КОМЕНТАР
В България има един много тъп вид патриотизъм
В България има един много интересен вид патриотизъм. България е над всичко, Родината е свещена, националният интерес е на първо място… докато не стане дума за Русия. Тогава изведнъж се оказва, че най-разумната национална стратегия е да се снишим, да мълчим и, ако може, да не ядосваме Москва или Брюксел.
Само че, докато ние се снишаваме, в Черно море вече потъват търговски кораби. И то не някъде далеч, а на няколко десетки километра от българския бряг. Днес три морски дрона поразиха контейнеровоз край нос Калиакра. За щастие, екипажът беше спасен, но корабът потъва, а част от контейнерите му са във водата. При предишни атаки имаше загинали и изчезнали моряци. Хора, които просто са си вършели работата, без да имат нищо общо с войната.
И нека за момент оставим настрана геополитиката, НАТО, Зеленски и всички останали любими теми за спорове във Facebook. Нека поговорим за България. За нашата си държава.

Имаме сравнително малка брегова ивица, от която хиляди семейства изкарват прехраната си. Имаме пристанища, през които минават товари за милиарди. Имаме земеделци, които трябва да изнасят продукцията си. Вече има предупреждения за кораби, които отказват да идват за българско зърно заради опасностите в Черно море. А сега си представете какво ще стане с туризма, ако атаките продължат, ако хората започнат да се страхуват или, не дай Боже, потънал кораб предизвика сериозно замърсяване.
Това не са някакви отвлечени разсъждения за световния ред. Това са нашите плажове, нашето море, нашите пристанища, нашите пари и поминъкът на нашите сънародници.
Oсобено интересни са ми родните „миролюбци“. Онези, за които всяко противопоставяне на Русия е провокация, всяка подкрепа за Украйна е войнолюбие, а всяко отстъпление пред Кремъл е мъдра дипломация. Според тях мирът очевидно се постига по следната формула: Украйна трябва да отстъпи, Европа трябва да си затвори устата, ние трябва да си наведем главите, а Русия трябва да получи каквото поиска, за да не се разсърди.
Имам един прост въпрос към тези хора. Ако излезете на Червения площад в Москва с плакат, на който пише само „МИР“, какво според вас ще ви се случи? Защо този въпрос винаги предизвиква такава неловка тишина? Как така тук можете свободно да обяснявате как всички трябва да искат мир, но същото послание в държавата, започнала войната, може да ви докара арест?
А днес премиерът Румен Радев реши да ни предложи и нов поглед към международната сигурност. Разказа как Румъния посочила Русия като отговорна за атаките, а след това били ударени още кораби край румънските брегове. Не знам дали осъзнава как звучи това, но изводът от подобна логика е забележителен: проблемът не е в този, който напада, а в онзи, който е посмял да го назове. Ако румънците си бяха мълчали, може би дроновете щяха да се засрамят и да се приберат.
Разбира се, кой точно стои зад всяко конкретно нападение трябва да бъде установено с доказателства. Това е работа на разследващите. Но не е нужно да си военен стратег, за да видиш, че войната, която Русия започна, отдавна излезе извън пределите на Украйна, а опасността вече достига и нашите брегове. И че когато едни от най-силните въоръжени сили в света не могат да постигнат целите си на фронта, последствията от действията им все по-често се стоварват върху цивилни хора, търговия и инфраструктура.
Нямам никакъв проблем някой да има различно мнение за Украйна, за НАТО, за санкциите или за начина, по който трябва да приключи тази война. Живеем в свободна държава и това е напълно нормално.
Но не мога да разбера как човек може непрекъснато да се тупа в гърдите, че е български патриот, родолюбец и защитник на националния интерес, а когато действия, свързани с руската агресия, започнат да застрашават България, първата му реакция да бъде да търси оправдания за Москва.
Това е моментът, в който идеологията очевидно е станала по-важна от собствената ти държава.
Има нещо особено тъжно в това да обичаш чужда велика сила толкова много, че да започнеш да приемаш щетите за собствената си родина като допустима цена за нейното величие. Още по-абсурдно е, когато същата тази сила те е обявила за неприятелска държава, а ти продължаваш да я наричаш братска и да я оправдаваш при всяка възможност.
Аз също искам мир. Предполагам, че всеки нормален човек го иска. Но мирът не означава да оставиш агресора да прави каквото пожелае, докато всички останали се преструват, че нищо не се случва. И не означава да обвиняваш този, който отказва да се подчини, че разваля спокойствието.
Снишаването може да е удобна лична стратегия. Като държавна политика обаче има един сериозен недостатък: не гарантира, че някой няма да те удари. Гарантира единствено, че си се отказал да отстояваш позицията си.
А аз бих искал България да има позиция. За собственото си море, за собствените си граждани и за собствените си интереси. Без истерия, без безразсъдни действия, но и без страх да назовава проблемите.
Защото патриотизмът не се измерва с броя знамена в профила ти, нито с това колко силно можеш да изкрещиш „България над всичко“.
Измерва се и с един много прост въпрос: когато интересите на България и на любимата ти чужда държава се сблъскат, на чия страна заставаш?
И ако отговорът не е България, може би е време да престанем да наричаме това патриотизъм.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Ако се беше родил в САЩ, сред Gen Z, щеше да минеш за десен
Онзи ден в БНТ Flora ме записа и ми каза нещо от сорта на “Ако се беше родил в САЩ, сред Gen Z, щеше да минеш за десен.“. Признавам си, това ме удари като студен душ. Защото разкрива цялата шизофрения на нашето време и дълбокото изкривяване на понятията „ляво“ и „дясно“ в България.
У нас, ако кажеш, че държавата трябва да пази труда, да инвестира в образование и да строи болници, веднага ти лепят етикет от миналото. А ако кажеш, че си кейнсианец, тоест човек, който вярва, че свободният пазар е прекрасен слуга, но ужасен господар, и че без силно търсене и достойни доходи икономиката просто умира, те гледат или като извънземно, или като консервативен динозавър.
В Америка днес да защитаваш индустрията, националния интерес, семейството и реалната икономика започва да се припознава от новите десни, докато неолибералният елит се окичи с прогресивни знамена. А тук? Тук все още живеем в икономическите илюзии на 90-те, когато „невидимата ръка“ трябваше да оправи всичко, а вместо това просто бръкна в джобовете на хората.
Какво всъщност означава да си модерен икономически ляв човек днес? Не означава да тъгуваш по миналото. Означава да четеш Джон Кейнс и да разбираш, че в дългосрочен план всички сме мъртви, затова икономиката трябва да служи на живите тук и сега. Означава да си спомниш думите на Джордж Оруел от „Пътят към Уигън Пиър“, че социалната справедливост не е омраза към богатите, а любов към бедните.
Но къде са днес интелектуалците, които трябваше да кажат това на висок глас?
Някога, в миналия век, писателите, философите и учените бяха първи на барикадите до работниците. Когато Емил Зола пишеше своето „Аз обвинявам“, той не чакаше одобрение от донори. Когато Албер Камю, Жан-Пол Сартр или нашите Гео Милев и Никола Вапцаров говореха за човешкото достойнство, те рискуваха всичко, защото знаеха, че думите тежат само когато са платени с действия.
А днес? Днес голяма част от интелигенцията ни се е скрила в офиси на разни НПО-та, пишат доклади за „устойчивост“ и „оптимизация“ и ни обясняват как ниските данъци за богатите и замразените заплати са нещо добро. За мен модерният ляв човек не трябва да се страхува да каже, че без силна средна класа няма демокрация. Че печалбата без морал е просто грабеж с вратовръзка.
Защо ли? Защото българинът по душа не е хищник. Ние сме оцелели през вековете не защото сме се спасявали поединично, а защото сме знаели какво е взаимопомощ, какво е солидарност и какво е да разделиш хляба си. Неолибералната мантра „всеки да се спасява сам“ е чужда на нашата природа, тя е присадена тук като плевел, който задушава всичко живо. Модерното ляво не е в миналото. То е в бъдещето, в което технологиите и икономическият растеж работят за човека, а не човекът – за статистиката.

„Защо да ме е срам? Нито крада, нито лъжа някого. Изкарвам си парите честно!“
Вчера снимах в една дискотека в Ловеч и попаднах на едно младо семейство, което ме накара да се замисля за нещо, което според мен е сериозен проблем в България. И то не е свързано нито с политиката, нито с цените, нито със заплатите. Свързано е с това как гледаме на хората и какво всъщност означава да си успял в живота.
По време на снимките се заговорих с едно момче и го попитах какво работи. „Събирам боклука на Ловеч“, ми отговори той. Първоначално помислих, че се шегува, но момчето съвсем сериозно ми обясни, че работи във фирмата за чистота и се занимава със сметосъбирането. Попитах го дали не се притеснява да го казва толкова открито, защото знаем много добре как в България някои хора гледат на подобни професии. А той ме погледна и ми отговори нещо толкова елементарно, че чак ме хвана срам от въпроса ми: „Защо да ме е срам? Нито крада, нито лъжа някого. Изкарвам си парите честно! Даже за Ловеч парите са ми доста добри.“
И точно тогава се включи жена му, която стоеше до него. Каза ми, че много се гордее с мъжа си. Че той работи честно, грижи се за семейството им и не се занимава с глупости. Имат си малко детенце, тя в момента е в майчинство и ми обясни, че и на нея ѝ се работи, че с удоволствие би помагала повече, но засега прави каквото може. И докато ги слушах, гледах двама души, които не се опитваха да впечатлят никого. Не ми обясняваха колко пари изкарват, какви коли карат и на какви почивки ходят. Просто изглеждаха щастливи един с друг. А жената говореше за мъжа си с такава гордост, каквато рядко се вижда.
И се замислих колко объркани сме станали като общество!
Защото в България можеш да срещнеш човек, който няма никакъв проблем да се хвали, че кара кола за 100 000 евро, без никой да знае откъде са му парите. Можеш да срещнеш някой, който цял ден обикаля кафенетата, но разказва какви огромни бизнеси върти. Можеш да видиш хора, които се снимат с пачки, часовници и бутилки за хиляди евро, а никой не смее да ги попита с какво точно се занимават. Но ако някой ти каже, че събира боклука, мие улиците или чисти тоалетни, изведнъж се появяват усмивки, подигравки и снизходителни погледи!
Защо?!
Кое точно е срамното? Че човекът става сутрин, отива на работа, върши нещо необходимо за целия град и вечер се прибира при семейството си? Че не се прави на голям бизнесмен? Че не си измисля някаква модерна длъжност на английски, за да звучи по-престижно? Или че има смелостта да каже истината за работата си, вместо да се представя за нещо, което не е?!
Представете си две момчета на по 25 години. Едното работи в сметосъбирането, получава редовна заплата, плаща си сметките и се грижи за детето си. Другото няма ясна работа, но кара скъпа кола, ходи по заведения и постоянно обяснява, че има „схеми“, „проекти“ и „контакти“. Кое от двете според вас ще направи по-голямо впечатление на много хора още при първата среща? И кое от двете ще трябва да се обяснява и оправдава за професията си?!
Или представете си момиче, което излиза на среща с мъж и го пита какво работи. Единият ѝ казва, че е служител по чистотата. Другият ѝ казва, че се занимава с инвестиции, криптовалути и международен бизнес, но не може да обясни с две изречения какво точно прави. Дали няма да има хора, които автоматично ще решат, че вторият е по-перспективен, само защото професията на първия не звучи достатъчно лъскаво?!
И тук не говоря само за жените. Същото важи и за мъжете, които преценяват другите по колата, дрехите и длъжността. За родителите, които биха се похвалили, че синът им е мениджър в голяма компания, но биха премълчали, че работи като чистач. За хората, които се държат любезно с някого в костюм, но говорят отвисоко на човека, който им изхвърля боклука!
И знаете ли кое е най-смешното? Ако утре спрат да работят хората, които събират боклука, само след няколко дни ще се чудим как да излезем от домовете си.
Но ако изчезнат половината самопровъзгласили се бизнес консултанти, мотивационни гурута и интернет милионери, може дори да не разберем! И въпреки това първите често получават по-малко уважение от вторите!
Стигнали сме дотам, че някои хора предпочитат да изглеждат богати, вместо да бъдат почтени. По-важно е какво ще си помислят другите, отколкото какъв човек си всъщност. По-важно е да имаш снимка от скъп ресторант, отколкото да можеш да седнеш спокойно на масата със семейството си. По-важно е да изглеждаш успешен пред непознати, отколкото хората вкъщи да те уважават.
И затова толкова ме впечатли тази жена в Ловеч. Защото можеше да стои отстрани и да мълчи. Можеше да се притеснява от въпроса ми. Можеше да започне да обяснява, че мъжът ѝ временно работи това, докато си намери нещо „по-добро“. Но тя направи точно обратното! Застана до него и каза, че се гордее с мъжа си!
Замислете се колко много хора имат нужда точно от това. Не от партньор, който постоянно им натяква, че не печелят достатъчно. Не от човек, който ги сравнява с чуждите мъже и жени в социалните мрежи. Не от някого, за когото винаги има по-скъпа кола, по-хубав апартамент и по-луксозна почивка. А от човек, който вижда усилията им, уважава труда им и е до тях, когато животът не прилича на реклама за луксозен хотел!
Разбира се, всеки има право да иска повече пари, по-хубава работа и по-добър живот. Но откога това се превърна в задължение постоянно да доказваш, че си нещо повече от останалите?! Откога професията стана по-важна от характера?! И откога човек, който изкарва честно парите си, трябва да се чувства по-нисш от някой, който просто умее да демонстрира богатство?!
Вчера в Ловеч срещнах едно момче, което събира боклука на града, и една жена, която се гордее с него. И честно казано, в този кратък разговор видях повече достойнство, отколкото в много от лъскавите истории за успех, с които ни заливат всеки ден.
И сега се чудя нещо. Ако утре вашият син ви каже, че е започнал работа като сметосъбирач, ще се гордеете ли с него и ще го разказвате спокойно пред приятелите си? А ако дъщеря ви доведе вкъщи момче, което събира боклука, но работи честно, обича я и се грижи за нея, ще го приемете ли със същото уважение, с което бихте приели някой с престижна професия и скъпа кола?
Защото е много лесно да напишем под този пост, че няма срамна работа. Много по-интересно е дали наистина го мислим, когато става дума за собственото ни семейство.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Когато си много голям, каквато и глупост да кажеш, всички около теб ти казват ЕВАЛА, БРАТ, ТОЧНО ТАКА Е!
Навремето, при първата криза с националната лотария (при втората ги занулиха), бях в шок от кризисно пиарските им изстъпления.
То не бяха “Не унищожавайте мечтите на хората”, то не бе чудо.
И тогава си мислех, че има един синдром, когато си много голям, каквато и глупост да кажеш, всички около теб ти казват ЕВАЛА, БРАТ, ТОЧНО ТАКА Е! (или умират от смях на тъпите ти вицове).
Днес, когато ми показаха написани думите на шефа на Кауфланд, веднага казах, че са фейк, и няма как да са истина.

Уви, преди малко гледах видеото и там думите си бяха казани, макар и звучащи като нелепо сглобен фейк.
Понеже Кауфланд е много голям рекламодател, всички досега са се възхищавали на всичко (и са умирали от смях на тъпите вицове на шефа, вж. началото на статуса), предполагам това е дало вдъхновение за КТБ и пролетния бриз.
Просто и Националната лотария и Кауфланд са нямали нужда от пиар, още по-малко от кризисен такъв, понеже всички са им правили както прави пролетният бриз.
Но друго исках да кажа.
Собственикът на Кауфланд, Дитер Шварц, има лично състояние равно на оборота на топ 100 компании в България и вероятно, ако се продават, би могъл да си ги купи.
Но германците не се славят с голямо чувство за хумор и може би затова днес шефът за България вместо да стане още по-симпатичен на всички, избра да покаже нещо, което аз наричам бабаитлък.
Тук се сещам за един немски виц:
— Защо германците никога не разказват вицове по време на работа?
— Защото смехът не е вписан в трудовия им договор.
Може пък бабитлъкът да е включен, знам ли.
П.П. И шефът на КЗК, и шефът на КЗП са комунисти, които много рядко, при много минусови температури, слагат ръцете си в собствените си джобове. А тия дни не бяха никак студени.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Математика за начинаещи!
Математика за начинаещи!
Реването на Кауфланд!
Или голямата файда за България!
А какво показват числата за 2025 г.?
Kaufland България отчита за 2025 2,737 млрд. лв. приходи — около €1,4 млрд., и 132,1 млн. лв. финансов резултат — около €67,5 млн. В края на годината веригата има 70 магазина.
Средно това са около €3,84 млн. оборот на ден за цялата верига — или приблизително €54.800 на магазин дневно. Ако за ориентир приложим 10% корпоративен данък към отчетения финансов резултат, излизат около €18.500 на ден общо, тоест около €264 на магазин дневно. Ставката е 10%, но данъкът се начислява върху данъчната печалба, така че тази сметка е приблизителна, а не потвърдена сума на реално платения данък.

При почти €55.000 дневен оборот на магазин — под €300 среден дневен корпоративен данък?
Демек си представете днес един Кауфланд вижте колко народ има из вътре … взима си магазина 60000 оборот евро и плаща корпоративен данък на тези 60000 евро по малко от 300 евро !
Чудничко, а!
За виното което се продава там мога да кажа че ако е 10 евро на рафта доставната цена е 5 евро ! 100 % надценка ! Чудничко, а!
Изобщо вери вери Найс драги ми смехурко! Не им харесвало ? Като не им харесва да спазват правилата да си ходят !
Не да ми носят стоките си и българския производител да не може да диша!
Пътя! 😀😀😀😀
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВАКАНЦИЯ5 months agoСамо 18 евро за дюнер в курорта “Албена”! Да хапнем на крак по морето
-
ЗАКОН4 months agoСМЕТНАТА ПАЛАТА ПОГВА ПЕЕВСКИ! Проверяват кой е плащал чартърите му до Дубай
-
ПОЛИТИКА4 months agoЗападния агент Пашинян обяви оставката си като министър-председател на Армения.
-
КУЛТУРА6 months agoСянката на Държавна сигурност над българския преход







