АНАЛИЗИ
“Американската демокрация” като параван
Всъщност става дума за това дали искаме да живеем в свободно общество или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано „объркано стадо” – натирено, паникьосано от изкуствено създаваните ежедневни проблеми, хванало се за сламката на патриотарските лозунги или други някакви публични заклинания. То е държано в постоянна несигурност, страхува се за живота си и почита благоговейно лидерите на „силната ръка”, които му обещават закрила… от самите себе си. Що се отнася до собственото ни общество, то е подложено на невиждана в хилядолетната му история разруха и разпад и както е тръгнало, ще свършим като наемна държава, участваща срещу мизерно заплащане в разгромяването на света…
Такава е финалната част на прочутата лекция (издадена впоследствие като книга със заглавие „Медиите под контрол”) на професора по лингвистика в Масачузетския технологически институт Ноам Чомски по повод дезинформацията за войната в персийския залив. Ноам Чомски – един от най-ярките съвременни интелектуалци, човекът, който в съзнанието на милиони хора е будната съвест на Америка, прави дисекция на днешното американско общество и се опитва да отговори на въпроса в какъв свят и общество бихме искали да живеем. Един от възможните варианти е изложен в споменатата книга. Чомски констатира, че американската пропаганда е постигнала забележителни успехи в манипулирането на общественото мнение и контролирането на мисленето на по-интелигентните американци, които масово повтарят и разпространяват скалъпените от управляващата пропаганда митове и подготвят страната за истерията на войната.
В книгата си Чомски отделя сериозно внимание на „пъблик рилейшън” – индустрията, т.нар. „връзки с обществеността”. Тя поглъща милиарди долари годишно с единствената задача да контролира и направлява общественото мислене в желаната посока. Знае се, че за целта общността трябва да бъде разбита на атоми – разделени, отчуждени и самотни. Възможността за някакви организирани съпротивителни действия е категорично изключена – хората трябва да бъдат безволеви и послушни зрители на това, което се извършва край тях и с тях.
В пъблик рилейшън – индустрията не работят случайни люде. Нейните служители внушават „правилните” ценности, облечени в униформата на някакви уж „общи” интереси – групови, браншови, корпоративни и пр. „Те имат точна концепция каква трябва да бъде демокрацията: тя трябва да е система, в която специална класа е обучавана да работи за собствениците – хората, които притежават обществото. Останалата част от населението трябва да бъде лишена от всякаква форма на организираност, защото организациите причиняват само неприятности. Хората трябва да си седят пред телевизорите и в главите им непрекъснато да се набива посланието, че единствената ценност на живота е да имаш повече предмети за потребление, да живееш като ей-това богато семейство от средната класа (показват ти го на екрана) и да те водят прекрасни морални ценности като спокойствието, хармонията и „американската мечта” (които също ти се показват услужливо). Няма какво повече да се иска. В главата ти може да се въртят мисли, че би трябвало да има и други неща в този живот, но тъй като телевизията не ги показва, започваш да се убеждаваш, че си луд щом мислиш така”.
Това е идеалът на американските управници – смята Чомски. Според него ако изключим Южна Африка, САЩ са единственото индустриално общество, което няма общодостъпно национално здравеопазване. Не съществува система за минималното осигуряване. Неправителствените движения и организации, медиите и професионалните сдружения са под контрола на корпорациите и държавата. Двете основни политически партии всъщност са две фракции на властващата бизнеспартия, а по-голямата част от населението дори не си прави труда да гласува, защото това изглежда безсмислено. Масовото внимание е отвлечено и изместено настрани от реалните проблеми, хората са изолирани – такова е състоянието на съвременното американско общество според Ноам Чомски. За демокрацията пропагандата е това, което е тоягата за тоталитарната държава. И в двата случая обществото се ръководи от определени сили и групировки.
Немалко място в книгата е отделено на външната политика на САЩ – и тук управляващите кръгове разчитат на добре смазаната пропагандна машина. Когато някое чуждо правителство прояви опърничавост и не изпълнява дословно заповедите на Вашингтон, средствата за масово съобщение вкупом започват да надават истеричен вой за заплаха на националните US-интереси. И се посипват удари срещу Гватемала, Панама, Гренада, Виетнам, Ирак… Навсякъде. Ако няма поне приблизително достоверни поводи за нашествията, такива се фабрикуват и се тиражират безогледно, независимо, че почти никога в тях не се забелязва и зрънце истина. Ако се съгласим с технологията на тези машинации – продължава Чомски, – какво ще ни попречи утре да бомбардираме Дамаск, Тел Авив, Ел Салвадор, Турция, Кейптаун, Вашингтон?! Защото във всички тях има случаи на незаконна окупация и сериозно нарушаване на човешките права.
„Медиите под контрол” е една от редките срещи на читателя с алтернативната политическа култура на Америка. Според изследователите обаче средният американец практически няма почти никакъв шанс да се запознае с творчеството на автори като Ноам Чомски. Това също е отбелязано в „Медиите под контрол”. Нищо чудно непосветеният читател след прочита ù да определи автора като комунист.
Всъщност появата на такива произведения говори и за жизнеността на демократичния организъм, неговата толерантност, търпимост и вслушване в радикалните критици на системата. Разбира се, управлението на тази система е в ръцете на хора, които са на космически разстояния от обикновения човек, независимо, че манипулират и действат от негово име. И за това става дума в тази книга.
ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ПРИЯТЕЛИ
Гледано през стъклото на софистичната стилистика „Всичко ни е наред. Казано честно де…”. Иначе последните години са нещо като сбъдната мечта на българина – приеха го в НАТО, стана член на Европейския съюз, току-виж го пуснали и в преддверието на щастието и от втора употреба европеец го приели в шенгенската аристокрация!
Думата ми обаче е за нещо друго. Тези теми са хлъзгави, защото ако нещо там се мержелее едва-едва или се мярка тук-там, или изобщо не се и задава в близкото бъдеще, това са ония две чертички, които познаваме като знак за равенство. Каквито и документации да плодят еврочиновниците, каквито речи да произнасят, каквито и оси да прокарват с помощта на всевъзможни програми и грантове – този знак няма да се постави. Защото – първо – така не се поставя, а второ – подобен акт не предполага нито приятелство, нито някакво специално приятелско отношение.
Още повече, че в списъка на даденостите приятелството в международен план отсъства. Нека нахвърляме с няколко щриха отсъствието на това толкова красиво, ценно и възвишено чувство, върху което се крепи човешката солидарност. Така ли е обаче с държавите? Може ли някой да ми каже, че обича САЩ или Франция? Австралия, Канада, Германия? Да, към икономическата мощ, социалния ред, съвременните технологии или военната сила може да има респект, че и преклонение и възхищение даже. Но обич или приятелство?!…
Да вземем например арабите. Най-малкото, което се забелязва в тая хомогенна раса, е приятелството. По-скоро там и с просто око се забелязва другото. Йордания се страхува от Сирия и определено я мрази. Сирия пък не иска палестинците да създадат независима държава, което предизвиква палестинската неприязън. Ислямските фундаменталисти искат Израел да изчезне от лицето на земята. Израел е против ислямисткия режим в Иран, знайно е и отношението му към окупираните територии, както и ответната реакция към това отношение. Пакистан има претенции към Индия. Индия – към Пакистан.
На Балканите нещата неса по-различни. Колкото и да декларира приятелски чувства към България, Гърция продължава да ни върти „византийски“ номера по всеки възможен повод. Политиката на Сърбия, Турция и Румъния трябва да бъде обект на постоянен и внимателен анализ.
Русия не иска средноазиатските републики да водят независима политика и да са спокойни. Те от своя страна се боят Русия да не набере отново имперска сила и да ги зароби.
Във външната политика не приятелството е приоритет, а националните интереси. Приятели имат само ония страни, които са силни, независимо дали са малки или големи.
Англия и Франция живеят във взаимно подозрение. Нарасналата мощ на Германия тревожи останалата Европа. Впрочем, създаденият преди време Общ пазар беше средство да се упражнява контрол върху мощното германско развитие.
Проблемите на България не идват отвън. Време е да престанем да обвиняваме другите за собствената си некадърност и неумението ни да управляваме и да се справим с многобройните си вътрешни проблеми. Стратегическото място на България има своята жестока цена на исторически кръстопът между Европа, Азия и Африка, защото това е мястото за среща на различните култури. Пет от десетте паневропейски коридора пресичат нашата територия. България може да стане важен и сигурен магистрален път за свободното движение на стоки и услуги, както и да осигури вратите към пазарите на Азия и Близкия Изток. Ако тази цена не се плати, в преследването на своите цели определени сили няма да ни оставят да живеем спокойно, камо ли да ни поканят при себе си като равни при равни.
България трябва да се превърне в икономически силна държава с работещо производство, с продуктивен интелектуален труд, с нови производствени технологии, с професионална и национално отговорна външна политика. Друг начин да предизвикаме – както вече неведнъж сме го правили – вниманието, уважението и интереса на стара Европа, няма. Другото са обещания, речи и залъгалки. Дълго още ще се натъкваме на остатъците от „желязната” завеса и трябва да сме готови за нови неприятности и пренебрежение. Длъжни сме да започнем с връщането на собственото ни чувство за принадлежност към България, да работим за нея, да се посветим на нейното настояще с мисълта за утрешния ден на децата ни.
Длъжни сме да се върнем в родния си край, преди да се наредим на емигрантските опашки. Няма да е лесно, няма да е и скоро, но кога и какво в родината ни е ставало лесно и бързо? Но понеже сме свикнали и понеже историята сочи, че Европа е започнала от нас, има надежда да се завърнем в нея не само по документи.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Клоуна наркоман Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.

Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
АНАЛИЗИ
Сега какво е по-различното?
Войната с Иран повтаря Първата световна война, но очакваният край е обратен
Според Рихард Вернер, икономист прославил се с анализа на японската криза още през 90-те години на миналия век, най-вероятно трябва да очакваме изостряне на конфликта на САЩ с Иран, защото крайната цел на САЩ е да възпрат своя реален съперник Китай. Аналогията му с Първата световна война, когато Англия въвлича целия свят в първата глобална война, за да спре икономическия възход на най-големия си съперник Германия, е всъщност доста удачна. С уговорката, че този път можем да очакваме обратен резултат, а именно залязващият хегемон да загуби.
За хората, които обичат да виждат в конфликтите между държавите религиозна или културна несъвместимост, конфликт на мирогледи или дори божествена намеса, е трудно разбираемо и дори разочароващо да приемат простата истина, че икономическите причини са най-големият двигател на световните конфликти, особено през последните столетия с възхода на капитализма като икономическата система на западния протестантизъм, която днес е глобална и почти единствена икономическа система.
Дори геополитическите анализатори, които не са твърде надълбоко изкушени в дебрите на икономиката, знаят, че основна цел на Британската империя през последните 200 години е да разделя континенталните сили и да ги противопоставя едни на други – Франция, Германия, Русия. В края на 19-ти век империята на кайзер Вилхелм Втори, или по-скоро на канцлера Бисмарк, който има по-голям принос към нейното изграждане, е във възход, чиято траектория неминуемо би изместила Англия от челното място. Както отбелязва Макиндер, обединението на ресурсите на Евразия е гаранцията за световно надмощие.

Изигравайки Франция и Русия да се обърнат срещу Германия, вместо трите сили да се облагодетелстват от съвместна работа, Англия успява да острани своя конкурент, но самата тя изпада на второ място след „по-младия брат“ в англосаксонското семейство – САЩ. Износът на банкови капитали от Лондон за Ню Йорк говори за едно по-скоро рационално действие, което се съобразява с естествения ход на нещата, вместо да му се противопоставя.
Както великият френски историк Фернан Бродел, а и икономистът Иманюел Уолърстийн, описват прехода на икономическите центрове през вековете от Северна Италия към Холандия и после към Англия, за последните 100 години център на глобалната вече капиталистическа система е САЩ. Но достигнал към 70-те години на 20-ти век върха на своето развитие, хегемонът започва да залязва.
Тук трябва да отбележим, че за разлика от предишните икономически цикли с прехвърлянето на капитали към ново ядро, днес ситуацията е доста различна. Силата, която е във възход, Китай, за първи път от 300 години е извън традиционния протестантски ареал, в който англоеврейските банкери са свикнали да държат парите си. Допълнително за първи път капиталистическата система е обхванала наистина цялото земно кълбо и няма накъде да се разширява за нови пазари. Мантрата с технологическия прогрес, който трябва да тушира невъзможността за разширяване на пазара, не е сериозна. Проблемите са много и историческият опит не помага.
В резултат виждаме, че не е очевидно историята да се повтори с интересния хибриден модел на Китай, който всеки анализатор тълкува както му харесва – като държавен капитализъм, политически комунизъм с пазарна икономика, скрит капитализъм и т.н. Независимо как гледаме на Китай, той наистина се очертава да е следващия икономически хегемон. Но има достатъчно причини обаче да мислим, че Китай няма напълно възможността и/или желанието да стане тотален световен хегемон по англосаксонския модел от последните няколкостотин години.

Факт е обаче, че опитът на САЩ чрез Иран да прекърши възхода на Китай е обречен на неуспех. И причината дори не е в самия Китай, а в САЩ – бившият хегемон залязва тихо от времето на Никсън и дори тежката американска пропаганда и мека сила не могат да скрият десетките косвени фактори, които показват реалната ситуация – обедняване на средната класа и изсмукване на активи към елита, влошена раждаемост, влошено образование, промяна на структурата на
работния пазар и намаляване на индустриалните високоспециализирани кадри, разпространението на различни зависимости сред населението, хроничният търговски дефицит и достигането на неустойчиви нива на дълга и т.н.
Да, можем да сравним удара на САЩ срещу Китай в Иран с майсторския удар на Англия срещу Германия през Първата световна война, но тук най-вероятно ще видим агресора и залязващ хегемон, който предизвиква конфликта, да загуби и да отстъпи палмата на следващия глобален фактор. С уговорката, че историята се повтаря циклично, но не буквално и ни очаква бъдеще, което няма досега аналог в човешката история.
АНАЛИЗИ
Атаките на Украйна в Русия: защо точно Wildberries
Само за няколко дни една десета от логистичните капацитети на Wildberries – най-голямата онлайн търговска компания на дребно в Русия с годишен оборот за над 6 трилиона рубли през миналата година (около 3% от руския БВП) – станаха обект на атаки от украински дронове.
Според данни на “Коммерсант” са унищожени или сериозно повредени не по-малко от 8% от общия обем на складовите площи – в четири големи логистични центъра, разположени в Московска и Тамбовска области, както и в Краснодарския и Ставрополския край.
Възстановяването на повредените обекти – а това са около 450 хиляди кв. м. – ще струва най-малко 35 млрд. рубли, без да се отчита стойността на оборудването, смятат експертите. Това е много – една пета от годишната печалба на платформата. Но още по-значителни са щетите, нанесени на предприемачите, които са съхранявали стоки в засегнатите логистични центрове. Те се оценяват на минимум 250 млрд. рубли.

Wildberries предварително се освободи от отговорност пред партньорите си за стоките, повредени или унищожени в резултат на “обстоятелства на непреодолима сила”, към които причисли, наред с другото, и атаките с дронове. Компанията започна да изплаща обезщетения, но продавачите в специализираните чатове споделят, че сумите са символични. По този начин преките загуби на платформата най-вероятно ще се окажат сериозни, но не и съкрушителни.
Проблемът е в това, че нападенията може да продължат. Според все още непотвърдени данни, през нощта на 23 юли са били извършени поредните атаки – срещу складове във Воронеж и Казан. Ако логистичната дейност на Wildberries се срине, това ще се превърне в проблем не само за собствениците. Тя играе важна роля в живота на повечето руснаци – според данни на изследователската компания Data Insight, през 2025 те са направили 4,3 млрд. поръчки на тази платформа.
Защо руснаците пазаруват във Wildberries?
Wildberries е наричана още “руския Амазон”. Тази аналогия е уместна. Подобно на Амазон, най-големият руски онлайн пазар представлява витрина, на която всеки може да изложи стоки – от самонаети лица, през индивидуални предприемачи, до големи компании. Оттук идва и още едно сравнение, макар и по-малко ласкателно: “цифровият Черкизон” (най-големият битпазар край Москва, работил до 2009 г. – бел.ред.). Но за руснаците Wildberries и най-близкият му конкурент Ozon означават повече, отколкото Амазон за американските или европейските потребители.
Според оценката на изследователската компания “Ейлер”, цитирана от “Коммерсант”, делът на Wildberries в Русия възлиза на 45%, а този на Ozon – на 32%. Тоест само двете платформи – без да се отчитат по-малките “Яндекс.Маркет” и “Купер” – контролират почти 80% от пазара.

Как санкциите стимулираха растежа на Wildberries и конкурентите
След военната инвазия на Русия в Украйна развитието на тези платформи получи нов тласък. Заради санкциите или по собствена инициатива много популярни фирми напуснаха страната. За да предотвратят възникването на дефицит, властите легализираха “паралелния внос”: позволиха внасянето на стоки без разрешение от притежателите на правата. Обичайните дрехи, електроника, домакински уреди и козметика отново се появиха на рафтовете в магазините и в интернет. При това цените в онлайн платформите се оказаха значително по-ниски от тези на другите участници на пазара. В резултат на това ръстът на продажбите се ускори рязко. Така оборотът на Wildberries през 2025 нарасна над седем пъти в сравнение с този от 2021 година.
За този феномен Дмитрий Алексеев от веригата магазини за електроника DNS, която според Data Insight заема четвърто място по обем на онлайн продажбите в Русия след Wildberries, Ozon и “Яндекс.Маркет”, има следното обяснение: онлайн пазарите са се превърнали в канал за продажба на “контрабанда” – стоки, внесени по “сиви” схеми, заобикаляйки митниците и без да плащат данъци. Оттук идват и ниските цени.
Защо Украйна атакува Wildberries, но не и Ozon?
Президентът на Украйна Володимир Зеленски определи в социалните мрежи поразените складове на Wildberries като “логистични центрове, участващи в снабдяването на руската армия с компоненти за дронове, навигационно оборудване и екипировка”. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков опроверга това като лъжа, но думите му не съответстват на реалността: всичко изброено се предлага на платформата и лесно може да бъде намерено там.
Отделен въпрос е дали инфраструктурата на Wildberries може да се счита за “законна военна цел” само на основание, че на платформата се продават стоки с двойно предназначение. Експерти по международно право, интервюирани от изданието “Медуза”, смятат, че не – за разлика от петролните рафинерии. Но Международният наказателен съд в Хага едва ли ще започне разследване на атаките, тъй като Русия не е ратифицирала Римския статут, който регулира дейността му.
Ако нападенията над складовете продължат и логистиката на Wildberries бъде сериозно засегната, е малко вероятно това да се отрази на снабдяването на руската армия. Същите стоки се предлагат и в Ozon, и в “Яндекс.Маркет”, а тяхната логистика е по-надеждна, тъй като за различните дейности използват различни центрове – за поръчки, сортиране, разпределителни центрове и за доставки до крайния адрес. Поддържането на такава верига е по-скъпо, но тя е много по-устойчива на отделни атаки. С други думи: ключовите обекти на Wildberries са просто по-лесни за нападения.
Застрашени ли са от атаки с дронове и други руски компании?
Логистичните центрове на Wildberries може и да са най-лесните мишени, но не може да се изключи възможността за удари по обекти на други компании. Според данни на Блумбърг някои от тях вече са започнали да проучват варианти за диверсификация на складовите си мощности и на маршрутите. Сред тези компании са най-големите оператори на супермаркети, включително X5 (веригите “Пятерочка”, “Перекресток” и “Чижик”) или “Лента”.
Според Екатерина Власова, икономическа експертка на Блумбърг за Централна и Източна Европа, бизнесът ще трябва да пожертва ефективността в името на сигурността – да разпредели стоковите си запаси, да дублира производствените си мощности, да отделя повече средства за сигурност. Това ще подкопае още повече производителността на труда, която и без друго ограничава растежа на руската икономика – може би дори повече от всички останали фактори. В същото време нарастването на логистичните и оперативните разходи на компаниите в крайна сметка ще се прехвърли върху потребителите, допълва тя.
В момента е невъзможно да се прогнозира с колко ще се вдигнат цените – пазарът тепърва трябва да оцени мащаба на новите рискове. Наред с преструктурирането на логистиката, една от очевидните мерки изглежда е застраховането – както на складовете, така и на стоките, които се съхраняват в тях. Съоснователката на Wildberries Татяна Ким обаче твърди, че “повечето руски застрахователи не са готови да застраховат големи промишлени обекти срещу този риск” (атаки с дронове – бел. ред.).
-
ВОЙНА4 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ5 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ5 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА5 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







