Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Има моменти, в които министър-председателят трябва да бъде добър администратор — да управлява бюджета, да следи институциите и да изпълнява програмата на своето правителство.

Има обаче и други моменти, много по-редки и по-опасни, в които от него се изисква да бъде държавник.

Румен Радев се намира точно пред такъв момент.

Ормузкият пролив е почти парализиран. Хутите вече контролират Баб ел-Мандеб и държат остров Перим, известен още като Майюн, разположен в най-тясната част на стратегическия морски коридор. Саудитският източно-западен петролопровод към Янбу — резервният маршрут, който трябваше да заобиколи кризата в Персийския залив — също беше атакуван.

Няма нужда от нова дълга геополитическа лекция. Изводът е кратък: двата основни маршрута, по които енергията от Близкия изток достига световните пазари, вече се намират под пряк военен натиск.

Следващият удар няма да бъде върху картата.

Ще бъде върху европейската икономика.

И върху България.

Големите също умират

Доскоро се приемаше, че Германия, Франция и останалите големи европейски държави могат да преминат през всяка криза с нов дълг, субсидии и поредния многомилиарден спасителен фонд.

Тази представа вече прилича повече на политическа химера, отколкото на икономическа реалност.

Германските предприятия не чакат следващата енергийна криза. Те вече затварят, съкращават персонал и изнасят производството си. Химическата, металургичната, автомобилната, стъкларската и машиностроителната промишленост губят конкурентоспособност една след друга.

Евтината руска енергия беше премахната от европейското уравнение, но обещаната нейна алтернатива се оказа по-скъпа, по-несигурна и зависима от морски маршрути, които днес горят от Ормуз до Баб ел-Мандеб.

Германия може да разполага с по-голям бюджет от България, но има и несравнимо по-голяма индустриална система, която трябва постоянно да храни с енергия. Колкото по-голяма е машината, толкова повече гориво изисква тя — и толкова по-тежко пада, когато резервоарът остане празен.

Големите европейски икономики не са спасителната лодка.

Те са най-тежките отделения на същия пробит кораб.

Разликата е, че когато започнат да потъват, ще повлекат след себе си целия континент.

Химерата за богатата и непоклатима Европа

Европа все още говори със самочувствието на икономически гигант, но все по-често живее като континент, който харчи натрупаното в миналото.

Зад внушителните бюджети стоят растящ държавен дълг, демографска криза, скъпа енергия, загуба на индустриално производство и все по-трудно издържани социални системи. Европейските правителства могат временно да прикриват щетите със субсидии, но не могат безкрайно да компенсират разликата между евтината енергия, която имаха, и скъпата, която сами избраха.

Субсидията не произвежда газ.

Новият дълг не пълни петролопровода.

А поредната реч за „стратегическа автономия“ не прекарва нито един танкер през блокиран пролив.

Ако Ормуз остане почти затворен, Баб ел-Мандеб бъде контролиран от хутите, а обходният маршрут към Янбу продължи да бъде атакуван, Европа няма просто да плаща повече за енергия. Тя ще започне да се конкурира с Азия за физически количества, които може изобщо да не бъдат достатъчни.

Тогава въпросът няма да бъде колко струва горивото.

Въпросът ще бъде кой ще го получи.

България няма лукса да чака

Ако най-големите икономики в Европа вече се задъхват, положението за България е още по-опасно.

Ние нямаме германския бюджет, френската ядрена система или финансовия капацитет на големите западни държави. Нямаме и възможност години наред да поддържаме предприятията си с държавни компенсации.

При продължителна енергийна криза първо ще бъдат ударени транспортът и земеделието. След тях ще дойдат храните, строителството, производството и услугите. Цената на дизела няма да остане само число върху табелата на бензиностанцията. Тя ще влезе в цената на всеки хляб, всеки пакет, всеки ремонт и всяка доставка.

Българските превозвачи ще изгубят конкурентоспособност. Земеделците ще бъдат принудени да работят на ръба на оцеляването. Малките предприятия ще започнат да затварят, а домакинствата ще плащат сметката през цените в магазините.

Това няма да бъде поредното временно поскъпване, което може да бъде обяснено с „международното положение“. При едновременно прекъсване на основните енергийни маршрути цели отрасли могат да станат икономически нежизнеспособни.

Кризата, която чука на вратата, има потенциала да върне Европа с конски впрягове – не технологично, а икономически и социално към XIX век — време, в което движението на хора и стоки е бавно, скъпо и недостъпно за мнозина.

България не може да чака Брюксел да открие решение.

Когато Брюксел започне да го търси, големите вече ще са подредили собствените си доставки.

Моментът на Румен Радев

Румен Радев стигна до министърпредседателския пост с очакването, че ще постави българския интерес над удобните външнополитически шаблони. Не с обещание да изолира България от Европа, а да ѝ върне правото да разговаря с всички и да избира решенията, които са полезни за народа ѝ.

Сега това разбиране трябва да бъде превърнато от политическа позиция в реално действие.

Българският министър-председател трябва да започне незабавни разговори с Москва за гарантирани доставки на петрол, нефтопродукти, природен газ и ядрено гориво. Трябва да бъдат обсъдени възможните маршрути, разплащателните механизми, дългосрочните договори и всички необходими дипломатически изключения.

Не след месец.

Не след общоевропейска среща.

Не когато цената на дизела вече е непоносима, а българският бизнес започне да затваря.

Сега.

Самолетът за Москва в заглавието не е туристическа метафора. Той е символ на способността на една държава да действа, преди кризата да я е принудила да моли.

Разговорът с Москва не е капитулация

Предвидимите обвинения ще започнат още преди излитането.

Ще се говори за „геополитически завой“, „излизане от европейската линия“ и „връщане в руската сфера“. Същите хора, които довчера обясняваха, че евтината енергия няма значение, че руски атомни подводници се крият в Язовир Искър, а британски спецчаст обучават руски военни край Габрово, ще поискат България да чака общо решение, докато сметката се плаща от българските граждани.

Но разговорът не е капитулация.

Дипломацията не е предателство.

А защитата на националния интерес не изисква разрешение от чужда столица.

Посещение на българския министър-председател в Москва не би означавало отказ от членството в Европейския съюз или промяна на цивилизационната принадлежност на България. Би означавало изпълнение на най-основното задължение на всяко правителство — да осигури функционираща икономика, транспорт, отопление и енергийна сигурност за населението.

Русия остава един от най-големите производители и износители на петрол, газ, ядрено гориво и нефтопродукти в света. България разполага с исторически изградена инфраструктура, експертен капацитет и конкретни икономически интереси, които не могат да бъдат заличени с политически лозунги.

Преговорите не гарантират автоматично евтина енергия.

Но отказът от преговори гарантира, че България няма да разполага дори с възможност да я договори.

В Москва трябва да се отиде с план

Една визита сама по себе си няма да реши кризата. България трябва да пристигне с предварително подготвени предложения и конкретен пакет от искания.

Какви количества петрол и дизел са необходими на страната? По кои маршрути могат да бъдат доставени? Какъв резерв трябва да бъде осигурен за зимата? Как могат да бъдат защитени рафинерията, транспортният сектор, земеделието и критичната инфраструктура? Какви договори могат да бъдат сключени, без България да губи контрол върху стратегическите си активи?

Това трябва да бъде държавна мисия, а не партийна екскурзия и не пиар събитие.

Министър-председателят трябва да бъде придружен от енергийни експерти, представители на ключовите предприятия и хора, способни да договарят конкретни доставки.

България няма нужда просто от снимка пред Кремъл.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ