БАНКЕРЪ
ИСТИНАТА ЗА “БАНКОВАТА КРИЗА” ПРЕЗ 1996! КОЙ НАИСТИНА ОТКРАДНА ПАРИТЕ НА НАРОДА
Финансовата криза през 1996-1997 г. беше изкуствено предизвикана лично от Сорос. Хора като Сорос могат не само да купят всичко, но могат да срутят всяко българско правителство.
Румен Воденичаров: “Соросидите могат да работят за всяка кауза, не и за българската”
Срещу действията на милиардера Джордж Сорос са настръхнали не само в цяла Европа, но и на много други места по света. Как се стигна до идването на Сорос в България, какви са подробностите около хората, които в началото на промените у нас станаха неговите хора тук? За създаването на фондация „Отворено общество“ в България разговаряме с бившия депутат от ВНС Румен Воденичаров, който е първият й програмен директор.
Срещу действията на милиардера Джордж Сорос са настръхнали не само в цяла Европа, но и на много други места по света.
Как се стигна до идването на Сорос в България, какви са подробностите около хората, които в началото на промените у нас станаха неговите хора тук?
За създаването на фондация „Отворено общество“ в България разговаряме с бившия депутат от ВНС Румен Воденичаров, който е първият й програмен директор.
– В цяла Европа, пък и в Америка името на филантропа Джордж Сорос предизвиква негативни реакции. В България голяма част от обществото е настръхнало срещу него, а в Унгария всички знаем какво се случи – премиерът Орбан каза „Стоп!“ на Сорос. Логично ли се стигна дотук, г-н Воденичаров?
– Мислещите хора, които наистина милеят за страната си и какво се случва в нея, разбраха нещо много важно за Джордж Сорос.
Той иска и създава паралелни на националните правителства.
Всъщност, лека-полека ги заменя с такива, а той има достатъчно мощ и средства да прави това.
Така всеки от неговите хора става управляема клетка и всяка една от тях може да се манипулира, да се сугестира и да провежда най-различни политики в интерес на транснационалните компании, т.е. на финансовия капитал.
Моя милост беше първият програмен директор на клона на „Отворено общество“ – фондацията на Джордж Сорос у нас.
Тогава бях депутат във ВНС и предложих на Георги Прохаски да стане изпълнителен директор, въпреки че у мен имаше подписано писмо от Сорос да я оглавя.
Предпочетох да съм само програмен директор.
На тази длъжност изкарах 8 месеца и след като разбрах за какво става дума, скъсах със Сорос тъй като видях истинските цели на тази негова политика и на самата фондация „Отворено общество“.
– През това време вие сигурно сте съдействали да бъдат изпратени не един или двама българи със стипендии на Отворено общество?
– Това е вярно. Аз съм първият, който изпрати Емил Кошлуков от СДС и Александър Мирчев от БСП със стипендии от по 5000 долара на фондацията за САЩ.
Емил Кошлуков имаше шанса да стане българският Орбан, защото той не е глупав.
А Орбан също е бил стипендиант на Сорос, даже по-близък до Сорос, отколкото Кошлуков.
Но Емил си остана, както руснаците казват, западник и русофоб и продължава да действа в услуга на всичко онова, което Сорос прави от Америка за Европа.
Самият Сорос е споделял, че още от малък е имал някаква лека мания за месианство.
„В началото тя трябваше да бъде укротявана с моите анализи, защото нямах достатъчно пари. Но сега има достатъчно средства и всичко онова, което беше плод на моята месианска мечта, мога да го осъществя“ – това са буквалните му думи.
– Това звучи странно – все едно Сорос смята себе си за някакъв Бог… Ето, съвсем скоро при протестите в Румъния също се отбеляза, че пръст в тях има и Сорос.
– Само в България не се доказа, че е плащал за протестите.
Но в Румъния, в Грузия, в Украйна, в Близкия Изток – там отидоха също много пари.
Той започна от Южна Африка, а не се знае колко още цветни революции е направил в цяла Африка, защото там хаосът вече е пълен.
Още през 1991 г. аз разбрах накъде води политиката на Сорос и се махнах сам.
А унгарецът Виктор Орбан е от висшите политици, който му се опълчи и реши да каже „стоп“.
Орбан проумя каква е истинската политика на Сорос.
– Как така успяхте да усетите нещата около Сорос още през 1991 г., кое Ви притесни във време, когато „синият пламък“ гореше най-силно?
– Имам известна интуиция.
Не се отнасям с голяма почит към тези, с които започнахме СДС.
Защото съюзът беше коалиция, която трябваше да изиграе своята роля на първите избори, след това всички да се разотидат и да направят сериозни политически партии, които да запълнят тази празнота в политическия ни живот.
Но се оказа, че повечето от хората в СДС търсят някаква лична изява – това, за което са им пречели до този момент.
А това, което ме накара да прогледна толкова бързо, бяха по-скоро хората, които днес наричаме соросоиди.
Това са едни високоинтелектуални хора, знаещи езици, тъй като бащите им са работели по чужбина – Иван Кръстев, Георги Прохаски, Чавдар Кюранов.
Когато Прохаски ми каза веднъж: „Разбери, че аз нямах друг изход да раста, освен да стана член на БКП“, исках да му кажа, че и аз можех да раста по този начин, но никога не съм станал член на компартията, въпреки че ме кандърдисваха три пъти.
Така че Стефан Тафров, Прохаски, Богдан Богданов – това са високи интелекти с подготовка и с езици.
Но като ги видях какво представляват като морал, разбрах, че мястото ми просто не е там.
Бях като едно чуждо тяло в тази фондация и затова на 8-ия месец си казахме довиждане и се разделихме с тях.
Въпреки това, към Сорос не изпитвам някаква омраза, тъй като той е постигнал всичко сам.
И някои го определят като човек, направил цял план Маршал за Източна Европа.
– Но със задни мисли, както се вижда днес…
– Какви са му задните мисли, за да направи този план, е друг въпрос.
Но той даваше около 300 милиона долара годишно, което днес прави по няколко милиарда на година за фондациите.
Това са 35 фондации в 35 страни с около 1800 служители от рода на Евгений Дайнов, Красен Станчев, Чавдар Кюранов и др.
Защото от „Отворено общество“ се нароиха най-различни институти.
То не бяха Институт по етнически взаимодействия, по либерална икономика, по пазарна икономика…
Десетината институти на яслата на Сорос живяха много добре тези години и според мен те вече не са българи.
Могат да работят за всяка друга кауза, но не и за българската.
– Затова ли днес някои използват думата „соросоид“ като обидна, а други пък се гордеят, че са такива?
– Соросоид е аналогия на фашизоид.
Соросоидът има някакви идеи за индивидуална свобода, за човешки права – права на циганите, права на гейовете, права на джендърите… само права. А задължения?
– Ето сега в България се връща радио Свободна Европа. Това не означава ли, че за 30 години резултатът е нула. Как да разбираме това?
– Много хора го обясняват директно със смъртта на демокрацията, която беше установена през 1989 г.
Тя се оказа недействителна и обслужваща едно малко мнозинство от хора при заблудата, че с избори могат да се променят нещата, всичко върви в полза на това малцинство.
Затова всичко трябва да се започне отначало, но за съжаление, от друго поколение хора.
Защото не може да се повтори по същия начин.
Ще има нов преход.
Големият мислител Андрей Фурсов казва, че неолиберализмът и капитализмът в Европа ще умрат, но бавно, кърваво и грозно.
Това означава, че целият 21 век ще бъде век на локални и най-различни конфликти – междудържавни етнически, сексуални и какви ли не.
– Българите отдавна очакват виновните от прехода да бъдат наказани. Ще доживеят ли това?
– Моето поколение няма да го доживее.
Защото, докато не се приключи с либерализма, наказание за престъпниците няма да има.
Цялата концепция за човешки права е направена не да се защитават правата на човека, а под предлог запазването им – да се оневинят престъпници, които трябва сурово да бъдат наказани.
– Ще ви върна малко назад в спомените. Как Джордж Сорос ви даде писмото, в което пише, че иска вие да бъдете изпълнителен директор на „Отворено общество“ в България?
– Както ви казах, аз отказах. А това се случи през 1990 година.
Имаше едно интересно лице – културният аташе на САЩ Джон Мензес, на когото му бях станал симпатичен и той бе предал тези симпатии на Сорос.
Срещнахме се в резиденцията на посланик Сол Полански в столицата.
Там бяха поканени доста потенциални членове на управителния съвет на бъдещата фондация – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Димитър Луджев и други.
Имаше и лидери на партии и движения от СДС.
Продължителността на разговора ми със Сорос възбуди подозренията на няколко души, които с помощта на едно младо българче, близък познат на филантропа, изглежда вече бяха разпределили ръководните длъжности в българската фондация.
„Трябва да ги разделим – казал недоволен Стефан Тафров. – Сорос май почва да харесва Румен“.
– Що за човек е Сорос?
– Той е интересен човек.
Спомням си, че при едно от идванията му тук ходихме без никакви бодигардове на разходка от Златните мостове до Планинец.
Бяхме още със Стефан Тафров и Георги Прохаски.
Отидохме горе без никаква охрана, само с шофьор.
А сега той ходи минимум с 4-ма души охрана.
На 1 март 1990 година заминах за голямата Питсбъргска научна конференция по аналитична химия в Ню Йорк.
Самолетният ми билет плати институтът, в който работех (НИХФИ), а Джон Мензес ми уреди покана за още две седмици по линия на USIA.
– Каква беше програмата Ви там, успяхте ли да се видите отново с милиардера?
– Програмата ми бе изключително натоварена.
В Ню Йорк мой домакин беше адвокатът правозащитник Теодор Занг, който заедно с писателя Артър Милър, Джорд Сорос и други евреи интелектуалци, беше един от членовете на „Хелзинки Уоч“.
Бях поканен на скромна вечеря в дома на милиардера в Манхатън.
Сюзън, съпругата на Сорос, изглежда беше видяла в мое лице бъдещия директор на фондацията в София.
Защото ми каза: „Покажи, като пристигнеш в София, малко мускули на другите“.
Почерпиха ни скромно – с по едно пилешко бутче и плодова салата.
На другия ден получих официално писмо до изпълняващия длъжността директор г-н Прохаски, в което Сорос съобщаваше, че ме назначава за изпълнителен директор на „Отворено общество“, и го съветваше да остане само секретар на същата.
Бях приет в обществото на директорите на Сорос.
– Кои успяха да се уредят с ръководните постове в управителния съвет?
– В УС се събра съзвездие от демократи – Блага Димитрова, Димитър Луджев, проф. Богдан Богданов, Антонина Желязкова, Стефан Тафров, Георги Прохаски, Любен Беров, Васил Гоцев.
Гоцев така ми се мазнеше по време на заседанията на УС, явно, че това му беше маниер пред силните на деня още от времето на социализма.
Фондацията стартира по време на правителството на Андрей Луканов.
Придружавах Сорос по време на срещите му с министър-председателя и заместника му Георги Пирински.
– Значи Сорос е действал сериозно на държавно ниво?
– Ами да, беше постигнато споразумение да се издаде специално министерско постановление, съгласно което „Отворено общество“ ще развива дейност в областта на човешките права, масмедиите, културата, гражданското общество и други.
Българската държава също се задължаваше да участва, като за всеки преведен от Сорос американски долар да предоставя на фондацията приблизително половината от стойността му по курса в български лева.
Тази привилегия другите фондации нямаха, а нашата изведнъж започна да оперира с милиони.
Създаде се дубликат в Министерството на просветата с 15 краткосрочни и дългосрочни програми.
Сивото вещество на България потече към САЩ.
Сорос бе взискателен филантроп.
През 1991 г., когато Сорос дойде тук, аз подадох оставка.
Според него моето отношение към етническите партии е компрометирало идеята, за която сме се събрали във фондацията.
На моето място ме наследи друг депутат от ВНС – Красен Станчев.
„Отворено общество“ имаше нужда от българи, лоялни към американската външна политика.
Оттогава изминаха години, американците продължиха да купуват български политици, България продължи да обеднява застрашително.
– Как стоеше въпросът с финансирането на фондацията?
– Колкото по-скъп ставаше американският долар, толкова повече български пари имаше за разпределяне.
Сорос, доволен от организацията и дейността на българската фондация, увеличи даренията до 5 милиона долара годишно.
Срещу тези 5 милиона по силата на първоначалното министерско постановление УС можеше да разпределя сума около 100 милиона лева.
„Не се притеснявайте за разходите в български левове – казваше Сорос. – Цепете косъма само за доларите.“
Парите на Сорос започнаха да се разпределят от 21 експертни съвета.
Това означаваше, че повече от 100 български интелектуалци, които са ангажирани с допълнителни приходи, пътувания и с надежди да изучат децата си в САЩ, са загубени за каузата „България еднонационална държава“.
– Как ставаше зарибяването и купуването, както казвате, на българи от милиардера?
– Сорос правилно разсъждава, че като направи хора, зависими от политиката на либерализма на САЩ, те лека-полека се засмукват после или в американски институции, или като поддоставчици, подизпълнители.
Нали помните бившия ни външен министър Даниел Митов?
Та само като го види човек, веднага забелязва, че това не е българин, той е друг човек!
По същия начин – защо Стефан Тафров се задържа 25 години в ООН.
Ако не беше Сорос, щеше ли да бъде толкова време там – не.
Всичките хора от „Отворено общество“ получиха по една фондация още тогава.
Сорос създаваше паралелни структури на българските структури.
Например в Министерството на културата в същото време всичките наши културни дейци бяха зарибени с пари, издаваше им книги…
Та той имаше по-голям бюджет от културното ведомство!
В същото време същото ставаше в съдебната система, в образованието.
Разни адвокати в „Адвокати без граница“ и не знам си какво още без граница – това са грантове, които те използваха.
Като ти дават зорлем пари, защо да не ги използваш.
– Парите на Сорос развратиха доста интелектуалци. Но те влияеха и на политиката.
– Това е точно така.
А когато спекулантите решат, те атакуват дадена национална валута, сриват я.
Хора като Сорос могат не само да купят всичко, но могат да срутят всяко българско правителство.
Финансовата криза през 1996-1997 г. беше изкуствено предизвикана лично от Сорос.
Това Иван Костов го знае много добре.
Това, че българското правителство изцяло зависи от валутни спекуланти като Сорос, е страшно.
Сорос първо е евреин, после е шахматист и неговите ходове са точни.
Той не само играе – той не играе никога там, където няма печалба.
Това не може да стане само ако националните държави успеят да се мобилизират.
Тогава Сорос сам ще се откаже.
Дори сега казва, че в неговата политика той е започнал да губи…
Но както казва Андрей Фурсов „има много желаещи за властта, погледнете само лицето на Хилари Клинтън и ще разберете“.
***
Румен Воденичаров е роден през 1938 г. в Садово. Завършил е ВХТИ в София, бил е в Института по органична химия на БАН, а след това работи в НИХФИ. През 1989-1990 г. е председател на Независимото дружество за правата на човека. Основател на СДС, депутат от СДС във ВНС. Кандидат за вицепрезидент на България заедно с проф. Велко Вълканов през 1992 г. До 1998 г. е председател на сдружението „Хелзинкски наблюдател – България“. Дългогодишното му хоби е планинарството.




БАНКЕРЪ
Политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, но забравиха за държавния дълг
А вие това разбрахте ли го?
Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.
А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.

В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.
Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.
Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.
Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.
Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?
Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.
И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.

Зелените си признаха, че са мамили за Натура
„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.
Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“
Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.
Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.
Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:
„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“
Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.
Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.
Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.
На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.
Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.
Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.
И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Българските компании са изправени пред нова икономическа буря
Българските компании са изправени пред нова икономическа буря: БНБ прогнозира забавен растеж и растящи цени.
Димитър Радев предупреждава, че фискалните възможности на държавата са ограничени, а бизнесът трябва да се адаптира към енергийния натиск и инфлационните рискове.
Българските компании вероятно ще трябва сами да поемат тежестта на задаващите се макроикономически сътресения, тъй като възможностите на държавата за финансова подкрепа са силно ограничени. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара („AmCham Bulgaria„). По думите му, икономиката ни е изправена пред нов енергиен натиск, който ще доведе до забавяне на растежа и повишаване на цените.
Завръщане на енергийната криза

В изказването си пред представителите на бизнеса, гуверньорът на централната банка акцентира върху силно променената глобална среда. Радев посочи, че макар България да е навлязла в 2026 година с относителна макроикономическа стабилност, външните геополитически рискове вече се пренасят пряко върху вътрешния пазар. Според официалните данни на Националния статистически институт инфлацията през февруари е достигнала 3,3 процента на годишна база, но прогнозите на БНБ сочат ново ускоряване в следващите месеци.
„Нашият текущ базов сценарий предполага, че растежът в България може да се забави до около 3 процента през тази година, докато инфлацията може отново да се повиши до приблизително 3.7 процента“, заяви Димитър Радев.
Той обясни, че основен двигател на този негативен процес са високите цени на енергията и засиленият инфлационен натиск в сектора на услугите.

Изтънели фискални възможности
За разлика от енергийния шок през 2022–2023 година, днес фискалното пространство на държавата е значително по-тясно. Според анализа на БНБ, натрупаните преди пандемията буфери вече са частично изразходвани, което прави широките държавни компенсации трудни за реализиране.
„Това означава, че през следващия период компаниите вероятно ще трябва да поемат по-голяма част от адаптацията сами“, предупреди Радев.
Управителят подчерта, че липсата на мащабна правителствена намеса ще изисква от фирмите много по-строг контрол над разходите, по-предпазливо наемане на персонал и по-внимателно управление на ликвидността. От централната банка са категорични, че безразборните мерки за подкрепа изглеждат политически привлекателни, но в настоящата ситуация могат да бъдат контрапродуктивни, тъй като поддържат търсенето изкуствено и помпат нова инфлация.
Еврозоната като предпазен щит
Като стратегическо решение за изграждане на дългосрочна устойчивост, Димитър Радев посочи въвеждането на единната европейска валута. Според него, въпреки че членството в еврозоната не отменя нуждата от желязна вътрешна дисциплина, то драстично намалява несигурността и дава силна опора на инвеститорите в условията на кризи.

„Колкото по-нестабилна е външната среда, толкова по-предвидима трябва да е вътрешната“, обобщи гуверньорът.
От БНБ призовават държавата да запази надеждна средносрочна фискална рамка, а бизнесът да насочи усилията си към инвестиции в технологии, по-устойчиви вериги на доставки и преди всичко – енергийна ефективност.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Годишният доклад на ЕЦБ пропуска слоновете в стаята
„Европарламенът има една ясна отговорност и тя е да упражнява демократичен контрол върху Европейската централна банка.
Това е единствената институция в Европейския съюз, която има такова право. Докладът на Европейската централна банка игнорира почти всичко съществено обаче и се фокусира върху второстепенни детайли.
Той пропуска слоновете в стаята.“ Това заяви в своя реч в дебата за „Годишния доклад на ЕЦБ за 2025 г.“ евродепутатът от „Възраждане“ и групата на „Европа на суверенните нации” Рада Лайкова.

Тя посочи на първо място, че напълно се премълчава връзката между кризата с разходите за живот, инфлацията и управлението и паричната политика на Европейската централна банка, за да се запази удобния разказ, че виновни са климатичните промени или Путин.
Второ – не се казва нищо за реалното геополитическо състояние на еврото, за да не стане ясно защо всъщност се въвежда толкова спешно дигиталното евро.

В изказването си тя допълни: „Нека посоча само част от тези слонове, които липсват: Напълно се игнорират алтернативните активи като златото и долара и как това влияе на международното търсене на евро, не се споменава как конфискацията на руски активи влияе върху доверието в еврото, както и не се признава ролята на масовото печатане на пари през последното десетилетие за сегашната криза на разходите за живот.“ Рада Лайкова посочи, че липсва каквато и да било връзка между жилищния пазар и паричния поток във фиатната система и не се прави връзка между нулевите лихви и кризата на конкурентоспособността в Европейския съюз и т. нар. „зомби предприятия“.

„Премълчава се как новите дългове около Украйна подготвят нови покупки на държавни облигации от Европейската централна банка – точно когато старите програми изтичат“, допълни Рада Лайкова.
Тя обобщи: „Бюджетните данни на България се оказаха неверни, а конвергентните критерии за присъединяването ни към еврозоната отново бяха пренебрегнати.“
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ВОЙНА4 weeks ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ2 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ1 month agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА2 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







