ПАРИ

Защо се срива турската лира?

Published

6 years ago

August 23, 2018

Autor

Кой носи вината за срива на турската лира?

Експерти смятат, че кризата няма да предизвика зараза, а само ще допринесе за увеличаването на световната икономическа несигурност

Глобално свързаната икономика може да понесе Доналд Тръмп, Владимир Путин или Реджеп Ердоган, но не и тримата заедно. Автократичният спор между САЩ и Турция предизвиква икономическа верижна реакция, напомняща неуспешни експерименти по химия в класна стая. Спирането на срива на турската лира не се очертава в близко бъдеще (в понеделник минусът бе почти девет процента), но и валутите на други развиващи се пазари (Аржентина, Южна Африка, Бразилия) отстъпват.

Валутната криза в Турция отдавна е криза на дълга и доверието и все по-малко хора вярват на президента Реджеп Тайип Ердоган и зет му (известен още като финансов министър). Това няма да промени и полицейското преследване на непопулярни според Ердоган текстове в социалните медии.

В понеделник турският президент събра турски посланици от цял свят в двореца си в Анкара и след това на обяд.

Той говори пред тях за „властващия на глобалната система“, но не посочи директно Съединените щати, макар че всички знаеха кого има предвид. Подобно на американския президент Доналд Тръмп, Ердоган обича да използва личното местоимение във второ лице, единствено число, в международната дипломация. „Не може просто да се събудиш и да кажеш – “ще увелича тези мита върху стоманата и алуминия. Това не можеш да го кажеш”, оплака се Ердоган, и за всеки стана ясно, че има предвид Тръмп. Турция е била „простреляна в гърба и краката” като партньор от НАТО, каза Ердоган, разпенвайки се. Дори намекна, че страната му е готова за война. „Държавите, които искат мир, трябва да са готови за война“, каза той. “Ние сме готови с всичко, което имаме”, допълни той.

Реакциите на турския дипломатически корпус не станаха известни. Сутринта турската централна банка все още се опитваше да забави срива на лирата и да ограничи въздействието върху местната икономика. Тя обяви, че ще предостави на турските банки достатъчно пари, за да ги стабилизира. Финансовият министър Берат Албайрак също така обеща „екшън план” за подпомагане на малките и средни предприятия, които са особено засегнати от колапса на валутата, без да дава подробности.

Ердоган също така предупреди посланиците за разпространението на “фалшиви новини” за кризата, наричайки това „предателство“, като дори заговори за „икономически терор”. Междувременно турското Министерство на вътрешните работи обяви, че ще използва закона срещу отрицателните коментари за икономическото развитие в социалните мрежи. От 7 август насам са били идентифицирани 346 потребителски акаунта в социалните мрежи, в които „разколебаването“ на лирата е коментирано по провокативен начин, припомня Sueddeutsche Zeitung.

Още в неделя Ердоган предупреди предприемачите да не отиват в банките и „да купуват чуждестранна валута”. Това би било грешка. „Укрепването на нацията е отговорност и на индустриалците и търговците“, призова той. В противен случай той ще посегне към “план Б или В”, каза Ердоган пред свои поддръжници в Трабзон, без да обясни какво има предвид. Опозиционните медии разтълкуваха думите на Ердоган като заплаха, особено след като президентът добави, че турските компании не трябва да натрупват стоки. „Трябва да ги продавате, мои приятели“, каза той. „В противен случай производителите ще трябва да плащат за това, защото за мен това е измяна“, посочи той.

На опасенията, че валутните сметки в Турция могат да бъдат блокирани, които също се разпространяват чрез социалните медии, президентският кабинет отговори с туит.

„Конфискацията на банкови сметки не стои на дневен ред”, коментира Фахретин Алтън, ръководител на комуникациите на президента. Алтън критикува някои хора, че „фабрикуват” такива послания. Проправителственият вестник Sabah писа надълго и нашироко за турци, които са отвърнали на призива на Ердоган и са обменили щатски долари, евро и злато в лири. Кметът на черноморския град Ризе Решат Кашап например продавал златните накити на съпругата си. В Ерцинкан са подарявали чай за 100 разменени долара, а в Дюшче – безплатна прическа.

Известният турски икономист Гювен Шак припомни, че стойността на лирата е спаднала със 70% през последното десетилетие, много преди сегашната криза със САЩ. Спадът започна, когато Турция спря курса на реформите през 2007 г., но най-големите загуби са от 2014 г. насам.

Кризата се влоши значително в резултат на спора със САЩ. Тръмп настоява за освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън, който е задържан в Турция от 20 месеца. Турската съдебна система го нарича „помощник на тероризма“, като 50-годишният американец отхвърля твърденията.

Турция на свой ред изисква екстрадирането на проповедника Фетхуллах Гюлен, който живее от 1999 г. в Пенсилвания. Ердоган го обвинява, че е ръководител на опита за преврат през 2016 г. Ердоган и Гюлен някога бяха съюзници, но днес споделят дълбока взаимна антипатия. Дори и много критици на Ердоган в Турция вярват, че мрежата зад Гюлен стои зад опита за преврат. Това се отразява изключително негативно на отношенията със САЩ. А освен това между двете страни съществува и спор за сирийската политика и санкциите на САЩ срещу Иран.

Миналия петък Тръмп обяви в туит удвояване на митата върху стоманата алуминия от Турция, което доведе до силно ускоряване на спада на стойността на лирата. Също така в нощта срещу понеделник по време на сесията на източноазиатските пазари стойността на валутата се срина още повече до рекордно ниско равнище: един долар струваше временно в понеделник 7,24 лири.

Европа също реагира. „Федералното правителство наблюдава със загриженост развитието. Германия иска икономически просперираща Турция. Това е и в наш интерес”, каза канцлерът Ангела Меркел в Берлин в понеделник, но също така призова за независимостта на Турската централна банка.

А последното е под въпрос. Местните спешни мерки не бяха достатъчни за ограничаване на кризата. Турската централна банка обеща да следи отблизо финансовия пазар и да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури финансова стабилност. Оттук нататък централната банка ще вкара повече пари на пазара и ще осигури краткосрочно 10 млрд. лири, 6 млрд. долара и злато. На финансовите пазари обаче се очаква централната банка да продължи да повишава основната лихва – ход, който ще бъде необходим, за да се ограничи „инфлацията беглец“, но Ердоган блокира в продължение на месеци.

„Той все още не е разбрал, че неговите абсурдни идеи за паричната политика и очевидната му намеса в делата на централната банка са в основата на тази криза“, твърдят валутните експерти на Commerzbank в свой анализ. „За да може лирата да се стабилизира устойчиво, президентът Ердоган ще трябва да преосмисли радикално позициите си”, смятат те.

В понеделник обаче не изглеждаше, че той ще ги послуша, а ефектите от турската криза се разпростряха над чуждестранни банки, други развиващи се пазари и икономики в еврозоната. Валутите и активите на други развиващи се пазари бяха подложени на натиск, тъй като доларът се повиши. Руската рубла се срина през миналата седмица с повече от шест процента, южноафриканският ранд достигна най-ниското си ниво от юни 2016 г. Валутите на Мексико, Индонезия и Индия също бяха на отрицателна територия.

Повишаването на лихвените проценти в САЩ и перспективата за по-строга паричната политика в средносрочен план в еврозоната вече допринесоха за спада на валутите на нововъзникващите пазари. Ако капиталовите потоци започнат да напускат тези страни, това ще има отрицателното въздействие върху техните курсове. Турската криза ускори този ефект.

Ако кризата остане ограничена до Турция, тя не би могла да повлияе негативно на европейските банки като цяло, или на испанската BBVA по-специално. Повечето банки хеджират до голяма степен риска си, пишат анализатори от американската банка Citigroup. Дори ако BBVA отпише целия си бизнес в Турция, това ще доведе до загуба в размер на милиарди, но съществуването на банката няма да бъде застрашено.

Засега рисковете от заразяване за глобалната икономика също изглеждат управляеми. „Опасността от пожар смятам за ограничена”, казва Карстен Бржески, главен икономист на ING Diba. „Турската икономика не е достатъчно важна в международен план, за да предизвика сериозна криза”, посочи експертът. Тя ще допринесе само за увеличаването на световната икономическа несигурност, пояснява още той.

Post Views: 5

ПАРИ

България на крачка от тоталната криза, в която ни вкарват продажни политици

Published

4 hours ago

January 23, 2025

Autor

Роберта Мецола пред Росен Желязков: България е на крачка от тоталната криза след приемането на еврото

България е на крачка от приемането на еврото. Това каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола на брифинг пред медиите след срещата си с премиера Росен Желязков в Европейския парламент в Страсбург.

Желязков разговаря с ръководителите на европейските институции в Страсбург днес. Това са председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на Европейския съвет – Антонио Коща и председателят на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен.

По-рано днес той обясни, че целта на посещението му е да затвърди с практически действия ясната принадлежност на България към европейското семейство.

Първата му среща беше с Роберта Мецола в Европарламента. Това е част от традиционния кръг на представяне пред институциите за всеки новоизбран премиер на държава членка на Съюза.

„Днес, в сърцето на Европа, имах една топла среща с председателя на Европарламента. За нас, българското правителство, е изключително важно още в първите часове да направим срещи в европейските институции, за да заявим ясно своите разбирания за бъдещето на България“, заяви той след срещата.

„Основна тема и цел през следващите месеци ще бъде защитата на бюджет, който да гарантира стабилни публични финанси. За да може да говорим за енергийна сигурност и енергийна свързаност, защото всички социални мерки, които предстоят, минават през стабилни публични финанси – а за бизнеса изключително важни са енергийната сигурнист и свързаност. Ще се опитаме до една година да убедим нашите европейски партньори в нашата стабилност и в способността на България да управлява добре публичните си финанси“, каза още премиерът.

Председателят на Европейския парламент английската агентка Роберта Мецола също коментира ситуацията у нас и насърчи усилията ни за влизане в Шенген и еврозоната.

„След седем парламентарни избори в рамките на само три години аз научих една много важна дума на български – „стабилност“. „Стабилност“ е това, което хората в България искат, и аз съм уверена, че с вашето правителство ще можете да им го дадете“, заяви председателят на Европейския парламент Роберта Мецола.

„България е много близо до присъединяването към еврозоната. Това ще приближи държавата ви още повече към сърцето на ЕС и аз подкрепям усилията ви да го постигнете колко се може по-бързо. Както Шенген, така и приемането на еврото, ще улесни живота на европейските граждани, които могат лесно да сравняват цени, да търгуват и да пътуват. То ни дава стабилност, като насърчава растежа на работните места в условията на поредица от кризи, а в настоящия контекст емитирането на втората по важност валута в света ни дава откровено голяма полза в един иначе много неспокоен свят“, каза още тя.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 4

ПАРИ

Пари в държавата няма

Published

19 hours ago

January 23, 2025

Autor

Министър Петкова пред Съвета за съвместно управление: Пари в държавата няма

Притеснителни данни за състоянието на бюджета и приходите на държавата е изнесла министърката на финансите Теменужка Петкова на днешния съвет на управляващата коалиция. Това разказаха пред “24 часа” участници в съвета на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.

Заради притеснителното състояние на хазната още следващата седмица четворната коалиция ще свика съвет за бюджета. Още повече, че правителството трябва спешно да изработи бюджет за 2025 година, след като вариантът на служебния кабинет се оказа напълно неприемлив за политическите сили.

На днешния съвет, както стана ясно, управляващите са се разбрали кои депутати ще са председатели на парламентарните комисии.

На него присъстваха от ГЕРБ – СДС зам. председателите на ПГ на ГЕРБ – СДС Рая Назарян, Деница Сачева и проф. Костадин Ангелов, от „БСП – Обединена левица“ вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-председателят на ПГ на „БСП – Обединена левица“ Кирил Добрев и зам.-председателят на Народното събрание Драгомир Стойнев. От ПГ на „Има такъв народ“ – председателят Тошко Йорданов, зам.-председателят на ПГ Станислав Балабанов и Павела Митова. От „Демокрация, права и свободи“ – ДПС – председателят на ПГ доц. д-р. Джевдет Чакъров и зам.-председателят на ДПС-ДПС Валентин Тончев.

За първи ротационен председател на ССУ беше избран проф. Костадин Ангелов, който за срок от три месеца ще ръководи съвета.

На днешното заседание като представители на правителството присъства финансовият министър Теменужка Петкова и вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев бе определен да ръководи работата по изготвянето на общите законодателна и управленска програма.

Теменужка Петкова запозна ССУ с финансовото състояние на държавата и спешната нужда от редовен бюджет. Според присъствали на заседанието финансовият министър е докладвала за реалното финансово състояние на държавата, от което на всички им е станало ясно, че “пари няма”. Заради драматичното положение в хазната е решено, че ще има отделен Съвет другата седмица, посветен на бюджета.

ССУ заседава и обсъди темата с комисиите в парламента, за да може те да заработят и да започне придвижването на законите. Още утре в пленарната зала въпросът ще бъде поставен на обсъждане.

Заседанието на Съвета за съвместно управление е протекло в консенсусен дух, в разбирателство, без никакво напрежение по разглежданите теми.

Единодушно ССУ одобри, решенията от съвета да се съобщават с общи прессъобщения. Този подход бе възприет още по време на преговорите за съставяне на правителство.

Съветът за съвместно управление (ССУ) е записан като механизъм за вземане на решения в коалицията между ГЕРБ-СДС, “БСП-Обединена левица” и “Има такъв народ” (ИТН). ССУ ще има ротационен председател, който се избира на ротационен принцип за срок от 3 месеца. Негова задача е да организира дневния ред, да модерира заседанията и да осигурява изпълнението на приетите решения, предвижда още споразумението. Заседанията ще са на всеки две седмици, както и при извънредни ситуации, а решенията да се взимат чрез консенсус, е посочено още в споразумението. При липса на такъв, изрично е посочено, че въпросът може да бъде отложен за допълнително обсъждане или да се изготви компромисно предложение, а вето при вземане на решения може да се налага от поне две от страните по това Споразумение.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

#thesofiatimes #sofiadailymail

Post Views: 4

ПАРИ

Еврото пред сериозна криза

Published

2 days ago

January 22, 2025

Autor

Еврото на прага на сътресения: 2025 г. като повратна точка за Европа и валутата ѝ: Според анализ на South China Morning Post, 2025 г. може да се окаже критична за европейската валута и икономика. Рисковете са свързани с геополитически, икономически и демографски фактори, които се съчетават в уникално предизвикателство за Европа, притисната между икономическите амбиции на САЩ и Китай.

В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна.

Уязвимост на Европа в глобалния контекст: В рамките на глобалния триъгълник между САЩ, Китай и Европа, Старият континент се откроява като най-слабата страна. Причините за това са многопластови, като се започне от структурни проблеми в европейската икономика и се стигне до политическите и демографски предизвикателства.

Един от основните рискове за еврото произтича от потенциалното изтегляне на европейски капитал към САЩ. Обещанията на Доналд Тръмп за нови мита, стимулиране на вътрешното производство и депортиране на незаконни имигранти създават условия за икономическа несигурност. Тези политики могат да доведат до растеж на лихвените проценти и увеличаване на фискалния дефицит на САЩ, но също така биха направили страната привлекателна за европейските инвеститори, които търсят стабилност и висока доходност.

Ролята на печатането на пари

Стана ясно, кой е босът на печатницата за едни от най-добрите ментета на евро и долари в Европа

масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни

Пандемията от COVID-19 показа, че масовото печатане на пари може временно да стабилизира икономиките, но последствията от тези действия са неизбежни. Централните банки успяха да избегнат сериозна финансова криза благодарение на огромните ликвидни инжекции, но тези мерки увеличиха инфлацията. Според анализа, 2025 г. може да се превърне в повторение на кризите от миналото, подобни на спукването на „дотком“ балона през 2000 г., когато еврото падна до около 80 цента спрямо долара.

Европа губи конкурентоспособност

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа

Европейската индустрия, особено автомобилната, е сред най-уязвимите сектори. Дълго време тя бе двигател на растежа благодарение на иновации и брандова стойност, но сега е изправена пред значителни предизвикателства. Китайският пазар, който някога беше основен източник на печалби, вече не предлага същите възможности. В Китай се очакват мащабни ценови войни през 2025 г., които ще засегнат допълнително европейските производители.

Енергийният сектор на Европа също е под натиск. Енергийната криза, породена от войната в Украйна (сгрешени политики, бел. на ред.) и зависимостта на континента от външни доставки, изтласква индустрии към региони с по-ниски разходи и стабилни доставки на енергия. Това допълнително засилва структурната слабост на Европа спрямо Китай и САЩ.

Демографски предизвикателства и пазарът на труда

миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави

Промените в демографските структури и миграционните политики създават допълнителен натиск върху икономиките на развитите държави. В САЩ средната възраст на населението нараства, а пенсионната вълна на бейби бумърите прави страната все по-зависима от имиграцията. Политиката на Тръмп срещу нелегалните имигранти може да доведе до рязък ръст на заплатите, което ще увеличи инфлационния натиск и ще ограничи способността на Федералния резерв да намали лихвите.

Възможен сценарий за еврото

Прогнозите за 2025 г. са мрачни за европейската валута. След години на относителна стабилност, еврото може да претърпи сериозен спад, подобен на този в началото на века. Според анализа, Европа е структурно по-слаба от тогава, което прави ситуацията още по-рискова.

Последици за глобалната финансова система

Ако ликвидната подкрепа на централните банки отслабне, светът може да навлезе в нова фаза на финансови сътресения. Ликвидността, която предотврати кризи по време на пандемията, вече е трансформирана в инфлация. Когато тази инфлация стане неуправляема, последиците ще се проявят под формата на фискални и дългови кризи в уязвими региони като Европа.

2025 г. може да се окаже преломна година за еврото и европейската икономика. В свят, доминиран от напрежения между САЩ и Китай, Европа изглежда като слабият играч, изправен пред структурни, демографски и икономически проблеми. Глобалната финансова система е на кръстопът, а печатането на пари, което временно стабилизира икономиките, сега заплашва да се превърне в катализатор за нова криза.