ПАРИ
Влизаме в процедура по свръхдефицит: Какво означава това за българските граждани?
Това не означава фалит, но е сигнал за проблем
Очаква се страната ни да влезев процедура в прекомерен дефицит заради нахвърлянето на лимита от 3% бюджетен дефицит спрямо БВП.
„Процедурата по свръхдефицит не е просто административна мярка от Брюксел. Това е предупреждение, че държавата харчи повече, отколкото икономиката може устойчиво да понесе. Когато дефицитът се превърне в навик, дългът започва да расте бързо, а сметката винаги се плаща от хората — чрез данъци, инфлация, по-скъпо финансиране или по-малко публични услуги“, коментира Макс Баклаян, основател на Tavex и финансов експерт.

Според предварителните данни за 2025 г. бюджетният дефицитът достига 3,5% от БВП, при 3,0% година по-рано. В същото време държавният дълг на България нараства от 23,8% от БВП през 2024 г. до 29,9% през 2025 г.
Това не означава фалит, но е сигнал за проблем. Публичните финанси излизат извън рамката на устойчивата бюджетна дисциплина. Страната ще бъде поставена под засилен фискален мониторинг от страна на европейските институции. България е изправена пред няколко избора – или да ограничи разходите, или да увеличи приходите, или да продължи да финансира дефицита с нов дълг. И трите решения имат цена, която в крайна сметка се поема от гражданите и бизнеса.
„Държавният дълг често звучи като далечна статистика, но всъщност това е бъдещ доход, който вече е похарчен. Колкото повече дълг се трупа днес, толкова по-малко свобода ще има утре — за инвестиции, за по-ниски данъци, за по-добра инфраструктура и за реално увеличение на доходите. България все още има сравнително ниска дългова тежест спрямо много държави в ЕС, но точно затова е важно да не пропуснем момента, в който тенденцията започва да се обръща“, допълва Баклаян.
За гражданите ефектът от подобна процедура няма да се усети като еднократно събитие, а като по-дълъг период на ограничена бюджетна свобода. Възможни са замразяване или по-бавен ръст на заплатите в публичния сектор, ограничаване на част от разходите, отлагане на проекти и по-строг контрол върху новите ангажименти на държавата.

Ако дефицитът продължи да се финансира чрез нови заеми, това може да доведе и до по-високи разходи за обслужване на дълга в бъдеще.
От Tavex посочват, че в подобна среда финансовата грамотност става още по-важна. Гражданите трябва да разбират не само личните си финанси, но и как държавните решения влияят върху покупателната способност, данъците, инфлацията и дългосрочната икономическа стабилност.
ПАРИ
Свръхбогатите бягат от Лондон, отнасят $160 милиарда
Лондон дълги години беше неформалната столица на световните свръхбогати — град, в който руски олигарси купуваха имения в Мейфеър, индийски стоманени магнати живееха с данъчни привилегии, а арабски инвеститори наливаха милиарди в недвижими имоти.
Тази ера свършва. Данни от Bloomberg Billionaires Index показват за първи път мащаба на проблема: за последните две години от Великобритания са напуснали или разхлабили връзките си свръхбогати, чието общо богатство надхвърля $160 милиарда. Това е повече от комбинираното състояние на милиардерите, които са останали.
Какво предизвика бягството
Коренът на промяната е в едно данъчно правило, старо повече от 200 години: т.нар. non-dom статут (non-domiciled). Той позволяваше на заможни хора, които живеят във Великобритания, но са „с домицил” другаде, да не плащат данък върху доходите и капиталовите печалби, спечелени извън страната — в продължение на до 15 години.
Лейбъристкото правителство на Кийр Стармър обяви отмяната на този статут, а новите правила влязоха в сила на 6 април 2025 г. Сега чуждестранните доходи са освободени само за първите четири години. Освен това глобалните активи на бившите non-dom резиденти вече подлежат на британския 40-процентен данък наследство.
Резултатът: масово бягство.
Кои напускат
Списъкът на знаковите имена е дълъг:
Братята Дейвид и Саймън Рубен — имотни магнати с по $13,1 милиарда всеки — се преместиха в Монако през 2025 г.
Насеф Савирис, най-богатият египтянин — напусна Лондон след промените
Гийом Поза, основател на Checkout.com — също напусна
Норвежкият корабен магнат Джон Фредриксен затвори лондонския си офис и пусна имението си в Челси на пазара за £250 милиона
Исландският първи милиардер Тор Бьорголфсон избра Италия
Германският крипто инвеститор Кристиан Ангермайер — напусна след години в Лондон
Накъде отиват

Свръхбогатите не изчезват — просто се местят на по-гостоприемни места:
Монако — нулев данък върху доходите
Швейцария — ниско данъчно облагане за чужденци
ОАЕ (Дубай) — нулев данък, „златни визи”
Италия — фиксиран годишен данък от €200 000–€300 000 върху ВСИЧКИ чуждестранни доходи, независимо от размера, за срок до 15 години
Кипър — 0% данък върху дивиденти за non-dom резиденти
Числата
$160 милиарда общо богатство е напуснало Великобритания за 2 години (Bloomberg)
Прогнозата на OBR: 10 800 non-dom напускания годишно
Henley & Partners: около 16 500 милионери са напуснали или ще напуснат през 2025–2026
Институтът Adam Smith изчислява: отмяната на non-dom статута може да струва на Великобритания до £111 милиарда до 2035 г. и 44 000 работни места до 2030 г.
През 2024 г. 88 компании напуснаха Лондонската фондова борса
Какво означава това за Нидерландия
Нидерландия наблюдава тези процеси отблизо — и с основателна причина. Страната също е дискутирала промени в данъчното облагане на богатите (дебатът за Box 3), а нидерландският пазар на недвижими имоти вече усеща последиците от данъчна политика, която отблъсква инвеститори.
Един от уроците от британския опит: когато данъчната рамка се промени рязко, заможните хора се местят — и отнасят със себе си не само личните си данъчни приходи, но и инвестиции, работни места, благотворителност и цял икономически екосистем.
Холандски финансови анализатори от De Belegger отбелязват, че напускащите милионери от Великобритания чертаят модел, който може да се повтори и другаде в Европа, ако данъчните политики не балансират между справедливо облагане и конкурентоспособност.
Какво можете да знаете
Ако работите в международна компания с офис в Лондон, промените може да засегнат структурата на бизнеса и разпределението на служители.
За инвеститорите: Лондон губи привлекателност като финансов център, докато Амстердам, Дъблин и Люксембург печелят позиции.
Нидерландия привлече редица компании след Брекзит — тенденцията може да продължи.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
МОЖЕШ ДА ПЕЧЕЛИШ 10 000 ЕВРО НА МЕСЕЦ И ВЪПРЕКИ ТОВА ДА СИ РОБ НА САМИЯ СЕБЕ СИ!
Богатството не се измерва само с това колко печелиш, а с това колко успяваш да задържиш, управляваш и умножиш.
Има три основни финансови правила, които не губят своята стойност с времето.
1. ПЪРВО ПЛАТИ НА СЕБЕ СИ.
Отделяй поне 10% от доходите си. Не спестявай това, което остава след разходите. Планирай разходите си така, че да можеш да спестяваш.

2. НАКАРАЙ ПАРИТЕ СИ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЕБ.
Не е достатъчно просто да печелиш. Създавай активи, които генерират доход, вместо единствено да увеличаваш разходите си с всеки следващ ръст на заплатата.
3. ПАЗИ ТОВА, КОЕТО СИ ИЗГРАДИЛ.
Не инвестирай в неща, които не разбираш. Не преследвай бързи печалби, без да оцениш риска. Понякога най-добрата инвестиция е тази, от която си се отказал.
Из – „Най-богатият човек във Вавилон“ – уникална книга приложима в днешно време!
Истинската финансова свобода не започва с висок доход, а с финансова дисциплина.
Можеш да имаш висок стандарт на живот, скъпа кола и луксозен дом, но да продължаваш да работиш единствено за поддържането им.
Бих добавила от себе си – ЯСНО ПОСТАВЕНИ ЦЕЛИ И ЗВЕРСКА ДИСЦИПЛИНА!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Длъжни ли са търговците да поддържат ПОС терминали❓️
Безкасовите плащания са удобство и ни пестят разходи от таксите за теглене от банкомат, затова все повече потребители преминават към тях.
Навикът да плащаме с карта или през приложение обаче може да ни сблъска с изненадата, че не всички търговци разполагат с ПОС терминал. Това е така, защото повечето от тях нямат такова задължение по закон, а таксите за трансакциите се поемат от тях.

Законът в България вменява задължение за поддържане на ПОС терминал само на наведенията с две и повече звезди, но не и на магазините, например. Следователно, ако търговецът предлага възможност за плащане с карта, той може да определи условия за това.
Добрите търговски практики обаче предполагат потребителите да бъдат своевременно информирани за важните условия при продажбите в обекта.
Ако търговецът реши да въведе изискване за достигане на минимална сума за плащане с карта, той е в прявото си. Но поставянето на предупредителна табела с информация за това се разглежда като добра практика и застраховка за самия него.
В противен случай, ако клиентът научи в движение за подобно ограничение, може да се създаде ситуация с хипотеза за нелоялна практика.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
КОМЕНТАР6 months agoЖълтопаветният мейнстрийм пощуря от истината
-
ПОЛИТИКА6 months agoРадев прецака грозно Владо Николов!
-
ВАКАНЦИЯ4 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН3 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай







