелят българите ако приемем еврото?

– Българите няма да спечелят нищо, ще загубят силата на валутния борд и ще избегнат проблема с моралната опасност, която имаше Гърция. Ако влезете в еврозоната официално, ще бъдете точно като Гърция.

Много хора тук мислят, че пътят към еврозоната ще бъде вид лек за много проблеми тук. Ръстът на доходите все още е голям проблем в България.

Присъединяването към еврото няма да бъде магическо решение за всички останали проблеми в България, това са глупости, защото левът неофициално вече е в зоната. Нищо няма да се промени, освен че България ще загуби много суверенитет, ще бъде в еврозоната официално, нещо, от което няма излизане. Затова казвам, че е като в песента на Eagles “Hotel California” – влезеш ли веднъж, няма излизане.

– Много интересна асоциация с песента “Hotel California”.

– Обичам тази песен.

– Между другото, професоре, радио “Свободна Европа” реши да отвори отново българската си секция. Много хора тук коментираха, че това е признак на завръщането ни към началната точка на прословутия български преход.

– Случващото се е интересно, защото винаги има симетрия. Твърдят, че Путин и Русия се опитват да повлияят и са повлияли на американските избори. Това е сериозно нещо, всички го вярват. Това, което не казват, е че САЩ правят точно същото в Русия. Те се опитват да повлияят на изборите и това е част от случващото се с радио “Свободна Европа”, ръката се протяга на изток в търсене на влияние. И двете страни го правят, и затова казвам, че не може да се навлиза в сценарий от вида “кой кого пръв ощипа”. Трябва да се вгледаме в реалността, а тя е, че има две големи имперски власти с много общи методи – Русия и САЩ. И двете са опитват да влияят на изборите по цял свят, включително в България.

Стив Ханке e професор по приложна икономика от университета “Джон Хопкинс” в САЩ. Богатата биография на проф. Ханке включва и длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Световно признат анализатор на финансовия свят с често присъствие в световните медии. Повече от 20 години той е свързан с икономическите реформи на България, където е познат като един от хората, които стоят зад въвеждането на валутния борд у нас. В последните години той многократно е казвал, че “политическата класа в България е не само нефункционираща, но почти криминална”. Той смята, че европейските фондове имат краткосрочен положителен ефект и като цяло негативно влияние върху икономиката.

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

3 weeks ago

12/07/2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

4 weeks ago

08/07/2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

4 weeks ago

08/07/2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.