КОМЕНТАР
От журналистиката ни останаха само скелети!
„Без дух и сърце има скелети само“. Думите са на великия поляк Адам Мицкевич от неговата ”Оda do Mlodosci”. Колко прилягат за сегашната българска журналистика – само скелета й се белее вече. Но не на бойното поле, уви…
Случаят с Димитър Аврамов от „Господари на ефира“ във Велико Търново повдига тема, която периодично се подхваща, но все не се докарва докрай. Темата за „ероите“ и тружениците. За истината и подмяната. За нормалната журналистика и „онова извратено нещо“ на Пеевски.
Участвайки в разследване за продукти с изтекъл срок на годност, Аврамов преигра в опита да привлече вниманието, като се представи за жертва на насилие. Дали е бил подтикнат от началници, от бездействието на институциите или от желанието да блесне – не е толкова важно. Важното е, че си го позволи и резултатът е гаден. Хвърли кал върху усилията на колеги, които воюват наистина воюват срещу статуквото, безобразията на политиците и корупцията.
Медиите отдавна произвеждат „герои“. Не само от собствената си среда. Някога „извайваха“ идеалния образ на комуниста – строител на бъдещето. След 1989-а „сътвориха“ романтичния „борец“, носител на новите ценности: пачки, манекенки, пищови, чалга… После дойде ред на „белите якички“, които придобиха активите на социализма и развяха знамето на демокрацията и пазарната икономика. Така нареждаха кукловодите и медиите изпълняваха. Продължават и днес. „Герои“ и „звезди“ от тесто с лъжи и фалш.
И метастазите превзеха занаята…
Постепенно, но не случайно, се образуваха четири медийни лагера.
Първият е този на Пеевски. Специализиран е да обръща палачинката при всеки повей на политическия вятър. „Медиите“ му рекетират, шантажират и дори убиват. Метафора или не, това осигури на Пеевски неограничен достъп до големия бахур – обществените поръчки и млияние в държавните институции.
Другият лагер е на изданията, изповядващи ценностите на либерализма, изповядван от бизнес-кръгове. Финансират се успешно от грантове зад граница. Това им дава известна независимост, с известни условия. Тук са и медиите, финансирани от политически брокери, както и тези, с пари на едри компании и бизнесмени с големи интереси. Явни и неявни.
Третият лагер е най-малоброен. Населяват го луди глави, чепати характери, инати, които упорстват да имат позиция и принципи. Може да не са пави винаги но са автентични. Наивни откачалки, които трудно намират финансиране и на които рекламните агенции гледат отвисоко. Преследват ги, мачкат ги, затварят ги. Ако търсите труженици – тук ще ги намерите.
Четвъртите, но по влияние може би първи, са телевизиите. Те произвеждат народни тв-кренвирши, с които тъпчат бедните… духом. Кремвиршите са наблъскани с турски сериали, реалити формати и пошли шоута – рогата и копитата на медийния кич. Изживяват се като „господари на положението“ (има пиеса с такова заглавие от Величко Нешков). Излъчваните простотии наричат „социален експеримент“ и така си перат съвестите. Царицата на този подход е манипулативната журналистика. Съвкупност от манипулирани, скрити, подбрани и цензурирани новини. За да изглеждат правдоподобни водещи и репортери надяват ботуши при наводнения, ръкомахат пред камерата, застанали до майки на убити по пътищата деца, обличат бели престилки в репортажите от болници, аленеят им бузите пред силните на деня… Армия от кифли с микрофон в ръка. (Доста мъжлета се вляха в този жанр…) Но и това им е малко – искат да са „звезди“ и „герои“ сега, веднага и без условия. Ако няма подходящ обект и тема – измислят си, режисират и играят. Бездарни и пошли реплики на Анна Политковская, Дафне Галиция, Вероника Герин, Ян Куцияк… Мерзавци, с лепнат на темето ореол на герои или жертва… Според кефа на шефа.
Във футбола внедриха системата VAR – за повече обективност. Няма медиен VAR и издатели са спокойни, че тарикатлъците им ще минават още дълго. Грешат. Нормалният гражданин, а именно той е важен, все по-ясно отсява охлювите от орлите. Измислените герои не са преследвани нито от институции, нито от прокуратурата и НАП или тайни служби. Статуквото има нужда и полза от тях, за да компрометират истинската журналистика. Тях не ги уволняват, нито ги гонят от работа заради задаване на правилни въпроси. Влачат се по следите на бахура – имали семейства. И мигат, мигат сълзливо.
Тружениците често са недолюбвани, имената им са в „черни списъци“, елитарната върхушка, както и медиите от другите лагери се правят, че не ги забелязват. Не ги канят в сутрешните, следобедните и съботно-неделните тв блокове – развалят ведрия тон на успехите. Заради тях закриват медии. Критикуват държавното обвинение и властта, затова им повдигат обвинения, разкарват ги в следствието и прокуратурата, в съдилищата и районните полицейски управления. Снемат им отпечатъци от пръстите, снимат ги в профил и анфаз, забраняват им да напускат страната, запорират им имуществото, замерят ги с яйца. Пеевските меди ги заливат с помия, обиди и клевети. Тях мафиотизираното политическо задкулисие ги преследва както обучените Родезийски риджбеци са преследвали негрите някога… Но точно сред тях, ще откриете сърце и дух.
Медийни лагери. Добре, че ги има и хората се ориентирват кой кой е.
Димитър Аврамов е петно, което първият есенен дъжд ще отмие. Той е резултат, не причина. Проблем са неговите шефове и работодатели, които искат на всяка цена сензации и скандали. Често, за да отвлекат вниманието от истинските проблеми. Коментира се скапания скеч на Аврамов, а не полицията, прокуратурата и Агенцията за контрол на храните, които пазят тарикатите с фалшивите етикети на опасни храни. От „Господари на ефира“ сгрешиха, като обвиниха другите медии, че били раздухали случая. Именно Нова телевизия излъчи специално интервю в сутрешния си блок с „героя от Велико Търново“, придружено със съответните охкания, вайкания и кахърни примигвания с босилкови клепки… Преди това пак Нова пробута осъдения за сводничество и склоняване към проституция рапър Ванко 1 като един от героите в Биг Брадър. Чак когато The Guardian – не СЕМ, разбира се, – описа абсурда, го извадиха, уж бил болен. С какво продуцентите на брадъра и шефовете в Нова са по-свестни от Аврамов? Мрак.
Анестизираното от пропагандни упойки общество може да не е съвем наясно с разликите между фалшивата и автентичната журналистика, но и това ще стане. Става вече. След препиване и махмурлук идва изтрезняване. Ако пък пиянството продължи дълго, както се е случвало в историята ни, значи си заслужаваме последиците.
И все пак има и други примери, слава Богу. Списание „Пламък“ навърши 95 години. Създателят му Гео Милев бе в окопите край Дойран, бе в европейски университети, бе и на справка в полицията, откъдето не се върна… Бе с едно око, но виждаше повече от другите. „Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”… Такива думи ни остави. За да имаме оръжие и без втора поправка в Конституцията.
КОМЕНТАР
Явно заменихме държавата с главно Д с държавата с главно Р
Виждайки какво се случва в момента, явно заменихме държавата с главно Д, с републиката с главно Р.
Ако ме разбирате какво искам да кажа. Та в държавата с главно Р., се случва същото като в държавата с главно Д.

Махането на охраната на Борисов и Пеевски е прах в очите. Уж борбата със корупцията е прах в очите. Да говориш в Европа едно, а в България друго е прах в очите.
И още и още.
Представлението се видя, че е същото, просто с друг клоун-лъжец.

Колкото до прахът в очите, скоро ще отмине, защото задуха вятър и този вятър ще издуха всички които са хвърлили прах в очите на хората!
КОМЕНТАР
Неонацисткият проблем в Украйна не е просто измислица на Кремъл
Западните партньори на Украйна сключиха своя собствена сделка.
Ти да видиш.
Изключително влиятелен американски тинк танк публикува днес кощунствена статия. И преди розовите понита да изпищят, че лично Путин я е написал, нека им кажа кои са официалните спонсори на този тинк танк: George Soros’ Open Society Foundations, Charles Koch’s Koch Foundation, the Ford Foundation, the Carnegie Corporation of New York, the Rockefeller Brothers Fund, Schumann Center for Media and Democracy. Повтарям – Сорос, Рокфелер, Форд, Кох, Карнеги и т.н.
Въобще, леко неудобно се получава за по-глупавите сред нас, в чиито дрънчащи на кухо тикви някак си съществуват едновременно:
– възхищение към нацитата от Азов;
– подкрепа за Израел, които, заедно с Полша, открито набиха шамари на украинците заради героизирането на нацизма.
Черпя ви с няколко параграфа от статията:
“Армията на Украйна има реален проблем с нацизма
В стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити се опитаха да скрият факта, че в редиците на Киев има екстремисти от Третия райх.
Автор: Марта Хавришко | 2 юни 2026 г.
Когато Владимир Путин започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., той твърдеше, че една от целите му е „денацификацията“ на страната. Кремъл все още използва този наратив като крайъгълен камък на своята военна пропаганда.
Както Украйна, така и Западът реагираха, като категорично отхвърлиха това твърдение като цинична злоупотреба с историята на Холокоста.
Политици, медии, учени и образователни институции се втурнаха да доказват, че аргументът на Путин е несъстоятелен.
Но в стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити създадоха свой собствен пропаганден мит: че в Украйна няма нацисти. Или, че ако има такива, те уж са изолирани и без никакво влияние.
Тази фикция изискваше “избелването” на „Азов“ – подразделение, основано през 2014 г. от неонацистката група „Патриот на Украйна“ под ръководството на Андрий Билецки. „Азов“ стана печално известен с екстремистката си идеология, нацистката символика и обвиненията във военни престъпления в Донбас. През 2018 г. Конгресът на САЩ забрани на групата да получава американско оръжие, финансиране или обучение.
След пълномащабното нахлуване на Русия това клеймо изчезна почти за една нощ. Киев преопакова „Азов“, отделяйки най-радикалните елементи в ново формирование – 3-та щурмова бригада. Западните медии я ребрандираха и оневиниха. Езикът на „дерадикализацията“ и „деполитизацията“ стана широко приет. Поставянето под въпрос на този наратив се превърна в табу и беше етикетирано като „руска пропаганда“. Резултатът е култура на умишлено мълчание.
Географски справочни ресурси
Още по-поразително е нормализирането на самата нацистка символика. Официалните украински военни канали и основните медии редовно публикуват изображения на войници, носещи свастики, инсигнии на Вафен-СС и емблеми, свързани с неонацистки групи като Combat 18 и Misanthropic Division. Това вече не се третира като скандално. То е нормализирано.
Най-тревожното от всичко е, че някои украински военни части са включили символи, свързани с нацизма, в официалните си емблеми.
Крайната десница и украинската военна култура
Много украински военни части, използващи нацистки символи, се ръководят от мъже, формирани от „Азов“ и крайнодясната среда около него. Такъв например е Александър Кравцов, известният командир на подразделението „Мечките“ (Ведмеди), което беше част от „Азов“. Тялото му е покрито с нацистки татуировки, включително числото 1488 – препратка към лозунга от „14-те думи“ на защитниците на бялото превъзходство, измислен от Дейвид Лейн, и кодирания поздрав „Хайл Хитлер“ („H“ е осмата буква в азбуката). На гърдите му е татуирано мотото на СС: „Моята чест се нарича вярност“. Той превърна този лозунг в мото на собствената си част. Светкавиците на СС станаха част от официалните ѝ инсигнии.
(изборени са множество примери)
Използването на нацистки символи в украинската армия не е просто естетически проблем. То е морален, политически, исторически и правен проблем.
Първо, то представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенна реабилитация на самия нацизъм – директно предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху паметта за Втората световна война.
Това също така осквернява паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, избити по време на Холокоста, заедно с милиони славяни, военнопленници, роми, психично болни, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината за расово изтребление и експлоатация.
Второ, проблемът не е само исторически. Той е дълбоко съвременен. Всяка руна на СС, Черно слънце или Вълча кука, показвани от украински войници, дават на Кремъл поредната пропагандна победа. Руските пропагандисти няма нужда да си измислят въображаеми нацисти в Киев. Те просто посочват емблемите, носени открито от някои от най-прославяните военни части на Украйна – включително формирования, определяни като „елитни“, като 3-та щурмова бригада.
Трето, налице е и крещящо правно противоречие. Като използват открито нацистки символи, тези части нарушават собствените закони за паметта на Украйна от 2015 г., които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичното използване на неговите символи. Законът описва подобни действия като обида към паметта на милиони жертви и предвижда наказания до пет години затвор.
Въпреки това никой не бива съдебно преследван. Защо?
Защото правителството на Зеленски – и самият президент Володимир Зеленски като главнокомандващ – сключиха политическа сделка с крайната десница. От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи наводниха сектора за сигурност и отбрана. В условията на тотална война и хроничен недостиг на хора този съюз стана политически удобен, може би дори неизбежен. Сега той се утвърждава стабилно.
Държавата зависи от радикализираните военни формирования заради живата сила и ефективността им на бойното поле. Крайната десница, от своя страна, получава легитимност, оръжие, влияние и институционална защита. Това, което възникна от военна необходимост, се превръща във взаимна зависимост.
Западните партньори на Украйна сключиха своя собствена сделка. Те също зависят от украинската жива сила, за да отслабят Русия. И затова те толерират екстремистите в украинските въоръжени сили, докато тези екстремисти продължават да се бият. Нещо повече, те до голяма степен запазват мълчание за идеологията и символите, защото признаването им би означавало да се приеме една неудобна истина – че неонацисткият проблем в Украйна не е просто измислица на Кремъл.”
Време е платените л@йномети на малък Шиши да започнат да заливат с помия и да правят колажи на американските тинк танкове, Все пак имат 600 000 евро да отработват.
КОМЕНТАР
Хора, бягайте!
Кеворк Кеворкян: Хора, бягайте!
Това се случва в една обикновена телевизионна вечер, направо прекалено обикновена, дори най-големите нахалници от политическия паплачор са се скатали някъде.
Нищо не предвещава с каква хубава история ще разполагаме след час и нещо. Но така е в телевизията: напъваш се да направиш нещо и обичайно се задоволяваш с поредното нищо, а и то май вече все повече се харесва на публиката. И тя се е уморила да чака онова Нещо, което направо ще й измъкне душичката…
Минутите си текат кротко, и вечерта се изнизва също кротко – и тогава внезапно чуваме паролата, която толкова ни плаши и все пак я очакваме. Знаем се – ние все очакваме някаква парола, от някой, от някъде – и все закъсняваме за срещата на четата, от която се очакват чутовни подвизи…

Бившият шеф на противопожарната служба изглежда в добра форма; всичко му е минало през главата, нагледал се е през годините на коварствата на една уникална комбинация, подходяща точно за такива балами като нас, претръпнал е отдавна от мръсните игри между кишата и сушата, и всички сме наясно, че тъй ще я караме до второ пришествие – ако не ни запалят, ще се опитат да ни издавят.
Николов вече не е на служба, но пък е съветник на самия министър на вътрешните работи и тъкмо затова е добре от него да се чуе истината – а тя е, че сме неспасяеми, до такава степен сме се зарязали, че направо сме неспасяеми. Човекът е честен и ни го казва без излишни усуквания. Питат го – в кротката телевизионна вечер – нещо за системата за „ранно предупреждаване“ и той го казва от ясно по-ясно: „Хора, бягайте, когато се зададе водата“.
Никаква система на тоя свят не може да помогне на хора, които до такава степен са се изоставили на милостта на някакви случайници – затова, плюйте си на петите и бягайте! Пък и нямате друг избор – щом и досега мостовете на Кольо Фичето са по-читави от тия на европейска България. Николов сочи нагоре и казва: „Вижте ги колко са високи мостовете на Фичето, никаква река не може да ги залее“ – и всички в този момент се сещат за „европейските“мостове за към Царево и всички останали…
Пак ще се върнем към паролата на Николов. Сега е ред – все в същата обикновена телевизионна вечер – на „Торнадото на световния спорт“, както съм нарекъл тази жена преди доста години, и тя все се чуди какво всъщност искам да й кажа. Но пък как иначе да наречеш тази велика жена, която е донесла на България 294 медала. 294! А 294, както и да пресмяташ, дори както и да цапотиш, все си е 294 – и тук, в страната с евромостовете. Това може и да се зловиди на някои тиквеници, обаче дори от „Рекордите на Гинес“ клекнаха пред това проклето 294… А за цапотенето винаги ще има мераклии тук – и заради това също сме за Гинес. Но няма кантар, който да хване докрай тази ни страст.
В Новините на Ти Ви отделиха няколко минутки на Торнадото, за повече нещо им се досвидя. Бяха доста по-щедри към Везенков, който стана европейски шампион с гръцки баскетболен отбор. И това не е малко, разбира се, особено ако сме забравили числото 294. Отгоре на всичко друго, Торнадото не знае как да си държи устата затворена или поне да е правилно отворена, никога не го е правила…
В социалните мрежи нагласиха Нешка като „комуняга“ – нея, която правеше на мат и маскара руските гимнастички…. Всичко е един бъркоч, отдавна станал непоносим… Джилас казваше, че едно нещо е по-противно от комунизма – и това е късният антикомунизъм. Сякаш точно за нас е казано. И същите тия наши антикомунисти дори един що-годе читав учебник по „анти“ не можаха да съчинят. Тия дни си мислех, че няма и да го направят, второто им, по-червеното им сърце няма да им разреши.
Тогава поне да направят едни сборник с откъси от книгите на Конквист, Авторханов и други подобни автори. Съвсем друго е в антикомунизъм да те покръстят тия хора, а не Костов, примерно, за другия дребосък да не говорим…
В репортажа за Нешка се каза, че тя е коментирала и – цитирам – „прочутата фраза, превърнала се в нарицателно „Нешка няма грешка“ – но с допълнението „предизвиква у мен насмешка“.
Това прозвуча странно. Насмешка – към кого? Към себе си? Това е изключено – тази жена знае цената на всяка секунда от блестящата си кариера, на всеки атом от среброто или златото на онези 294 медала. В „ония“ години Народът беше наясно с това и той спонтанно роди тази фраза. Тези неща, тези някак дори мистични връзки не могат да бъдат проумени от днешните случайници…
Има и друго: в манталитета на Нешка изобщо не се вмества повикът „ХОРА, БЯГАЙТЕ!“ Той ще й се види пораженчески, дори позорен. „Те да бягат!“ – най-много да каже Торнадото.
А обикновената история в тази обикновена телевизионна вечер сякаш сама продължи да се пише – сега пък с услугите на предаването „Кой да знае“, където зададоха поредния прелюбопитен въпрос – този път за хипертимезията – Синдрома на автобиографичната памет. Цитирам от Уикипедия: „Хората с хипертимезия притежават свръхспособност да помнят почти всеки ден от живота си в детайли. Те могат да си спомнят какво са яли, какво време е било или какви новини са съобщавали на конкретна дата преди 10 или 20 години“/край на цитата/.
Добре – а какво се случва с нас, в какво се превръщаме, след като сме подложени от години на една колективна лоботомия, която трябва да заличи не само лошото,което помним, ами и всичко друго.
Факт е, че успяха да заличат в паметта ни маса неща, които за обикновените хора имат съкровена стойност, макар за заличителите да са си само един боклук ненужен… И тъй, вкарани в капана на Забравата, много хора загубиха идентичността си.
От известно време политиканите ни с половин уста се похвалват, че емигрантите ни се връщали. Но нямат никакво желание, а още по-малко и силици да осмислят дали това е финалът на един бартер на човешки материал, който се опитахме да направим, какви са неговите резултати и по-важното – какви ще са последиците от без съмнение най-голямото българско приключение?
Всичко, което забъркаха досега нашите политсерсеми може да се побере в тези две думи: „Хора, бягайте!“ И скоро това няма да се промени.
А решението е пред очите ни и то е – абсолютен, безусловен, поголовен фалит. И да е достатъчно шумен – да не кихне като черешово топче, а да има поне силата на крясъка на Боримечката, да си бъде един възторжен, празничен фалит…
И ще имаме ли куража един път да гракнем – След нас потоп!
Но не като ония поточета ,които все успяват да ни давят – а едно потопище истинско.
А после?
После ще му мислим.
Когато се събудим от този сън.
***
Кеворк Кеворкян
-
ВОЙНА2 months ago„Другия път да не започват война срещу Русия“
-
КОНСПИРАЦИЯ3 months agoВтората по големина нефтена рафинерия в САЩ бе взривена в Тексас!
-
ИМОТИ3 months agoИмотният пазар в България влиза в плато: Брокери предупреждават за тежка икономическа криза
-
ВОЙНА3 months agoИран отхвърли примирие, засилва натиска срещу САЩ







